Ще си счупим вратовете да гледаме все в грешната посока

...
Ще си счупим вратовете да гледаме все в грешната посока
Коментари Харесай

Кеворк Кеворкян: Измамникът, който донесе студа - и се изнесе

Ще си счупим вратовете да гледаме все в неверната посока – към маловажното или инцидентното.
А седем месеца живяхме с позора на един Случайник, който измами самата Конституция.
Как да не им завъртиш една интрига на такива главанаци.

Днес, поглеждайки обратно, виждаме, че част от публиката е била изцяло приспана от двама надарени мушикаджии/Кирчо и Асенчо.
Колкото повече будалкат българина, толкоз повече той става доверчив – това е една от особеностите на Вятърничавия Преход.

И към момента не сме се добрали до отговорите на няколко елементарни – единствено видимо – въпроса: Кой изхвърли в нашия джендем двамата комбинатори, кой ги дотика в политиката, кой не помни що за стока са, кой не провидя какво ще остане след тях.
Ако продължаваме по този начин, една утрин можем да осъмнем с орангутан като премиер-министър.

Скоро мнозина ще се срамят, че не са схванали незабавно, що за птици са кирчовци.
Най-много ще се тръшка Политическата Секта – в действителност, неразбираемо е краткотрайното лудост, в което изпадна тя, а всекидневно е доста, даже патологично мнителна.

Но в този момент остана сляпа за Измамата – а когато прогледна, към този момент беше късно.
Двама Пришълци се бяха наместили в играта и се ръгаха крепко – а езиците им не преставаха да мелят, основно нелепости и неистини.

Сега, с вторият си ум, Сектата може към този момент да ги претегли стремително: Пейчо и Пуйчо, чието съществуване стартира с бруталната „ Афера Божурище “ и трябваше да приключи с гениалната милиардна спекулация „ Меморандумът Джемкорп “, а пътьом бяха нагиздени с премиерски и вицепремиерски постове.

Впрочем, лекотата, с която кирчовци прежалиха Меморандума не е резултат от някаква страх или отзив от ненадейно появила се съвест.

Причината е напълно друга: зад себе си двамата оставят не по-малко преференциални – за самите тях – покупко-продажби, проспани и неразгадани, най-малко към този момент.
С някои изключения – да вземем за пример, нетърпимо безобразните комбинации с съветския газ.

Парламентът се занимава с тях, само че на депутатите няма да им стигне времето за друго, с изключение на да изпитат страдание, че Господ не ги е дарил с дарбата на Дуото Кирчо/Асенчо.
Между другото: Кирчо сподели, че приключват договорката с „ Джемкорп “, тъй като привлякла прекомерно публичното внимание.

Този безметежник като че ли и до дъно не схвана, че има някаква разлика сред един министър председател и един предприемач, а и въобще не съумя да овладее езика си – от казаното излиза, че покупко-продажбите би трябвало да се вършат скрито, нейде в мрачините, без ненужно да притеглят внимание, даже, когато се разиграва един милиард $.

Да напомним: единственото съответно нещо, което Кирчо сподели, до момента в който представяше желанията си като министър председател, беше чиста нелепост: щял да обезпечи енергийната самостоятелност на България.
Като го гледа човек, тоя даже гащите си не може да върже самичък – кой му дуднеше в ухото за някаква „ самостоятелност “?

Тъй или другояче, той бързо набра самочувствие – обаче нелепостите, които извършваше или прокламираше с едно несмислено глаголене, не могат да бъдат източник на неговата самостоятелност.

Нещо друго би трябвало да е причина нашият петльо да държи вирнат гребена си.
Снима се с Херо Мустафа, репчи се непрестанно на Путин – той несъмнено се е разтреперил, държи се фамилиарно с Байдън, лъже като разпран за някакъв фиктивен диалог с него, само че американците му простят волността – което е безусловно невиждано, изрязва от една обща фотография с държавния секретар Блинкен македонския министър председател, незнайно за какво се среща във Вашингтон с вицепрезидентката Харис, поучава сътрудниците си от Европейски Съюз да вземат образец от него в „ депутинизирането “, гони съветската пета „ колония “ от посолството в София, не съблюдава съдружни сделки, подценява даже рекомендациите на президента или на КСНС за македонския проблем.

Изобщо – държи се като отвързан.
Това е резултат от нещо, което е пресилено да назовем „ интрига “ – само че „ интервенция “ е изцяло подобаваща дума.
Тя се реализира съвсем без никаква прокристост, ясни са функциите на всички участници в нея.

И ето какво би трябвало да се случи: непременно би трябвало да има кабинет, а в случай че това не се случи - непременно кирчовци би трябвало да бъдат непокътнати.
Всичко се прави в отбрана на кирчовци – без значение, че в много случаи те се показват като простаци или политически инфантили.

А елиминирането на по-важните локални играчи или вкопаването им като фигуранти ще открие нови простори пред кирчовци, ще обезцени някои контакти и настройки, ще постави завършек на глезотията за руско-българската непосредственост.

На всяка цена би трябвало да бъдем скарани смъртно с Русия.
Ако се превърнем в една джобна Украйна – още по-добре.
Само един външен човек – външен и на познанието и опита – може да направи това, което до момента направи Кирчо.
Както се вижда, Операцията е пределно постна и скучна, поради което даже не я крият изключително.

Все отново, евентуално са я кръстили някак – може би „ Съглашатели “.
Заради отблъскващото всесъгласие, с което нашите политически тиквеници одобряват всичко, което им възложат.

Но и „ Всичко за обмен “ е хубаво заглавие – повече подхожда на ПростоКирчо, някак си е по-близо до душичката му.
Въпросът обаче е, до каква степен всичко това – съглашатели, продавачи, самата Операция - е покрай душата на Народа.

Американците в някои връзки са много наивни.
Президентът Рейгън обичал да споделя следната история: „ Когато едно американско момче се натъкне на купчина конски фъшкии – тази дума употребявал той – постоянно радостно възкликва: О, значи наоколо има и кон! “

Нашите хора тук не са толкоз сантиментално настроени.
Когато видят фъшкии, изключително оставени от политици, те виждат само фъшкии и нищо друго.
Трябва да си наясно с това – каквото и да решиш да правиш тук.

Идва времето на Радев.

Двата му последни служебни кабинета в действителност завоюваха, за непозната сметка, съответните избори – с една нечувана неприязън към политическия конкурент и налудни обвинявания, които в множеството случаи въобще не бяха потвърдени.

Сега ПростоКирчо няма да има този шанс, 6-7 месеца са прекомерно малко време, с цел да бъдат забравени далаверите му, изключително с съветския газ.
Един от най-известните романи на Джон Льо Каре се споделя „ Шпионинът, който пристигна от студа “.

Скоро би трябвало да прочетем документалния разказ „ Измамникът, който донесе Студа “.
Да се надяваме, че Радев ще прояви същата придирчивост към кирчовци, както към предходниците им.

Тъкмо ще потвърди основателността на острите си рецензии към кабинета на ПростоКирчо.
Предполагам, че не е участник в Операцията – пренебрежителното отношение на ПростоКирчо към него потвърждава това.
Тогава дано види „ коня “ зад фъшкиите.

Примерно – да упорства пред ЦИК да се броят и контролните разписки, които остават след машинното гласоподаване.

Тогава ПростоКирчо няма да завоюва изборите, даже Мадуро да стане началник на ЦИК.

***

Уважаеми другари, ТОВА е моята страница – всички други страници, блогове и прочие, които употребяват името ми или мои снимки, нямат нищо общо с мен.

***



Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в!

Източник: epicenter.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР