Навсякъде в Европа религия се учи задължително. Да, ама не
Ще се вкарва час " Добродетели и вяра " още от първи клас, разгласи преди дни министърът на образованието Красимир Вълчев. И добави обичаната на всички теза - че на всички места в Европа, с изключение на в една Франция, има часове по вяра в учебно заведение.
Тази теза бе подета от всички, подкрепящи религиозното обучение в светските учебни заведения да бъде наложително - само че дава отговор ли на истината?
Така ли е в реалност?
Без религиозно обучение - в 2 държави
Франция в действителност е една от страните в Европейски Съюз, в която няма никаква форма на религиозно обучение в учебно заведение - в действителност то е на процедура неразрешено в държавните учебни заведения и налично единствено в някои частни.
Това е реалност от далечната 1882 година, когато серия закони задължават държавната просветителна система категорично да преподава " морал и гражданско обучение " вместо вероучение.
Но от относително скоро - 2016 година - в Люксембург се промени дългогодишната процедура на наложително религиозно обучение в католицизма. Вместо това е налице наложителен предмет " Живот и публични полезности ", който е всемирски и самостоятелен с която и да е вяра.
Незадължително - в 7 страни от Европейски Съюз
В България, Естония, Словения, Португалия, Италия, Латвия и Нидерландия предметът е свободно избираем.
Това значи, че сходно обучение има единствено в случай че са налице задоволително искащи възпитаници и учебното заведение има опция да обезпечи учител.
В Естония предметът не е конфесионален, преглеждат се всички огромни международни религии, преподава се от дипломирани педагози.
В Словения пък часовете се провеждат от локални религиозни общности - само че още веднъж са изцяло доброволни и отвън общоприетата стратегия.
В Португалия предстоящо предметът е фокусиран върху католическата вяра - и програмата се утвърждава от просветителното министерство и Църквата.
В Нидерландия предметът е нерелигиозен и неконфесиален, с изключение на в характерните католически или протестантски учебни заведения, които могат да получават държавно финансиране. Предметът се преподава от дипломирани педагози.
В Италия католическото религиозно обучение е част от образователната стратегия в държавните учебни заведения, само че е по желание. Учениците могат да изберат да не вземат участие и вместо това да посещават различни занятия или да употребяват времето за независима работа.
В Латвия за осъществяване на религиозни курсове е належащо единодушието на родителите на най-малко 10 възпитаници в обещано учебно заведение. Ако това условие не е изпълнено, се оферират курсове по нравственос. В учебни заведения, в които има набожен предмет, всяко дете може да избере да учи вместо това нравственос.
В България към този момент предметът е свободно избираем - и учениците могат да избират сред конфесионална стратегия - по православие или ислям - или неконфесионална, наричана още " Религия (Благонравие) ". В програмата към този момент съществува предмет " Етика и право ", който се учи в гимназиалния стадий.
Задължително, само че с варианти - в 10 страни
В Белгия, Испания, Словакия, Унгария, Литва, Унгария, Финладия, Полша, Хърватия и елементи от Германия учениците или техните родители са длъжни да изберат дали да учат вяра или нравственос.
В Белгия религиозният предмет е конфесионален, само че по една от 6 приети религии - католицизъм, протестантство, ислям, православие, юдаизъм и англиканство. Мнозинството деца избират нравственос, с изключение на в частните, най-често католически учебни заведения.
В Испания религиозният предмет е конфесионален - католически, само че неотдавна в Каталуня се предлага и проучване на ислям.
В Словакия религиозното обучение е конфесионално и се преподава от учители, утвърдени от съответните религиозни общности.
В Унгария обстановката е същата - религиозните общности утвърждават учителите и предметът е конфесионален.
В Литва образованието е конфесионално, и най-малко до неотдавна множеството деца избират религиозно образование.
Във Финландия преподавателите са наложително всемирски образовани и не са одобрени от религиозни институции. В последните години болшинството възпитаници избират нравственос вместо вяра, изключително в огромните градове.
В Германия обстановката е по-сложна, защото другите федерални единици имат разнообразни практики. В Бавария и Баден-Вюретнберг да вземем за пример образованието е конфесионално, най-много католическо или протестантско. В Северен Райн-Вестфалия пък се предлага кооперативно образование сред двете християнски деноминации, както и ислям. В Берлин етиката е наложителен предмет, а религията е избираем.
В Хърватия учениците би трябвало да изберат сред вяра и нравственос. Образованието е конфесионално - католическо.
В Полша също изборът е сред вяра и нравственос - макар мощната позиция на Католическата черква в страната. Образованието е конфесионално.
Задължително, само че с право за отвод - в 8 страни
В Австрия, Дания, Ирландия, Гърция, Кипър, Румъния, Малта и някои елементи на Германия религиозното обучение е наложително, само че с право на отвод.
В Австрия предметът е конфесионален - като се оферират стратегии по католицизъм, протестанство и ислям, само че родителите или децата над 14 могат да подадат документално заявление в първите дни на образователната година и да бъдат освободени от него.
В Дания предметът е неконфесионален, въпреки и фокусиран главно върху християнството. Родителите могат да освободят децата си с документално заявление.
В Ирландия предметът е конфесионален - фокусиран върху католицизма. Конституцията подсигурява правото на отвод, само че доста родители оповестяват, че учебните заведения постоянно не оферират други възможности или даже контрол за децата, които не вземат участие в религиозното образование.
В Гърция предметът е конфесионален - православен. Родителите би трябвало да подадат декларация, че детето им не е православен християнин, с цел да го освободят. През 2019 година Европейският съд на правата на индивида разгласи, че това условие нарушава правото на независимост на мисълта, съвестта и религията.
В Кипър обстановката е идентична - учениците от други религиозни групи имат право на отвод, само че православните възпитаници - не. Има и разкази за обществен напън върху учениците да вземат участие в религиозни дейности.
В Малта предметът е наложителна част от просветителната стратегия, само че родителите могат да се откажат с документално заявление. Предметът е наложителна част от просветителната стратегия, само че родителите могат да се откажат с документално заявление. Някои родители се оплакват от проблеми, сходни на тези в Кипър.
В Румъния религиозното образование е наложително, само че е налице право на отвод. През 2014 година Конституционният съд на страната разгласи, че родителите или пълнолетните възпитаници би трябвало да подадат заявление за присъединяване, вместо за отвод.
В някои провинции в Германия е налице наложително религиозно обучение, само че родителите или децата над 14 години могат да се откажат.
Задължителен, само че всемирски - в една страна
Швеция e специфичен случай - там предметът " Religionskunskap " (Познание за религията) е наложителен, само че е изцяло всемирски.
Религията се учи в историческия ѝ и метафизичен подтекст, като се натъртва върху нравственос и човешки права, и очебийно не се предизвиква религиозната религия.
Няма фокус върху една деноминация, преподава се от всемирски учители с педагогическа подготовка, самостоятелни от религиозни институции. Предметът се счита за основополагащ за разбирането на мултикултурното общество и демократичните полезности.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Тази теза бе подета от всички, подкрепящи религиозното обучение в светските учебни заведения да бъде наложително - само че дава отговор ли на истината?
Така ли е в реалност?
Без религиозно обучение - в 2 държави
Франция в действителност е една от страните в Европейски Съюз, в която няма никаква форма на религиозно обучение в учебно заведение - в действителност то е на процедура неразрешено в държавните учебни заведения и налично единствено в някои частни.
Това е реалност от далечната 1882 година, когато серия закони задължават държавната просветителна система категорично да преподава " морал и гражданско обучение " вместо вероучение.
Но от относително скоро - 2016 година - в Люксембург се промени дългогодишната процедура на наложително религиозно обучение в католицизма. Вместо това е налице наложителен предмет " Живот и публични полезности ", който е всемирски и самостоятелен с която и да е вяра.
Незадължително - в 7 страни от Европейски Съюз
В България, Естония, Словения, Португалия, Италия, Латвия и Нидерландия предметът е свободно избираем.
Това значи, че сходно обучение има единствено в случай че са налице задоволително искащи възпитаници и учебното заведение има опция да обезпечи учител.
В Естония предметът не е конфесионален, преглеждат се всички огромни международни религии, преподава се от дипломирани педагози.
В Словения пък часовете се провеждат от локални религиозни общности - само че още веднъж са изцяло доброволни и отвън общоприетата стратегия.
В Португалия предстоящо предметът е фокусиран върху католическата вяра - и програмата се утвърждава от просветителното министерство и Църквата.
В Нидерландия предметът е нерелигиозен и неконфесиален, с изключение на в характерните католически или протестантски учебни заведения, които могат да получават държавно финансиране. Предметът се преподава от дипломирани педагози.
В Италия католическото религиозно обучение е част от образователната стратегия в държавните учебни заведения, само че е по желание. Учениците могат да изберат да не вземат участие и вместо това да посещават различни занятия или да употребяват времето за независима работа.
В Латвия за осъществяване на религиозни курсове е належащо единодушието на родителите на най-малко 10 възпитаници в обещано учебно заведение. Ако това условие не е изпълнено, се оферират курсове по нравственос. В учебни заведения, в които има набожен предмет, всяко дете може да избере да учи вместо това нравственос.
В България към този момент предметът е свободно избираем - и учениците могат да избират сред конфесионална стратегия - по православие или ислям - или неконфесионална, наричана още " Религия (Благонравие) ". В програмата към този момент съществува предмет " Етика и право ", който се учи в гимназиалния стадий.
Задължително, само че с варианти - в 10 страни
В Белгия, Испания, Словакия, Унгария, Литва, Унгария, Финладия, Полша, Хърватия и елементи от Германия учениците или техните родители са длъжни да изберат дали да учат вяра или нравственос.
В Белгия религиозният предмет е конфесионален, само че по една от 6 приети религии - католицизъм, протестантство, ислям, православие, юдаизъм и англиканство. Мнозинството деца избират нравственос, с изключение на в частните, най-често католически учебни заведения.
В Испания религиозният предмет е конфесионален - католически, само че неотдавна в Каталуня се предлага и проучване на ислям.
В Словакия религиозното обучение е конфесионално и се преподава от учители, утвърдени от съответните религиозни общности.
В Унгария обстановката е същата - религиозните общности утвърждават учителите и предметът е конфесионален.
В Литва образованието е конфесионално, и най-малко до неотдавна множеството деца избират религиозно образование.
Във Финландия преподавателите са наложително всемирски образовани и не са одобрени от религиозни институции. В последните години болшинството възпитаници избират нравственос вместо вяра, изключително в огромните градове.
В Германия обстановката е по-сложна, защото другите федерални единици имат разнообразни практики. В Бавария и Баден-Вюретнберг да вземем за пример образованието е конфесионално, най-много католическо или протестантско. В Северен Райн-Вестфалия пък се предлага кооперативно образование сред двете християнски деноминации, както и ислям. В Берлин етиката е наложителен предмет, а религията е избираем.
В Хърватия учениците би трябвало да изберат сред вяра и нравственос. Образованието е конфесионално - католическо.
В Полша също изборът е сред вяра и нравственос - макар мощната позиция на Католическата черква в страната. Образованието е конфесионално.
Задължително, само че с право за отвод - в 8 страни
В Австрия, Дания, Ирландия, Гърция, Кипър, Румъния, Малта и някои елементи на Германия религиозното обучение е наложително, само че с право на отвод.
В Австрия предметът е конфесионален - като се оферират стратегии по католицизъм, протестанство и ислям, само че родителите или децата над 14 могат да подадат документално заявление в първите дни на образователната година и да бъдат освободени от него.
В Дания предметът е неконфесионален, въпреки и фокусиран главно върху християнството. Родителите могат да освободят децата си с документално заявление.
В Ирландия предметът е конфесионален - фокусиран върху католицизма. Конституцията подсигурява правото на отвод, само че доста родители оповестяват, че учебните заведения постоянно не оферират други възможности или даже контрол за децата, които не вземат участие в религиозното образование.
В Гърция предметът е конфесионален - православен. Родителите би трябвало да подадат декларация, че детето им не е православен християнин, с цел да го освободят. През 2019 година Европейският съд на правата на индивида разгласи, че това условие нарушава правото на независимост на мисълта, съвестта и религията.
В Кипър обстановката е идентична - учениците от други религиозни групи имат право на отвод, само че православните възпитаници - не. Има и разкази за обществен напън върху учениците да вземат участие в религиозни дейности.
В Малта предметът е наложителна част от просветителната стратегия, само че родителите могат да се откажат с документално заявление. Предметът е наложителна част от просветителната стратегия, само че родителите могат да се откажат с документално заявление. Някои родители се оплакват от проблеми, сходни на тези в Кипър.
В Румъния религиозното образование е наложително, само че е налице право на отвод. През 2014 година Конституционният съд на страната разгласи, че родителите или пълнолетните възпитаници би трябвало да подадат заявление за присъединяване, вместо за отвод.
В някои провинции в Германия е налице наложително религиозно обучение, само че родителите или децата над 14 години могат да се откажат.
Задължителен, само че всемирски - в една страна
Швеция e специфичен случай - там предметът " Religionskunskap " (Познание за религията) е наложителен, само че е изцяло всемирски.
Религията се учи в историческия ѝ и метафизичен подтекст, като се натъртва върху нравственос и човешки права, и очебийно не се предизвиква религиозната религия.
Няма фокус върху една деноминация, преподава се от всемирски учители с педагогическа подготовка, самостоятелни от религиозни институции. Предметът се счита за основополагащ за разбирането на мултикултурното общество и демократичните полезности.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ