Пребройте идиотите
Ще станем естествена страна, когато се написа повече за изгорелите вагони край Коньово - в сравнение с за станалите към този момент банални фръцни на Евро-председателството. Това на писа в профила си във фейсбук Кеворк Кеворкян.
Злото отново ни сполетя в навечерието на ярък празник.
Но в този момент сме горди, тъй като няма жертви: пасажерите – същински герои, бързо се измъкнали, кондукторката - и тя героиня, не била заспала по време на пожара.
Изобщо – прост случай в Държава Герой.
Телевизиите използваха събитието, с цел да създадат една вяла панихида на останалите скръбни истории – от влакът-крематориум край Червен бряг до погрома на Хитрино. И толкоз.
Забравете, не си разваляйте празника.
Изгорелите вагони били на по 35 години, само че постоянно ги ремонтирали. Правилно: въпреки всичко, и Държава на Ремонтите сме.
Озверели сме за поправки.
Особено се стараем да ремонтираме Миналото, да го натъкмим по днешните си усети.
Щипваме това, което ни е нужно, останалото – в крематориума на безпаметството.
Както споделяше Кончаловски – „ Живеем във време на стремглаво скъсяваща се памет “.
На някои не им омръзва да хвалят „ Младите “, това е новата мода. Особено ония, които се връщат тук.
Заради това ги показват като спечелили.
Те би трябвало да прикрият Големият Провал и да сложат усмирителна риза на Паметта.
Например, интервюират ги, по какъв начин си показват Миналото.
Отговорите са забавно-остроумни - както се поставя на съумели хора.
Подиграват се на Миналото - без да си дадат сметка, че, в действителност, се подиграват на родителите си.
Сякаш сърцата им са пластмасови.
И толкоз са опиянени от сегашното си, че въобще не си показват бъдещето на родителите си – когато те подкарат скотското битие на български пенсионери.
Едва тогава /може би/ Младите ще прогледнат, с цел да вдървен, че днешният им безсмислен екстаз от „ Новото “ последователно ги е лишил от обикновена обществена сензитивност.
Сега-засега обаче шаржират Миналото, а медиите старателно ги насърчават към това.
Но по никакъв начин не се тормозят, че са безспорни невежи във връзка с Настоящето.
Изобщо не са наясно, да вземем за пример, с всевъзможните издевателства на Прехода.
С чудовищният обир, наименуван „ приватизация “, за който ни завидяха даже съветските олигарси, а те са гениални разбойници.
Сякаш не се и интересуват от тия неща.
За тях Миналото е „ мрачно място “, някаква тъмна паст – злокобна и вонлива.
Обаче превъзходният Джон Банвил споделяше, че в случай че не осъзнаем до дъно нещата от Миналото, тогава започваме случайно да го изобретяваме.
Странното е, че Настоящето съществува изцяло безметежно пред погледа на Младите.
Истината се процежда оттук-оттам, само че те бързо я не помнят, в случай че въобще й извърнат внимание.
Ето, Софийският университет оповестил нулева година за специалността „ медицина “ – и това в една страна, в която опазването на здравето е някаква тайнственост.
Дистанцията, вежливо казано, сред най-бедните и най-богатите българи продължава да се усилва: бедняците към този момент се задоволяват с осем пъти по-малко от богатите.
Една пета от младежите нито учат, нито работят.
Насилието е нещо всекидневно за младите, изключително за ромите: неотдавна двама храбреци напряко транжираха
70 годишен беззащитен мъж с 32 удара с нож.
През последните три години парите, които нашите клетници-емигранти пращат на околните си, са повече от непознатите вложения.
Българските възпитаници са на едно от първите места в Европейски Съюз по приложимост на опиати.
Централно разузнавателно управление на САЩ ни похвали, че смъртността у нас е като по време на война.
Може да се изредят още доста мрачни образци за мащабите на Погрома.
Обаче „ тогава “, в Миналото, се е чакало с часове за кг мандарини – значимо е Младите да знаят това.
Докъде ще я докараме, в случай че толкоз сервилно „ изобретяваме “ Миналото за настоящите си потребности?
Според Исак Башевис Сингер, в случай че позволите да обезпокоя духа му - „ Човек не може да се нахрани с Миналото “.
То обаче е утешението на милиони хора у нас, на които гнусливо подмятат огризки от Настоящето.
След всичко това, Целувачът Юнкер споделя, че „ България е неговото ентусиазъм “.
Това е основна фраза – тъй като тя ни води напряко в Театъра на Безсрамието.
На господин Ю принадлежи и друга, още по- скверна фраза.
Медиите обаче като че ли не я чуха, може би тъй като тя е била цензурирана в уеб страницата на Министерството на Европредседателството.
При разкриване на Председателството, господин Ю буквално споделил следното /по вестник „ Сега “/: „ Трябва да знаете – в случай че бях отказал да подпиша, нямаше да сте член на Европейски Съюз /?!/. Така че, бъдете признателни, че бях в положително въодушевление /?!/, с оптимистичен взор към бъдещето. Защото доста години, като министър председател и като финансов министър, аз се възхищавах на достиженията на българското общество, най-много на най-бедната част на българското общество – какъв брой старания, какъв брой жертви бяха направени от всички тези, които мощно имаха вяра в европейското бъдеще на България “/край на цитата/.
Ето, по този начин се обитава в тази кухост, наречена Европейски съюз.
Ю бил в положително въодушевление - и в това е българският шанс. Грозно до повръщане.
Особено неуместно е споменаването на „ напъните и жертвите, направени от българските сиромаси “ – какви тъкмо, това е загадка, известна само на Ю.
Обаче на нашите хорица и през разум не им е минавало, че един ден мизерният им животец ще бъде артикулиран като някакъв героизъм, и то за потребностите на един политически кинкалерист.
Е, добре, тия жертви към този момент са „ обезщетени “ и Властта не престава тъпоумно да се хвали, ето по какъв начин: по новогодишните празници се харчели по 10 милиона лв. на час за дарове и развлечения; 450 хиляди души щели да пътуват у нас и в чужбина по време на Великденските празници. Ами останалите – те какви ще ги дъвчат?
Как се отнасят Младите към тия неща?
Не е известно, а и никой не ги пита.
Истините на Настоящето за тях са недостъпни.
Като какви индивиди ще се състоят те тогава?
Държавата пък настойчиво разчита на плацебо резултата: на пациента се дава хапче, което е изцяло неефикасно, само че той има вяра, че то лекува.
Колцина към момента са омагьосани от този резултат?
Пребройте идиотите.
Във всеки случай, явно е, че оскотелият пенсионер с 200 лв. лепта въобще не е предразположен на
плацебо-измамата, само че това е без значение за Властта.
Злото отново ни сполетя в навечерието на ярък празник.
Но в този момент сме горди, тъй като няма жертви: пасажерите – същински герои, бързо се измъкнали, кондукторката - и тя героиня, не била заспала по време на пожара.
Изобщо – прост случай в Държава Герой.
Телевизиите използваха събитието, с цел да създадат една вяла панихида на останалите скръбни истории – от влакът-крематориум край Червен бряг до погрома на Хитрино. И толкоз.
Забравете, не си разваляйте празника.
Изгорелите вагони били на по 35 години, само че постоянно ги ремонтирали. Правилно: въпреки всичко, и Държава на Ремонтите сме.
Озверели сме за поправки.
Особено се стараем да ремонтираме Миналото, да го натъкмим по днешните си усети.
Щипваме това, което ни е нужно, останалото – в крематориума на безпаметството.
Както споделяше Кончаловски – „ Живеем във време на стремглаво скъсяваща се памет “.
На някои не им омръзва да хвалят „ Младите “, това е новата мода. Особено ония, които се връщат тук.
Заради това ги показват като спечелили.
Те би трябвало да прикрият Големият Провал и да сложат усмирителна риза на Паметта.
Например, интервюират ги, по какъв начин си показват Миналото.
Отговорите са забавно-остроумни - както се поставя на съумели хора.
Подиграват се на Миналото - без да си дадат сметка, че, в действителност, се подиграват на родителите си.
Сякаш сърцата им са пластмасови.
И толкоз са опиянени от сегашното си, че въобще не си показват бъдещето на родителите си – когато те подкарат скотското битие на български пенсионери.
Едва тогава /може би/ Младите ще прогледнат, с цел да вдървен, че днешният им безсмислен екстаз от „ Новото “ последователно ги е лишил от обикновена обществена сензитивност.
Сега-засега обаче шаржират Миналото, а медиите старателно ги насърчават към това.
Но по никакъв начин не се тормозят, че са безспорни невежи във връзка с Настоящето.
Изобщо не са наясно, да вземем за пример, с всевъзможните издевателства на Прехода.
С чудовищният обир, наименуван „ приватизация “, за който ни завидяха даже съветските олигарси, а те са гениални разбойници.
Сякаш не се и интересуват от тия неща.
За тях Миналото е „ мрачно място “, някаква тъмна паст – злокобна и вонлива.
Обаче превъзходният Джон Банвил споделяше, че в случай че не осъзнаем до дъно нещата от Миналото, тогава започваме случайно да го изобретяваме.
Странното е, че Настоящето съществува изцяло безметежно пред погледа на Младите.
Истината се процежда оттук-оттам, само че те бързо я не помнят, в случай че въобще й извърнат внимание.
Ето, Софийският университет оповестил нулева година за специалността „ медицина “ – и това в една страна, в която опазването на здравето е някаква тайнственост.
Дистанцията, вежливо казано, сред най-бедните и най-богатите българи продължава да се усилва: бедняците към този момент се задоволяват с осем пъти по-малко от богатите.
Една пета от младежите нито учат, нито работят.
Насилието е нещо всекидневно за младите, изключително за ромите: неотдавна двама храбреци напряко транжираха
70 годишен беззащитен мъж с 32 удара с нож.
През последните три години парите, които нашите клетници-емигранти пращат на околните си, са повече от непознатите вложения.
Българските възпитаници са на едно от първите места в Европейски Съюз по приложимост на опиати.
Централно разузнавателно управление на САЩ ни похвали, че смъртността у нас е като по време на война.
Може да се изредят още доста мрачни образци за мащабите на Погрома.
Обаче „ тогава “, в Миналото, се е чакало с часове за кг мандарини – значимо е Младите да знаят това.
Докъде ще я докараме, в случай че толкоз сервилно „ изобретяваме “ Миналото за настоящите си потребности?
Според Исак Башевис Сингер, в случай че позволите да обезпокоя духа му - „ Човек не може да се нахрани с Миналото “.
То обаче е утешението на милиони хора у нас, на които гнусливо подмятат огризки от Настоящето.
След всичко това, Целувачът Юнкер споделя, че „ България е неговото ентусиазъм “.
Това е основна фраза – тъй като тя ни води напряко в Театъра на Безсрамието.
На господин Ю принадлежи и друга, още по- скверна фраза.
Медиите обаче като че ли не я чуха, може би тъй като тя е била цензурирана в уеб страницата на Министерството на Европредседателството.
При разкриване на Председателството, господин Ю буквално споделил следното /по вестник „ Сега “/: „ Трябва да знаете – в случай че бях отказал да подпиша, нямаше да сте член на Европейски Съюз /?!/. Така че, бъдете признателни, че бях в положително въодушевление /?!/, с оптимистичен взор към бъдещето. Защото доста години, като министър председател и като финансов министър, аз се възхищавах на достиженията на българското общество, най-много на най-бедната част на българското общество – какъв брой старания, какъв брой жертви бяха направени от всички тези, които мощно имаха вяра в европейското бъдеще на България “/край на цитата/.
Ето, по този начин се обитава в тази кухост, наречена Европейски съюз.
Ю бил в положително въодушевление - и в това е българският шанс. Грозно до повръщане.
Особено неуместно е споменаването на „ напъните и жертвите, направени от българските сиромаси “ – какви тъкмо, това е загадка, известна само на Ю.
Обаче на нашите хорица и през разум не им е минавало, че един ден мизерният им животец ще бъде артикулиран като някакъв героизъм, и то за потребностите на един политически кинкалерист.
Е, добре, тия жертви към този момент са „ обезщетени “ и Властта не престава тъпоумно да се хвали, ето по какъв начин: по новогодишните празници се харчели по 10 милиона лв. на час за дарове и развлечения; 450 хиляди души щели да пътуват у нас и в чужбина по време на Великденските празници. Ами останалите – те какви ще ги дъвчат?
Как се отнасят Младите към тия неща?
Не е известно, а и никой не ги пита.
Истините на Настоящето за тях са недостъпни.
Като какви индивиди ще се състоят те тогава?
Държавата пък настойчиво разчита на плацебо резултата: на пациента се дава хапче, което е изцяло неефикасно, само че той има вяра, че то лекува.
Колцина към момента са омагьосани от този резултат?
Пребройте идиотите.
Във всеки случай, явно е, че оскотелият пенсионер с 200 лв. лепта въобще не е предразположен на
плацебо-измамата, само че това е без значение за Властта.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ