Логореята на Асен Василев и Теменужка Петкова подготвя публиката за вдигане на данъци
Ще предложа една легенда и една доктрина като насочни точки за разбирането на словесната война сред някогашния министър на финансите Асен Василев и актуалната министърка Теменужка Петкова.
Митът гласи, че в Китай е доста скъпо да се заплаща обезщетение за телесни повреди и по тази причина хората, когато стигнат до спор, стоят спокойно и си плюят от към метър разстояние – до момента в който някой не се погнуси повече и не се откаже.
Теорията е от военното изкуство и повелява, че преди пехотата да се пусне в офанзива, постоянно се организира огнева подготовка с артилерийски обстрел на вражеските отбранителни линии, с цел да се унищожат колкото може повече бойци и техника, преди да се хвърли жива мощ. Американците издигнаха този принцип в фетиш и стигнаха до такава степен, че не с артилерия, а по въздуха издухват врага си – от първата война против Ирак до през днешния ден.
Какво става с обществените ни финанси?
Първо излиза Асен Василев и споделя: „ За една година задлъжняхме що се касае за три “. Посланието е мощно, обезпокоително и даже плашещо.
Истината е, че тази година изтеглихме заеми, що се касае за две години, а не за три. Някой ще каже, че съм пунктуален, само че тази промяна съдържа доста значима разлика. Излиза, че Асен Василев подлага на критика ГЕРБ – да, точно ГЕРБ – за тазгодишния бюджет, в чието осъществяване към този момент не имат вяра даже „ умнокрасивите “. Да, мълчаха си до позитивната резолюция за влизането ни в еврозоната от следващата година, а вождът им Иван Костов заби камбаната, че има риск единствено месец след промяната на лв. с евро да заявяваме, че годината е приключила с бюджетен свръхдефицит, т.е. над три % отнесени към брутния вътрешен артикул, измерен на начислена основа.
Казах това на 29 април, когато интервюирах някогашния финансов министър Владислав Горанов за подкаста на „ Гласове “. Казах го и при започване на годината в ефира на Българското национално радио. Написах го и предишния декември, когато Теменужка Петкова показа първия си план за бюджет.
Защо обаче се тегли този двоен заем?
Причината са нарастването на заплатите в бранша на сигурността и обществената капиталова стратегия. Това значи, че Василев подлага на критика ГЕРБ за държавните вложения, които самият той инициира да се финансират ускорено с плана си за бюджет за 2024 година
Що се отнася до заплатите на военни, служители на реда и служби по сигурността – първо, ГЕРБ имат право да считат, че това са недофинансирани браншове, и второ, някак си не върви да сме ястреби в първите редици на антируската реторика, а да сме въоръжени като първобитни хора. Да, би трябвало да се сътвори войска, полиция и служби от способени и стимулирани хора, а това минава през по-високи хонорари, които да създадат специалностите по-привлекателни за младите.
Второ, да критикуваш ГЕРБ, че са нараснали заплатите с цената на недостиг, е лицемерно, откакто две години самичък си вдигал пенсиите със същия метод. Или смяташ, че пенсионерите са по-важни от силовия уред, върху който се крепи държавността?
Без нарастването на заплатите (по модела „ Василев “) и без вложенията, за които се схванаха и Политическа партия, и ГЕРБ, и Движение за права и свободи, дефицитът би бил като миналата година, т.е. с недостига на Василев. И България щеше да изтегли заеми за 10 милиарда, а не за осемнайсет. Обаче Василев ли е крайъгълният камък, след който нововъведения и политики не би трябвало да се вършат?
Отговорът на Теменужка Петкова
Финансовата министърка отвърна на вайканията на Василев с дрънканица. В нея посочи всичките му провинения: избягването на свръхдефицитите в минали години посредством източване на ликвидността в Българския енергиен холдинг, посредством посягането на „ Топлофикация “, посредством парите за язовири, посредством повдигането на пенсиите и посредством общата реторика, че недостиг от три % по отношение на Брутният вътрешен продукт е нещо обикновено.
Отговорът на Петкова щеше да е правилен, в случай че тя беше обяснила, че 18 милиарда лв. заеми са повече от тези за двете минали години, само че не и за три. И какви са аргументите за новите 18 милиарда.
Петкова още не е споделила, че България ще има свръхдефицит за 2025 година Твърдим го ние – няколко публицисти, които необятната общност не чува – и от оня ден, Иван Костов. Как хората да повярват на Петкова, откакто не смее да обели дума за недостига и споделя, че теглим 18-те милиарда заеми за… неизвестно какво? Очевидно е, че ще има подозрение не толкоз към думите ѝ, колкото към това, което премълчава, и към аргументите да го прави.
Те са ясни. Гамбитът на ГЕРБ беше да жертват фигура – Петкова, която мълча за тежкото положение на обществените финанси, с цел да не попречи на влизането ни в еврозоната. Позицията, която завоюваха, е точно влизането в еврозоната – триумф, който ги слага в листата на систематичните партии с дълготрайно въздействие върху историята, паралелно с ОДС, Национална движение „Симеон Втори", Българска социалистическа партия и самите ГЕРБ, които ни вкараха в НАТО и Европейски Съюз.
Колкото и да се оправдават от ГЕРБ, хората ще ги гледат с съмнение поради неспособността им да изкажат тези терзания навреме – още преди конвергентните отчети с оценка на готовността ни за еврозоната.
Кому е нужно всичко това
Огънят сред Василев и Петкова цели да приготви публиката, че има провинен за идното повдигане на налозите. Осигуровките евентуално ще се усилят, само че това няма да е задоволително. Нужно е и повишение на данъчната тежест. Подобно нещо не се е случвало от 27 години, когато краткотрайно беше нараснал Данък добавена стойност (година, в случай че не вземаме поради някои дребни корекции на Симеон Дянков и капитулацията пред свръхзадлъжнелия богат запад да таксуваме облагите на транснационалните корпорации с 15% налог, завещан от Василев).
Повечето хора не помнят тези прецеденти, тъй като отражението им върху необятната общност и бизнес средата беше прекомерно малко, с цел да се оцени.
Вдигане на налозите през днешния ден ще е потрес. Такъв имаше в Гърция, която банкрутира, и в Румъния, която се опитваше да избегне банкрута. Как по този начин и „ стабилната “ България ще се нуждае от нещо сходно?
Ако трябваше да обяснят по какъв начин стигнахме дотук, трите най-големи партии съгласно последните изборни резултати трябваше да признаят, че имат споделена виновност. Да – и ГЕРБ, и ПП–ДБ, и Движение за права и свободи – „ Ново начало “ одобряваха бюджетите, които ни докараха дотук. Но тъй като поемането на отговорност за историческото изкривяване на позитивния тренд с ниско данъчно облагане не им се нрави, избират да сервират виновници.
На публиката оставям да реши дали имаме рационален спор за потребността от повишение на налозите и за това какъв вид налог би бил най-безвреден за стопанската система. Ако и вие като мен смятате, че подобен спор липсва, остава да се запитаме какво следим – огнева подготовка за политически офанзиви или взаимно храчене от хора и политически сили, които не смеят да си посегнат същински.




