Ще ходя небръснат, докато чайките спрат да летят. И дори

Ще вървя небръснат, до момента в който чайките спрат да летят.
И даже да паднат, като капки олово в настръхнала ръж,
знам – по мъгливите улици
прегърбени хора със сълзи на очи ще събират душите им.
За спомен и за изповед.
Ще мине време.
Всичко е забравено.
Прегърбените няма да ги има.
Момчето – към този момент мъж
ще се огледа в огледалото
и зад тила му в упор ще го стрелнат думите:
„ Ще вървя небръснат, до момента в който чайките спрат да летят! “

Иво Югов