Лилия Абаджиева, Движение за култура: Ще положим всички усилия да се изработи Стратегия за развитие на българската култура
Ще поставим всички старания да се създаде Стратегия за развиване на българската просвета. Това сподели Лилия Абаджиева в предаването " България, Европа и светът на фокус " по Радио " Фокус " за основаването на " Движение за просвета " .
" Много са аргументите и процесите, които постановиха по този начин да се каже основаването на нашето придвижване. Ние по този начин или другояче ще поставим всички старания да се създаде Стратегия за развиване и резистентност на българската просвета, да се подпише Пакта за просвета. Ние сме единствената страна, която е член на Европейския съюз и не е подписала този Пакт. И в действителност също по този начин бихме желали да се конституират нови правила и да се сътвори един нов Закон за развиване на театъра ", сподели Абаджиева.
Според режисьора неналичието на законодателство основава рецесии. От " Движение за просвета " ще упорстват за въвеждане на такова.
" Липсата на съответно законодателство отваря благоприятни условия за спешни обстановки, каквито следим сега даже в една национална институция, каквато е Народният спектакъл, само че по този начин или другояче, по принцип Закон за театралните изкуства се постанова. Ние желаеме да предизвикваме законодателни промени и по този начин ще настояваме нашия глас да бъде чут от президента, министър-председателя, министъра на културата. Бихме желали в действителност да има едни нормативни актове, регулаторни правила ", изясни тя.
Абаджиева изясни, че България е страната с най-нисък бюджет за просвета. Тя сподели, че сега той е 200 млн. лв., като се разпределя сред държавните културни институти.
" Това е един консолидиран бюджет, може би най-високото перо изобщо в българската просвета се поставя на театралните изкуства. Като споделям консолидиран бюджет – от 200 милиона, това са държавните културни институти дружно с общинските културни институти. Не е въпросът само в това по какъв начин се разходват средствата, а в действителност по какъв метод се регламентира ръководството и структурата на тези институти, с цел да следим естетически и морални аномалии от сходно естество, което по някакъв метод тези кавги, нападки резонираха в обществото и се занимава обществото повече от четири месеца с това. Искаме да се сътвори естествена атмосфера за креативна работа и е извънредно време страната да обърне внимание, да има грижи за културата. Ние сме с най-ниския % от бюджета за просвета – ние сме с 0,6%. Германия има 6%, една Македония има 4% от бюджета си ", сподели още тя.
" Много са аргументите и процесите, които постановиха по този начин да се каже основаването на нашето придвижване. Ние по този начин или другояче ще поставим всички старания да се създаде Стратегия за развиване и резистентност на българската просвета, да се подпише Пакта за просвета. Ние сме единствената страна, която е член на Европейския съюз и не е подписала този Пакт. И в действителност също по този начин бихме желали да се конституират нови правила и да се сътвори един нов Закон за развиване на театъра ", сподели Абаджиева.
Според режисьора неналичието на законодателство основава рецесии. От " Движение за просвета " ще упорстват за въвеждане на такова.
" Липсата на съответно законодателство отваря благоприятни условия за спешни обстановки, каквито следим сега даже в една национална институция, каквато е Народният спектакъл, само че по този начин или другояче, по принцип Закон за театралните изкуства се постанова. Ние желаеме да предизвикваме законодателни промени и по този начин ще настояваме нашия глас да бъде чут от президента, министър-председателя, министъра на културата. Бихме желали в действителност да има едни нормативни актове, регулаторни правила ", изясни тя.
Абаджиева изясни, че България е страната с най-нисък бюджет за просвета. Тя сподели, че сега той е 200 млн. лв., като се разпределя сред държавните културни институти.
" Това е един консолидиран бюджет, може би най-високото перо изобщо в българската просвета се поставя на театралните изкуства. Като споделям консолидиран бюджет – от 200 милиона, това са държавните културни институти дружно с общинските културни институти. Не е въпросът само в това по какъв начин се разходват средствата, а в действителност по какъв метод се регламентира ръководството и структурата на тези институти, с цел да следим естетически и морални аномалии от сходно естество, което по някакъв метод тези кавги, нападки резонираха в обществото и се занимава обществото повече от четири месеца с това. Искаме да се сътвори естествена атмосфера за креативна работа и е извънредно време страната да обърне внимание, да има грижи за културата. Ние сме с най-ниския % от бюджета за просвета – ние сме с 0,6%. Германия има 6%, една Македония има 4% от бюджета си ", сподели още тя.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ