Кубрат Пулев: Готов съм да се оженя, за децата е важно да имат майка и баща
Ще го направя, в случай че жена до мен изиска, за децата е значимо да имат майка и татко
Кой е той
Кубрат Пулев-Кобрата е български боксьор, някогашен народен играч. Състезава се в категория над 91 кг, има чин лейтенант от българската войска. Син е на боксьора в тежка категория и първенец от 1950-те и 1960-те години Венко Пулев и Христина. Стотици са купите му. На 2 декември Пулев още веднъж ще се завърне сред въжетата в Чикаго. Спряганият за негов противник е Андржей Вавржик. 36-годишният поляк е някогашен кандидат за международната купа.
- Кубрат, намираме те в залата за тренировки, а към този момент е мрачно. Как се чувствате преди борбата?
- Вълшебно се усещам! Така споделям постоянно когато ми задават този въпрос. Хората би трябвало да правят оценка значимите неща. Да знаят, че тук на земята не живеем по 5-6 хиляди години и няма потребност от толкоз нарцисизъм, от непрекъснати стойки и егото постоянно да върви на първо място останало. Затова споделям постоянно, че се усещам вълшебно, съвършено. Не че при мен всичко е ослепително, само че когато го виждаш по този метод, то стартира да се случва по този начин. Защото всеки момент е значим с нещо. Миговете са доста, всеки ден е значим в сегашното. Защото след това всички гледаме фотосите си и споделяме: " Ей, какъв брой хубаво е било! ". Но е свършило, а може и да не сме го оценили. И това ще е потребно на хората да го чуят, на пет индивида да помогнем по някакъв метод, за мен ще е от голяма важност.
- Говориш като мотиватор. Шампионката Ивет Лалова също има сходни срещи с хора, на които приказва за триумфа и по какъв начин да го реализираме.
- Да, хубаво е първенци като нея да ги питат не елементарните, нормални кухи въпроси, а по какъв начин минават през компликациите, тъй като тя е един от експертите в България, от който би трябвало да се вземе нещо. Не просто да я оставим като доста такива да си " отидат " по инерция в канала. И тя, и аз сме отдали живота си на спорта.
- Тренираш с хора, които са ти близки, или си самичък?
- На кръга съм самичък, врата няма. Влиза човек и е самичък. Не разгадавам на хората, само че им се поверявам постоянно. Така някак се проучвам, като не го върша умишлено и всякога давам заем на доверие на индивида против себе си, с който се срещам. Винаги давам много повече от себе си. Когато опозная индивида, след това към този момент накланя везната дали този човек ще оправдае моето доверие или не.
- Много ли са те предавали в живота?
- Не съм от тези драматурзи, дето разправят по какъв начин ме предават и какъв брой ми е тежко... (Усмихва се.) Не. Много са ме предавали, само че аз не обръщам внимание. Ето последно имам подобен случай с един другар. Толкова години беше до мен, разпределям се за него, върша, коствам. В един миг имахме едни връзки, а аз обичам да са точни, ясни сделки, и внезапно сделката се трансформира по някакъв метод или събитията са се трансформирали и би трябвало да предоговаряме. Т.е. чакам от другата страна да ми се каже: " Това не може да се извърши по този начин, както го говорихме, може да създадем по този начин или другояче ", а то: " Ами не стана ", това не е ок. Реално, каквото се схванат двама мъже, би трябвало да си го съблюдават. Ако има миг, в който да няма по какъв начин това да се случи, незабавно да се изговарят нещата, да се премислят, предоговорят.
- И този човек ви е предал и нищо не е споделил по-късно?
- За този човек и приятелите ми се учудваха: " Е, по какъв начин по този начин - ти се раздаде за него, по какъв начин ще оставиш всичко да ти вземе? ". Аз обаче обмислям по различен метод. Благодарен съм на Господ, че за тази огромна сума този човек ми сподели, че не коства. Реално аз заплащам тази сума, като ревизирам индивида и разбирам, че коства тъкмо толкоз. Не повече. А знаете, че каквото може да се купи с пари, е на ниска цена. Дори другарството. Винаги виждам напред и когато нещо се случва, то не е инцидентно. Всичко е в основата, в оценката. Това е част от любовта - оценката. Когато оценяваш индивида до себе си, постоянно ще го задържиш. Много пъти при мен всичко е наопаки на множеството хора.
- Някога съжалявал ли си, че си се разделил с някого в живота си - другар, обичана?
- Не, не. За доста малко неща скърбя, само че постоянно споделям, че нещата могат да се пресмятат и да се калкулират и тази калкулация демонстрира какво ще бъде близкото бъдеще, далечното не го знаем, само че крайната дума е на Господ. Аз обаче постоянно ще съм признателен и на природата, и на всички към мен - фамилията, братята, сестрите ми, всичките ми близки. Как да не съм признателен - аз си поисквам нещо, наумявам си го и то се случва!
- Е по какъв начин? Визуализации ли правиш?
- Не толкоз визуализации, просто го поисквам от сърце и душа и то се случва! Сигурен съм, че при всички хора това ще работи. Единствено би трябвало да помнят какво са си поискали и да бъдат поредни в желанията си, кардинални. Не през днешния ден едно, на следващия ден друго, вдругиден трето, по този метод объркваме природата или Господ, те за мен са едно и също. Няма по какъв начин да постигнете нещо, в случай че всеки ден си пожелавате разнообразни неща. Така и Бог не може да разбере какво желаете, няма по какъв начин да влезете в контакт с силата. А когато сте непрекъснати в нещо, единствено би трябвало да се извършите с самообладание и да работите за него. И след две-три години най-вече то ще се случи. Естествено не мога да си заставам със скръстени ръце и да си споделям примерно: " Аз ще стана първенец ", и да виждам готините чували и хубавия кръг, без да упражнявам. Не, вършиме стъпките, които зависят от вас. И няма драма. Ако Господ не е решил, не ви се получава, значи това, което желаете, не е за вас. Иначе ще ви се даде.
- Тоест това, което ни се случва, е най-хубавото, което може да ни се случи?
- Точно. Всеки търпи някакво развиване, еволюция и се стреми към нея. Дори едно малко дете да срещнете, и от него можете да се научите. Ето, аз се изучавам от моите деца.
- На самообладание?
- Да, само че и освен. Постоянно се проучвам, по този начин човек може да употребява дадена обстановка за опит от какво би се повлиял и от какво не.
- Как виждаш идващите генерации, развиват ли се?
- Със сигурност, няма по какъв начин. Винаги ще са по-добри от нас - по-бързи, повече осведомени, по различен метод живеят. Разбира се, не всички. Развитието си върви със съответните компликации и проблеми. Затова постоянно поучавам хората при компликации: " Ходете в гората, там е лечебницата на всичко ". Влизате вътре и се сливате с природата, ще усетите по какъв начин може да се контактува с нея. Дърветата също могат да ви приказват и да ви дават сила. Вярно е, че всичко е живо, само че там е вълшебно живо. Иначе на хората доста им е елементарно: " Имам си проблеми, боли ме глава, хапче. Нещо съм смутен, отново пия хапче ". Това не е ок. Човек би трябвало да изисква от себе си. Не можем да се движим в живота като едни преносими кошчета за хапчета, да разчитаме на химията! Но всичко това се основава в детството, в фамилията.
- И дефицитите там се виждат на по-късен стадий?
- Да. Ето аз да вземем за пример всеки ден работя по себе си. Откривам нови и нови неща и работя върху тях. Благодарен съм на Господ, че, както се споделя, " ме е донесъл щъркелът в моето семейство ", при толкоз мощен и разумен човек като татко ми, в същото време и толкоз нравствен! Майка ми Христина също е била превъзходен човек, на нас със сестрите ни даде добротата. Ако не си добър човек, колкото и да се развиваш, нищо не става. Това е основата.
- Чудеса случвали ли са ти се?
- Постоянно! Последно - играя на табла, споделям " 3 и 2 " и мятам " 3 и 2 " от толкоз комбинации сред два зара! И непрекъснато го върша. Хората против мен споделят: " Не, с теб не може да се играе, това е нереално ".
- Защото силата ти е мощна?
- Защото съм отворена енергийна система и непрекъснато " шетам " от себе си неприятното и добавям по нещо положително от някой или нещо. Извличам от всичко позитивното. И поучавам и хората да вършат по този начин - всеки ден да махат от нещо ненужно, което ги товари, напряга. И да са признателни.
- Ако приказваме за отрицателни усеща като боязън, изпитвал ли си го към някой противник? Ето полската общност в този момент е обезпокоена от борбата сред теб и Анджей Вавжик.
- Аз и да ме е боязън, си споделям всичко, тъй като съм прям човек и считам, че би трябвало постоянно да се споделя истината, а не да си подправен. Да, доста пъти съм бил обезпокоен преди мач, не мога да го скрия, не мога да кажа, че окото не ми е мигвало, само че за мен страхът е разсъдък. Отделно са доста съставените елементи на страха - темперамент най-много, по някакъв метод и ген, по какъв начин са те възпитавали. За да можеш да направиш нещо без боязън, би трябвало да го желае сърцето ти, с доста обич. Така се побеждава страхът. Иначе не става.
Спомням си, че за първи път, когато играх в един от шампионатите, бил съм на към 14 години, в градско състезание, изпитах боязън. Тогава трябваше да играя край с едно много възмъжало момче. Бях още нежен, слабоват. И татко ми почна да ме нахъсва с брат ни: " Супер сте, ще ги размажете всички! ". Но ние не имаме вяра, ние сме дребни, нежни деца. Аз трябваше да играя, а оня едрия преди мен ги нокаутираше, беше чудовище, от него се отказваха съперниците. И споделям на татко ми: " Ами той е доста мощен! ", изпитвах боязън. И татко ми като почна да ме надъхва, да ми приказва и... се получи. Спечелих. Но аз копирах всичко от него - от походката до говора, държанието, думите, силата. Тогава ми дадоха купата за най-добре показал се техничен боксьор. И от всички в шампионата я дадоха на мен. Тогава за първи път написаха публикация за мен във вестник, може и " 24 часа " да е бил: " Кръвта вода не става ". И това ми даде нужните криле. Но най-важното нещо за децата е образецът на родителите, да се работи с тях.
Четете още
- Храната до каква степен е значима? Шампионът по бокс Детелин Далаклиев, който има книга за вярно хранене, споделя, че не е нужно да се яде доста месо, с цел да си мощен на кръга.
- Има доста диети, теории, навъдиха се специалисти и експерти с друго виждане за храненето на спортистите. Далаклиев несъмнено е прав, че човек в случай че желае, може да откри сурогат на месото и да има задоволително мощ. Аз обичам да хапвам месо, да си кажа почтено, въпреки, че съм кръвна група А+ и по нея съм вегетарианец, без месо е най-хубавото за моя организъм. Но на този стадий не съм се извисил задоволително, че да се откажа от него. В момента усещам голяма мощ в себе си, имам ужасно доста сила - дремя по 4-5 часа, от време на време сила ми дава да полегна за малко или да беседвам с някой, зареждам се. Явно съм по-усъвършенствана " батерия " (смее се).
- Психологическите диалози значими ли са в тима?
- Аз нямам психолог. Но постоянно когато имам опция да споделям с подобен, го подпитвам, обичам да узнавам всякакви неща, ученолюбив съм. Обичам да се усъвършенствам във всичко.
- Понеже четеш духовния преподавател Петър Дънов, както разбирам, вярваш ли, че България е цялостна с прорицатели като дядо Влайчо, Ванга, Слава Севрюкова. Някога срещал ли си подобен човек?
- Постоянно срещам такива хора, само че те не знаят, че са такива.
- Може и ти да си подобен, откакто бързо си сбъдваш желанията.
- Не се имам за подобен, само че в действителност огромна част от хората въобще не имат вяра в себе си. Аз не се въздействам от предсказания, може би женската част й е забавно да върви по врачки, баячки, само че аз съм по-здраво стъпил на земята, за мен същински значима е духовността.
- Има едни предсказания на тези хора, които споделят, че до 2028 година българите би трябвало да се върнат в родината си, тъй като след това ще бъде невероятно - природи бедствия ще има, катаклизми. Всички знаем, че това може да се случи, тъй като издевателстваме над природата. Ти би ли оставил децата ти да учат и живеят в чужбина?
- Не, аз постоянно поучавам всички хора, които си пращат децата да учат в чужбина, да намерят метод да ги учат тук. Но вижте, доста малко са хората, които са отгледани по този начин както аз и моите брат и сестри. Защото за моите родители значимо е било да ни изучат, да станем начетени тук, за мен също е значимо това - децата да са покрай родителите, тук. Да им дават любовта, която е незаменима. Никой университет не може да даде на отрочетата ни това, което мама и баща. Ние сме отглеждани с голяма обич и в никакъв случай не е имало отдалеченост сред нас, татко ми и майка ни. Гледам доста хора по какъв начин си възпитават децата отдалечено, по какъв начин ги виждат понякога... Това не е моето. Иначе естествено, когато на човек му стане тясна България чисто в развиването и от позиция да има повече благоприятни условия, естествено е да отиде на открито и да се развива. Но считам, че напълно скоро ще отмине и това време, в което българите изживяват чуждопоклонничество, и то ще замине.
- Говориш постоянно за родителите си, случвало ли ти се е да сънуваш някой от тях?
- Не, като се замисля, не. Аз съвсем не сънувам апропо. Но непрекъснато мисля и проучвам детайлите, всичко.
- Завърши магистратура напълно скоро?
- " Политика и бизнес ", да, доста потребно нещо за мен.
- Имаше интервал, в който искаше да правиш партия, доста хора застанаха зад теб, какво се случи?
- Това е сериозен въпрос за мен и не мога просто ей по този начин, като следя какво се случва на изборната сцена, просто да хукна с: " Давайте тук, в този момент ще вършим партия ", без да огледам и даже да си направя труда да вникна малко. Авторите в българската ни литература са описвали сполучливи хора, които са правили за България доста неща от сърце и по какъв начин приключват по-късно. Аз обичам народа си, жаля за него. Да, има неповторими хора по света, срещал съм такива, само че ще направя нещо единствено когато видя, че ще има резултат. Мисля, че ще намеря съидейници, само че въпреки всичко е мъчно с българите. Знаете приказката за нашенеца и казана, че не ни би трябвало надзирател за него, а ние сме си задоволителни да се потапяме един различен там. Плюс това у нас има и външни въздействия, които си вършат каквото си пожелаят, та ние сме си задоволителен зложелател в този смисъл.
- Когато се откажеш от професионалния спорт, би ли станал министър на спорта да вземем за пример?
- Предлагали са ми доста пъти. Но смяташ ли, че аз съм просто за едно министърче, което да се бие в гърдите, че е министърче? Смяташ ли, че ми е толкоз да кажа вярната дума, с цел да не ме схванат неправилно - смяташ ли, че бих позволил да желая да направя нещо хубаво и някой от горната страна да ми каже: " Не, ние не можем това, това не можем ". Не е ок. Т.е. не че се виждам като " най-отгоре ", а просто ми се желае, в случай че ще върша в миналото партия и нещо с някой, то да бъде същинско. Т.е. по този начин, че всичко да е от сърце, от душа, за народа, не за персонални и партийните ползи. И считам, че това може да се случи, само че трябват верните хора. С тях България както е на дъното, по този начин може да се изстреля нагоре.
- Каквито са предсказанията на великите мислители.
- Да. Защото ние сме извънредно надарен народ, неповторими хора. Но някак оставаме комплицирани и не в верния път. Ако хванем верния път и както е споделил индивидът, на който съм кръстен - хан Кубрат: " Заедно да се хванем ", могат да се създадат нещата. Но... към този момент е мъчно българите да се сработят. Иначе поединично сме извънредно мощни и надарени. Представяте ли си в случай че това нещо успее по някакъв метод да се координира и сработи, каква мощ ще сме голяма? Виждате, че сме в парадайса, в райската градина, само че не го оценяваме. Реално все по-близо са моментите, в които ще се потвърди, че точно водата е златото, не петролът, който си отпътува. Виждате България е осеяна отвред с минерални извори, зеленина.
- Така е, само че през годините доста управленци се възползваха от благосъстоянията на страната ни. Как вие успяхте с брат си да се опазите от мутрите, когато се печелиха " лесните пари " със мощ?
- Не единствено спортът ни запази, само че и възпитанието, фамилията. Това е фундаментът. Има една приказка: " Не е толкоз значимо по какъв начин си възпитавате децата, а какъв образец им давате ". Нашето семейство беше не просто оскъдно, ние живеехме в бедност, пет деца, само че няма да се изяснявам, аз не обичам да ме съжаляват. Но все пак татко ми ни говореше за духовни неща, за обич, за връзките сред хората, за значимите и скъпи неща, в никакъв случай не ни е приказвал за парите и не сме го виждали той да е бил повлиян от тях. Той постоянно беше благополучен, макар че живеехме мизерно. Къде по-голям образец? Така че при добър образец от родител по-нататък в живота на един човек, каквото и да се случи, колкото и той да залитне и да се хлъзне, постоянно ще се върне в правия път, няма да задълбае.
- Ти участваш в доста благотворителни начинания, изключително за деца. Защо това ти е значимо?
- Каквото мога, на който мога, чистосърдечно давам. Но слънцето не може да огрее на всички места. Правя го от сърце, тъй като има невероятни хора, нищо, че са в неравностойно състояние, нищо, че за някои такива са били стеченията на събитията. Винаги виждам да им дам криле, да им дам мощ. Знаете ли, на някои хора ето толкоз им би трябвало единствено, не им би трябвало доста. Да ги прегърнеш, не им трябват милиони, просто да им кажеш: " С теб съм! ". Това желаят. И да им дадете милиони, няма да ги извършите щастливи, само че да им обърнете внимание можете. Защото доста хора споделят: " Той за какво не даде повече? ". Ами тези хора, които го споделят това, те дали са дали веднъж нещо за оскъдно дете? Дали са си създали труда да влязат в дом за деца сираци, в дом за деца в неравностойно състояние, в старешки дом? Много тежки неща съм видял аз и да ви кажа всякога когато си потегли от нещо сходно, се усещам суперпречистен, все едно съм влезнал в църквата и съм седял 10 дни вътре. И последния път от едно такова място си потеглих и 40 минути не можех да кажа нищо, гледах в една точка. Питах се по какъв начин може да сме толкоз безпардонни и нагли към живота и да се интересуваме единствено от себе си!
- Освен тези деца твоите лични по какъв начин те трансформираха? Бащинството по какъв начин те промени? Ще спортуват ли и те като теб?
- Отсега не може да се каже, най-важното е да са живи и здрави и да имат положителните два образеца, тъй като на детето му трябват двама родители, другояче не е ок. Този образец, който виждаме в последно време със сами родители, да, но не би трябвало да е по този начин. Ако желаете да извършите нещо мощно и качествено, би трябвало да има и два образеца в живота.
- И мама, и баща.
- Да, би трябвало да има и мама, и тати. И би трябвало мама и тати да се схващат, да живеят в естетика, да бъдат доста над нещата, да бъдат духовни, да им споделят на децата, че да вървят с овцете не е вярно. И че би трябвало да мислят и да не ги е боязън.
- Любимата ви поддържа ли ви?
- Естествено. Жените са неповторими създания, цветя, без тях животът е невъобразим. Не знам дали осъзнават, че мъжете живеят поради тях. Така че, който колкото прави оценка, прави оценка. Човек би трябвало да е чист пред съвестта си и да каже: " Аз дадох всичко, направих нужното, дадох й парадайса ". Това е, което аз мога да дам. И към този момент в случай че се прави оценка, прави оценка. Ако е късно, няма значение. Аз съм максималист на всички места, и в персоналния си живот - като върша нещо, го върша, в случай че не, не се занимавам. Т.е. безусловно себеотдаване.
- Да чакаме ли брак от теб и от брат ти Тервел Пулев?
- (Смях.) Брат ми е все по-близо до концепцията за брак. Преди безусловно неглижираше брака, за него са значими връзките и той е прав. И Петър Дънов споделя: " Ако двама души се обичат, те са венчани към този момент и на оня свят, към този момент са ги оженили ". Но все пак чисто като образец за децата, за обществото, за сближение, за закрепяване, в случай че щете даже единствено поради жена си е хубаво да има брак.
- Т.е. в случай че вашата жена го пожелае, ще се ожените, само че тя не го е поискала още?
- (Смях.) Да. Защото ние мъжете сме малко по-рационални, женската част са по-емоционални. Мъжът не отдава такава значимост на сватбата. Хубаво е да се ожениш, си мисля аз. И да, брат ми от ден на ден мисли в тази посока и е все по-отворен на тази тематика.
- А ти?
- Винаги съм бил отворен на тази тематика и съм бил " за " женитба, само че постоянно е имало преди този момент неща, доста по-важни от самия автограф - детайли, които би трябвало да ги има като почитание, лоялност. А и знаем, че за любовта не се приказва, тя се демонстрира. Това е. Това са значимите неща. Иначе сватбата е най-лесно да се случи. Не съм срещу.
Кой е той
Кубрат Пулев-Кобрата е български боксьор, някогашен народен играч. Състезава се в категория над 91 кг, има чин лейтенант от българската войска. Син е на боксьора в тежка категория и първенец от 1950-те и 1960-те години Венко Пулев и Христина. Стотици са купите му. На 2 декември Пулев още веднъж ще се завърне сред въжетата в Чикаго. Спряганият за негов противник е Андржей Вавржик. 36-годишният поляк е някогашен кандидат за международната купа.
- Кубрат, намираме те в залата за тренировки, а към този момент е мрачно. Как се чувствате преди борбата?
- Вълшебно се усещам! Така споделям постоянно когато ми задават този въпрос. Хората би трябвало да правят оценка значимите неща. Да знаят, че тук на земята не живеем по 5-6 хиляди години и няма потребност от толкоз нарцисизъм, от непрекъснати стойки и егото постоянно да върви на първо място останало. Затова споделям постоянно, че се усещам вълшебно, съвършено. Не че при мен всичко е ослепително, само че когато го виждаш по този метод, то стартира да се случва по този начин. Защото всеки момент е значим с нещо. Миговете са доста, всеки ден е значим в сегашното. Защото след това всички гледаме фотосите си и споделяме: " Ей, какъв брой хубаво е било! ". Но е свършило, а може и да не сме го оценили. И това ще е потребно на хората да го чуят, на пет индивида да помогнем по някакъв метод, за мен ще е от голяма важност.
- Говориш като мотиватор. Шампионката Ивет Лалова също има сходни срещи с хора, на които приказва за триумфа и по какъв начин да го реализираме.
- Да, хубаво е първенци като нея да ги питат не елементарните, нормални кухи въпроси, а по какъв начин минават през компликациите, тъй като тя е един от експертите в България, от който би трябвало да се вземе нещо. Не просто да я оставим като доста такива да си " отидат " по инерция в канала. И тя, и аз сме отдали живота си на спорта.
- Тренираш с хора, които са ти близки, или си самичък?
- На кръга съм самичък, врата няма. Влиза човек и е самичък. Не разгадавам на хората, само че им се поверявам постоянно. Така някак се проучвам, като не го върша умишлено и всякога давам заем на доверие на индивида против себе си, с който се срещам. Винаги давам много повече от себе си. Когато опозная индивида, след това към този момент накланя везната дали този човек ще оправдае моето доверие или не.
- Много ли са те предавали в живота?
- Не съм от тези драматурзи, дето разправят по какъв начин ме предават и какъв брой ми е тежко... (Усмихва се.) Не. Много са ме предавали, само че аз не обръщам внимание. Ето последно имам подобен случай с един другар. Толкова години беше до мен, разпределям се за него, върша, коствам. В един миг имахме едни връзки, а аз обичам да са точни, ясни сделки, и внезапно сделката се трансформира по някакъв метод или събитията са се трансформирали и би трябвало да предоговаряме. Т.е. чакам от другата страна да ми се каже: " Това не може да се извърши по този начин, както го говорихме, може да създадем по този начин или другояче ", а то: " Ами не стана ", това не е ок. Реално, каквото се схванат двама мъже, би трябвало да си го съблюдават. Ако има миг, в който да няма по какъв начин това да се случи, незабавно да се изговарят нещата, да се премислят, предоговорят.
- И този човек ви е предал и нищо не е споделил по-късно?
- За този човек и приятелите ми се учудваха: " Е, по какъв начин по този начин - ти се раздаде за него, по какъв начин ще оставиш всичко да ти вземе? ". Аз обаче обмислям по различен метод. Благодарен съм на Господ, че за тази огромна сума този човек ми сподели, че не коства. Реално аз заплащам тази сума, като ревизирам индивида и разбирам, че коства тъкмо толкоз. Не повече. А знаете, че каквото може да се купи с пари, е на ниска цена. Дори другарството. Винаги виждам напред и когато нещо се случва, то не е инцидентно. Всичко е в основата, в оценката. Това е част от любовта - оценката. Когато оценяваш индивида до себе си, постоянно ще го задържиш. Много пъти при мен всичко е наопаки на множеството хора.
- Някога съжалявал ли си, че си се разделил с някого в живота си - другар, обичана?
- Не, не. За доста малко неща скърбя, само че постоянно споделям, че нещата могат да се пресмятат и да се калкулират и тази калкулация демонстрира какво ще бъде близкото бъдеще, далечното не го знаем, само че крайната дума е на Господ. Аз обаче постоянно ще съм признателен и на природата, и на всички към мен - фамилията, братята, сестрите ми, всичките ми близки. Как да не съм признателен - аз си поисквам нещо, наумявам си го и то се случва!
- Е по какъв начин? Визуализации ли правиш?
- Не толкоз визуализации, просто го поисквам от сърце и душа и то се случва! Сигурен съм, че при всички хора това ще работи. Единствено би трябвало да помнят какво са си поискали и да бъдат поредни в желанията си, кардинални. Не през днешния ден едно, на следващия ден друго, вдругиден трето, по този метод объркваме природата или Господ, те за мен са едно и също. Няма по какъв начин да постигнете нещо, в случай че всеки ден си пожелавате разнообразни неща. Така и Бог не може да разбере какво желаете, няма по какъв начин да влезете в контакт с силата. А когато сте непрекъснати в нещо, единствено би трябвало да се извършите с самообладание и да работите за него. И след две-три години най-вече то ще се случи. Естествено не мога да си заставам със скръстени ръце и да си споделям примерно: " Аз ще стана първенец ", и да виждам готините чували и хубавия кръг, без да упражнявам. Не, вършиме стъпките, които зависят от вас. И няма драма. Ако Господ не е решил, не ви се получава, значи това, което желаете, не е за вас. Иначе ще ви се даде.
- Тоест това, което ни се случва, е най-хубавото, което може да ни се случи?
- Точно. Всеки търпи някакво развиване, еволюция и се стреми към нея. Дори едно малко дете да срещнете, и от него можете да се научите. Ето, аз се изучавам от моите деца.
- На самообладание?
- Да, само че и освен. Постоянно се проучвам, по този начин човек може да употребява дадена обстановка за опит от какво би се повлиял и от какво не.
- Как виждаш идващите генерации, развиват ли се?
- Със сигурност, няма по какъв начин. Винаги ще са по-добри от нас - по-бързи, повече осведомени, по различен метод живеят. Разбира се, не всички. Развитието си върви със съответните компликации и проблеми. Затова постоянно поучавам хората при компликации: " Ходете в гората, там е лечебницата на всичко ". Влизате вътре и се сливате с природата, ще усетите по какъв начин може да се контактува с нея. Дърветата също могат да ви приказват и да ви дават сила. Вярно е, че всичко е живо, само че там е вълшебно живо. Иначе на хората доста им е елементарно: " Имам си проблеми, боли ме глава, хапче. Нещо съм смутен, отново пия хапче ". Това не е ок. Човек би трябвало да изисква от себе си. Не можем да се движим в живота като едни преносими кошчета за хапчета, да разчитаме на химията! Но всичко това се основава в детството, в фамилията.
- И дефицитите там се виждат на по-късен стадий?
- Да. Ето аз да вземем за пример всеки ден работя по себе си. Откривам нови и нови неща и работя върху тях. Благодарен съм на Господ, че, както се споделя, " ме е донесъл щъркелът в моето семейство ", при толкоз мощен и разумен човек като татко ми, в същото време и толкоз нравствен! Майка ми Христина също е била превъзходен човек, на нас със сестрите ни даде добротата. Ако не си добър човек, колкото и да се развиваш, нищо не става. Това е основата.
- Чудеса случвали ли са ти се?
- Постоянно! Последно - играя на табла, споделям " 3 и 2 " и мятам " 3 и 2 " от толкоз комбинации сред два зара! И непрекъснато го върша. Хората против мен споделят: " Не, с теб не може да се играе, това е нереално ".
- Защото силата ти е мощна?
- Защото съм отворена енергийна система и непрекъснато " шетам " от себе си неприятното и добавям по нещо положително от някой или нещо. Извличам от всичко позитивното. И поучавам и хората да вършат по този начин - всеки ден да махат от нещо ненужно, което ги товари, напряга. И да са признателни.
- Ако приказваме за отрицателни усеща като боязън, изпитвал ли си го към някой противник? Ето полската общност в този момент е обезпокоена от борбата сред теб и Анджей Вавжик.
- Аз и да ме е боязън, си споделям всичко, тъй като съм прям човек и считам, че би трябвало постоянно да се споделя истината, а не да си подправен. Да, доста пъти съм бил обезпокоен преди мач, не мога да го скрия, не мога да кажа, че окото не ми е мигвало, само че за мен страхът е разсъдък. Отделно са доста съставените елементи на страха - темперамент най-много, по някакъв метод и ген, по какъв начин са те възпитавали. За да можеш да направиш нещо без боязън, би трябвало да го желае сърцето ти, с доста обич. Така се побеждава страхът. Иначе не става.
Спомням си, че за първи път, когато играх в един от шампионатите, бил съм на към 14 години, в градско състезание, изпитах боязън. Тогава трябваше да играя край с едно много възмъжало момче. Бях още нежен, слабоват. И татко ми почна да ме нахъсва с брат ни: " Супер сте, ще ги размажете всички! ". Но ние не имаме вяра, ние сме дребни, нежни деца. Аз трябваше да играя, а оня едрия преди мен ги нокаутираше, беше чудовище, от него се отказваха съперниците. И споделям на татко ми: " Ами той е доста мощен! ", изпитвах боязън. И татко ми като почна да ме надъхва, да ми приказва и... се получи. Спечелих. Но аз копирах всичко от него - от походката до говора, държанието, думите, силата. Тогава ми дадоха купата за най-добре показал се техничен боксьор. И от всички в шампионата я дадоха на мен. Тогава за първи път написаха публикация за мен във вестник, може и " 24 часа " да е бил: " Кръвта вода не става ". И това ми даде нужните криле. Но най-важното нещо за децата е образецът на родителите, да се работи с тях.
Четете още
- Храната до каква степен е значима? Шампионът по бокс Детелин Далаклиев, който има книга за вярно хранене, споделя, че не е нужно да се яде доста месо, с цел да си мощен на кръга.
- Има доста диети, теории, навъдиха се специалисти и експерти с друго виждане за храненето на спортистите. Далаклиев несъмнено е прав, че човек в случай че желае, може да откри сурогат на месото и да има задоволително мощ. Аз обичам да хапвам месо, да си кажа почтено, въпреки, че съм кръвна група А+ и по нея съм вегетарианец, без месо е най-хубавото за моя организъм. Но на този стадий не съм се извисил задоволително, че да се откажа от него. В момента усещам голяма мощ в себе си, имам ужасно доста сила - дремя по 4-5 часа, от време на време сила ми дава да полегна за малко или да беседвам с някой, зареждам се. Явно съм по-усъвършенствана " батерия " (смее се).
- Психологическите диалози значими ли са в тима?
- Аз нямам психолог. Но постоянно когато имам опция да споделям с подобен, го подпитвам, обичам да узнавам всякакви неща, ученолюбив съм. Обичам да се усъвършенствам във всичко.
- Понеже четеш духовния преподавател Петър Дънов, както разбирам, вярваш ли, че България е цялостна с прорицатели като дядо Влайчо, Ванга, Слава Севрюкова. Някога срещал ли си подобен човек?
- Постоянно срещам такива хора, само че те не знаят, че са такива.
- Може и ти да си подобен, откакто бързо си сбъдваш желанията.
- Не се имам за подобен, само че в действителност огромна част от хората въобще не имат вяра в себе си. Аз не се въздействам от предсказания, може би женската част й е забавно да върви по врачки, баячки, само че аз съм по-здраво стъпил на земята, за мен същински значима е духовността.
- Има едни предсказания на тези хора, които споделят, че до 2028 година българите би трябвало да се върнат в родината си, тъй като след това ще бъде невероятно - природи бедствия ще има, катаклизми. Всички знаем, че това може да се случи, тъй като издевателстваме над природата. Ти би ли оставил децата ти да учат и живеят в чужбина?
- Не, аз постоянно поучавам всички хора, които си пращат децата да учат в чужбина, да намерят метод да ги учат тук. Но вижте, доста малко са хората, които са отгледани по този начин както аз и моите брат и сестри. Защото за моите родители значимо е било да ни изучат, да станем начетени тук, за мен също е значимо това - децата да са покрай родителите, тук. Да им дават любовта, която е незаменима. Никой университет не може да даде на отрочетата ни това, което мама и баща. Ние сме отглеждани с голяма обич и в никакъв случай не е имало отдалеченост сред нас, татко ми и майка ни. Гледам доста хора по какъв начин си възпитават децата отдалечено, по какъв начин ги виждат понякога... Това не е моето. Иначе естествено, когато на човек му стане тясна България чисто в развиването и от позиция да има повече благоприятни условия, естествено е да отиде на открито и да се развива. Но считам, че напълно скоро ще отмине и това време, в което българите изживяват чуждопоклонничество, и то ще замине.
- Говориш постоянно за родителите си, случвало ли ти се е да сънуваш някой от тях?
- Не, като се замисля, не. Аз съвсем не сънувам апропо. Но непрекъснато мисля и проучвам детайлите, всичко.
- Завърши магистратура напълно скоро?
- " Политика и бизнес ", да, доста потребно нещо за мен.
- Имаше интервал, в който искаше да правиш партия, доста хора застанаха зад теб, какво се случи?
- Това е сериозен въпрос за мен и не мога просто ей по този начин, като следя какво се случва на изборната сцена, просто да хукна с: " Давайте тук, в този момент ще вършим партия ", без да огледам и даже да си направя труда да вникна малко. Авторите в българската ни литература са описвали сполучливи хора, които са правили за България доста неща от сърце и по какъв начин приключват по-късно. Аз обичам народа си, жаля за него. Да, има неповторими хора по света, срещал съм такива, само че ще направя нещо единствено когато видя, че ще има резултат. Мисля, че ще намеря съидейници, само че въпреки всичко е мъчно с българите. Знаете приказката за нашенеца и казана, че не ни би трябвало надзирател за него, а ние сме си задоволителни да се потапяме един различен там. Плюс това у нас има и външни въздействия, които си вършат каквото си пожелаят, та ние сме си задоволителен зложелател в този смисъл.
- Когато се откажеш от професионалния спорт, би ли станал министър на спорта да вземем за пример?
- Предлагали са ми доста пъти. Но смяташ ли, че аз съм просто за едно министърче, което да се бие в гърдите, че е министърче? Смяташ ли, че ми е толкоз да кажа вярната дума, с цел да не ме схванат неправилно - смяташ ли, че бих позволил да желая да направя нещо хубаво и някой от горната страна да ми каже: " Не, ние не можем това, това не можем ". Не е ок. Т.е. не че се виждам като " най-отгоре ", а просто ми се желае, в случай че ще върша в миналото партия и нещо с някой, то да бъде същинско. Т.е. по този начин, че всичко да е от сърце, от душа, за народа, не за персонални и партийните ползи. И считам, че това може да се случи, само че трябват верните хора. С тях България както е на дъното, по този начин може да се изстреля нагоре.
- Каквито са предсказанията на великите мислители.
- Да. Защото ние сме извънредно надарен народ, неповторими хора. Но някак оставаме комплицирани и не в верния път. Ако хванем верния път и както е споделил индивидът, на който съм кръстен - хан Кубрат: " Заедно да се хванем ", могат да се създадат нещата. Но... към този момент е мъчно българите да се сработят. Иначе поединично сме извънредно мощни и надарени. Представяте ли си в случай че това нещо успее по някакъв метод да се координира и сработи, каква мощ ще сме голяма? Виждате, че сме в парадайса, в райската градина, само че не го оценяваме. Реално все по-близо са моментите, в които ще се потвърди, че точно водата е златото, не петролът, който си отпътува. Виждате България е осеяна отвред с минерални извори, зеленина.
- Така е, само че през годините доста управленци се възползваха от благосъстоянията на страната ни. Как вие успяхте с брат си да се опазите от мутрите, когато се печелиха " лесните пари " със мощ?
- Не единствено спортът ни запази, само че и възпитанието, фамилията. Това е фундаментът. Има една приказка: " Не е толкоз значимо по какъв начин си възпитавате децата, а какъв образец им давате ". Нашето семейство беше не просто оскъдно, ние живеехме в бедност, пет деца, само че няма да се изяснявам, аз не обичам да ме съжаляват. Но все пак татко ми ни говореше за духовни неща, за обич, за връзките сред хората, за значимите и скъпи неща, в никакъв случай не ни е приказвал за парите и не сме го виждали той да е бил повлиян от тях. Той постоянно беше благополучен, макар че живеехме мизерно. Къде по-голям образец? Така че при добър образец от родител по-нататък в живота на един човек, каквото и да се случи, колкото и той да залитне и да се хлъзне, постоянно ще се върне в правия път, няма да задълбае.
- Ти участваш в доста благотворителни начинания, изключително за деца. Защо това ти е значимо?
- Каквото мога, на който мога, чистосърдечно давам. Но слънцето не може да огрее на всички места. Правя го от сърце, тъй като има невероятни хора, нищо, че са в неравностойно състояние, нищо, че за някои такива са били стеченията на събитията. Винаги виждам да им дам криле, да им дам мощ. Знаете ли, на някои хора ето толкоз им би трябвало единствено, не им би трябвало доста. Да ги прегърнеш, не им трябват милиони, просто да им кажеш: " С теб съм! ". Това желаят. И да им дадете милиони, няма да ги извършите щастливи, само че да им обърнете внимание можете. Защото доста хора споделят: " Той за какво не даде повече? ". Ами тези хора, които го споделят това, те дали са дали веднъж нещо за оскъдно дете? Дали са си създали труда да влязат в дом за деца сираци, в дом за деца в неравностойно състояние, в старешки дом? Много тежки неща съм видял аз и да ви кажа всякога когато си потегли от нещо сходно, се усещам суперпречистен, все едно съм влезнал в църквата и съм седял 10 дни вътре. И последния път от едно такова място си потеглих и 40 минути не можех да кажа нищо, гледах в една точка. Питах се по какъв начин може да сме толкоз безпардонни и нагли към живота и да се интересуваме единствено от себе си!
- Освен тези деца твоите лични по какъв начин те трансформираха? Бащинството по какъв начин те промени? Ще спортуват ли и те като теб?
- Отсега не може да се каже, най-важното е да са живи и здрави и да имат положителните два образеца, тъй като на детето му трябват двама родители, другояче не е ок. Този образец, който виждаме в последно време със сами родители, да, но не би трябвало да е по този начин. Ако желаете да извършите нещо мощно и качествено, би трябвало да има и два образеца в живота.
- И мама, и баща.
- Да, би трябвало да има и мама, и тати. И би трябвало мама и тати да се схващат, да живеят в естетика, да бъдат доста над нещата, да бъдат духовни, да им споделят на децата, че да вървят с овцете не е вярно. И че би трябвало да мислят и да не ги е боязън.
- Любимата ви поддържа ли ви?
- Естествено. Жените са неповторими създания, цветя, без тях животът е невъобразим. Не знам дали осъзнават, че мъжете живеят поради тях. Така че, който колкото прави оценка, прави оценка. Човек би трябвало да е чист пред съвестта си и да каже: " Аз дадох всичко, направих нужното, дадох й парадайса ". Това е, което аз мога да дам. И към този момент в случай че се прави оценка, прави оценка. Ако е късно, няма значение. Аз съм максималист на всички места, и в персоналния си живот - като върша нещо, го върша, в случай че не, не се занимавам. Т.е. безусловно себеотдаване.
- Да чакаме ли брак от теб и от брат ти Тервел Пулев?
- (Смях.) Брат ми е все по-близо до концепцията за брак. Преди безусловно неглижираше брака, за него са значими връзките и той е прав. И Петър Дънов споделя: " Ако двама души се обичат, те са венчани към този момент и на оня свят, към този момент са ги оженили ". Но все пак чисто като образец за децата, за обществото, за сближение, за закрепяване, в случай че щете даже единствено поради жена си е хубаво да има брак.
- Т.е. в случай че вашата жена го пожелае, ще се ожените, само че тя не го е поискала още?
- (Смях.) Да. Защото ние мъжете сме малко по-рационални, женската част са по-емоционални. Мъжът не отдава такава значимост на сватбата. Хубаво е да се ожениш, си мисля аз. И да, брат ми от ден на ден мисли в тази посока и е все по-отворен на тази тематика.
- А ти?
- Винаги съм бил отворен на тази тематика и съм бил " за " женитба, само че постоянно е имало преди този момент неща, доста по-важни от самия автограф - детайли, които би трябвало да ги има като почитание, лоялност. А и знаем, че за любовта не се приказва, тя се демонстрира. Това е. Това са значимите неща. Иначе сватбата е най-лесно да се случи. Не съм срещу.
Източник: hotarena.net
КОМЕНТАРИ