България трябва да въведе еврото, но след 2-3 години на стабилен икономически ръст
Ще сме с „ Български напредък “ и на тези избори, споделя някогашният длъжностен министър председател и създател на партия ССД
Стефан Софиянски бе министър-председател на служебното държавно управление, което приготви влизането ни във валутен ръб в спешната 1997 година Той е и създател на партия Съюз на свободните демократи (ССД). Потърсихме го за коментар на разногласията за еврото и на настоящата политическа конюнктура.
- Г-н Софиянски, Вие въведохте валутния ръб. Дойде ли време да излезем от борда и да се присъединим към еврото?
- За да бъда прецизен – ние организирахме договарянията с Международния валутен фонд (МВФ), подготвихме законодателството и взехме решение левът да се привърже към немската марка тогава. В тези години всичко смятахме в долари, само че решението ни беше за марката, тъй като знаехме, че тя ще е в основата на еврото. И се видя, че преходът от марката към еврото беше елементарен. След като се свика Народното събрание, то одобри законите и бордът се задейства. Не единствено това – ние бяхме единствената страна, която получи първия транш от МВФ (650 милиона, тогава стабилизирахме лева) преди изборите. Това е късата предистория.
А във връзка с еврото: несъмнено, че България би трябвало да вкара еврото наложително. Не е въпросът дали аз или различен го споделя. Ние с влизането в Европейския съюз, с договорите, които сме подписали, сме задължени в един миг да го въведем. Въпросът е кой е този миг. Моята позиция е, че този миг за въвеждане на еврото би трябвало да бъде след 2-3 години постоянен и действителен стопански напредък. Т.е. дано да стабилизираме стопанската система, дано да почнем да усвояваме средствата от Плана за възобновяване, стопанската система да тръгне нагоре и тогава незабавно да въведем еврото.
- Какъв е казусът, в случай че се вкара незабавно? Това не е ли просто механически въпрос? Какво значение има дали ще се работи с левове или с евро?
- Да, елементарен механически въпрос е във връзка с банките – тяхната логистика се облекчава извънредно доста. Проблемът е другаде. Ако вашите родители получават, примерно, 800 лева пенсия, тогава те ще взимат 400 евро – с кой грък ще ги сравнявате, с кой в Европа ще ги сравнявате? Къде взимат по 400 евро пенсия? Давате ли си сметка, вие сте в една друга система? Цените ще се изравняват последователно. Хората желаят да пътуват... Вие ги вкарвате в една среда с 400 евро пенсия. Майка ми си отиде предходната година на пределна възраст. Но тя при цялостен трудов стаж като юрист по комунистическо време получаваше до последно 400-450 лева пенсия. С 220 евро какво ще прави тази жена? Какви консумативи ще поеме с 400 евро един пенсионер със междинна пенсия? Вижте, конфликтът с еврото е потвърден – и в Германия, последно виждате и в Хърватско. Това е съществено. Има несъмнено гладко повишаване на цените, закръгляване нагоре... Въпросът е подобен: в случай че стопанската система е във напредък и върви нагоре, тя ще го поеме това. Тогава жителят ще се усеща по-добре. Ако стопанската система е надолу, конфликтът с еврото ще го поеме жителят. Затова аз считам, че ние първо би трябвало да създадем една мощно работеща и даже добре експортно насочена стопанска система, изключително в земеделието, да изнасяме първични материали, модифицирана продукция. И когато към този момент имаме дълготраен стопански напредък две, три, четири години, тогава незабавно да влезем в еврозоната, с цел да може това разтърсване да го поеме оптимално стопанската система, това ще облекчи елементарния жител. Това считам аз, има икономисти, които считат иначе. Ако бъда по-краен в положителния смисъл на думата, аз считам, че една добре работеща стопанска система може да направи по-силен лв.. Дори да сменим курса – еврото да не е 2 лв., а да стане, примерно, 1.50 лв.. Тогава към този момент пенсията няма да е 400, а 500 евро. Това е моята икономическа логичност като човек, който е работил в такива тежки условия. Аз считам, че това е вярно. Разбира се, някой различен би ме оборил.
- Българите обаче са много наплашени. В момента вървят и подписки за референдум в това число по тази тематика...
- Референдумът за това е цялостна нелепост, тъй като никой не изяснява какви са следствията. Аз отново споделям – еврото няма опция, без значение от каквито и да е подписки. Ние ще въведем еврото. Въпросът не е политически, а е стопански. Не е някой да се бие в гърдите и да вика „ аз вкарах еврото “. Той би трябвало да има причини, тъй като въпросът е стопански. Ние би трябвало да го извадим от речника на некомпетентните политици, които ни заливат с нелепости.
- А има един мотив, че в случай че не ни одобряват в този момент, след това не се знае по кое време. Как гледате на това?
- Аз споделих по кое време – ние имаме да си напишем домашното. Трябва да реализираме постоянен стопански напредък, по-високи приходи, по-високи пенсии, с цел да може влизането в еврозоната да ни интегрира по-добре. И без това сме белязани като най-бедната страна в Европа.
- На предните избори Вашата партия поддържа „ Български напредък “. Какви са Ви желанията в този момент?
- Заедно ще бъдем отново.
- Те обаче няма да вършат коалиция.
- Не е належащо. Достатъчно е да се разберем за главните правила.
- „ Български напредък “ обаче се оказа по-близо до статуквото, в сравнение с до смяната. Това не Ви ли тормози.
- Нали по тази причина влизаме – с цел да поправяме това.
- БВ гласоподаваха по-често с ГЕРБ и Движение за права и свободи.
- Не е по този начин. Гледайте конкретиката. Напротив, за оръжията примерно имаха ясна позиция. Но ние имаме по-дългосрочни стратегически планове. Ориентирани сме към съвременен десен консерватизъм, както сме прецизирали с господин Стефан Янев. В съглашението, което скоро ще подпишем, това ще бъде ясно обрисувано.
- „ Български напредък “ споделиха, че ще са сътрудник на основния прокурор (Иван Гешев). Това не Ви ли тормози?
- Не съм сигурен в това, само че основният прокурор е дребният проблем. Големият проблем е системата, която Борисов вкара – на мощна концентрация, на безусловно копие на системата преди Десети ноември. Оттам идват сериозните проблеми. Това не се отнася единствено до основния прокурор, само че, да речем, и до локалното самоуправление – регионалните шефове се мъчат да командват кметовете. Виждате по какъв начин това рефлектира и когато в ГЕРБ има някоя демократична жила като случая с Пловдив. Така че за мен трайното решение не е единствено основният прокурор и правосъдната система. За мен трайното решение е една нова организация на обществото, която всички да приемем да градим; едно шерване на властта, а не опълчване на управляващите. Защото вие говорите за това, само че аз бих ви дал още по-лоши образци като опълчването сред президент и министър-председател, опълчването на регионален шеф против кмет. Ние всички тези управляващи би трябвало да ги сложим в условия на взаимоотношение, а не на опълчване. Това е сложният миг и по тази причина би трябвало да минем през нова конституция и Велико Народно заседание. Трябва да имаме самообладание да градим в новите условия една нова форма на ръководство, която да докара до резултатите, за които приказвах доскоро – едно мощно икономическо развиване за България, с цел да можем да се интегрираме още по-бързо в Европа.
Стефан Софиянски бе министър-председател на служебното държавно управление, което приготви влизането ни във валутен ръб в спешната 1997 година Той е и създател на партия Съюз на свободните демократи (ССД). Потърсихме го за коментар на разногласията за еврото и на настоящата политическа конюнктура.
- Г-н Софиянски, Вие въведохте валутния ръб. Дойде ли време да излезем от борда и да се присъединим към еврото?
- За да бъда прецизен – ние организирахме договарянията с Международния валутен фонд (МВФ), подготвихме законодателството и взехме решение левът да се привърже към немската марка тогава. В тези години всичко смятахме в долари, само че решението ни беше за марката, тъй като знаехме, че тя ще е в основата на еврото. И се видя, че преходът от марката към еврото беше елементарен. След като се свика Народното събрание, то одобри законите и бордът се задейства. Не единствено това – ние бяхме единствената страна, която получи първия транш от МВФ (650 милиона, тогава стабилизирахме лева) преди изборите. Това е късата предистория.
А във връзка с еврото: несъмнено, че България би трябвало да вкара еврото наложително. Не е въпросът дали аз или различен го споделя. Ние с влизането в Европейския съюз, с договорите, които сме подписали, сме задължени в един миг да го въведем. Въпросът е кой е този миг. Моята позиция е, че този миг за въвеждане на еврото би трябвало да бъде след 2-3 години постоянен и действителен стопански напредък. Т.е. дано да стабилизираме стопанската система, дано да почнем да усвояваме средствата от Плана за възобновяване, стопанската система да тръгне нагоре и тогава незабавно да въведем еврото.
- Какъв е казусът, в случай че се вкара незабавно? Това не е ли просто механически въпрос? Какво значение има дали ще се работи с левове или с евро?
- Да, елементарен механически въпрос е във връзка с банките – тяхната логистика се облекчава извънредно доста. Проблемът е другаде. Ако вашите родители получават, примерно, 800 лева пенсия, тогава те ще взимат 400 евро – с кой грък ще ги сравнявате, с кой в Европа ще ги сравнявате? Къде взимат по 400 евро пенсия? Давате ли си сметка, вие сте в една друга система? Цените ще се изравняват последователно. Хората желаят да пътуват... Вие ги вкарвате в една среда с 400 евро пенсия. Майка ми си отиде предходната година на пределна възраст. Но тя при цялостен трудов стаж като юрист по комунистическо време получаваше до последно 400-450 лева пенсия. С 220 евро какво ще прави тази жена? Какви консумативи ще поеме с 400 евро един пенсионер със междинна пенсия? Вижте, конфликтът с еврото е потвърден – и в Германия, последно виждате и в Хърватско. Това е съществено. Има несъмнено гладко повишаване на цените, закръгляване нагоре... Въпросът е подобен: в случай че стопанската система е във напредък и върви нагоре, тя ще го поеме това. Тогава жителят ще се усеща по-добре. Ако стопанската система е надолу, конфликтът с еврото ще го поеме жителят. Затова аз считам, че ние първо би трябвало да създадем една мощно работеща и даже добре експортно насочена стопанска система, изключително в земеделието, да изнасяме първични материали, модифицирана продукция. И когато към този момент имаме дълготраен стопански напредък две, три, четири години, тогава незабавно да влезем в еврозоната, с цел да може това разтърсване да го поеме оптимално стопанската система, това ще облекчи елементарния жител. Това считам аз, има икономисти, които считат иначе. Ако бъда по-краен в положителния смисъл на думата, аз считам, че една добре работеща стопанска система може да направи по-силен лв.. Дори да сменим курса – еврото да не е 2 лв., а да стане, примерно, 1.50 лв.. Тогава към този момент пенсията няма да е 400, а 500 евро. Това е моята икономическа логичност като човек, който е работил в такива тежки условия. Аз считам, че това е вярно. Разбира се, някой различен би ме оборил.
- Българите обаче са много наплашени. В момента вървят и подписки за референдум в това число по тази тематика...
- Референдумът за това е цялостна нелепост, тъй като никой не изяснява какви са следствията. Аз отново споделям – еврото няма опция, без значение от каквито и да е подписки. Ние ще въведем еврото. Въпросът не е политически, а е стопански. Не е някой да се бие в гърдите и да вика „ аз вкарах еврото “. Той би трябвало да има причини, тъй като въпросът е стопански. Ние би трябвало да го извадим от речника на некомпетентните политици, които ни заливат с нелепости.
- А има един мотив, че в случай че не ни одобряват в този момент, след това не се знае по кое време. Как гледате на това?
- Аз споделих по кое време – ние имаме да си напишем домашното. Трябва да реализираме постоянен стопански напредък, по-високи приходи, по-високи пенсии, с цел да може влизането в еврозоната да ни интегрира по-добре. И без това сме белязани като най-бедната страна в Европа.
- На предните избори Вашата партия поддържа „ Български напредък “. Какви са Ви желанията в този момент?
- Заедно ще бъдем отново.
- Те обаче няма да вършат коалиция.
- Не е належащо. Достатъчно е да се разберем за главните правила.
- „ Български напредък “ обаче се оказа по-близо до статуквото, в сравнение с до смяната. Това не Ви ли тормози.
- Нали по тази причина влизаме – с цел да поправяме това.
- БВ гласоподаваха по-често с ГЕРБ и Движение за права и свободи.
- Не е по този начин. Гледайте конкретиката. Напротив, за оръжията примерно имаха ясна позиция. Но ние имаме по-дългосрочни стратегически планове. Ориентирани сме към съвременен десен консерватизъм, както сме прецизирали с господин Стефан Янев. В съглашението, което скоро ще подпишем, това ще бъде ясно обрисувано.
- „ Български напредък “ споделиха, че ще са сътрудник на основния прокурор (Иван Гешев). Това не Ви ли тормози?
- Не съм сигурен в това, само че основният прокурор е дребният проблем. Големият проблем е системата, която Борисов вкара – на мощна концентрация, на безусловно копие на системата преди Десети ноември. Оттам идват сериозните проблеми. Това не се отнася единствено до основния прокурор, само че, да речем, и до локалното самоуправление – регионалните шефове се мъчат да командват кметовете. Виждате по какъв начин това рефлектира и когато в ГЕРБ има някоя демократична жила като случая с Пловдив. Така че за мен трайното решение не е единствено основният прокурор и правосъдната система. За мен трайното решение е една нова организация на обществото, която всички да приемем да градим; едно шерване на властта, а не опълчване на управляващите. Защото вие говорите за това, само че аз бих ви дал още по-лоши образци като опълчването сред президент и министър-председател, опълчването на регионален шеф против кмет. Ние всички тези управляващи би трябвало да ги сложим в условия на взаимоотношение, а не на опълчване. Това е сложният миг и по тази причина би трябвало да минем през нова конституция и Велико Народно заседание. Трябва да имаме самообладание да градим в новите условия една нова форма на ръководство, която да докара до резултатите, за които приказвах доскоро – едно мощно икономическо развиване за България, с цел да можем да се интегрираме още по-бързо в Европа.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ