100-те национални дефекта от Самуил Петканов: Престорено и/или прекомерно гостоприемство
Ще имаме посетители.
Още от дребни този израз значи прекосяване в ексклузивен режим и внезапна смяна на ежедневните привички.
Гостоприемството е наше комбиниране от ритуали, душевна настройка и обществен императив и ние го взимаме доста насериозно.
От сутринта, а в по-тежки случаи подготовката стартира даже няколко дни по-рано. Чисти се, подрежда се, вадят се хубавите покривки и чинии. Пазарува се, готви се два дни. Е, модерното е да поръчаме нещо, с цел да не готвим, само че пък се взима такова количество питиета, че покровители на правата на черните дробове излизат на митинги, по отношение на които тези в Париж наподобяват като културни деца на урок по виолончело.
Вариациите в подготовката стигат даже до месеци обратно, когато се отрежда кои вино и ракия за посрещането на кого са, прасетата или агнетата - тоже. Проверяват се складовете с муниции и според от ранга на госта може да се извади нещо по-ново или пък да се стартира остарялото и залежалото.
Но мащабите не са същинският обект на този теоретичен текст. Гостоприемен е и най-скромният и дребен земляк, гостолюбив е и богаташът, гостолюбив си е целият наш народ.
Може да се изведат три школи на гостоприемството.
Първата е бабиното гостолюбие.
В общи линии то е на правилото “аз може до края на годината да хапвам трошляк и борови иглички, само че за вас да има ”. Не е наложително почитателят на тази школа да е баба, само че оказва помощ. Ако не е, ще напусне работата си и ще употребява спестяванията си, с цел да провежда център по гостолюбие. Ще подслони, нагости, облече, обезпечи медицинските, обществени и просветителни потребности на гостите си.
Ще върви да желае от съседите назаем каквото няма, единствено гостите да са добре.
За почитателите на тази школа не върви да изпращат гостите с празни ръце. Или ще им сипят в кутия от яденето, в случай че е останало. Ще подарят от вкъщи си, всичко провокирало интерес и хвалба от страна на гостите. Дали ще е някоя чаша от Германска демократична република, рекламен удобен безвъзмезден сувенир, или пък нещо остаряло, дето към този момент единствено събира прахуляк и не знаем защо ни е — като АЕЦ Белене.
Бабиното гостолюбие обаче не е единствено алтруизъм, а желае нещо в подмяна. Дали ще е внуците по-честичко да идват, или пък ще е да си помогне със сметките, зависи от проявителя на гостолюбие. Но пък на такава добрина — по какъв начин да се откаже?
Втората школа е на имиджовото гостолюбие.
И тук, както при бабиното гостолюбие, подготовката и размаха са лимитирани единствено от полета на мисълта на домакина. А тя е обладана от дявол, наименуван Данесеизложим.
Този дявол, в случай че не е държан под надзор, може да подлуди домакина. За да не се изложи, даже би пратил децата си да нощуват в пещера и би наел деца-актьори, които да изпълнят всичко по сюжет. Перфектната подготовка за гостите е за те да бъдат впечатлени и да си кажат, че домакините са хубави хора, с нищо по-лоши от тях.
Тази школа постоянно се практикува, когато визитата е от височайш темперамент — по-богати и съумели родственици, шефове или непознат общественик с повече почитатели в соцмрежите.
Сервират се неща, които обричат домакините в идващите месеци да вечерят солети и плява, само че най-малко за момент да се покажат като каймак. Вика се оркестър, нестинари, пуска се 8K Ultra 3D QLED тв приемник с 1000-ватова озвучителна система, с цел да се показва какъв тон и облик вади.
Прекаленото опиране до постулатите на тази школа обаче крие два риска. Първият е елементарен — да се направи толкоз положително усещане, че гостите да одобряват домакините за магнати и да ги поканят да идат дружно на море на Малдивите, за което да се наложи да ипотекират жилището. Или да вземат да изискат въоръжение, налично в няколко листата, само че от дълго време откраднато и продадено в Африка.
Но по-лошото е, че от пищност, ястие, зрелища и селфита за обществените мрежи да се покаже какъв джумбуш се случва, не остава време за естествения човешки диалог. За моментите, в които нищо с изключение на компанията няма значение. А тук компанията не взе участие, тя е фен, който би трябвало да цъка с език и да се възхищава.
Тя е много по-комплексна. Буквално. Тя произлиза от практиката ние лично да вървим на посетители на по-хубави от нашето у дома места. Там ще да поопикаем тоалетната, да влезем с обувките, да надраскаме трибуквен орган, формиран от две пещеристи и едно гъбесто тяло със стотинка по някоя стена или още по-добре — по някоя културна забележителност.
Може да се понапием и да вдигнем скандал, само че като се приберем, ще цъкаме с език и ще си викаме “ей, добре са се уредили, богата работа ” и непризнато и злобничко да завиждаме. И ето къде идва от това комплексната гостоприемна школа:
Ами, в случай че у нас дойдат някакви навлеци, които да опикаят тоалетната, да надраскат стените, да вдигнат кавги и да се напият грозно? Не, благодаря.
Да, почитателите на тази школа рядко признават непосредствено, че не желаят да поят, хранят и да почистват след гостите си. Те просто си имат други проблеми и не им е до това сега. Утре би трябвало да стават рано. Не са приключили ремонта. Съседите имат бебе.
Или пък по-глобални оправдания като:
- Ще ни взимат децата в Норвегия и би трябвало да сме на стража;
- Искат да ни активизират за война;
- Искат да ни обезличат, като ни сменят парите;
- Искат да трансфорат децата в джендъри, вместо в двойкаджии, гледащи извращения в тик-ток, както сега;
- Ще ни избият с лабораторно основан вирус;
- Ще ни избият с имунизацията против този вирус;
- Ще ни избият с водните следи от самолетите, които ни возят, когато ние отиваме на посетители на Запад.
Мнозина ще запитат дали последната школа въобще е на гостоприемството. Ще си рекат, че тук гостолюбие въобще не съществува. Но ще сбъркат.
Изповядващите тази школа имат терзанията, опасенията, оправданията и настройките в задатък. Но понякога кандисват за посетители и въпреки да минава с напрежение, им е хубаво и подвигат с наслада домашен тостове. И желаят да зарадват гостите си, да получат от тях утвърждение и положително отношение отсега нататък. И да се насладят на едно от най-великите неща на човечеството — способността му да бъде дружно в положително, в неприятно, във радостно или в оповръщания килим в хола.
Защото и трите школи по гостолюбие съществуват по едно и също време в нас.
Още от дребни този израз значи прекосяване в ексклузивен режим и внезапна смяна на ежедневните привички.
Гостоприемството е наше комбиниране от ритуали, душевна настройка и обществен императив и ние го взимаме доста насериозно.
От сутринта, а в по-тежки случаи подготовката стартира даже няколко дни по-рано. Чисти се, подрежда се, вадят се хубавите покривки и чинии. Пазарува се, готви се два дни. Е, модерното е да поръчаме нещо, с цел да не готвим, само че пък се взима такова количество питиета, че покровители на правата на черните дробове излизат на митинги, по отношение на които тези в Париж наподобяват като културни деца на урок по виолончело.
Вариациите в подготовката стигат даже до месеци обратно, когато се отрежда кои вино и ракия за посрещането на кого са, прасетата или агнетата - тоже. Проверяват се складовете с муниции и според от ранга на госта може да се извади нещо по-ново или пък да се стартира остарялото и залежалото.
Но мащабите не са същинският обект на този теоретичен текст. Гостоприемен е и най-скромният и дребен земляк, гостолюбив е и богаташът, гостолюбив си е целият наш народ.
Може да се изведат три школи на гостоприемството.
Първата е бабиното гостолюбие.
В общи линии то е на правилото “аз може до края на годината да хапвам трошляк и борови иглички, само че за вас да има ”. Не е наложително почитателят на тази школа да е баба, само че оказва помощ. Ако не е, ще напусне работата си и ще употребява спестяванията си, с цел да провежда център по гостолюбие. Ще подслони, нагости, облече, обезпечи медицинските, обществени и просветителни потребности на гостите си.
Ще върви да желае от съседите назаем каквото няма, единствено гостите да са добре.
За почитателите на тази школа не върви да изпращат гостите с празни ръце. Или ще им сипят в кутия от яденето, в случай че е останало. Ще подарят от вкъщи си, всичко провокирало интерес и хвалба от страна на гостите. Дали ще е някоя чаша от Германска демократична република, рекламен удобен безвъзмезден сувенир, или пък нещо остаряло, дето към този момент единствено събира прахуляк и не знаем защо ни е — като АЕЦ Белене.
Бабиното гостолюбие обаче не е единствено алтруизъм, а желае нещо в подмяна. Дали ще е внуците по-честичко да идват, или пък ще е да си помогне със сметките, зависи от проявителя на гостолюбие. Но пък на такава добрина — по какъв начин да се откаже?
Втората школа е на имиджовото гостолюбие.
И тук, както при бабиното гостолюбие, подготовката и размаха са лимитирани единствено от полета на мисълта на домакина. А тя е обладана от дявол, наименуван Данесеизложим.
Този дявол, в случай че не е държан под надзор, може да подлуди домакина. За да не се изложи, даже би пратил децата си да нощуват в пещера и би наел деца-актьори, които да изпълнят всичко по сюжет. Перфектната подготовка за гостите е за те да бъдат впечатлени и да си кажат, че домакините са хубави хора, с нищо по-лоши от тях.
Тази школа постоянно се практикува, когато визитата е от височайш темперамент — по-богати и съумели родственици, шефове или непознат общественик с повече почитатели в соцмрежите.
Сервират се неща, които обричат домакините в идващите месеци да вечерят солети и плява, само че най-малко за момент да се покажат като каймак. Вика се оркестър, нестинари, пуска се 8K Ultra 3D QLED тв приемник с 1000-ватова озвучителна система, с цел да се показва какъв тон и облик вади.
Прекаленото опиране до постулатите на тази школа обаче крие два риска. Първият е елементарен — да се направи толкоз положително усещане, че гостите да одобряват домакините за магнати и да ги поканят да идат дружно на море на Малдивите, за което да се наложи да ипотекират жилището. Или да вземат да изискат въоръжение, налично в няколко листата, само че от дълго време откраднато и продадено в Африка.
Но по-лошото е, че от пищност, ястие, зрелища и селфита за обществените мрежи да се покаже какъв джумбуш се случва, не остава време за естествения човешки диалог. За моментите, в които нищо с изключение на компанията няма значение. А тук компанията не взе участие, тя е фен, който би трябвало да цъка с език и да се възхищава.
Тя е много по-комплексна. Буквално. Тя произлиза от практиката ние лично да вървим на посетители на по-хубави от нашето у дома места. Там ще да поопикаем тоалетната, да влезем с обувките, да надраскаме трибуквен орган, формиран от две пещеристи и едно гъбесто тяло със стотинка по някоя стена или още по-добре — по някоя културна забележителност.
Може да се понапием и да вдигнем скандал, само че като се приберем, ще цъкаме с език и ще си викаме “ей, добре са се уредили, богата работа ” и непризнато и злобничко да завиждаме. И ето къде идва от това комплексната гостоприемна школа:
Ами, в случай че у нас дойдат някакви навлеци, които да опикаят тоалетната, да надраскат стените, да вдигнат кавги и да се напият грозно? Не, благодаря.
Да, почитателите на тази школа рядко признават непосредствено, че не желаят да поят, хранят и да почистват след гостите си. Те просто си имат други проблеми и не им е до това сега. Утре би трябвало да стават рано. Не са приключили ремонта. Съседите имат бебе.
Или пък по-глобални оправдания като:
- Ще ни взимат децата в Норвегия и би трябвало да сме на стража;
- Искат да ни активизират за война;
- Искат да ни обезличат, като ни сменят парите;
- Искат да трансфорат децата в джендъри, вместо в двойкаджии, гледащи извращения в тик-ток, както сега;
- Ще ни избият с лабораторно основан вирус;
- Ще ни избият с имунизацията против този вирус;
- Ще ни избият с водните следи от самолетите, които ни возят, когато ние отиваме на посетители на Запад.
Мнозина ще запитат дали последната школа въобще е на гостоприемството. Ще си рекат, че тук гостолюбие въобще не съществува. Но ще сбъркат.
Изповядващите тази школа имат терзанията, опасенията, оправданията и настройките в задатък. Но понякога кандисват за посетители и въпреки да минава с напрежение, им е хубаво и подвигат с наслада домашен тостове. И желаят да зарадват гостите си, да получат от тях утвърждение и положително отношение отсега нататък. И да се насладят на едно от най-великите неща на човечеството — способността му да бъде дружно в положително, в неприятно, във радостно или в оповръщания килим в хола.
Защото и трите школи по гостолюбие съществуват по едно и също време в нас.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ