Новият състав на Висшия съдебен съвет трябва да бъде избран

Новият състав на Висшия правосъден съвет би трябвало да бъде определен до 17 октомври 2026 година Това реши Народното събрание с окончателното приемане на измененията в Закона за правосъдната власт.

Промените плануват няколко съществени неща:
Изборите за членове на Висш съдебен съвет от професионалната квота - членовете на Висш съдебен съвет, които се избират директно от съдии, прокурори и следователи - би трябвало да се проведат до 17 октомври.Сегашният Висш съдебен съвет, който е с от дълго време изминал мандат, ще би трябвало до 10 дни след влизането на закона в действие да одобри разпоредбите и графика за изборите.Общите събрания на магистратите би трябвало да бъдат свикани до три дни по-късно.За да се съблюдава срокът, Висш съдебен съвет ще може да редуцира част от процедурните периоди, само че не и периодите за обжалване и изговаряне по жалбите.Гласуването за професионалната квота ще бъде с хартиени бюлетини.Избирателните секции за съдиите и прокурорите ще бъдат ситуирани по окръжни съдилища, а за следователите може да съответстват с местоположението на апелативните съдилища.При приключване или предварително преустановяване на мандата на ръководителя на Върховен касационен съд, ръководителя на Върховен административен съд или основния прокурор, пленумът на Висш съдебен съвет ще дефинира краткотрайно изпълняващ функционалностите с най-малко 13 гласа.Едно и също лице няма да може да извършва краткотрайно тези функционалности за повече от шест месеца.Главният прокурор към този момент ще може да има до трима заместници.Спорове в пленарната зала провокираха както изборът по окръжни съдилища, по този начин и текстовете за краткотрайно изпълняващите функционалностите на тримата огромни в правосъдната власт.
Надежда Йорданова от „ Демократична България “ предизвести, че решението за избор на и.ф. ръководители на Върховен касационен съд и Върховен административен съд с 13 гласа може да разреши това да стане без поддръжка от съдийската квота във Висш съдебен съвет.

„ Това позволение е притеснително по отношение на ръководителите на Върховен касационен съд и Върховен административен съд. Защото това прави допустимо краткотрайно изпълняващ функционалностите на двете съдилища да бъде избиран без нито един глас от членовете на съвета, които са съдии, директно определени от съдии “, сподели тя.

Стою Стоев от „ Продължаваме промяната “ разкритикува текстовете, свързани със следствието.

„ Никъде в Конституцията не е заложена рамка, в която Следствието е подчинено на основния прокурор. С едни текстове сред първо и второ четене, доразвити от сътрудници в комисия, ние действително подчинихме следствието на основния прокурор “, сподели той.

Димитър Петров от „ Прогресивна България “ отбрани решението гласуването да бъде проведено по окръжни, а не по апелативни съдилища.

„ Нашето предложение, което е за окръжни съдилища, не апелативни, е само и единствено за да се улеснят магистратите да упражнят своето право на глас, защото считаме, че при сегашната изчерпана легитимация на членовете на Висш съдебен съвет е значимо повече магистрати да вземат присъединяване “, сподели Петров.

·