Османи за броя на българите в РС Македония и културния център като провокация
Ще извърши ли Скопие уговорките си към страната ни и за какво се стигна до напрежение сред България и Северна Македония след визитата на българските политици в Битоля? Вижте отговорите от външния министър на С. Македония Буяр Османи в особено изявление.
Преди дни казахте, че българите не могат да бъдат записани в конституцията на С. Македония преди старта на договарянията за участие в Европейски Съюз, за какво?
Първо, не мисля, че би трябвало да се обвързват въпросите по този начин непосредствено. Второ, считам, че започването на договаряния е въпрос, на който би трябвало да се даде отговор в този момент, тъй като геополитическият подтекст, в който се намираме, е подобен. Такава е вътрешната динамичност в страната - отлагането по-нататък във времето отслабва силата и напъните да се откри решение.
Затова считам, че би трябвало да концентрираме цялата си сила в този интервал, с цел да се направи контракт, който ще подсигурява включване на решения и от двете страни за да се върви напред. Въпросът за конституцията е подобен, че ще отнеме няколко месеца. Процес, за който би трябвало да реализираме по-широк консенсус в Събранието. Мисля, че в случай че двата въпроса ги обвържем времево, преди започването на договарянията единствено понижаваме възможностите въобще да намерим решение в сегашния интервал.
В началото на годината казахте, че има воля за вписването на хората с българско съзнание в конституцията на С. Македония. Има ли воля от страна на С. Македония?
Абсолютно да. Република Северна Македония с рамковия контракт промени отношението на страната към етническите общности, към жителите и опцията те да се провеждат в етнически групи. Затова се подразбира, че не би трябвало да има никакви ограничавания във връзка с това конституцията кои етнически групи признава. По тази тематика мисля, че няма две отзиви. Въпросът за времето, момента на използване на тези промени, е част от диалозите, които текат сред двете министерства.
Какви гаранции е готово да даде Скопие на България, с цел да бъде вдигнато ветото?
Мисля, че гаранциите би трябвало да бъдат двустранни, тъй като е ясно, че в този развой и Република България има отговорности, във връзка с избрани въпроси в договарянията. Затова се опитваме в един отворен диалог, в изискванията на взаимно доверие сред работните групи, както беше до избран миг, да може всеки да сложи въпросите, които счита за значими. И някак да ги обединим в един пакет, в един изчерпателен контракт, в който всеки детайл ще бъде обвързван с решение и от едната, и от другата страна. Надяваме се, че ще можем създадем това в идния интервал.
Откъде идват подозренията на президента Стево Пендаровски, че това няма да е последното искане от страна на България – вписването в конституцията?
Цялата история на Република Северна Македония във връзка с евроинтеграцията наподобява на преносима цел. Ние към този момент 20 година сме на този път и непрекъснато се слагат нови условия. Всеки път, когато осъществим изискванията, се появяват нови претенции в този развой. И жителите към този момент изгубиха доверие, че има предвидим развой, в който ясно е записано какво би трябвало да осъществим. И това основава неодобрение както измежду жителите, по този начин и в политическите водачи. Затова нашето искане е всички въпроси да бъдат включени в едни документ, който да подсигурява къде приключва процесът.
Нарекохте откриването на културния център в Битоля провокация. Защо го смятате за провокация в случай, че е регистриран по македонското законодателство три години по-рано със същото име? Защо тогава не беше провокация?
Когато влезете в културния център, на основния вход има една огромна табела с откъс от Ванче Михайлов, който гласи: " Напразни са напъните на така наречен македонски народ да лъже света. "
Това е огромна засегнатост за нашите жители, това е огромна засегнатост за хората, които съставлявам. Това у нас се счита за провокация. Не имам вяра, че българските управляващи са пристигнали поради това обръщение на Михайлов, което беше сложено на входа клуба. Но ето, че по този начин се изтълкуваха всички тези послания, които разгневиха жителите. И наше обвързване е да изясним тези въпроси, да си кажем намерено един на различен кое е това, което ни предизвика, което ни гневи, с цел да можем в един отворен разговор да създадем общото си бъдеще.
Само името на центъра и на съответната персона ли ви тормози, или съставът на българската делегация, тъй като имаше мнения и по тази тематика?
Казах и в своето изказването, че в случай че клубът не носеше това име, ние щяхме да бъдем част от тази делегация в Битоля. Цялото ни държавно управление щеше да бъде там, тъй като ние приветстваме и желаеме да подтикнем българската общественост да се провежда, желаеме българската общественост да се интегрира в институциите, системите и механизмите, основани, посредством рамковия контракт. Но би трябвало да бъдем деликатни към чувствителността и на едните, и на другите, изключително в този интервал, в който сътворяваме доверие. Искаме да върнем доверието си едни към други. Разбира се, сходни въпроси ще бъдат все по-маловажни за нас, тъй като ще бъдем фокусирани върху бъдещето, върху общата европейска вероятност за жителите от двете страни. Но това е внимателен интервал, в който би трябвало да бъдем деликатни и вие, и ние, с цел да можем да създадем общото си бъдеще.
Ваши думи са, че поради името на културния център се е спуснал мрачен облак на всичко, което София и Скопие са пробвали да създадат. Можем ли да кажем, че в този миг връзките ни са в задънена улица?
За страдание, можем да кажем, че това способства за понижаване на доверието сред двете страни, което мъчително изграждахме през тези шест месеца. Знаете, че работните групи се срещат всяка седмица. Цялото държавно управление на Република Северна Македония беше концентрирано върху един въпрос - връзките с Република България. Министрите на стопанската система и министърът на околната среда и пространственото обмисляне се срещат по-често с сътрудниците си от България, в сравнение с с които и да било сътрудници от нашето държавно управление. И това в действителност беше нашето предпочитание – да влагаме в построяването на доверие, да сменим посоката, да излезем от този отровен кръг на връзките, които продължаваха с години обратно сред нашите страни. И най-сетне се случи това, което се случи. Но ще би трябвало да го преодолеем, това и повода да съм толкоз скоро по-късно в София. Трябва да възстановим връзката, би трябвало да върнем доверието - това е нашето обвързване като политици. Това чакат нашите жители от нас - от време на време и да преглътнем страстите, с цел да вземем избрани решения за бъдещето на жителите.
Казахте моментът е внимателен, по какъв начин работите с българския външен министър Теодора Генчовска?
Често се срещаме по време на съвещанията на външните министри на НАТО, които са все по-чести поради войната в Украйна. Абсолютно работим като съдружници в НАТО и споделяме общи възгледи. Коментираме, несъмнено и нашия въпрос. Има разлики кое, по какъв начин, по кое време би трябвало да се слагат някои въпроси, само че мисля, че няма по-добра опция от връзката. Така би трябвало - да бъдем деликатни един към различен, да се пазиме един различен. Няма по-близки страни от нас в района. Друг няма да пристигна да ни реши проблемите, би трябвало ние. Понякога по-лесно, различен път по-трудно, само че би трябвало да извървим този път към основаването на доверие.
В България се спекулираше към тематиката води ли страната ни двойствена политика на равнище министър-председател, на равнище външен министър. Една и съща ли е политиката във Вашите очи, които водят българските управляващи със Скопие?
Лично аз не съм забелязал разнообразни представители на българското държавно управление да имат разнообразни позиции. Разбира се и в Република Северна Македония ние имаме една обща позиция по този въпрос. И по този начин би трябвало да се отнасяме към този развой.
Били сте предизвестени от българските управляващи за къртици във Вашата администрация, бяха ли разкрити?
Това се проверява. Получихме такива сигнали, че има хора, които не желаят този въпрос да се реши. Често го споделям колкото по-добри стават изгледите за решение на разликите сред нас, толкоз по-често ще се появяват и хора, които ще се опълчват на това. Хора, които са построили кариери, с помощта на този спор. Хора, които не могат да излязат от рамката на това, че ние би трябвало да спорим и да бъдем в спор. Мисля, че тази част от пътя ни е най-трудният, да преодолеем тези трудности, създавани от хора, които са посветили живота си на това да отдалечат народите и страните на Република Северна Македония и Република България. Мисля, че когато изкачим тази стръмнина, по-късно ще ни бъде по-лесно.
На какво равнище са работели тези хора?
Не мога да разясня, тъй като е в фаза на следствие.
Последното броене сподели, че българите в Република Северна Македония са 3504. В студиото на „ Тази заран “ обаче ръководителят на цивилен либерален съюз назова преброяването „ жесток фалшификат “. Според Вас какъв брой са македонците с българско съзнание?
Всички имат разнообразни реакции - реагират и македонците, реагират и някои албански партии, сръбски, български. Нямаше такива, които да не реагират. Това постоянно е по този начин. Мисля, че преброяването беше извършено правилно, имайки поради, че от 20 година не беше правено. Преброяването за нас е значимо – това не е единствено статистическа активност, тъй като то дефинира и същността на етническите въпроси в страната ни. Затова беше направено толкоз деликатно, имаше толкоз доста механизми за надзор, с цел да не може се компрометира по никакъв метод този развой. Мисля, че Статистическият ни институт би трябвало да излезе и да изясни всички тези въпроси, които се повдигат от страна на сдруженията и партиите на българите. Естествено е и българските партии, както и партиите на всички останали етнически групи, да се извърнат към институциите. Но към институциите в Скопие, а не да идват в София, с цел да се оплакват. Те са наши жители и ние желаеме те да се интегрират в обществото ни, да си търсят правата в Република Северни Македония, а ние сме длъжни, като публични институции, да дадем отговори на техните въпроси.
Как си обяснявате разминаването – българското правосъдно министерство споделя, че за 15 година 86 000 македонци са получили български паспорти, а тук приказваме за 3504 преброени?
Нямаме точна информация какъв брой жители имат български паспорти. Разбира се, че българският паспорт има доста повече преимущества от македонския, тъй като е европейски паспорт. И хората се принуждават да вземат български паспорт по обществени аргументи. Така че не може да приравняват поданството и етническата принадлежност. Но въпросите за преброяването, въпросите за свободата на жителите свободно да се самоопределят - мисля, че са безусловно фундаментални - Република Северна Македония ги подсигурява и, несъмнено, от ден на ден ще затвърждава.
Очаквате ли някое огромно събитие и пробив в връзките на двете страни, има ли сложени периоди от страна на Скопие?
Мисля, че изискванията са положителни, с цел да може най-накрая да се постави завършек на този циничен кръг, в който сме влезнали. Мисля, че по-нататък ще има все по-малко мощ, сила и смелост, в който и да било политик да се занимава самоуверено с тази тематика. Затова се опасявам, че след някой и различен месец това ще се трансформира в един " замразен " спор, който ще продължи с години със всички последствия, които ще произтекат от това за нашите връзки, за вътрешната ни политика и за опциите за района. Убеден съм, че през втората половина на тази година няма да имаме същата тази мощ да бъдем изцяло ангажирани, с цялата сила на държавното управление, към разрешаването на този въпрос, както го вършим в този момент. Ако пропуснем тази опция, за жалост, ние ще продължим, несъмнено, да бъдем градивни в това отношение, само че ще би трябвало да се обърнем и към други въпроси в нашата страна.
Източник: bTV
Преди дни казахте, че българите не могат да бъдат записани в конституцията на С. Македония преди старта на договарянията за участие в Европейски Съюз, за какво?
Първо, не мисля, че би трябвало да се обвързват въпросите по този начин непосредствено. Второ, считам, че започването на договаряния е въпрос, на който би трябвало да се даде отговор в този момент, тъй като геополитическият подтекст, в който се намираме, е подобен. Такава е вътрешната динамичност в страната - отлагането по-нататък във времето отслабва силата и напъните да се откри решение.
Затова считам, че би трябвало да концентрираме цялата си сила в този интервал, с цел да се направи контракт, който ще подсигурява включване на решения и от двете страни за да се върви напред. Въпросът за конституцията е подобен, че ще отнеме няколко месеца. Процес, за който би трябвало да реализираме по-широк консенсус в Събранието. Мисля, че в случай че двата въпроса ги обвържем времево, преди започването на договарянията единствено понижаваме възможностите въобще да намерим решение в сегашния интервал.
В началото на годината казахте, че има воля за вписването на хората с българско съзнание в конституцията на С. Македония. Има ли воля от страна на С. Македония?
Абсолютно да. Република Северна Македония с рамковия контракт промени отношението на страната към етническите общности, към жителите и опцията те да се провеждат в етнически групи. Затова се подразбира, че не би трябвало да има никакви ограничавания във връзка с това конституцията кои етнически групи признава. По тази тематика мисля, че няма две отзиви. Въпросът за времето, момента на използване на тези промени, е част от диалозите, които текат сред двете министерства.
Какви гаранции е готово да даде Скопие на България, с цел да бъде вдигнато ветото?
Мисля, че гаранциите би трябвало да бъдат двустранни, тъй като е ясно, че в този развой и Република България има отговорности, във връзка с избрани въпроси в договарянията. Затова се опитваме в един отворен диалог, в изискванията на взаимно доверие сред работните групи, както беше до избран миг, да може всеки да сложи въпросите, които счита за значими. И някак да ги обединим в един пакет, в един изчерпателен контракт, в който всеки детайл ще бъде обвързван с решение и от едната, и от другата страна. Надяваме се, че ще можем създадем това в идния интервал.
Откъде идват подозренията на президента Стево Пендаровски, че това няма да е последното искане от страна на България – вписването в конституцията?
Цялата история на Република Северна Македония във връзка с евроинтеграцията наподобява на преносима цел. Ние към този момент 20 година сме на този път и непрекъснато се слагат нови условия. Всеки път, когато осъществим изискванията, се появяват нови претенции в този развой. И жителите към този момент изгубиха доверие, че има предвидим развой, в който ясно е записано какво би трябвало да осъществим. И това основава неодобрение както измежду жителите, по този начин и в политическите водачи. Затова нашето искане е всички въпроси да бъдат включени в едни документ, който да подсигурява къде приключва процесът.
Нарекохте откриването на културния център в Битоля провокация. Защо го смятате за провокация в случай, че е регистриран по македонското законодателство три години по-рано със същото име? Защо тогава не беше провокация?
Когато влезете в културния център, на основния вход има една огромна табела с откъс от Ванче Михайлов, който гласи: " Напразни са напъните на така наречен македонски народ да лъже света. "
Това е огромна засегнатост за нашите жители, това е огромна засегнатост за хората, които съставлявам. Това у нас се счита за провокация. Не имам вяра, че българските управляващи са пристигнали поради това обръщение на Михайлов, което беше сложено на входа клуба. Но ето, че по този начин се изтълкуваха всички тези послания, които разгневиха жителите. И наше обвързване е да изясним тези въпроси, да си кажем намерено един на различен кое е това, което ни предизвика, което ни гневи, с цел да можем в един отворен разговор да създадем общото си бъдеще.
Само името на центъра и на съответната персона ли ви тормози, или съставът на българската делегация, тъй като имаше мнения и по тази тематика?
Казах и в своето изказването, че в случай че клубът не носеше това име, ние щяхме да бъдем част от тази делегация в Битоля. Цялото ни държавно управление щеше да бъде там, тъй като ние приветстваме и желаеме да подтикнем българската общественост да се провежда, желаеме българската общественост да се интегрира в институциите, системите и механизмите, основани, посредством рамковия контракт. Но би трябвало да бъдем деликатни към чувствителността и на едните, и на другите, изключително в този интервал, в който сътворяваме доверие. Искаме да върнем доверието си едни към други. Разбира се, сходни въпроси ще бъдат все по-маловажни за нас, тъй като ще бъдем фокусирани върху бъдещето, върху общата европейска вероятност за жителите от двете страни. Но това е внимателен интервал, в който би трябвало да бъдем деликатни и вие, и ние, с цел да можем да създадем общото си бъдеще.
Ваши думи са, че поради името на културния център се е спуснал мрачен облак на всичко, което София и Скопие са пробвали да създадат. Можем ли да кажем, че в този миг връзките ни са в задънена улица?
За страдание, можем да кажем, че това способства за понижаване на доверието сред двете страни, което мъчително изграждахме през тези шест месеца. Знаете, че работните групи се срещат всяка седмица. Цялото държавно управление на Република Северна Македония беше концентрирано върху един въпрос - връзките с Република България. Министрите на стопанската система и министърът на околната среда и пространственото обмисляне се срещат по-често с сътрудниците си от България, в сравнение с с които и да било сътрудници от нашето държавно управление. И това в действителност беше нашето предпочитание – да влагаме в построяването на доверие, да сменим посоката, да излезем от този отровен кръг на връзките, които продължаваха с години обратно сред нашите страни. И най-сетне се случи това, което се случи. Но ще би трябвало да го преодолеем, това и повода да съм толкоз скоро по-късно в София. Трябва да възстановим връзката, би трябвало да върнем доверието - това е нашето обвързване като политици. Това чакат нашите жители от нас - от време на време и да преглътнем страстите, с цел да вземем избрани решения за бъдещето на жителите.
Казахте моментът е внимателен, по какъв начин работите с българския външен министър Теодора Генчовска?
Често се срещаме по време на съвещанията на външните министри на НАТО, които са все по-чести поради войната в Украйна. Абсолютно работим като съдружници в НАТО и споделяме общи възгледи. Коментираме, несъмнено и нашия въпрос. Има разлики кое, по какъв начин, по кое време би трябвало да се слагат някои въпроси, само че мисля, че няма по-добра опция от връзката. Така би трябвало - да бъдем деликатни един към различен, да се пазиме един различен. Няма по-близки страни от нас в района. Друг няма да пристигна да ни реши проблемите, би трябвало ние. Понякога по-лесно, различен път по-трудно, само че би трябвало да извървим този път към основаването на доверие.
В България се спекулираше към тематиката води ли страната ни двойствена политика на равнище министър-председател, на равнище външен министър. Една и съща ли е политиката във Вашите очи, които водят българските управляващи със Скопие?
Лично аз не съм забелязал разнообразни представители на българското държавно управление да имат разнообразни позиции. Разбира се и в Република Северна Македония ние имаме една обща позиция по този въпрос. И по този начин би трябвало да се отнасяме към този развой.
Били сте предизвестени от българските управляващи за къртици във Вашата администрация, бяха ли разкрити?
Това се проверява. Получихме такива сигнали, че има хора, които не желаят този въпрос да се реши. Често го споделям колкото по-добри стават изгледите за решение на разликите сред нас, толкоз по-често ще се появяват и хора, които ще се опълчват на това. Хора, които са построили кариери, с помощта на този спор. Хора, които не могат да излязат от рамката на това, че ние би трябвало да спорим и да бъдем в спор. Мисля, че тази част от пътя ни е най-трудният, да преодолеем тези трудности, създавани от хора, които са посветили живота си на това да отдалечат народите и страните на Република Северна Македония и Република България. Мисля, че когато изкачим тази стръмнина, по-късно ще ни бъде по-лесно.
На какво равнище са работели тези хора?
Не мога да разясня, тъй като е в фаза на следствие.
Последното броене сподели, че българите в Република Северна Македония са 3504. В студиото на „ Тази заран “ обаче ръководителят на цивилен либерален съюз назова преброяването „ жесток фалшификат “. Според Вас какъв брой са македонците с българско съзнание?
Всички имат разнообразни реакции - реагират и македонците, реагират и някои албански партии, сръбски, български. Нямаше такива, които да не реагират. Това постоянно е по този начин. Мисля, че преброяването беше извършено правилно, имайки поради, че от 20 година не беше правено. Преброяването за нас е значимо – това не е единствено статистическа активност, тъй като то дефинира и същността на етническите въпроси в страната ни. Затова беше направено толкоз деликатно, имаше толкоз доста механизми за надзор, с цел да не може се компрометира по никакъв метод този развой. Мисля, че Статистическият ни институт би трябвало да излезе и да изясни всички тези въпроси, които се повдигат от страна на сдруженията и партиите на българите. Естествено е и българските партии, както и партиите на всички останали етнически групи, да се извърнат към институциите. Но към институциите в Скопие, а не да идват в София, с цел да се оплакват. Те са наши жители и ние желаеме те да се интегрират в обществото ни, да си търсят правата в Република Северни Македония, а ние сме длъжни, като публични институции, да дадем отговори на техните въпроси.
Как си обяснявате разминаването – българското правосъдно министерство споделя, че за 15 година 86 000 македонци са получили български паспорти, а тук приказваме за 3504 преброени?
Нямаме точна информация какъв брой жители имат български паспорти. Разбира се, че българският паспорт има доста повече преимущества от македонския, тъй като е европейски паспорт. И хората се принуждават да вземат български паспорт по обществени аргументи. Така че не може да приравняват поданството и етническата принадлежност. Но въпросите за преброяването, въпросите за свободата на жителите свободно да се самоопределят - мисля, че са безусловно фундаментални - Република Северна Македония ги подсигурява и, несъмнено, от ден на ден ще затвърждава.
Очаквате ли някое огромно събитие и пробив в връзките на двете страни, има ли сложени периоди от страна на Скопие?
Мисля, че изискванията са положителни, с цел да може най-накрая да се постави завършек на този циничен кръг, в който сме влезнали. Мисля, че по-нататък ще има все по-малко мощ, сила и смелост, в който и да било политик да се занимава самоуверено с тази тематика. Затова се опасявам, че след някой и различен месец това ще се трансформира в един " замразен " спор, който ще продължи с години със всички последствия, които ще произтекат от това за нашите връзки, за вътрешната ни политика и за опциите за района. Убеден съм, че през втората половина на тази година няма да имаме същата тази мощ да бъдем изцяло ангажирани, с цялата сила на държавното управление, към разрешаването на този въпрос, както го вършим в този момент. Ако пропуснем тази опция, за жалост, ние ще продължим, несъмнено, да бъдем градивни в това отношение, само че ще би трябвало да се обърнем и към други въпроси в нашата страна.
Източник: bTV
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ