Седмицата: Скакалци или пържоли? Четете изборния етикет, бе!
Ще чоплим, ще цъкаме предизборни семки чааак до идващите избори. Не, те не са на идната поредна спусната „ свише “ – конституционно, де - дата 2 април. Тогава, на предварителните, единствено парламентарни избори, за пети път в последните две години, ще си чоплим единствено в носа и ще цъкаме с език сред зъби. Истинската трапеза и с същински семки, а освен предизборни, и с сякаш към този момент същински, действителни пържоли, ни я сякаш подреждат някъде за късна есен, когато рано, рано – занапред още, ни стягат за избори 2 в 1 – постоянните за локална власт и все по-нередовните още едни за т.г. парламентарни.
Какво ще си изчопли до тогава гласоподавателят от носа, какви семки ще избере и изплюе люспите им в идващия не по-вероятно, а най-вероятно краткотраен парламент няма значение. Понеже семе за освен това от това огромно нищо на парламентаризма в парламентарната ни република, не се крие даже и в носа на родната политпартийност. Примерно, да са си заврели там политпартийците ни някое бобено семе, та да се чака да покълне, да цъфне и да върже и да се сервира най-малко малко протеин. То българинът от дълго време е схванал, може и наложително, че фасулът сякаш дава същото чувство за цялост като месото. Но какъв брой и да му е цялостно от фасул, трайното схващане за цялост си е тава с пържоли.
Пържолите обаче отново са отсрочени – този път за изборите наесен, а на тези през пролетта ще се пропагандира предизборно, че се търси тавата, ще се имитира, че се джурка най-малко фасул - всеки в личното си гърне, а „ единени “ политпартийците ще метнат отново пакетче семки, за улеснение обелени – за гласоподавателя изборът ще е отново единствено в люспите, никой не ще да е наличие на тези люспи.
Че ще е по този начин, този път претендентите да попълнят по същия отлюспен метод парламентаризма, непосредствено го изплюха. Зададоха си „ небосвод “ на властовото слюноотеляне. „ Редовната “ власт – напълно сезонно, единствено щели да я сеят през април, а реколтата ще се събира наесен. Понеже чак тогава има разпределение на напълно тлъстите пържоли. Когато се случва помпането с „ невидимата мощ “ – пари, ползи от изпомпването посредством локалната власт. Та по тази причина в този момент и избираемите по образеца на гласоподавателите и те си чоплят семки и си чоплят един на различен в носа, единствено и единствено да не вземат посредством някакви си заедности да вземат да вземат да подарят локалните избори на съперника. А след локалните избори, когато се топнат в мазнинките на локалните пържоли, можело да помислят и за сякаш по-голямата, само че единствено една тава с държавно-властови пържоли. Това е изборът им към този момент – най-малко до изборите през ноември.
Всъщност избор има и за гласоподавателя! Той може да не чопли семки, а да чопли скакалци, щурци и други инсекти, също всякакви също толкоз хрупкави ларви. Чист протеин, който персонално Европейски Съюз през миналата седмица ни позволи (по чисто съвпадане напълно предизборно) да хрупаме за насита като част към този момент и от европейската, включително и българската кухня. И в този момент се чака да си променим и рецептата за пържолите – примерно ред свинско, ред зеле, а за похлупак под капака и ред инсекти, от позволените несъмнено – няма мухи да лапаме.
Този избор обаче, колкото и пържолите все да ги гледаме през изборната витрина, ще се окаже чиста проба несмилаем, колкото и всеядни да сме, и да лапаме всичко, което се появи в политпартийното меню, еле пък, в случай че е нещо „ ново “ – избавително невиждано. Примерно, излюпено в сякаш харвардската люпилня, само че останало си ларва, не станало пеперуда, макар „ продължаването на смяната “.
Но отново има избор, несмилаемите даже и съгласно най-щурите гласоподаватели щурци, ще се поемат смлени на брашно – на прахуляк, като прахуляк в очите, единствено че през устата. Купуваш си примерно нещо за предизборно-изборно хрупане и хоп в него е забъркано и брашно от ларви. Не нашенско червясало брашно – не, чисто, по европейски стандарти, от новия протеинов тип.
А в случай че не го щете, колкото и да е стандартизирано? Е, отново има избор – четете етикета, там ще написа от скакалци ли е протеиновата добавка, от щурци ли е или от ларви на пеперуди.
Така се стига и до оня огромния, съществения избор – скакалци или пържоли. След като и 48-ия парламент – като 45-ия, 46-ия, 47-ия, отпътува, както се вика – в историята, за какво отново да не почоплим мухи в предизборното и следизборно време на 49-ия, априлския, и да не дочакаме пържолите на 50-ия, юбилейния в късна есен. Тъкмо ще е и предколеден – време единствено за пържоли, като се изключи че ще е определен на избори 2 в 1 – съгласно най-простата аритметика 2 си е повече от 1. Или пък да не се чака, а в действителност да вземем да им четем етикетите на всичките скакалци, дето единственият им небосвод е да налазят Народното събрание. Докато гласоподавателят като щурец, залутан в политпартийния ни треволяк, си мисли, че на някого в парламентарната тава му пука за свирката му.
По-точно пука му, но като на гъсеница, която и не може, и не ще да е пеперуда, само че пък к‘во толкоз – все си я гризе властта и в локалния, и в държавния буренак. Като към този момент трета година си обезпечава хранилката, като поддържа Народното събрание единствено за маниер – да го има на етикета на държавността. Уж, че парламентаризъм в парламентарната ни страна е жив, откакто има на места – през няколко месеца, настоящ парламент за няколко месеца.
А то етикетът на всеки един от тия парламенти, все е като на хрупкава какавида – лапнеш нещо, глътнеш нищо. Но се водиш по документи мощно преситен – като да си я опукал в действителност тая заветната тава с същински месни пържоли. А не с перманентните „ плескавици “, оплескани в подобаващата форма от брашното на политпартийните скакалци, дето са все по-убедени, че те, а не защуралия се гласоподавател, го пишат етикета на властта.
Какво ще си изчопли до тогава гласоподавателят от носа, какви семки ще избере и изплюе люспите им в идващия не по-вероятно, а най-вероятно краткотраен парламент няма значение. Понеже семе за освен това от това огромно нищо на парламентаризма в парламентарната ни република, не се крие даже и в носа на родната политпартийност. Примерно, да са си заврели там политпартийците ни някое бобено семе, та да се чака да покълне, да цъфне и да върже и да се сервира най-малко малко протеин. То българинът от дълго време е схванал, може и наложително, че фасулът сякаш дава същото чувство за цялост като месото. Но какъв брой и да му е цялостно от фасул, трайното схващане за цялост си е тава с пържоли.
Пържолите обаче отново са отсрочени – този път за изборите наесен, а на тези през пролетта ще се пропагандира предизборно, че се търси тавата, ще се имитира, че се джурка най-малко фасул - всеки в личното си гърне, а „ единени “ политпартийците ще метнат отново пакетче семки, за улеснение обелени – за гласоподавателя изборът ще е отново единствено в люспите, никой не ще да е наличие на тези люспи.
Че ще е по този начин, този път претендентите да попълнят по същия отлюспен метод парламентаризма, непосредствено го изплюха. Зададоха си „ небосвод “ на властовото слюноотеляне. „ Редовната “ власт – напълно сезонно, единствено щели да я сеят през април, а реколтата ще се събира наесен. Понеже чак тогава има разпределение на напълно тлъстите пържоли. Когато се случва помпането с „ невидимата мощ “ – пари, ползи от изпомпването посредством локалната власт. Та по тази причина в този момент и избираемите по образеца на гласоподавателите и те си чоплят семки и си чоплят един на различен в носа, единствено и единствено да не вземат посредством някакви си заедности да вземат да вземат да подарят локалните избори на съперника. А след локалните избори, когато се топнат в мазнинките на локалните пържоли, можело да помислят и за сякаш по-голямата, само че единствено една тава с държавно-властови пържоли. Това е изборът им към този момент – най-малко до изборите през ноември.
Всъщност избор има и за гласоподавателя! Той може да не чопли семки, а да чопли скакалци, щурци и други инсекти, също всякакви също толкоз хрупкави ларви. Чист протеин, който персонално Европейски Съюз през миналата седмица ни позволи (по чисто съвпадане напълно предизборно) да хрупаме за насита като част към този момент и от европейската, включително и българската кухня. И в този момент се чака да си променим и рецептата за пържолите – примерно ред свинско, ред зеле, а за похлупак под капака и ред инсекти, от позволените несъмнено – няма мухи да лапаме.
Този избор обаче, колкото и пържолите все да ги гледаме през изборната витрина, ще се окаже чиста проба несмилаем, колкото и всеядни да сме, и да лапаме всичко, което се появи в политпартийното меню, еле пък, в случай че е нещо „ ново “ – избавително невиждано. Примерно, излюпено в сякаш харвардската люпилня, само че останало си ларва, не станало пеперуда, макар „ продължаването на смяната “.
Но отново има избор, несмилаемите даже и съгласно най-щурите гласоподаватели щурци, ще се поемат смлени на брашно – на прахуляк, като прахуляк в очите, единствено че през устата. Купуваш си примерно нещо за предизборно-изборно хрупане и хоп в него е забъркано и брашно от ларви. Не нашенско червясало брашно – не, чисто, по европейски стандарти, от новия протеинов тип.
А в случай че не го щете, колкото и да е стандартизирано? Е, отново има избор – четете етикета, там ще написа от скакалци ли е протеиновата добавка, от щурци ли е или от ларви на пеперуди.
Така се стига и до оня огромния, съществения избор – скакалци или пържоли. След като и 48-ия парламент – като 45-ия, 46-ия, 47-ия, отпътува, както се вика – в историята, за какво отново да не почоплим мухи в предизборното и следизборно време на 49-ия, априлския, и да не дочакаме пържолите на 50-ия, юбилейния в късна есен. Тъкмо ще е и предколеден – време единствено за пържоли, като се изключи че ще е определен на избори 2 в 1 – съгласно най-простата аритметика 2 си е повече от 1. Или пък да не се чака, а в действителност да вземем да им четем етикетите на всичките скакалци, дето единственият им небосвод е да налазят Народното събрание. Докато гласоподавателят като щурец, залутан в политпартийния ни треволяк, си мисли, че на някого в парламентарната тава му пука за свирката му.
По-точно пука му, но като на гъсеница, която и не може, и не ще да е пеперуда, само че пък к‘во толкоз – все си я гризе властта и в локалния, и в държавния буренак. Като към този момент трета година си обезпечава хранилката, като поддържа Народното събрание единствено за маниер – да го има на етикета на държавността. Уж, че парламентаризъм в парламентарната ни страна е жив, откакто има на места – през няколко месеца, настоящ парламент за няколко месеца.
А то етикетът на всеки един от тия парламенти, все е като на хрупкава какавида – лапнеш нещо, глътнеш нищо. Но се водиш по документи мощно преситен – като да си я опукал в действителност тая заветната тава с същински месни пържоли. А не с перманентните „ плескавици “, оплескани в подобаващата форма от брашното на политпартийните скакалци, дето са все по-убедени, че те, а не защуралия се гласоподавател, го пишат етикета на властта.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ