Аудриус Гуданавичюс: Опитът на Литва показва, че стабилната икономика е по-важна от валутата
Ще нарастнат ли парцелите след въвеждането на еврото? Литовците си задаваха същия въпрос преди 10 години – и през днешния ден имат явен отговор. Според специалиста по недвижими парцели Аудриус Гуданавичюс, резултатът от новата валута зависи не толкоз от самото евро, колкото от силата на стопанската система и доверието на вложителите.
Аудриус Гуданавичюс е водещ водач в региона на недвижимите парцели, основан във Вилнюс, Литва. Като ръководещ шеф на Capital Commercial, UAB, той управлява активността по продажби, наеми и оценка на бизнес парцели. Аудриус Гуданавичюс е и президент на Асоциацията на организациите за недвижими парцели в Литва (LNTAA), както и член на управителния съвет на Асоциацията на бизнеса с недвижими парцели (LNTVA). С богат опит в предприемачеството и развиването на бранша, той е измежду водещите имена на пазара на недвижими парцели в Литва.
На 31 октомври Аудриус Гуданавичюс ще се причисли към, проведена от Национално съдружие „ Недвижими парцели “ (НСНИ), където ще показа своите задълбочени знания за въздействието на еврозоната върху пазарите на недвижими парцели в Централна и Източна Европа, както и своя опит от Литва.
Г-н Гуданавичюс, Литва се причисли към еврозоната през 2015 година От Вашата позиция, по какъв начин повлия въвеждането на еврото на имотния пазар в страната – както във връзка с цените, по този начин и на доверието на вложителите?
Въвеждането на еврото спомогна за повишение на доверието на вложителите, което в дълготраен проект подкрепя развиването на пазара на комерсиалните парцели. Жилищният пазар в Литва е най-вече локален, тъй че макар че цените се покачиха доста след въвеждането на еврото, това беше по-скоро резултат от общата икономическа обстановка, в сравнение с от самата валута.
Много българи се притесняват, че приемането на еврото ще докара до внезапен скок в цените на парцелите. Имаше ли Литва сходни страхове преди да се причисли към еврозоната и по какъв начин действителното развиване на пазара се съпостави с тези опасения?
По-скоро имаше страхове, свързани с ежедневните артикули и услуги, а не с парцелите. И в действителност тези страхове имаха съображение, тъй като цените на по-евтините артикули и услуги се покачиха съвсем незабавно след въвеждането на еврото. При недвижимите парцели не се наблюдаваше неотложен скок, защото това е по-скъпа покупка. Единствените промени бяха свързани с „ закръглявания “ на цените до по-кръгли цифри.
Като изпълнителен шеф на Capital Commercial, Вие сте очевидец на развиването на жилищния и комерсиалния пазар на недвижими парцели. Какви дълготрайни структурни промени донесе еврото в комерсиалния бранш на недвижимите парцели в Литва?
То донесе непоклатимост, по-ниска инфлация, бистрота на цените, липса на валутни курсове – всичко това способства за привличането на вложители. Това докара до засилена интензивност както от задгранични, по този начин и от локални капиталови фондове в търговски парцели. Но още веднъж – самото въвеждане на еврото може да донесе избрани изгоди, само че не прави чудеса. Според мен, основата постоянно е стопанската система.
В България постоянно се разисква опцията задгранични вложители да стартират всеобщо да купуват парцели след приемането на еврото. Литва следи ли сходен приток на външен капитал след 2015 година, и в случай че да, по какъв начин държавното управление и секторът реагираха, с цел да балансират ползите на локалните и непознатите купувачи?
Да – при комерсиалните парцели. Но при жилищните не, тъй като това е локален пазар. В България обстановката е малко по-различна, защото към този момент има интерес от чужденци към ваканционните парцели, въвеждането на еврото евентуално ще даде спомагателен тласък в този сегмент.
Като президент на Асоциацията на организациите за недвижими парцели в Литва, Вие интензивно работите за повишение на професионализма и прозрачността в бранша. Какви ограничения помогнаха на Литва да резервира доверие и непоклатимост по време на тази огромна икономическа смяна?
Според мен основна роля изиграха положителната подготовка и връзката от страна на Централната банка, комерсиалните банки и държавното управление. Комуникацията е решаваща. Преходът мина извънредно безпрепятствено, без неприятни изненади.
Някои анализатори настояват, че приемането на еврото ускорява финансовата дисциплинираност и предвидимостта за вложителите. От Вашия опит, докара ли това и до по-добър достъп до финансиране и ипотечни условия за жителите и бизнеса?
Накратко – да. Лихвените проценти в евро са по-ниски спрямо тези в локалните валути.
Колко значима беше връзката – както от страна на държавното управление, по този начин и на професионалните асоциации като Вашата – за противопоставяне на митовете и попречване на суматоха или спекулативно държание на имотния пазар?
Всяка страна е друга. В нашия случай не е имало суматоха измежду популацията или спекулативно държание, обвързвано с упованията към въвеждането на еврото. Общественото мнение беше, че в дълготраен проект цените на парцелите евентуално ще се повишат, само че хората бяха по-загрижени за краткосрочния резултат върху цените на ежедневните артикули и услуги. Както към този момент загатнах – ясната връзка е ключът в този преход.
Вие също по този начин имате интернационален опит, в това число в Испания. Според този опит, по какъв начин виждате развиването на капацитета на българския пазар на недвижими парцели в границите на еврозоната – в съпоставяне със западните и балтийските пазари?
Всеки пазар е друг. Както загатнах, съгласно мен, с цел да има мощен заможен пазар, би трябвало да има мощна стопанска система, а валутата играе второстепенна роля. Все отново имам вяра, че въвеждането на еврото дава по-голям подтик на пазара, в сравнение с без него. Южните страни като Испания притеглят доста туристи и купувачи на ваканционни парцели, а България има сходен капацитет. Ако се влага вярно в инфраструктура, качество на услугите и здравната система – капацитетът е голям.
В подтекста на Централна и Източна Европа, коя бихте определили като най-успешната история на приемането на еврото в бранша на недвижимите парцели и коя основна неточност България би трябвало да заобикаля?
Не имам вяра, че самата валута играе решаваща роля в триумфа на имотния пазар. Според мен триумфът в нашия бранш е по-скоро резултат от триумфа на стопанската система, върху която еврото оказва позитивно въздействие, несъмнено. Но еврото единствено по себе си не носи автоматизирано триумф – образец за това е Латвия. Основната неточност би била да се тревожите прекомерно или, назад, да се отпуснете прекалено много, мислейки, че еврото ще направи чудеса.
В вероятност, какви благоприятни условия, съгласно Вас, ще се открият за българските експерти в областта на недвижимите парцели след присъединението към еврозоната – както във връзка с привличане на гении, по този начин и на разширение на бизнеса отвън страната?
Смятам, че главните изгоди идват от участието в Европейския съюз, а освен в еврозоната. Но несъмнено еврото носи спомагателна бистрота, облекчение и улеснение.
За повече информация по тематиката и за регистрация за събитието, на което водещи национални и интернационалните специалисти ще обсъдят още редица настоящи въпроси, апелирам, посетете.
Аудриус Гуданавичюс е водещ водач в региона на недвижимите парцели, основан във Вилнюс, Литва. Като ръководещ шеф на Capital Commercial, UAB, той управлява активността по продажби, наеми и оценка на бизнес парцели. Аудриус Гуданавичюс е и президент на Асоциацията на организациите за недвижими парцели в Литва (LNTAA), както и член на управителния съвет на Асоциацията на бизнеса с недвижими парцели (LNTVA). С богат опит в предприемачеството и развиването на бранша, той е измежду водещите имена на пазара на недвижими парцели в Литва.
На 31 октомври Аудриус Гуданавичюс ще се причисли към, проведена от Национално съдружие „ Недвижими парцели “ (НСНИ), където ще показа своите задълбочени знания за въздействието на еврозоната върху пазарите на недвижими парцели в Централна и Източна Европа, както и своя опит от Литва.
Г-н Гуданавичюс, Литва се причисли към еврозоната през 2015 година От Вашата позиция, по какъв начин повлия въвеждането на еврото на имотния пазар в страната – както във връзка с цените, по този начин и на доверието на вложителите?
Въвеждането на еврото спомогна за повишение на доверието на вложителите, което в дълготраен проект подкрепя развиването на пазара на комерсиалните парцели. Жилищният пазар в Литва е най-вече локален, тъй че макар че цените се покачиха доста след въвеждането на еврото, това беше по-скоро резултат от общата икономическа обстановка, в сравнение с от самата валута.
Много българи се притесняват, че приемането на еврото ще докара до внезапен скок в цените на парцелите. Имаше ли Литва сходни страхове преди да се причисли към еврозоната и по какъв начин действителното развиване на пазара се съпостави с тези опасения?
По-скоро имаше страхове, свързани с ежедневните артикули и услуги, а не с парцелите. И в действителност тези страхове имаха съображение, тъй като цените на по-евтините артикули и услуги се покачиха съвсем незабавно след въвеждането на еврото. При недвижимите парцели не се наблюдаваше неотложен скок, защото това е по-скъпа покупка. Единствените промени бяха свързани с „ закръглявания “ на цените до по-кръгли цифри.
Като изпълнителен шеф на Capital Commercial, Вие сте очевидец на развиването на жилищния и комерсиалния пазар на недвижими парцели. Какви дълготрайни структурни промени донесе еврото в комерсиалния бранш на недвижимите парцели в Литва?
То донесе непоклатимост, по-ниска инфлация, бистрота на цените, липса на валутни курсове – всичко това способства за привличането на вложители. Това докара до засилена интензивност както от задгранични, по този начин и от локални капиталови фондове в търговски парцели. Но още веднъж – самото въвеждане на еврото може да донесе избрани изгоди, само че не прави чудеса. Според мен, основата постоянно е стопанската система.
В България постоянно се разисква опцията задгранични вложители да стартират всеобщо да купуват парцели след приемането на еврото. Литва следи ли сходен приток на външен капитал след 2015 година, и в случай че да, по какъв начин държавното управление и секторът реагираха, с цел да балансират ползите на локалните и непознатите купувачи?
Да – при комерсиалните парцели. Но при жилищните не, тъй като това е локален пазар. В България обстановката е малко по-различна, защото към този момент има интерес от чужденци към ваканционните парцели, въвеждането на еврото евентуално ще даде спомагателен тласък в този сегмент.
Като президент на Асоциацията на организациите за недвижими парцели в Литва, Вие интензивно работите за повишение на професионализма и прозрачността в бранша. Какви ограничения помогнаха на Литва да резервира доверие и непоклатимост по време на тази огромна икономическа смяна?
Според мен основна роля изиграха положителната подготовка и връзката от страна на Централната банка, комерсиалните банки и държавното управление. Комуникацията е решаваща. Преходът мина извънредно безпрепятствено, без неприятни изненади.
Някои анализатори настояват, че приемането на еврото ускорява финансовата дисциплинираност и предвидимостта за вложителите. От Вашия опит, докара ли това и до по-добър достъп до финансиране и ипотечни условия за жителите и бизнеса?
Накратко – да. Лихвените проценти в евро са по-ниски спрямо тези в локалните валути.
Колко значима беше връзката – както от страна на държавното управление, по този начин и на професионалните асоциации като Вашата – за противопоставяне на митовете и попречване на суматоха или спекулативно държание на имотния пазар?
Всяка страна е друга. В нашия случай не е имало суматоха измежду популацията или спекулативно държание, обвързвано с упованията към въвеждането на еврото. Общественото мнение беше, че в дълготраен проект цените на парцелите евентуално ще се повишат, само че хората бяха по-загрижени за краткосрочния резултат върху цените на ежедневните артикули и услуги. Както към този момент загатнах – ясната връзка е ключът в този преход.
Вие също по този начин имате интернационален опит, в това число в Испания. Според този опит, по какъв начин виждате развиването на капацитета на българския пазар на недвижими парцели в границите на еврозоната – в съпоставяне със западните и балтийските пазари?
Всеки пазар е друг. Както загатнах, съгласно мен, с цел да има мощен заможен пазар, би трябвало да има мощна стопанска система, а валутата играе второстепенна роля. Все отново имам вяра, че въвеждането на еврото дава по-голям подтик на пазара, в сравнение с без него. Южните страни като Испания притеглят доста туристи и купувачи на ваканционни парцели, а България има сходен капацитет. Ако се влага вярно в инфраструктура, качество на услугите и здравната система – капацитетът е голям.
В подтекста на Централна и Източна Европа, коя бихте определили като най-успешната история на приемането на еврото в бранша на недвижимите парцели и коя основна неточност България би трябвало да заобикаля?
Не имам вяра, че самата валута играе решаваща роля в триумфа на имотния пазар. Според мен триумфът в нашия бранш е по-скоро резултат от триумфа на стопанската система, върху която еврото оказва позитивно въздействие, несъмнено. Но еврото единствено по себе си не носи автоматизирано триумф – образец за това е Латвия. Основната неточност би била да се тревожите прекомерно или, назад, да се отпуснете прекалено много, мислейки, че еврото ще направи чудеса.
В вероятност, какви благоприятни условия, съгласно Вас, ще се открият за българските експерти в областта на недвижимите парцели след присъединението към еврозоната – както във връзка с привличане на гении, по този начин и на разширение на бизнеса отвън страната?
Смятам, че главните изгоди идват от участието в Европейския съюз, а освен в еврозоната. Но несъмнено еврото носи спомагателна бистрота, облекчение и улеснение.
За повече информация по тематиката и за регистрация за събитието, на което водещи национални и интернационалните специалисти ще обсъдят още редица настоящи въпроси, апелирам, посетете.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ