Ще има ли машинации при машинното гласуване? Чудя се защо

Ще има ли измами при машинното гласоподаване? Чудя се за какво ли България се приравнява към изискванията в Индия и Бутан Ясно е, че няма механизъм за верифициране на вота Краткият отговор на този въпрос е: по-скоро да. Какво ме кара да мисля по този начин? Това е на първо място методът, по който бе признат от предходния парламент новият (към оня момент) Изборен кодекс. В прорез с рекомендациите на така наречен Венецианска комисия бяха признати промени единствено два месеца преди новите избори. Явно, че са били прекомерно значими за заинтригуваните кръгове, че да ги гласоподават „ на пожар “. По-важното е, че гласуването им стана и без оценка за въздействието им върху легитимността на демократичните избори. Твърдя, че този фасон на гласоподаване хвърля сянка върху самата същина на просветената народна власт. Той въобще не подсигурява верифицирането на вота, нито пък дава опция за непосреден цивилен надзор върху отчитането на изборните резултати. Тези пороци накараха Конституционния съд на Федерална република Германия да окачестви като противоконституционно машинното гласоподаване. Четох деликатно обосновката на това решение на немски, както и в превод на британски. Немските магистрати са доста прецизни в аргументирането на своята позиция. Най-силно впечатляваща е тяхната угриженост, че машинното гласоподаване може да бъде манипулирано и по този начин се слага под въпрос самата същина на демокрацията. Искаше ми се и нашият Конституционен съд да прояви сходна угриженост. Почти половината от българските конституционни съдии бяха на изключително мнение по въпроса за машинното гласоподаване. Искам да ги поздравя за тяхното кардинално отношение. А другите очевидно са имали потребност от още причини, само че за жалост разясненията за вероятни измами бяха спестени на българската общност. Дори профилираната общественост, призвана да поддържа конституционния ред в демократичната ни страна, не получи задоволителна ясна визия за аргументите, заради които Европа отхвърля да одобри машинното гласоподаване. Изключение е само космополитният град Брюксел, в който не всички могат да четат и пишат на формалните езици, та се постанова да механизират гласоподаването. В Индия и граничещия с нея Бутан по понятни аргументи също има машинно гласоподаване - бил съм там и се чудя за какво ли нашата България се приравнява към изискванията в оня отдалечен и другоземен завършек на света. Вярно е, че Индия е най-многобройната народна власт с повече от милиард и триста милиона поданици - до момента в който у нас са единствено седем милиона плюс още милион в чужбина. И в Индия, и в България има отлични експерти по осведомителни технологии. Само че там не чакат непознати жители в далечни страни да им пишат и конфигурират програмен продукт без надзор от наши специалисти. Сякаш изборите у нас са частен бизнес, в който по силата на пазарна либерализация могат да се месят задгранични компании със свои политически пристрастия. Като че ли изборите в демократична България са спорове с невисок интензитет, в които задграничните наемници се усещат в стихията си. Всъщност кой и по какъв начин програмира нашите машини, чия благосъстоятелност е техният програмен продукт, кой подсигурява, че те съответно регистрират подадените гласове?... Има ли въобще взаимно потвърждаване на достоверност (mutual authentication) в този комплициран развой?! Ясно е, че няма механизъм за верифициране на вота. Тогава на какво се крепи идиличната увереност на гласоподавателите, че няма да ги излъжат при самото броене на гласовете. Сталин обичал да споделя, че не е значимо кой по какъв начин гласоподава, значимо е единствено кой брои всички гласове... Има ли „ електронен Сталин “ в тази игра на машинно гласоподаване? Защо не се броят и не се смятат като формален документ всички разписки от контакта сред хората и капризния тъч-скийн на машините за гласоподаване? И то в случай, че българският президент твърдо настояваше за това още на 9 януари 2021 година при срещи с политическите партии за изборния кодекс. Дали създателите на кодекса си направиха оглушки по този въпрос напълно умишлено? Чия непозната воля получи приоритет пред рационалното предложение на Румен Радев? Дали пък злощастният изборен кодекс не е в полза на тукашни или транснационални чичко-паричковци, решили да си напазаруват политическо въздействие в паниката на така наречен смяна. Не е въпрос единствено на еднократна външна интервенция във вътрешните работи на сякаш суверенната ни страна. Механизмът за интервенция посредством сбъркания или предумишлено изопачен кодекс за осъществяване на избори е „ тънка работа “. Тя слага замаяната българска народна власт в рискова взаимозависимост от интернационалните олигархични ползи и транснационални мутри. Трагическа подигравка е да се мисли, че мутрите са единствено и само в нашата страна. ЛиберАлчният нов международен ред отприщи развой на Глобална мутризация... От тази позиция би било неуместно да се желае смяна единствено на тукашните условия - „ мутри вън “, с цел да дойдат интернационалните Мега-Мутри. В тази връзка ми се коства напълно подходящо, че една от политическите сили поправя названието си, като че ли да не провокира повече асоциации с мутрогонство. Като че ли електоратът u е показал повече сериозно мислене и по-малко чуждопоклонство. Дано е по този начин, въпреки че новото заглавие „ Ние идваме! “ припомня за обичания лозунг на първосигналните застрахователи от ранните години на прехода: „ Елате вие, че да не дойдем ние! “. Така или другояче, дочакахме нови времена, когато „ застрахователният “ бизнес се глобализира. Дойде и време пътят ни към народна власт да стане забавен и за интернационалната олигархия. Тя, както е известно, разполага с бездънни джобове и експерти - от биячи до Ай Ти експерти. Та те взеха решение да се вършат на дизайнери в политическите процеси у нас. И се възползват от невъзможността при машинното гласоподаване да се реализира верификация на вота. Този недостатък по принцип е неотстраним, в случай че се компенсира посредством броене на разписките, върху които да е обозначено за кого е подаден гласът на съответния гласоподавател. Така може да се откри еднопосочно обратимо сходство сред подадените за една партия или коалиция гласове и регистрирания в нейна изгода избор... В противоположен случай не са изключени измами, които нулират или пренасочват част от гласовете. Машините не хапят, само че могат да отхапят част от вота, компрометирайки по подобен метод честността на изборите. Мисля, че по подобен метод на предишните избори бяха отстранени неуместните за интернационалната олигархия български партии. Но резултатът от това бе по-скоро противоположен - безпорядък и отпадналост в Народното събрание. А на идните избори - и за президент, и за Народно заседание - машинациите могат да обиден и други, които транснационалните мега-мутри ще сметнат за неуместни. В позицията си от 9 януари 2021 година президентът на Република България настояваше за броене на всички разписки и отчитането им като публични документи. Доколкото е известно, той не се е отказал от това свое предложение. Кой и под чий напън си разреши да пренебрегне тази позиция на президента, единствено с цел да удовлетвори нечий нелегитимен интерес от манипулиране на резултатите? Убеден съм, че отсъствието на бистрота и цивилен надзор над преместването с флашки на информация от секциите прави картината на изборите подправено оптимистична. Дали машинното гласоподаване в настоящия му тип подсигурява почтеност на изборите? По мое мнение - не!