"За спомен на моята нова приятелка..."
" Ще пристигна време, когато ще поумнеем, и най-малко до тогава да поживеем (да пием)! ", написа на гърба на паспортната си фотография Калин на Роси през 1988 година Двайсетина години по-рано, с почерк, който едвам се събира на хартията, Слав написа на Пецко: " Когато слънцето изгрява и пръска слънчеви лъчи, то знай - от мен те поздравява и гали твоите коси. " Не по-малко лиричен е и Ванчо, който през 1948 година оставя следните редове: " Всичко лети и отминава, а единствено ликът остава да припомня за отминали времена. "
В плана " Подарявам ти лика си " фотографът, колекционер и откривател на открита снимка Тихомир Стоянов събира портретни фотоси от времето на социализма и ранния преход. С тях той напомня забравената традиция на замяна на надписани паспортни фотоси сред близки в тези десетилетия. Изданието, тематично стилизирано като портфейл и в джобен формат, събира 23 портрета всред стотици, открити от Стоянов.
Подаряването на портретни фотоси е най-вече събитие измежду младежите сред 40-те и самото начало на 90-те години на ХХ век, най-вече момчета, срещнали се в казармата, девойки от девическите гимназии, работили по бригади, учили като състуденти. " Трендът " е най-вече измежду тях: наличието на възрастни хора измежду откритите архиви е необичайност. Ролята на фотосите е характерна не просто поради отсъствието на цифровото снимане, само че и поради по-малкото благоприятни условия хора от разнообразни местоположения да се виждат постоянно - в посланията проличава подозрението, че тези двама души може повече да не се видят или да минат години до идната им среща. Както написа едно младо момиче на фотографията си: " Стойчо, ще минат години и в случай че в миналото споменът те върне обратно, знай мемоари пред теб ще преминат, само че ще бъда щастлива и в случай че моят бъде при тях. "
Според Тихомир Стоянов по-бързите темпове на актуалния живот не са единствената причина за какво практиката затихва при младите. " Може и да не съм прав, само че имам чувството, че след 1989 в капиталистическа България хората се отдръпват един от различен, стават вълци единаци, затварят се в себе си. Кръгът на близки хора се стеснява, традицията продължава, само че най-много в фамилията и това е една от аргументите тя да спре ", споделя Стоянов, създател на плана за открита снимка Imaginary Archive, платформата " Български образен списък " и серията събития за показване на фотокниги ПУК! дружно с Никола Михов.
" Понякога, до момента в който чета редовете, имам чувството за прикрито обръщение - неосъществена обич, загадка връзка или лек внимателен намек за нещо, най-много за припомняне на даден миг, обстановка, връщане към мястото, претърпяното. " Подаряването на сходна фотография е също по този начин опит за безконечна асоциация у близкия с младостта: " Разглеждайки стотици сходни фотоси, разбирам, че те са се стараели да се фотографират такива, каквито са желали да бъдат запомнени и са давали лика си на хора, за които им е било значимо да ги помнят по този начин. "
" Подарявам ти лика си " може да се откри в booklover.bg, пространството КО-ОП, а скоро и в beduende.com и магазинът Gifted.
В плана " Подарявам ти лика си " фотографът, колекционер и откривател на открита снимка Тихомир Стоянов събира портретни фотоси от времето на социализма и ранния преход. С тях той напомня забравената традиция на замяна на надписани паспортни фотоси сред близки в тези десетилетия. Изданието, тематично стилизирано като портфейл и в джобен формат, събира 23 портрета всред стотици, открити от Стоянов.
Подаряването на портретни фотоси е най-вече събитие измежду младежите сред 40-те и самото начало на 90-те години на ХХ век, най-вече момчета, срещнали се в казармата, девойки от девическите гимназии, работили по бригади, учили като състуденти. " Трендът " е най-вече измежду тях: наличието на възрастни хора измежду откритите архиви е необичайност. Ролята на фотосите е характерна не просто поради отсъствието на цифровото снимане, само че и поради по-малкото благоприятни условия хора от разнообразни местоположения да се виждат постоянно - в посланията проличава подозрението, че тези двама души може повече да не се видят или да минат години до идната им среща. Както написа едно младо момиче на фотографията си: " Стойчо, ще минат години и в случай че в миналото споменът те върне обратно, знай мемоари пред теб ще преминат, само че ще бъда щастлива и в случай че моят бъде при тях. "
Според Тихомир Стоянов по-бързите темпове на актуалния живот не са единствената причина за какво практиката затихва при младите. " Може и да не съм прав, само че имам чувството, че след 1989 в капиталистическа България хората се отдръпват един от различен, стават вълци единаци, затварят се в себе си. Кръгът на близки хора се стеснява, традицията продължава, само че най-много в фамилията и това е една от аргументите тя да спре ", споделя Стоянов, създател на плана за открита снимка Imaginary Archive, платформата " Български образен списък " и серията събития за показване на фотокниги ПУК! дружно с Никола Михов.
" Понякога, до момента в който чета редовете, имам чувството за прикрито обръщение - неосъществена обич, загадка връзка или лек внимателен намек за нещо, най-много за припомняне на даден миг, обстановка, връщане към мястото, претърпяното. " Подаряването на сходна фотография е също по този начин опит за безконечна асоциация у близкия с младостта: " Разглеждайки стотици сходни фотоси, разбирам, че те са се стараели да се фотографират такива, каквито са желали да бъдат запомнени и са давали лика си на хора, за които им е било значимо да ги помнят по този начин. "
" Подарявам ти лика си " може да се откри в booklover.bg, пространството КО-ОП, а скоро и в beduende.com и магазинът Gifted.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ