Ще екстрадират ли хакера, блокирал сайтовете на 14 държавни институции
Ще екстрадират ли хакера, блокирал уеб страниците на 14 държавни институции? Разследващите знаят цялостните данни за самоличността на хакера, както и точния адрес, само че са скептични за екстрадицията, тъй като той се намира в Русия. При офанзивата няма нанесени вреди, не са изтекли и персонални данни.
Очаква се България да изиска екстрадицията на индивида,
който е открит като причинител на хакерската офанзива, която през уикенда блокира уеб страниците на 14 държавни институции у нас, оповестява Нова телевизия.
Зам.-главният прокурор Борислав Сарафов разгласи, че проверяващите знаят цялостните данни за самоличността на нарушителя, както и точния адрес, само че са скептични за екстрадицията,
тъй като хакерът се намира в Руската федерация.
По време на хакерския удар са направени несполучливи опити за блокиране на страниците на държавни институции, медии, телекомуникационни компании, летища и банки. Няма нанесени вреди, не са изтекли и персонални данни, твърдят институциите.
Не е съществено да се твърди, че хакерската офанзива, която през уикенда блокира уеб страниците на 14 държавни институции у нас, е поръчана от Русия. Това сподели в „ Здравей, България “ по Нова телевизия специалистът по киберсигурност Спас Иванов.
„ Не е съществено, тъй като се приказва за един причинител
от Магнитогорск, Челябинска област. Трудно ми е да допускам, че е от ФСБ. Там където те пипнат, последствията са тежки. Спомнете си офанзивата против Украйна. Цялото източно крайбрежие на Съединени американски щати бе парализирано съвсем месец “, добави той.
„ Това е предизвестие. Когато атакуваш формалните
уеб сайтове на страната, не го правиш в събота или неделя, когато нацията спи и яде, а в работен ден, за се блокира активността и да се внесе оптимално количество суматоха “, разяснява експертът.
Според шефа на Националната следствена работа Борислав Сарафов обаче към този момент е ясно името на съветския хакер, който стои зад офанзивата.
Междувременно представителят на Софийска градска прокуратура
Десислава Петрова сподели пред bTV, че уеб сайтът на Летище Бургас краткотрайно е бил недосегаем към 13 часа на 15 октомври.
„ Към момента е открита самоличността на едно лице, за което има данни, че е съпричастно към осъщественото закононарушение, само че се работи по инспекция и определяне на още близо 150 лица “, добави тя.
„ По-скоро става въпрос за единични акции,
в сравнение с офанзива на държавно равнище. Смятам, че в случай че Русия заповяда офанзива с опциите на киберармията, която има, тъй като тя поддържа киберармия, щяхме да го усетим много по-болезнено ”, безапелационен е Спас Иванов.
По думите му в случай че това е публична поръчка
от страна на съветските управляващи, стигането до един причинител толкоз бързо и толкоз елементарно на процедура би било изцяло невероятно. Ако предположим, че сме стигнали до верния човек, то по всяка възможност не е поръчка, безапелационен е Иванов.
Продължаваме да държим всички DNS сървъри в една мрежа и в случай че някой я унищожи, изчезваме, акцентира той.
„ Сред атакуваните институции има една-две банки.
Със сигурност е ДСК. Така твърди хакерът в Телеграм. От банката няма публично изказване. Може би през днешния ден ще дадат “, съобщи специалистът.
Министерствата на защитата и на вътрешните работи, Държаният запас също са атакувани, добави той.
Ако офанзивата беше ориентирана към сериозната инфраструктура
на страната – електроцентрали и ТЕЦ-ове, последствията щяха са много съществени, сподели пък в „ Денят стартира “ по Българска национална телевизия специалистът по киберсигурност Красимир Коцев.
„ Представете си, че 50 индивида отидат на един банкомат, с цел да ревизират по едно и също време сметките си, само че нито нито един от тях не тегли пари от сметката си. 51-ият ще желае да изтегли вложенията си, само че няма да успее да го направи поради всички тези, които в този миг са блокирали банкомата. По същият метод работи и DDoS офанзивата.
Тя претрупва ресурсите на мрежата или надлежно
на устройството, което таргетира, в резултат на което неговите законни консуматори не могат да го употребяват “, изясни той.
Това е и задачата на хакерската офанзива, ориентирана към някои държавни уеб сайтове у нас, която беше осъществена в почивните дни, добави Коцев.
Коцев добави, че сходен вид офанзива не води до приключване на данни, а може само да предотврати опцията на законните консуматори да достъпват уеб страницата.
Коцев означи, че офанзива е добре направена,
защото изисква сериозна съгласуваност на екипа, който стои зад реализацията й. Тя таргетира няколко институции по едно и също време. Не е целяла да навреди съществено на някоя от тези институции или да саботира работата на страната. По думите му с тази офанзива се търси медийно внимание.
Той акцентира, че в последните години се следи доста сериозна самодейност от страна на институциите да се защитят – ревизират се системите си за сигурност и се построяват така наречен
стратегии за реакция при случай, образоват се чиновниците в администрацията.
Според него бизнесът в България е по-добре предпазен. В институциите от ден на ден се построяват аварийни копия и се следят много положителни трендове по повод отбраната на данните.
Той призна, обаче, че постоянно има риск, само че е нужен много сериозен финансов тласък, с цел да се пробие една институция, в случай че е добре предпазена.
Очаква се България да изиска екстрадицията на индивида,
който е открит като причинител на хакерската офанзива, която през уикенда блокира уеб страниците на 14 държавни институции у нас, оповестява Нова телевизия.
Зам.-главният прокурор Борислав Сарафов разгласи, че проверяващите знаят цялостните данни за самоличността на нарушителя, както и точния адрес, само че са скептични за екстрадицията,
тъй като хакерът се намира в Руската федерация.
По време на хакерския удар са направени несполучливи опити за блокиране на страниците на държавни институции, медии, телекомуникационни компании, летища и банки. Няма нанесени вреди, не са изтекли и персонални данни, твърдят институциите.
Не е съществено да се твърди, че хакерската офанзива, която през уикенда блокира уеб страниците на 14 държавни институции у нас, е поръчана от Русия. Това сподели в „ Здравей, България “ по Нова телевизия специалистът по киберсигурност Спас Иванов.
„ Не е съществено, тъй като се приказва за един причинител
от Магнитогорск, Челябинска област. Трудно ми е да допускам, че е от ФСБ. Там където те пипнат, последствията са тежки. Спомнете си офанзивата против Украйна. Цялото източно крайбрежие на Съединени американски щати бе парализирано съвсем месец “, добави той.
„ Това е предизвестие. Когато атакуваш формалните
уеб сайтове на страната, не го правиш в събота или неделя, когато нацията спи и яде, а в работен ден, за се блокира активността и да се внесе оптимално количество суматоха “, разяснява експертът.
Според шефа на Националната следствена работа Борислав Сарафов обаче към този момент е ясно името на съветския хакер, който стои зад офанзивата.
Междувременно представителят на Софийска градска прокуратура
Десислава Петрова сподели пред bTV, че уеб сайтът на Летище Бургас краткотрайно е бил недосегаем към 13 часа на 15 октомври.
„ Към момента е открита самоличността на едно лице, за което има данни, че е съпричастно към осъщественото закононарушение, само че се работи по инспекция и определяне на още близо 150 лица “, добави тя.
„ По-скоро става въпрос за единични акции,
в сравнение с офанзива на държавно равнище. Смятам, че в случай че Русия заповяда офанзива с опциите на киберармията, която има, тъй като тя поддържа киберармия, щяхме да го усетим много по-болезнено ”, безапелационен е Спас Иванов.
По думите му в случай че това е публична поръчка
от страна на съветските управляващи, стигането до един причинител толкоз бързо и толкоз елементарно на процедура би било изцяло невероятно. Ако предположим, че сме стигнали до верния човек, то по всяка възможност не е поръчка, безапелационен е Иванов.
Продължаваме да държим всички DNS сървъри в една мрежа и в случай че някой я унищожи, изчезваме, акцентира той.
„ Сред атакуваните институции има една-две банки.
Със сигурност е ДСК. Така твърди хакерът в Телеграм. От банката няма публично изказване. Може би през днешния ден ще дадат “, съобщи специалистът.
Министерствата на защитата и на вътрешните работи, Държаният запас също са атакувани, добави той.
Ако офанзивата беше ориентирана към сериозната инфраструктура
на страната – електроцентрали и ТЕЦ-ове, последствията щяха са много съществени, сподели пък в „ Денят стартира “ по Българска национална телевизия специалистът по киберсигурност Красимир Коцев.
„ Представете си, че 50 индивида отидат на един банкомат, с цел да ревизират по едно и също време сметките си, само че нито нито един от тях не тегли пари от сметката си. 51-ият ще желае да изтегли вложенията си, само че няма да успее да го направи поради всички тези, които в този миг са блокирали банкомата. По същият метод работи и DDoS офанзивата.
Тя претрупва ресурсите на мрежата или надлежно
на устройството, което таргетира, в резултат на което неговите законни консуматори не могат да го употребяват “, изясни той.
Това е и задачата на хакерската офанзива, ориентирана към някои държавни уеб сайтове у нас, която беше осъществена в почивните дни, добави Коцев.
Коцев добави, че сходен вид офанзива не води до приключване на данни, а може само да предотврати опцията на законните консуматори да достъпват уеб страницата.
Коцев означи, че офанзива е добре направена,
защото изисква сериозна съгласуваност на екипа, който стои зад реализацията й. Тя таргетира няколко институции по едно и също време. Не е целяла да навреди съществено на някоя от тези институции или да саботира работата на страната. По думите му с тази офанзива се търси медийно внимание.
Той акцентира, че в последните години се следи доста сериозна самодейност от страна на институциите да се защитят – ревизират се системите си за сигурност и се построяват така наречен
стратегии за реакция при случай, образоват се чиновниците в администрацията.
Според него бизнесът в България е по-добре предпазен. В институциите от ден на ден се построяват аварийни копия и се следят много положителни трендове по повод отбраната на данните.
Той призна, обаче, че постоянно има риск, само че е нужен много сериозен финансов тласък, с цел да се пробие една институция, в случай че е добре предпазена.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ