Ще се върнат ли ГЕРБ и ДПС във властта? -
Ще се върнат ли ГЕРБ и Движение за права и свободи във властта? Само в случай че младите, образованите, проевропейски настроените си кажат: нямаме сили, би трябвало да избираме по-малкото зло. А пред путинизма корупцията е по-приемлива.
Временното болшинство сред ГЕРБ, Има Такъв Народ, Движение за права и свободи и " Възраждане ", което смъкна държавното управление, не става за нищо (друго). Оттук нататък това болшинство нито може да одобри бюджет, нито да избере ръководител на Народно събрание, нито да кове нужните закони за европейското финансиране, нито да прави допустими назначения. Да не приказваме пък да води смислена или каквато и да е външна политика, било то за Северна Македония или Тимбукту.
До какво води вотът от 22 юни?
Ясно е, че вотът на съмнение не целеше основаването на това неуместно болшинство - то е просто инструмент за постигането на някаква друга цел, далечно и проблематично обвързвана с добруването на народа. Тази цел в действителност е връщането на ГЕРБ и Движение за права и свободи на власт след едногодишна изолираност. Нетърпението за това завръщане беше толкоз огромно, че в действителност вкара страната в в действителност сложна обстановка - води я на ръба на управляемостта:
- актуализацията на бюджета е под въпрос и надали ще се одобряват смислени промени. Най-вероятно ще минат популистки повдигания на пенсии и огромни пари за пътностроителните клиенти на ГЕРБ-ДПС;
- европейските пари могат да бъдат изгубени поради неприемане на законодателни промени;
- евентуално страната ще се върне в предходната си взаимозависимост от съветски газ и други енергоносители;
- всички промени - от правосъдната до електронното ръководство - на процедура се замразяват.
ГЕРБ и Движение за права и свободи още веднъж във властта: няколко разновидността
И всичко това се прави за да се легитимира ново преформатиране на властта, тъй че ГЕРБ и Движение за права и свободи да излязат от изолацията си. За задачата те задействаха и делегитимираха Има Такъв Народ като тяхно прокси и подизпълнител. Партията на Трифонов, която сама беше дефинирала задачата си като " изчегъртване " на ГЕРБ, на процедура обслужи задачите на Борисов. Това диаметрално разминаване сред мандат за ръководство и действителна политическа активност ще остане в историята като отрицателен образец, само че въпросът е какъв ще е неговият резултат. Дали в действителност ГЕРБ и Движение за права и свободи ще излязат от изолацията си? Отговорът е отрицателен по следните аргументи:
1) Обръщането на Има Такъв Народ към ГЕРБ и Движение за права и свободи не легитимира тях, а по-скоро дискредитира дефинитивно Трифонов и неговата тайфа. Тяхното държание по този начин или другояче беше отблъснало огромна част от електората им, само че с откровеното приставане на сякаш съперниците си, те надали имат съществено политическо бъдеще;
2) В този парламент е малко евентуално държавно управление с ръководещо болшинство, което да включва ГЕРБ и Движение за права и свободи. Ясно е, че коалиция ГЕРБ, Има Такъв Народ, Движение за права и свободи и " Възраждане " е невъзможна по безчет аргументи. Всяка от партиите би понесла тежки негативи от такова сдружаване. Същото се отнася и за коалиция ГЕРБ, Движение за права и свободи, Българска социалистическа партия, Има Такъв Народ. Такава коалиция би просъществувала от ден до пладне и би вдигнала доста сериозна вълна на поддръжка към партии като Политическа партия и Демократична България.
3) Технократично държавно управление в това Народно събрание - с присъединяване на партии като Политическа партия и Демократична България от една страна и ГЕРБ и Движение за права и свободи от друга - е теоретично допустимо. Но алената линия - антикорупционни промени - би го препънала. ГЕРБ и Движение за права и свободи несъмнено ще се борят до последно за Иван Гешев, ще желаят комфортен човек в КПКОНПИ и ще подължат да си пазят водачите, които огромна част от обществото вижда като компрометирани (съвсем не безоснователно). Една тяхна безкомпромисна позиция по тези въпроси би направила договарянията за сходно държавно управление обречени на крах.
4) След възможни нови избори ГЕРБ и Движение за права и свободи може да се надяват да ръководят с партии като " Възход " на Стефан Янев. По този метод легитимацията им би пристигнала по линия на президента Радев, който завоюва втория си мандат като герой с коупцията на модела " Борисов ". Както Слави Трифонов се обърна от основен изчегъртач в редови лъскач на кухненската посуда на Борисов и Доган, същото би се случило и с президента Радев при коалиране на ГЕБ-ДПС с про-президентска партия. Този проект обаче също е нефелен и почива на голям брой неизвестности. Първо, Радев беше деен участник в свалянето на държавното управление " Петков ". С това той загуби доверието на градските среди, за които битката с корупцията е значима. Точно тази градска междинна класа е действителната причина за изолацията на ГЕРБ и Движение за права и свободи. Сдружаването им с Радев или негови проксита с нищо няма да промени отношението на тази междинна класа към тях. Второ, партията на Янев е (прикрито) путинистка и коалиране с нея единствено би уронило евроатлантическия имидж на политически изолираните все още партии. И трето, не се знае каква би била електоралната тежест на " Възход ", с цел да се вършат сходни сметки.
5) На последно място, ГЕРБ и Движение за права и свободи могат да се надяват да станат неминуем сътрудник на Политическа партия и Демократична България, с цел да се предотврати путинистко ръководство от рода на Възраждане - " Възход " (и елементи от БСП). Борисов към този момент съобщи тази своя оферта в послание към евентуални сътрудници. По изключително перверзна логичност, колкото по-силни стават путинистите, толкоз по-неизбежни стават партиите с корупционни репутационни проблеми. Това също е вероятен сюжет, само че огромният риск при него е България да получи по едно и също време и путинистко, и корумпирано ръководство.
Има едно значимо изискване
Този къс преглед на пътищата на връщането на ГЕРБ и Движение за права и свободи във властта, демонстрира, че всички те изискват една характерна група - младите, образованите, проевропейски настроените - да се примирят и да си кажат: нямаме задоволително сили, би трябвало да избираме по-малкото зло. Пред путинизма корупцията е по-приемлива.
Всеки, видял лицата на хората, събрани на 22 юни пред Народно събрание в поддръжка на държавното управление " Петков ", надали би стигнал до извода, че те, София и България са подготвени на сходно примирие.
Временното болшинство сред ГЕРБ, Има Такъв Народ, Движение за права и свободи и " Възраждане ", което смъкна държавното управление, не става за нищо (друго). Оттук нататък това болшинство нито може да одобри бюджет, нито да избере ръководител на Народно събрание, нито да кове нужните закони за европейското финансиране, нито да прави допустими назначения. Да не приказваме пък да води смислена или каквато и да е външна политика, било то за Северна Македония или Тимбукту.
До какво води вотът от 22 юни?
Ясно е, че вотът на съмнение не целеше основаването на това неуместно болшинство - то е просто инструмент за постигането на някаква друга цел, далечно и проблематично обвързвана с добруването на народа. Тази цел в действителност е връщането на ГЕРБ и Движение за права и свободи на власт след едногодишна изолираност. Нетърпението за това завръщане беше толкоз огромно, че в действителност вкара страната в в действителност сложна обстановка - води я на ръба на управляемостта:
- актуализацията на бюджета е под въпрос и надали ще се одобряват смислени промени. Най-вероятно ще минат популистки повдигания на пенсии и огромни пари за пътностроителните клиенти на ГЕРБ-ДПС;
- европейските пари могат да бъдат изгубени поради неприемане на законодателни промени;
- евентуално страната ще се върне в предходната си взаимозависимост от съветски газ и други енергоносители;
- всички промени - от правосъдната до електронното ръководство - на процедура се замразяват.
ГЕРБ и Движение за права и свободи още веднъж във властта: няколко разновидността
И всичко това се прави за да се легитимира ново преформатиране на властта, тъй че ГЕРБ и Движение за права и свободи да излязат от изолацията си. За задачата те задействаха и делегитимираха Има Такъв Народ като тяхно прокси и подизпълнител. Партията на Трифонов, която сама беше дефинирала задачата си като " изчегъртване " на ГЕРБ, на процедура обслужи задачите на Борисов. Това диаметрално разминаване сред мандат за ръководство и действителна политическа активност ще остане в историята като отрицателен образец, само че въпросът е какъв ще е неговият резултат. Дали в действителност ГЕРБ и Движение за права и свободи ще излязат от изолацията си? Отговорът е отрицателен по следните аргументи:
1) Обръщането на Има Такъв Народ към ГЕРБ и Движение за права и свободи не легитимира тях, а по-скоро дискредитира дефинитивно Трифонов и неговата тайфа. Тяхното държание по този начин или другояче беше отблъснало огромна част от електората им, само че с откровеното приставане на сякаш съперниците си, те надали имат съществено политическо бъдеще;
2) В този парламент е малко евентуално държавно управление с ръководещо болшинство, което да включва ГЕРБ и Движение за права и свободи. Ясно е, че коалиция ГЕРБ, Има Такъв Народ, Движение за права и свободи и " Възраждане " е невъзможна по безчет аргументи. Всяка от партиите би понесла тежки негативи от такова сдружаване. Същото се отнася и за коалиция ГЕРБ, Движение за права и свободи, Българска социалистическа партия, Има Такъв Народ. Такава коалиция би просъществувала от ден до пладне и би вдигнала доста сериозна вълна на поддръжка към партии като Политическа партия и Демократична България.
3) Технократично държавно управление в това Народно събрание - с присъединяване на партии като Политическа партия и Демократична България от една страна и ГЕРБ и Движение за права и свободи от друга - е теоретично допустимо. Но алената линия - антикорупционни промени - би го препънала. ГЕРБ и Движение за права и свободи несъмнено ще се борят до последно за Иван Гешев, ще желаят комфортен човек в КПКОНПИ и ще подължат да си пазят водачите, които огромна част от обществото вижда като компрометирани (съвсем не безоснователно). Една тяхна безкомпромисна позиция по тези въпроси би направила договарянията за сходно държавно управление обречени на крах.
4) След възможни нови избори ГЕРБ и Движение за права и свободи може да се надяват да ръководят с партии като " Възход " на Стефан Янев. По този метод легитимацията им би пристигнала по линия на президента Радев, който завоюва втория си мандат като герой с коупцията на модела " Борисов ". Както Слави Трифонов се обърна от основен изчегъртач в редови лъскач на кухненската посуда на Борисов и Доган, същото би се случило и с президента Радев при коалиране на ГЕБ-ДПС с про-президентска партия. Този проект обаче също е нефелен и почива на голям брой неизвестности. Първо, Радев беше деен участник в свалянето на държавното управление " Петков ". С това той загуби доверието на градските среди, за които битката с корупцията е значима. Точно тази градска междинна класа е действителната причина за изолацията на ГЕРБ и Движение за права и свободи. Сдружаването им с Радев или негови проксита с нищо няма да промени отношението на тази междинна класа към тях. Второ, партията на Янев е (прикрито) путинистка и коалиране с нея единствено би уронило евроатлантическия имидж на политически изолираните все още партии. И трето, не се знае каква би била електоралната тежест на " Възход ", с цел да се вършат сходни сметки.
5) На последно място, ГЕРБ и Движение за права и свободи могат да се надяват да станат неминуем сътрудник на Политическа партия и Демократична България, с цел да се предотврати путинистко ръководство от рода на Възраждане - " Възход " (и елементи от БСП). Борисов към този момент съобщи тази своя оферта в послание към евентуални сътрудници. По изключително перверзна логичност, колкото по-силни стават путинистите, толкоз по-неизбежни стават партиите с корупционни репутационни проблеми. Това също е вероятен сюжет, само че огромният риск при него е България да получи по едно и също време и путинистко, и корумпирано ръководство.
Има едно значимо изискване
Този къс преглед на пътищата на връщането на ГЕРБ и Движение за права и свободи във властта, демонстрира, че всички те изискват една характерна група - младите, образованите, проевропейски настроените - да се примирят и да си кажат: нямаме задоволително сили, би трябвало да избираме по-малкото зло. Пред путинизма корупцията е по-приемлива.
Всеки, видял лицата на хората, събрани на 22 юни пред Народно събрание в поддръжка на държавното управление " Петков ", надали би стигнал до извода, че те, София и България са подготвени на сходно примирие.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ