Ще има ли България най-после редовен кабинет? Краткият отговор гласи:

Ще има ли България най-сетне постоянен кабинет? Краткият отговор гласи: по-вероятно е да има. Основанията за него обаче са свързани не толкоз с изборните резултати, колкото с други фактори. Иначе резултатите сами по себе си не звучат доста оптимистично.

Три разновидността

Не звучат доста оптимистично, тъй като на процедура (макар и с някои разлики в листата на бъдещите парламентарни играчи и тяхната подредба) като цяло съответстват с резултатите от предходните два избора и в доста огромна степен предвещават повтаряне на обстановката след тях.

Независимо от това коя партия е първа и коя е втора, огромният въпрос на тези избори бе за съотношението на силите сред партиите на смяната и партиите на статуквото. Това съответствие в общи линии остава непроменено, тъй че нищо не е изключено. Оттук нататък са вероятни три разновидността. България може да поеме по пътя на смяната (която съгласно някои към този момент е започнала), да се върне обратно или да продължи да тъпче на място.

Партиите на смяната

Първият вид е партиите на (донякъде условно казано) смяната най-сетне, от третия път, да съумеят да сформират парламентарно болшинство и да излъчат постоянно държавно управление. На изборната стартова линия тези партии бяха с една повече спрямо изборите през април и юли. Но най-после в Народното събрание се оказаха отново толкоз - три. Които, също както в предходния парламент, не съумяха да реализират главната си цел - да съберат болшинство от най-малко 121 депутатски места, с цел да могат без помощта на някоя от старите партии да сформират държавно управление.

Както можеше елементарно да се планува, вярата, че появяването на новата партия " Продължаваме промяната ” ще разшири наличието на политическите сили, искащи смяна на досегашния модел на ръководство, се оказа безрезултатна. Ефектът от тази поява излезе нулев за съотношението на силите сред двата лагера, откакто вместо да притегли спомагателни гласоподаватели, новата партия лиши от гласовете на другите новаторски партии. Една от тях -  " Изправи се БГ! Ние идваме ” - дори остана отвън Народното събрание. Победилата на изборите през юли " ИТН ” пък намали резултата си повече от два пъти. Което, несъмнено, е и разследване от досегашното ѝ държание. Така, апропо, гласоподавателите дадоха явен отговор на въпроса, занимавал всички през лятото - кой е отговорен за проваления опит за сформиране на държавно управление.

Тук пътьом да отбележим, че в лицето на " Продължаваме промяната ” храбрият български гласоподавател още веднъж гласоподава огромно доверие на нова политическа мощ, за която не знае съвсем нищо (освен за двамата ѝ лидери и още някоя и друга личност).

И по този начин - партиите на смяната още веднъж ще се нуждаят от помощта на Българска социалистическа партия. Задачата ненапълно се улеснява от събитието, че мандатът за сформиране на държавно управление ще отиде при " Продължаваме промяната ”, а не при Българска социалистическа партия. Това евентуално би понижило претенциите на социалистическата партия за водеща роля и би я направило по-сговорчива. Но и по този начин, с цел да се стигне до съдружно съглашение, ще би трябвало да се създадат доста взаимни отстъпки и да се преодолеят доста забележими и невидими трудности. И напълно не е изключено партиите на смяната (плюс БСП) още веднъж да не се схванат.

Партиите на статуквото

Колкото и на пръв взор да наподобява малко евентуално, не е изключен и вторият вид - парламентарно болшинство и държавно управление на партиите на статуквото отпред с ГЕРБ, каквито поръчки се чуват от техния лагер. Трябва да се означи, че те потвърдиха резултата си от предходните избори. Въпреки лавината от скандални разкрития за безобразията по време на над десетгодишното ръководство на партията на Бойко Борисов и макар демонстративното връщане на Делян Пеевски в листите на Движение за права и свободи и в Народното събрание. Което води до много нелицеприятни заключения за гласоподавателите на тези партии.

Досега всички партии на смяната (плюс БСП) се заричаха, че не биха влезнали в каквито и да било връзки с двете партии, олицетворяващи предходния модел на ръководство. Дали обаче някои от тях не биха се отметнали от думата си и не биха подкрепили компромисно, в името на националното избавление, някой надпартиен експертен кабинет дружно с ГЕРБ и Движение за права и свободи? Такава коалиция, прочее, (с Има Такъв Народ и Българска социалистическа партия в състава) преди изборите действаше в Централната изборна комисия.

Шансовете за реална промяна

Разбира се, ако се провалят първите два, не е изключен и третият вид - нови предварителни парламентарни избори още в първите месеци на идната година. Но е доста по-малко евентуален спрямо изборите през лятото. Не толкоз поради изборните резултати, колкото поради инстинкта за самозапазване на политическите партии, който най-сетне ще проработи. За тях ще е еднакво на самоубийство да не послушат този път публичните настроения и упования.

Доколко стабилно и дълговечно обаче ще бъде евентуалното парламентарно болшинство и излъченото от него държавно управление? Ще бъде ли то в положение да стартира и реализира нужните промени и да отвоюва назад превзетите институции на страната? Какви ще са възможностите на действителната, необратима смяна в България?

Струва ми се, че към този момент отговорите на тези въпроси не са доста оптимистични. Тук хубавите неща стават доста постепенно. А и няма никакви гаранции, че въобще стават.

Автор: Ясен Бояджиев

Източник: