Ще бъде ли решена скоро кризата с боклука в “Люлин

Ще бъде ли решена скоро рецесията с боклука в “Люлин ” и “Красно село ” и чака ли ни нова рецесия - само че към този момент в цяла София? Как може да се избегне тя и има ли проект Столичната община? Как да понижим цената, която плащаме за сметоизвозване? Защо е проблем " изборното правораздаване "?

Отговори дава кметът на столицата Васил Терзиев пред " Булевард България ".

Кой е главният проблем, с цел да стигнем до рецесия с боклука в този момент?

Използването на непазарни способи, с цел да бъде компрометирана публичната поръчка, което докара до лимитиран брой участници и извънредно високи цени, които ние не сме склонни да приемем.

Основният и максимален проблем е безразсъдно високата цена, която е препоръчана от единствения останал участник в настоящата позиция в “Красно село ” и “Люлин ”. При планирана цена към 200 лева, ни се предлага 420 лева (за звук изводен боклук) без никаква рационална причина. В момента плащаме по 144 лева за същата зона.

Проблемът е, когато се палят камиони, когато се взимат лицензи, когато се плашат участници и се договаря кой по какъв начин да взе участие по обособените позиции. Когато използваш непазарни способи, с цел да постигнеш подмолно картелно съглашение, може да си позволиш да дадеш цени, които на другата страна ѝ се постанова да одобри, тъй като няма други варианти.

Ние избрахме сложния път да не ги приемем. Това води до неудобства за хората, само че доста по-голямо стеснение би било години напред те да заплащат стотици левове от горната страна, просто тъй като някой е решил, че може да му мине номерът.

В други градове се случи същото – цената на сметоизвозването се усили двойно в Бургас, Пловдив, Перник.

Запазен ли е за съответни компании този бизнес? Казвате, че на всички места по света тази активност не се прави от нуклеарни физици.

Аз постоянно съм казвал, че нашата работа не е да бъдем съдници.

Това, което ние можем като институция да създадем, е положително техническо задание, което не фаворизира никого и не манипулира публичната поръчка.

Оттам нататък ние не бихме могли и не би трябвало да дисквалифицираме който и да било, тъй като не ни харесва по една или друга причина. Всяка една поръчка да бъде деперсонализирана, без значение дали зад нея стои човек с прякор, или различен. Единственото, което има значение, е дали компанията има нужния потенциал и дали предлага рационална цена.

И това важи за бокулк, за строителство, за всичко.

Т.е. вие сте склонен, в случай че тези компании подадат оферта с цена, която дава отговор на прогнозната, да работите с тях?

Разбира се, и в никакъв случай не съм споделил нещо по-различно.

Не може да се чака, че това ще бъдат компаниите с най-бели ръкавички. Проблемът е цената - сред 180-190 лева и 420 лева на звук, тъй като това би трябвало да го плащаме ние, просто тъй като някой си е наумил, че ще ни обере.

И с цел да може да ни обере по този метод, е запалил камионите на някого. Може би не те, може би инцидентно са се запалили, на различен инцидентно са му взели лиценза, трети инцидентно е решил да не взе участие в търга. Това е казусът - че желаят да ни вземат извънредно доста пари за нещо, което не коства толкоз. И това е реализирано с принадлежности, които нямат място в една естествена, правова европейска страна, където има закон, има конкуренция. Това е казусът, а не компанията Х, Y, Z.

Няма обвинен за камионите, само че видяхме, че прокуратурата привика на разпит зам.-кмета Надежда Бобчева и шефа на Столичното дружество за отнасяне на боклуци (СПТО). Приемате ли го като форма на напън?

Като следващата случайност го одобряваме. При нас всичко е от една случайност в друга случайност. Да кажем, че е следващият път, когато не е имало предумисъл, само че тъкмо по този начин се е случило, че в тъкмо този миг е трябвало да ги привикат.

Номерът на преписката подсказва, че тя е от януари. Защо от януари до момента никой не се е задвижил - не знаем. Но, както споделих, ние сме привикнали всякога на доста случайности към нас.

Определихте рецесията с боклука и проблемите с публичната поръчка като борба сред два свята. Институциите на коя страна са?

Зависи кои институции. Не сме видели доста дейна позиция от Министерство на вътрешните работи и Министерството на околната среда (МОСВ), която да демонстрира неотстъпчивост със случилото се.

Може и да работят, само че не сме усетили партньорска ръка в това да създадем средата такава, че всеки участник в публичната поръчка да се усеща спокоен. Други институции помогнаха да се забави с няколко месеца поръчката и способстваха да се понижи конкуренцията - Министерство на околната среда и водите, съответно, което даде лиценз на една от компаниите и доста бързо си го взе назад.

Това, което нас ни вълнува, е по какъв начин институциите да си свършат работата, тъй че всички компании да се усещат спокойни.

Говорили сме с значително непознати компании, в това число посредством посолства, и отговорът постоянно е бил: „ Вие сте проблематична дестинация “. Чуждите компании се тормозят, че ползите им няма да бъдат предпазени от институциите.

Ако желаеме повече интернационалните компании да работят у нас, би трябвало да сме правова страна, в която всички институции и регулатори работят в посока на усилване на конкуренцията и пазят цялата среда, а не на избрани участници.

Очаквате сметосъбирането и сметоизвозването в " Красно село " и " Люлин " да се възстановява изцяло в границите на идващите дни. Но по какъв начин наподобява дълготрайното решение?

За мен е оправдано общинското сдружение „ Софекострой “ да поеме почистването на зона 6 – " Красно село ", " Красна поляна " и " Люлин ", както е било преди. В един миг това е променено и на общинското сдружение е вменена единствено " Красна поляна ", за която има недоволства сега.

Надявам се, че едно бъдещо решение, което ще трансферира на " Софекострой " поддръжката и на тези два квартала, ще даде на сдружението по-дългосрочна вероятност. С отпуснатите от Столичния общински съвет средства от 9 млн. лв. ще се купи техника и то ще може да влезе в по-различен режим и да дава по-качествена услуга, в това число в " Красна поляна ".

Системата работи добре, когато има и общински сдружения, и частни оператори в ясна рамка. Тогава получаваш добра услуга на добра цена.

Истината е, че настрани от лозунгите не е имало доста свършена работа или опити “Софекострой ” да бъде капитализирано, развито и квалифицирано да извършва по-важна роля в бъдещи интервали. Сега следва да забележим дали ще се оправи с гласуваното доверие. В рамките на идващите два-три месеца те би трябвало към този момент да са влезнали на скорост.

Ако от " Софтекострой " не могат или нямат предпочитание, това към този момент е различен диалог - за това кой би трябвало да бъде отпред на това сдружение, с цел да извърши волята на кмет и общински съвет.

В края на годината изтичат и договорите за разчистване на съвсем целия град. Имате ли проект, с цел да не се повтори рецесията с боклука по Коледа в по-голям мащаб?

За мен пътят е подсилване на " Софекострой ", на Столичното дружество за отнасяне на боклуци (СПТО) и създаване на потенциал, който обаче да е по-скоро авариен. " Софекострой " няма потенциал да обслужва цяла София.

Едно от основните неща, което би трябвало да се направи, е поръчките за другите зони да не изтичат едновременно, както е сега. Тогава с аварийния потенциал на “Софекострой ” и СПТО в никакъв случай няма да има нещо, което да заплаши сметосъбирането в града.

Полезните ходове в този момент варират от непосредствено договаряне за всички позиции до сключване на контракти с турската компания (която взе участие в търга за някои региони - б.р.) като част от публичната поръчка и вероятно с други, само че при промяна на цената. Единственото, за което се борим, е да не бъде обеден грабеж това, което се случва на софиянци.

Ключов детайл от дълготрайната тактика за системата е разделното събиране, с цел да спрем да гледаме на боклука като на боклук и да стартираме да го виждаме като потребна суровина, каквато е. 80-90% от това, което изхвърляме в сивата кофа, е нещо, което би могло да се употребява, в случай че отделим малко време, с цел да го изхвърлим в цветните контейнери.

Така ще живеем в по-чист град. Всичко това ще се рециклира. Много по-малко ще се депонира. Ще плащаме по-малко. Всичко, което отива в цветния резервоар, е нещо, за което хората няма да заплащат.

Друго нещо, което множеството хора не знаят, е, че цветните контейнери, се обслужват от напълно други компании, за разлика от сивите. В момента публичната поръчка е за сивите контейнери със смесения битов боклук. Цветните контейнери се почистват от по този начин наречените оползотворяващи организации, на които страната заплаща такса, с цел да извършват тази активност за преработване.

Тук обаче ще Ви кажат, че тези контейнери за разделно събиране не са задоволително, че най-после всичко боклуци отиват на едно място, че хората, изключително по-възрастните, нямат сходни привички.

Преди може и да са отивали на едно място всички боклуци, само че мога да ви подсигурявам, че това към този момент не е по този начин.

Мога и да ви дам образец с моя татко - на 80 години се научи да изхвърля разделно и беше извънредно изумен, че съвсем никакъв отпадък не генерира, когато си отдели всичките пластмаси, железни кенчета, картонени опаковки и стъкло. Щом един човек на 80 години може да си промени навиците, сигурно по-младите могат да го създадат и даже да е малко по-далече кофата, да се разходят и да си изхвърлят разделно.

За да стане още по-удобно, ние работим за това да има хиляди кофи в допълнение за разделно събиране. Проблемът е, че това не зависи единствено от нас. То зависи от опозлотворяващите организации, а ние с тях се съдим, защото те отхвърлят да изпълнят решението на Общинския съвет и да сложат още няколко хиляди контейнера по улиците.

Важното обръщение обаче е, че колкото повече неща отиват в цветните контейнери, толкоз по-малко ще плащаме за години напред и няма да усетим резултата от бъдещата система за отчитане на такса боклук - " замърсителят заплаща " - по метод по който бихме го усетили, в случай че не си променим навиците.

В този ред на мисли, подготвена ли е Столичната община да вкара правилото „ замърсителят заплаща “?

Да – от 1 януари 2026 година общината е подготвена, само че семействата не са и няма да им харесат сметките, които ще дойдат, в случай че не си трансформират навиците.

В момента е търпимо за бита, само че не е заслужено за бизнеса. София е най-небалансирана в това отношение, тъй като бизнесът заплаща над 60% от сметката поради метода, по който се пресмята такса боклук. При новия модел ще стане по-справедливо, само че стопански следствията ще са съществени – два до пет пъти по-високи сметки, в случай че не си понижим боклука в сивата кофа.

Всяко едно стъкло, което не го хвърля в сивата кофа, са стотинки, левчета, които след това няма да заплащам в сметката ми за битови боклуци.

Това е единият съставен елемент. Другият съставен елемент е какъв брой плащаме за извозването на сивите контейнери, което е началото на нашата тематика, за какво не желаеме да са 400 лв. на звук.

Когато имаме комбинацията от " замърсителя заплаща " и 2 пъти по-скъпо сметоизвозване от прогнозната цена, отиваме на 4 до 10 пъти по-висока такса боклук, в сравнение с сега заплащат семействата.

Видяхме ви на площада в Истанбул, както и на митинг в поддръжка на кмета на Варна Благомир Коцев. Смятате ли, че в България има турски сюжети за кавга с опозиционни кметове?

Има. И за жалост, институциите се употребяват и за напън, и за принуда. И аз доста пъти съм казвал - не е моя работа да споделям кой е почтен и кой не. Единственото, против което стачкувам, е изборното правораздаване.

Когато " една жена споделила ", води до това един човек като Благо Коцев (кметът на Варна. б.р.) да бъде в ареста и да не желаят да го пуснат под домакински арест. Същевременно различен човек сподели, че е дал десетки милиони на Влади Горанов, с цел да стигнат до един различен човек, и там никой не демонстрира никакъв интерес, тъй като било една дума против друга дума.

Т.е. в случай че " едната дума " има някаква тежест, тя би трябвало да има идентична тежест и в двата случая. Тоест или господин (Васил) Божков и господин (Владислав) Горанов също би трябвало да вършат компания на Благо Коцев, или Благо Коцев да не е в ареста.

Това е огромният проблем - когато едно и също нещо се пояснява по доста друг метод и имаш изборно правораздаване, според от това дали си от вярната или от неправилната страна на герба.

Ще се кандидатирате ли за втори мандат?

Ще видя. За момента работя с доста огромно предпочитание. Смятам, че човек би трябвало да си тежи на мястото. Никога не ми е било самоцел да бъда кмет. Аз желая да бъда потребен, да знам, че има смисъл, че е градивно това, което върша, да обичам да го върша. За момента обстановката е такава - пристигам с извънредно огромно предпочитание на работа, екипът става все по-добър. Има резултати за жителите макар всички провокации и средата го демонстрира. Вижда се, че сме много дисциплинирани в осъществяването на предизборни обещания, тъй че всяко нещо си идва на мястото. Имам още две години да видя дали ще имаме тематика за втори мандат.

Лесно ли намирате заместник-кметове след ареста на Никола Барбутов?

И преди, и след ареста, в никакъв случай не е било елементарно. Всеки вижда какъв брой е сложна задачата сега, по какъв начин няма някой, който да не бъде нападнат от всички страни за всичко - като персона, като експерт, като работа.

Вижда се, че нищо не става елементарно и с поддръжка. Повечето хора, които могат в действителност добре да свършат работа, имат доста други благоприятни условия в живота. За тях политиката не е цел, по-скоро е всеотдайност в името на едно по-здраво общество.

Повечето хора не страдат от непотребен идеализъм да дойдат да се занимават с обществена активност, да загърбят хубавия спретнат живот, който имат, с цел да бъдат в центъра на сцената, мощно осветени от прожекторите и под непрекъснат напън, обиди и провокации.

Но малко по малко от ден на ден хора, съгласно мен, осъзнават, че едно общество, в което ръководството не се делегира на най-хубавите, най-подготвените и най-добронамерените, не го чака безпределно ярко бъдеще и в действителност тъкмо съумелите, можещите хора, които могат да си разрешат да работят за другите, би трябвало да стартират да го вършат.

Колкото повече това стане новото ни схващане за триумфа, толкоз по-бързо всичко към нас ще се промени и към по-добро.