Абе, как се става посланик? За един приятел питам
Ще пристигна ден, в който ще би трябвало да си измисляме някаква друга страна, от която да споделяме, че сме. Примерно Албания или Косово. Защото в този момент – с управителни фрагменти и най-много – представителни такива, като някогашната ни посланичка в Съединени американски щати, хората, като чуят, че сме от България, и автоматизирано си поставят ръцете върху джобовете – да си ги пазят.
Стана ясно, че полският съд приключи условно делото против Елена Поптодорова и тя си призна за кражбата на козметика. Сигурно помните случая – от 2017 година, когато я хванаха да краде козметика на летището във Варшава (на 27 февруари).
Това, че е платила крема, извинила се е и се е признала за отговорна, са смекчаващи условия и се е разминала единствено с условна. Не е изненадващо, а и по-строга глоба, почтено казано не би била реципрочна на закононарушението. Но ударът по личността ѝ и репутацията ѝ са къде-къде по-тежки наказания за нея. Лошото обаче е, че страната ни също отнесе от тази глоба. Всички ние понесохме по част от нея. Това, че започнах текста с смешка, напълно не значи, че ми е смешно. Малко ли ни бяха другите мотиви да се срамим? Малко ли ни бяха другите удари по имиджа на страната ни? Малко ли просяци, крадци и измамници изнасяме по целия свят, та трябваше и посланикът ни да се замеси?
Не, ние – българите, не сме крадци… Да бе, изобщо не сте! От следващия джебчия, та чак до посланичката ви – напълно не сте крадци.
*
Има един доста значим колорит в картинката: Поптодорова си е признала, извини се и така нататък Признала си е, ето това е значимото тук, тъй като, до момента в който се стигне до него, минахме през какви ли не версии. Особено неприятна беше офанзивата към хората и медиите. Не утвърждавам това, че всякакви хора, в търсенето си на някаква „ ексклузивност “, са замесили и са споменавали персоналната ѝ драма – с умрялото дете. Това е безчовечно и кощунствено и те също дължат опрощение.
Но не ми харесва и слагането с лека ръка на всички под един знаменател. Това, че медиите са се интересували от случилото се в Полша, не е ли обикновено? Или да не задавам тъпи въпроси?
Сега да погледнем различен един колорит: самата Поптодорова още тогава излезе с две версии за случилото се. И двете ги обявява като „ публични “ и популяризира през Българска телеграфна агенция. Вторият ѝ роман за случая се разграничава от първия, в който беше обяснила, че е пътувала по неотложност за България във връзка със сериозен проблем с 90-годишната ѝ майка. За да убие времето, влезнала в безмитния магазин, с цел да позяпа малко. В този миг получила позвъняване от България, тормозила се, излязла, с цел да потърси по-тихо място, с цел да организира диалога. Така се отплеснала, че не запомнила, че кремът е у нея. После се появили двама чиновници, които я отделили от диалога, тя се усетила какво станало, извинила се за неволната неточност и платила санкция. Така завършил казусът.
Само че…
Разследващите се оказаха малко по-подготвени – разполагали са с видеозапис на кражбата. След това Поптодорова популяризира втора версия за случилото се. И тя „ публична “.
Частта с майка ѝ, разсейването, диалога и така нататък си е същата, единствено че този път към този момент няма „ двама чиновници “ и случката се придвижва във времето и пространството. Тя е видяла крема чак на борда на самолета и нямало по какъв начин да го върне. А след проверката, чиновниците разбрали за неналичието, прегледали записите и я чакали на летището при идващия ѝ полет.
„ При завръщането ми те категорично желаеха от мен да се легитимирам с дипломатическия си паспорт “, сподели Поптодорова. Сега, просто изстрелвам на направления: дали са поискали ТОЧНО това от нея или просто са поискали да се легитимира с някакъв документ? Защо се спирам на това ли? Ще разберете по-късно.
Цялата история стартира с интродукцията: „ В последната седмица името ми е забъркано в дезинформационен скандал, за чиято настървеност и мащаб се оказах неподготвена “.
Аха… сиреч – жертва, а?
Нали разбирате, че автоматизирано появяването на две версии, значи, че едната е неистина? Как по този начин всички ние – простички хорица, го разбираме това, а един мастит посланик – не? Кому е нужно да се отърколваш в подобен сюжет? Не се е сетила, че в 21 век, 2017 година, на летището в една европейска столица има камери? Или е разчитала на това, че чиновниците са не запомнили да им сменят батериите?
Не може „ да не си спомня “ такива елементи – двамата чиновници и по кое време тъкмо историята е завършила и дали е била с крема или не в самолета. Че и няколкото дни разлика във версиите… това е неуместно. Не се сещам за друга дума.
Що за инстикт е това, когато те заловен в крачка, незабавно да се юрваш да измисляш неистини и да се оправдаваш, че преднамерено те атакуват? Не би ли било по-добър ход просто да се извини и да каже, че е показала уязвимост – нещо, което всеки човек на тоя свят има – недостатъци?
Манталитетът „ отричай до последно “ вреди доста на българите. Когато си авторитетно и представително лице, вреди и на България. Да, от високо се пада по-лошо.
И отново медиите отговорни. Интересно по какъв начин, когато сгафят, медиите внезапно са им смъртни врагове и все теории на конспирацията се леят. Защото публицистите в действителност си правят работата. Най-добре щеше да е да си мълчат, нали?
А през останалото време PR-ите и пиарките им щъкат и пъкат по всички страни и са първа писта на телефоните на редакциите, да врънкат да уреждат участия на „ техните си хора “ по медиите, да заглаждат имидж. Хм…
*
Въпросният крем коства 820 лева Това какъв брой пенсии са, че не мога да го сметна…? Тъпо, та дрънка. Но не това е значимото в тази ситуация. Важното е, че Поптодорова се оправда и по друга линия – сподели, че няма проблем да си купува по принцип козметиката и че всичко е единствено едно неразбирателство. Крем за 820 лева? Сериозно? Напират два въпроса у мен: 1) – Какви са тези дипломатически заплати? И 2) – за какво аз цялостен живот съм учил за и работил неверната специалност?
Впечатлен съм от спестяванията на Поптодорова. Честно. Доколкото си припомням, не е основала нова операционна система или хитова апликация за смарт телефони.
*
През март 2017 година дипломатическият паспорт на Поптодорова беше разгласен за недействителен, тъй като не е чиновник на ведомството ОТ НОЕМВРИ 2016 година
През февруари 2017 година Поптодорова се е легитимирала с дипломатически документ пред полските управляващи, които я уличиха в кражба.
Правилно ли допускаме, че се е пробвала да ги постресне с дипломатически имунитет, нищо, че паспортът ѝ е бил недействителен? Усещате ли какъв брой нарушавания се натрупват тук единствено с тази постъпка? Опитала се е да ги попритисне и да я пуснат. Но… греда. И преди сме говорили за рисковата болест „ възприятие за безотговорност “.
*
И до момента в който сме на тематиката за рухването от високо и по какъв начин персоналното ти държание съставлява цяла една страна, да споменем и наличието на посланика ни в чисто новото ни посолство в Саудитска Арабия – днешният именяк – Димитър Абаджиев, на капиталов конгрес Future Investment Initiative. Това стана преди няколко дни, тъкмо във времевия център на абсурда към убийството на саудитския публицист Джамал Хашоги. Нищо де, той Абаджиев може и да не е схванал за Хашоги…
Само да споменем, че събитието беше бойкотирано от Западна Европа и Съединени американски щати точно поради абсурда с убийството и хипотетичната интервенция на управляващите и ръководещата страната династия.
Но Абаджиев се похвали във Фейсбук, че е взел участие. Заедно с представители на Русия и Китай…
Форумът беше бойкотиран от финансовите министри на Франция, Съединени американски щати, Холандия и Англия, както и компании като Гугъл и медии – CNN, CNBC, New York Times и други
Присъствието на един дипломат май значи и позиция на страната му. Не знам за какво, само че в главата ми внезапно зазвуча „ Ъпсурт “ с: „ три изпита за 200 марки и едно прасе “. Ама е неуместно, че в Саудитска Арабия свине не ядат. Нищо де, несъмнено трапезите са си хубави и без свинско. А най-важното – безвъзмездни за посетителите.
Нищо, че отново всички ние, по този начин – целокупно някак си, от всички столове наоколо… имиджово напряко „ седнахме на земята “. Ей, доста вкусна би трябвало да е била тая софра.
Сега, вместо да не преставам да се занимавам с нелепости, спирам да пиша и разтварям Гугъл – да видя по какъв начин се става дипломат.
Стана ясно, че полският съд приключи условно делото против Елена Поптодорова и тя си призна за кражбата на козметика. Сигурно помните случая – от 2017 година, когато я хванаха да краде козметика на летището във Варшава (на 27 февруари).
Това, че е платила крема, извинила се е и се е признала за отговорна, са смекчаващи условия и се е разминала единствено с условна. Не е изненадващо, а и по-строга глоба, почтено казано не би била реципрочна на закононарушението. Но ударът по личността ѝ и репутацията ѝ са къде-къде по-тежки наказания за нея. Лошото обаче е, че страната ни също отнесе от тази глоба. Всички ние понесохме по част от нея. Това, че започнах текста с смешка, напълно не значи, че ми е смешно. Малко ли ни бяха другите мотиви да се срамим? Малко ли ни бяха другите удари по имиджа на страната ни? Малко ли просяци, крадци и измамници изнасяме по целия свят, та трябваше и посланикът ни да се замеси?
Не, ние – българите, не сме крадци… Да бе, изобщо не сте! От следващия джебчия, та чак до посланичката ви – напълно не сте крадци.
*
Има един доста значим колорит в картинката: Поптодорова си е признала, извини се и така нататък Признала си е, ето това е значимото тук, тъй като, до момента в който се стигне до него, минахме през какви ли не версии. Особено неприятна беше офанзивата към хората и медиите. Не утвърждавам това, че всякакви хора, в търсенето си на някаква „ ексклузивност “, са замесили и са споменавали персоналната ѝ драма – с умрялото дете. Това е безчовечно и кощунствено и те също дължат опрощение.
Но не ми харесва и слагането с лека ръка на всички под един знаменател. Това, че медиите са се интересували от случилото се в Полша, не е ли обикновено? Или да не задавам тъпи въпроси?
Сега да погледнем различен един колорит: самата Поптодорова още тогава излезе с две версии за случилото се. И двете ги обявява като „ публични “ и популяризира през Българска телеграфна агенция. Вторият ѝ роман за случая се разграничава от първия, в който беше обяснила, че е пътувала по неотложност за България във връзка със сериозен проблем с 90-годишната ѝ майка. За да убие времето, влезнала в безмитния магазин, с цел да позяпа малко. В този миг получила позвъняване от България, тормозила се, излязла, с цел да потърси по-тихо място, с цел да организира диалога. Така се отплеснала, че не запомнила, че кремът е у нея. После се появили двама чиновници, които я отделили от диалога, тя се усетила какво станало, извинила се за неволната неточност и платила санкция. Така завършил казусът.
Само че…
Разследващите се оказаха малко по-подготвени – разполагали са с видеозапис на кражбата. След това Поптодорова популяризира втора версия за случилото се. И тя „ публична “.
Частта с майка ѝ, разсейването, диалога и така нататък си е същата, единствено че този път към този момент няма „ двама чиновници “ и случката се придвижва във времето и пространството. Тя е видяла крема чак на борда на самолета и нямало по какъв начин да го върне. А след проверката, чиновниците разбрали за неналичието, прегледали записите и я чакали на летището при идващия ѝ полет.
„ При завръщането ми те категорично желаеха от мен да се легитимирам с дипломатическия си паспорт “, сподели Поптодорова. Сега, просто изстрелвам на направления: дали са поискали ТОЧНО това от нея или просто са поискали да се легитимира с някакъв документ? Защо се спирам на това ли? Ще разберете по-късно.
Цялата история стартира с интродукцията: „ В последната седмица името ми е забъркано в дезинформационен скандал, за чиято настървеност и мащаб се оказах неподготвена “.
Аха… сиреч – жертва, а?
Нали разбирате, че автоматизирано появяването на две версии, значи, че едната е неистина? Как по този начин всички ние – простички хорица, го разбираме това, а един мастит посланик – не? Кому е нужно да се отърколваш в подобен сюжет? Не се е сетила, че в 21 век, 2017 година, на летището в една европейска столица има камери? Или е разчитала на това, че чиновниците са не запомнили да им сменят батериите?
Не може „ да не си спомня “ такива елементи – двамата чиновници и по кое време тъкмо историята е завършила и дали е била с крема или не в самолета. Че и няколкото дни разлика във версиите… това е неуместно. Не се сещам за друга дума.
Що за инстикт е това, когато те заловен в крачка, незабавно да се юрваш да измисляш неистини и да се оправдаваш, че преднамерено те атакуват? Не би ли било по-добър ход просто да се извини и да каже, че е показала уязвимост – нещо, което всеки човек на тоя свят има – недостатъци?
Манталитетът „ отричай до последно “ вреди доста на българите. Когато си авторитетно и представително лице, вреди и на България. Да, от високо се пада по-лошо.
И отново медиите отговорни. Интересно по какъв начин, когато сгафят, медиите внезапно са им смъртни врагове и все теории на конспирацията се леят. Защото публицистите в действителност си правят работата. Най-добре щеше да е да си мълчат, нали?
А през останалото време PR-ите и пиарките им щъкат и пъкат по всички страни и са първа писта на телефоните на редакциите, да врънкат да уреждат участия на „ техните си хора “ по медиите, да заглаждат имидж. Хм…
*
Въпросният крем коства 820 лева Това какъв брой пенсии са, че не мога да го сметна…? Тъпо, та дрънка. Но не това е значимото в тази ситуация. Важното е, че Поптодорова се оправда и по друга линия – сподели, че няма проблем да си купува по принцип козметиката и че всичко е единствено едно неразбирателство. Крем за 820 лева? Сериозно? Напират два въпроса у мен: 1) – Какви са тези дипломатически заплати? И 2) – за какво аз цялостен живот съм учил за и работил неверната специалност?
Впечатлен съм от спестяванията на Поптодорова. Честно. Доколкото си припомням, не е основала нова операционна система или хитова апликация за смарт телефони.
*
През март 2017 година дипломатическият паспорт на Поптодорова беше разгласен за недействителен, тъй като не е чиновник на ведомството ОТ НОЕМВРИ 2016 година
През февруари 2017 година Поптодорова се е легитимирала с дипломатически документ пред полските управляващи, които я уличиха в кражба.
Правилно ли допускаме, че се е пробвала да ги постресне с дипломатически имунитет, нищо, че паспортът ѝ е бил недействителен? Усещате ли какъв брой нарушавания се натрупват тук единствено с тази постъпка? Опитала се е да ги попритисне и да я пуснат. Но… греда. И преди сме говорили за рисковата болест „ възприятие за безотговорност “.
*
И до момента в който сме на тематиката за рухването от високо и по какъв начин персоналното ти държание съставлява цяла една страна, да споменем и наличието на посланика ни в чисто новото ни посолство в Саудитска Арабия – днешният именяк – Димитър Абаджиев, на капиталов конгрес Future Investment Initiative. Това стана преди няколко дни, тъкмо във времевия център на абсурда към убийството на саудитския публицист Джамал Хашоги. Нищо де, той Абаджиев може и да не е схванал за Хашоги…
Само да споменем, че събитието беше бойкотирано от Западна Европа и Съединени американски щати точно поради абсурда с убийството и хипотетичната интервенция на управляващите и ръководещата страната династия.
Но Абаджиев се похвали във Фейсбук, че е взел участие. Заедно с представители на Русия и Китай…
Форумът беше бойкотиран от финансовите министри на Франция, Съединени американски щати, Холандия и Англия, както и компании като Гугъл и медии – CNN, CNBC, New York Times и други
Присъствието на един дипломат май значи и позиция на страната му. Не знам за какво, само че в главата ми внезапно зазвуча „ Ъпсурт “ с: „ три изпита за 200 марки и едно прасе “. Ама е неуместно, че в Саудитска Арабия свине не ядат. Нищо де, несъмнено трапезите са си хубави и без свинско. А най-важното – безвъзмездни за посетителите.
Нищо, че отново всички ние, по този начин – целокупно някак си, от всички столове наоколо… имиджово напряко „ седнахме на земята “. Ей, доста вкусна би трябвало да е била тая софра.
Сега, вместо да не преставам да се занимавам с нелепости, спирам да пиша и разтварям Гугъл – да видя по какъв начин се става дипломат.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ