Конфликтът между САЩ и Китай и срещата на Г-20
Ще има ли изясненост на срещата в Буенос Айрес към комерсиалната война Вашингтон-Пекин?
В самия завършек на ноември Аржентина ще бъде хазаин на годишната среща на водачите на двадесетте най-развити страни в света, които съставляват 75% от международната търговия и съставляват 2/3 от популацията на Земята. Динамиката на събитията и процесите, както и времето на доста политическо напрежение, предсказуемо натоварват сходен конгрес с упования за политически решения и контракти – от измененията в климата, до най-наболелите въпроси за комерсиалните войни, които се водят сега. С огромна възможност фокусът на срещата ще бъде търговията и устойчивостта на глобализацията.
Страните от Азия, които са част от най-динамичния пазар в света, сигурно ще опитат да извлекат оптималната изгода от срещата в Буенос Айрес в областта на търговията. Целите ще бъдат – усилване на връзките със страните от Г-7, опазване и насърчаване на глобализацията, само че също по този начин и запълване на вероятния вакуум от конюнктурното отдръпване на Съединени американски щати от основен проводник на процесите по глобализация. Важно за наблюдение ще бъде държанието на Япония, Корея и Индонезия. От друга страна ще забележим подписването на новото Северноамериканско съглашение за свободна търговия сред Съединени американски щати, Мексико и Канада.
Най-голям фокус на идния конгрес, обаче, ще получи друга тематика. Светът е в очакване дали ще бъде реализирано някакво съглашение, което да спре комерсиалния раздор сред Съединени американски щати и Китай. Обтегнатите връзки сред двата колоса оказват съществено въздействие върху пазарите на всеки континент. Пазарът на Съединените щати постоянно е бил от основно значение за триумфа на всяка транснационална корпорация, само че към този момент и Китай е в същата позиция. Евентуално изключване от големия китайски пазар би било прекомерно мъчително за американските компании. От тази позиция, би трябвало да се подложи на подозрение вероятността, че който и да е политик, даже американският президент Тръмп, може да си разреши понасянето на сходна отговорност. Примамливостта на китайския пазар е прекомерно изкушаваща за Съединените щати, до момента в който Китай поредно и методично стяга своите търговски връзки с Европейски Съюз и Русия, чрез самодейността „ Един пояс – Един път “.
През последния месец текат динамични диалози и замяна на думи сред Вашингтон и Пекин. Преди по-малко от две седмици бе направено предложение от китайска страна за разрешаване на спора посредством лист от отстъпки, които да послужат като пътна карта в двустранните връзки. Американският президент Доналд Тръмп дефинира предлагането като недопустимо, само че все пак се основава действителна опция за договаряния на идната лидерска среща в аржентинската столица. Има няколко вероятности, които могат да се позволяват като вероятни за хода на американско-китайските връзки.
Първата, и най-благоприятна, е да бъде подписан контракт, който да постави завършек на комерсиалната война в дълготраен проект. Тази опция, натоварена с всички особености и условия, е и минимум евентуална. Втората опция е да не бъде подписано нищо, а в противен случай – да бъде изчерпателен разломът в комерсиалните връзки. Това се случи на последния конгрес на Азиатско-тихоокеанското икономическо съдействие, където за пръв път участващите страни не излязоха с обща декларация. Вицепрезидентът на Съединени американски щати Майк Пенс, който участва на срещата в Папуа Нова Гвинея, съобщи, че дните, в които Китай се възползва и злоупотребява със Съединените щати, са завършили. Исканията на Вашингтон, по метода им на формулиране, са унизителни за претенциите на Пекин. Това е още една причина, съгласно която в Буенос Айрес няма да бъде подложен края на комерсиалната война сред Съединени американски щати и Китай.
Третата опция е отчасти разрешаване на спора. Дори да не се случи дълготрайно, сходна развръзка ще даде вяра и ще успокои интернационалните пазари и политическа конюнктура. От своя страна Китай съобщи предпочитание да купува повече американски полутечен газ, което за следващ път потвърждава, че геоенергетиката е филтър на интернационалните връзки. В кратковременен проект закупуването на повече американски полутечен газ няма по какъв начин да окаже въздействие на руско-китайските енергийни връзки. Точно противоположното, възходящите потребности на Китай не могат да бъдат задоволени само от съветски или туркменски газ, до момента в който не бъдат приключени строящите се газопроводи. При отчасти разрешаване на спора може да бъде контрактуван и по-лесен достъп на американските компании на китайския пазар. Това още веднъж насочва към тезата, че китайският пазар към този момент е също толкоз значим за една корпорация с интернационалните искания, колкото и американския.
Възможността да бъде открито работещо решение за излаз от конфликта сред Съединени американски щати и Китай има и още една специфичност. Тя е оттатък икономическата логичност и това кое е в полза на останалите страни. Не може да не бъде отделено справедливо внимание на идеологическия профил на конфликта. Не от позиция на класическо опълчване на комунизъм/демокрация, а в противен случай – опълчване на плоскостта пари-власт-пари. Това е същинският конфликт на актуалния консуматорски свят – конфликт за пазари, естествени запаси и технологии, които в последна сметка носят облага. Именно удивителния прогрес на Китай в софтуерен аспект, смесен с големия потенциал за впрягане на работна мощ поетапно докара до преден конфликт с Вашингтон. Не е инцидентно, че и за пръв път едно от най-престижните образователни заведения в Съединени американски щати и света „ Джонс Хопкинс “ за пръв път ограничи своите стратегии за интернационален продан и банкет на задгранични студенти. Също не е инцидентен и декларираният триумф за първо сполучливо раждане на генномодифицирани близнаци в Китай. Всички тези процеси са част от огромния пъзел на идното опълчване, което може да бъде единствено отчасти или краткотрайно предотвратено в името на общия кратковременен интерес на всички страни.
Хазартният жанр на американския президент Тръмп, кондензиран с непрекъснато противоречащи си тези и изявления, все още се оказва работещ за осъществяване на задачите му. Дали този безреден, в очите на обществото, пазарлък ще реализира триумф при срещата с китайския водач Си Дзинпин в Буенос Айрес следва да бъде проследено. В последна сметка, всички тези конфликти и противодействия, имащи опцията да основават земетресения на интернационално равнище, демонстрират устойчивата политическа многополюсност на днешния свят. Предстои време, в което Вашингтон или ще се преценява с насърчаваните от него в предишното световни процеси, в случай че желае да резервира своето въздействие, или ще схване ролята на наблюдаващ, който все пак има силата да повлече целия свят след себе си.
В самия завършек на ноември Аржентина ще бъде хазаин на годишната среща на водачите на двадесетте най-развити страни в света, които съставляват 75% от международната търговия и съставляват 2/3 от популацията на Земята. Динамиката на събитията и процесите, както и времето на доста политическо напрежение, предсказуемо натоварват сходен конгрес с упования за политически решения и контракти – от измененията в климата, до най-наболелите въпроси за комерсиалните войни, които се водят сега. С огромна възможност фокусът на срещата ще бъде търговията и устойчивостта на глобализацията.
Страните от Азия, които са част от най-динамичния пазар в света, сигурно ще опитат да извлекат оптималната изгода от срещата в Буенос Айрес в областта на търговията. Целите ще бъдат – усилване на връзките със страните от Г-7, опазване и насърчаване на глобализацията, само че също по този начин и запълване на вероятния вакуум от конюнктурното отдръпване на Съединени американски щати от основен проводник на процесите по глобализация. Важно за наблюдение ще бъде държанието на Япония, Корея и Индонезия. От друга страна ще забележим подписването на новото Северноамериканско съглашение за свободна търговия сред Съединени американски щати, Мексико и Канада.
Най-голям фокус на идния конгрес, обаче, ще получи друга тематика. Светът е в очакване дали ще бъде реализирано някакво съглашение, което да спре комерсиалния раздор сред Съединени американски щати и Китай. Обтегнатите връзки сред двата колоса оказват съществено въздействие върху пазарите на всеки континент. Пазарът на Съединените щати постоянно е бил от основно значение за триумфа на всяка транснационална корпорация, само че към този момент и Китай е в същата позиция. Евентуално изключване от големия китайски пазар би било прекомерно мъчително за американските компании. От тази позиция, би трябвало да се подложи на подозрение вероятността, че който и да е политик, даже американският президент Тръмп, може да си разреши понасянето на сходна отговорност. Примамливостта на китайския пазар е прекомерно изкушаваща за Съединените щати, до момента в който Китай поредно и методично стяга своите търговски връзки с Европейски Съюз и Русия, чрез самодейността „ Един пояс – Един път “.
През последния месец текат динамични диалози и замяна на думи сред Вашингтон и Пекин. Преди по-малко от две седмици бе направено предложение от китайска страна за разрешаване на спора посредством лист от отстъпки, които да послужат като пътна карта в двустранните връзки. Американският президент Доналд Тръмп дефинира предлагането като недопустимо, само че все пак се основава действителна опция за договаряния на идната лидерска среща в аржентинската столица. Има няколко вероятности, които могат да се позволяват като вероятни за хода на американско-китайските връзки.
Първата, и най-благоприятна, е да бъде подписан контракт, който да постави завършек на комерсиалната война в дълготраен проект. Тази опция, натоварена с всички особености и условия, е и минимум евентуална. Втората опция е да не бъде подписано нищо, а в противен случай – да бъде изчерпателен разломът в комерсиалните връзки. Това се случи на последния конгрес на Азиатско-тихоокеанското икономическо съдействие, където за пръв път участващите страни не излязоха с обща декларация. Вицепрезидентът на Съединени американски щати Майк Пенс, който участва на срещата в Папуа Нова Гвинея, съобщи, че дните, в които Китай се възползва и злоупотребява със Съединените щати, са завършили. Исканията на Вашингтон, по метода им на формулиране, са унизителни за претенциите на Пекин. Това е още една причина, съгласно която в Буенос Айрес няма да бъде подложен края на комерсиалната война сред Съединени американски щати и Китай.
Третата опция е отчасти разрешаване на спора. Дори да не се случи дълготрайно, сходна развръзка ще даде вяра и ще успокои интернационалните пазари и политическа конюнктура. От своя страна Китай съобщи предпочитание да купува повече американски полутечен газ, което за следващ път потвърждава, че геоенергетиката е филтър на интернационалните връзки. В кратковременен проект закупуването на повече американски полутечен газ няма по какъв начин да окаже въздействие на руско-китайските енергийни връзки. Точно противоположното, възходящите потребности на Китай не могат да бъдат задоволени само от съветски или туркменски газ, до момента в който не бъдат приключени строящите се газопроводи. При отчасти разрешаване на спора може да бъде контрактуван и по-лесен достъп на американските компании на китайския пазар. Това още веднъж насочва към тезата, че китайският пазар към този момент е също толкоз значим за една корпорация с интернационалните искания, колкото и американския.
Възможността да бъде открито работещо решение за излаз от конфликта сред Съединени американски щати и Китай има и още една специфичност. Тя е оттатък икономическата логичност и това кое е в полза на останалите страни. Не може да не бъде отделено справедливо внимание на идеологическия профил на конфликта. Не от позиция на класическо опълчване на комунизъм/демокрация, а в противен случай – опълчване на плоскостта пари-власт-пари. Това е същинският конфликт на актуалния консуматорски свят – конфликт за пазари, естествени запаси и технологии, които в последна сметка носят облага. Именно удивителния прогрес на Китай в софтуерен аспект, смесен с големия потенциал за впрягане на работна мощ поетапно докара до преден конфликт с Вашингтон. Не е инцидентно, че и за пръв път едно от най-престижните образователни заведения в Съединени американски щати и света „ Джонс Хопкинс “ за пръв път ограничи своите стратегии за интернационален продан и банкет на задгранични студенти. Също не е инцидентен и декларираният триумф за първо сполучливо раждане на генномодифицирани близнаци в Китай. Всички тези процеси са част от огромния пъзел на идното опълчване, което може да бъде единствено отчасти или краткотрайно предотвратено в името на общия кратковременен интерес на всички страни.
Хазартният жанр на американския президент Тръмп, кондензиран с непрекъснато противоречащи си тези и изявления, все още се оказва работещ за осъществяване на задачите му. Дали този безреден, в очите на обществото, пазарлък ще реализира триумф при срещата с китайския водач Си Дзинпин в Буенос Айрес следва да бъде проследено. В последна сметка, всички тези конфликти и противодействия, имащи опцията да основават земетресения на интернационално равнище, демонстрират устойчивата политическа многополюсност на днешния свят. Предстои време, в което Вашингтон или ще се преценява с насърчаваните от него в предишното световни процеси, в случай че желае да резервира своето въздействие, или ще схване ролята на наблюдаващ, който все пак има силата да повлече целия свят след себе си.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ