От кое кризисно племе сте? Тези пет фракции ще решат бъдещето на Европа през 2024-та
Ще бъде ли крайната десница огромният победител в Европейските избори? Ако това е по този начин, какво би означавало това за бъдещето на Европейския съюз? И кои са крайнодесните? Тези въпроси се слагат от Иван Кръстев и Марк Ленърд в своя авторска публикация в The Guardian .
" Фокус " показва превод на материала без съкращения и редакторска интервенция и с уточнението, че той отразява само гледната точка на създателя й.
Преди пет години европейските водачи вярно прозряха, че европейците страдат от световъртеж. Според Милан Кундера световъртежът не е същото като страха от рухване – това е по-скоро желанието да паднеш, против който, уплашени, ние се пазиме. Тогава гласоподавателите си играеха с крайнодесните популисти и говореха за разпадането на Съюза, само че в последна сметка болшинството реши да гласоподава за най-популярните партии.
Този сюжет наподобява малко евентуален този път. Днес крайнодесните партии към този момент не пазят тезата, че техните страни би трябвало да излязат от Европейски Съюз или да оставят еврото. Вместо да се напуща Европейски Съюз, те към този момент желаят да го преправят, а по-късно да го ръководят. След последните избори в Нидерландия и Словакия, както и локалните избори в Австрия и в елементи от Германия, се появи консенсусно виждане, че идните европейски избори ще бъдат злополучие, а казусът с миграцията единствено ще предопредели акцията и изхода от тях. Но може ли тази обрисувана картинка да е неверна?
Вярно е, че Европа е в спешно въодушевление. Но миграцията е единствено една от петте рецесии, които раздрусаха Стария континент в последните 15 години. Тя пристигна на върха на световна финансова рецесия, която докара до това, че европейците започнаха да се съмняват, че децата им ще се насладят на витален стандарт по-добър от техния, към всичко това прибавяме и проблемите с климата, които ги накараха да си мислят, че светът е в заплаха.
Междувременно COVID-19 изложи нескрито слабостите на нашата здравна система и отприщиха нови страхове от цифров авторитаризъм. Накрая войната в Украйна погреба всички илюзии, че огромна война в никакъв случай няма да се случи още веднъж в Европа. Тези пет рецесии имаха нещо общо: те са усетиха в цяла Европа, те бяха усетени като екзистенциална опасност за всички европейци, те трагично трансформираха политиките на държавните управления и сигурно не са завършили. Но тези пет рецесии не са напълно идентични – те отпушиха страхове и в същото време раздраха Европа на части – парадоксално обаче точно те задържаха Европа дружно.
Последното изследване, което организирахме, ни оказа помощ да си представим Европа, обитаема от пет разнообразни племена, чиито политически идентичности са образувани като реакция на тези рецесии. Тези племена разделиха членовете на Европейския съюз.
Терминът " поликризи “ се появи и подсказва, че голям брой рецесии се случват малко или доста едновременно, а шокът от тяхното скупчване е по-силен от броя им. По-малко изследвана характерност на поликризата е, че в другите общества, обществени групи и генерации една рецесия е доминантна по отношение на останалите.
Еманюел Макрон добре дефинира другите групи – тези, които се тормозят за края на месеца (икономическата криза) с тези, които се тормозят за света (климатичната криза). Това имаме поради, когато споделяме, че всеки си има лична рецесия. Опасността от климатичните промени, COVID-19, имиграцията и световната икономическа рецесия – всеки един от тези проблеми има задоволително гласоподаватели, за които това е рецесията.
Любопитното е, че Германия е единствената страна, където емиграцията е водещата рецесия, която хората показват като най-притеснителна за бъдещето им. Естонци и поляци се концентрират върху войната в Украйна. Италианци и португалци виждат икономическата рецесия като най-голямата заплаха. Испания, Англия и Румъния са страните, където коронавирус пандемията е определяна като най-голямата контузия. Франция и Дания дефинират измененията в климата като най-важните рецесии.
Настоящата угриженост за миграцията не идва от събитието, че множеството хора, от по-голямата част страните в Европейски Съюз, са захласнати от нея, нито пък от обстоятелството, че тя разделя най-вече обществата.
Всъщност ние ставаме очевидци на появяването на нов миграционен консенсус в цяла Европа: взаимните дейности за укрепване на външните граници се трансформира в обща тематика за политическите сили. Но това, което е най-характерно за " мигрансткото племе “ – тези, които дефинират миграцията като своята рецесия – интензитетът. Те са най-гневни от всички за политиките, водени от Европейския съюз, а техният яд ги подтиква вдясно. Тези, които виждат миграцията като най-голямата рецесия най-вероятно ще гласоподават в център-дясно или за крайнодесните. В Германия това значи, че тези гласове могат да се прилеят към " Алтернатива за Германия ", във Франция за Мария Льопен и " Националният общ брой " или за " Реконкиста " на Ерик Земур.
Проблемите с климата е другата рецесия, която води своето " племе " към политическия курс. " Климатичното племе " е отражението на " миграционното ", като неговите последователи поддържат най-много зелените партии или партиите в център-ляво. Именно конфликтът сред тези две партии ще дефинира крайния резултат от Европейските избори.
Любопитно е обаче, че тези две " племена " имат доста друго отношение, когато техните партии са на власт. Когато “миграционното племе " види, че крайнодесните са на власт, последователите им са склонни да бъдат доста по-умерени в държанието си по отношение на казуса. В Италия да вземем за пример имиграцията е измежду най-ниските проблеми, които страната има: единствено 10% от популацията се тормози за бежанската рецесия и едвам 17% от гласувалите за " Италианските братя ", (бел. от ред. - партията на премиера Джорджия Мелони) макар че точно тази партия бе определена от италианския народ поради антимиграционните политики и освен това - през последната година рецесията единствено се задълбочи.
“Климатичното племе " обаче има друго държание. Проучването ни в Германия демонстрира, че хората не престават да се тормозят за климатичните проблеми, даже откакто “Зелената партия " сега е част от държавното управление, което е приоритизирало този проблем в своята управническа стратегия. Въпреки че Германия съумя да понижи въглеродните излъчвания с съвсем 20% през последната година, те (бел. от ред. - последователите на “климатичното племе " ) не считат, че се поставят задоволително старания. Накратко, гласоподавателите могат решат, че избирането на крайнодясно държавно управление е отговорът на казуса с миграцията - даже в случай че съвсем нищо не се промени - само че те също по този начин не считат, че въпросът с климата е решен, откакто избират " Зелените ".
Тази асиметрия - " миграционното племе " се активизира с пламенна изразителност, до момента в който “климатичното " страда даже когато резултати има, ненапълно ни изяснява и преимуществото на десните в идните избори.
Всяка една от петте рецесии ще има голям брой животи, само че мястото, където им се вдъхва живот в последна сметка, е урната за гласоподаване. Там се взема решение дали ще оживеят, дали ще умрат или дали ще бъде възродени. Това, което европейските водачи би трябвало да осъзнаят, е, че изборите няма просто да бъдат конкуренция сред левите и десните - прозападните и евроскептиците - само че също по този начин борба за господство сред обособените “кризисни племена " в Европа. По-скоро фрагментацията е тази която образува политиката в Европа, а не поляризацията. Много от гласуващите ще се концентрират върху това да не позволен техният проблем да се завърне още веднъж. Съсредоточаването единствено върху миграцията ще се окаже неверно решение.
" Фокус " показва превод на материала без съкращения и редакторска интервенция и с уточнението, че той отразява само гледната точка на създателя й.
Преди пет години европейските водачи вярно прозряха, че европейците страдат от световъртеж. Според Милан Кундера световъртежът не е същото като страха от рухване – това е по-скоро желанието да паднеш, против който, уплашени, ние се пазиме. Тогава гласоподавателите си играеха с крайнодесните популисти и говореха за разпадането на Съюза, само че в последна сметка болшинството реши да гласоподава за най-популярните партии.
Този сюжет наподобява малко евентуален този път. Днес крайнодесните партии към този момент не пазят тезата, че техните страни би трябвало да излязат от Европейски Съюз или да оставят еврото. Вместо да се напуща Европейски Съюз, те към този момент желаят да го преправят, а по-късно да го ръководят. След последните избори в Нидерландия и Словакия, както и локалните избори в Австрия и в елементи от Германия, се появи консенсусно виждане, че идните европейски избори ще бъдат злополучие, а казусът с миграцията единствено ще предопредели акцията и изхода от тях. Но може ли тази обрисувана картинка да е неверна?
Вярно е, че Европа е в спешно въодушевление. Но миграцията е единствено една от петте рецесии, които раздрусаха Стария континент в последните 15 години. Тя пристигна на върха на световна финансова рецесия, която докара до това, че европейците започнаха да се съмняват, че децата им ще се насладят на витален стандарт по-добър от техния, към всичко това прибавяме и проблемите с климата, които ги накараха да си мислят, че светът е в заплаха.
Междувременно COVID-19 изложи нескрито слабостите на нашата здравна система и отприщиха нови страхове от цифров авторитаризъм. Накрая войната в Украйна погреба всички илюзии, че огромна война в никакъв случай няма да се случи още веднъж в Европа. Тези пет рецесии имаха нещо общо: те са усетиха в цяла Европа, те бяха усетени като екзистенциална опасност за всички европейци, те трагично трансформираха политиките на държавните управления и сигурно не са завършили. Но тези пет рецесии не са напълно идентични – те отпушиха страхове и в същото време раздраха Европа на части – парадоксално обаче точно те задържаха Европа дружно.
Последното изследване, което организирахме, ни оказа помощ да си представим Европа, обитаема от пет разнообразни племена, чиито политически идентичности са образувани като реакция на тези рецесии. Тези племена разделиха членовете на Европейския съюз.
Терминът " поликризи “ се появи и подсказва, че голям брой рецесии се случват малко или доста едновременно, а шокът от тяхното скупчване е по-силен от броя им. По-малко изследвана характерност на поликризата е, че в другите общества, обществени групи и генерации една рецесия е доминантна по отношение на останалите.
Еманюел Макрон добре дефинира другите групи – тези, които се тормозят за края на месеца (икономическата криза) с тези, които се тормозят за света (климатичната криза). Това имаме поради, когато споделяме, че всеки си има лична рецесия. Опасността от климатичните промени, COVID-19, имиграцията и световната икономическа рецесия – всеки един от тези проблеми има задоволително гласоподаватели, за които това е рецесията.
Любопитното е, че Германия е единствената страна, където емиграцията е водещата рецесия, която хората показват като най-притеснителна за бъдещето им. Естонци и поляци се концентрират върху войната в Украйна. Италианци и португалци виждат икономическата рецесия като най-голямата заплаха. Испания, Англия и Румъния са страните, където коронавирус пандемията е определяна като най-голямата контузия. Франция и Дания дефинират измененията в климата като най-важните рецесии.
Настоящата угриженост за миграцията не идва от събитието, че множеството хора, от по-голямата част страните в Европейски Съюз, са захласнати от нея, нито пък от обстоятелството, че тя разделя най-вече обществата.
Всъщност ние ставаме очевидци на появяването на нов миграционен консенсус в цяла Европа: взаимните дейности за укрепване на външните граници се трансформира в обща тематика за политическите сили. Но това, което е най-характерно за " мигрансткото племе “ – тези, които дефинират миграцията като своята рецесия – интензитетът. Те са най-гневни от всички за политиките, водени от Европейския съюз, а техният яд ги подтиква вдясно. Тези, които виждат миграцията като най-голямата рецесия най-вероятно ще гласоподават в център-дясно или за крайнодесните. В Германия това значи, че тези гласове могат да се прилеят към " Алтернатива за Германия ", във Франция за Мария Льопен и " Националният общ брой " или за " Реконкиста " на Ерик Земур.
Проблемите с климата е другата рецесия, която води своето " племе " към политическия курс. " Климатичното племе " е отражението на " миграционното ", като неговите последователи поддържат най-много зелените партии или партиите в център-ляво. Именно конфликтът сред тези две партии ще дефинира крайния резултат от Европейските избори.
Любопитно е обаче, че тези две " племена " имат доста друго отношение, когато техните партии са на власт. Когато “миграционното племе " види, че крайнодесните са на власт, последователите им са склонни да бъдат доста по-умерени в държанието си по отношение на казуса. В Италия да вземем за пример имиграцията е измежду най-ниските проблеми, които страната има: единствено 10% от популацията се тормози за бежанската рецесия и едвам 17% от гласувалите за " Италианските братя ", (бел. от ред. - партията на премиера Джорджия Мелони) макар че точно тази партия бе определена от италианския народ поради антимиграционните политики и освен това - през последната година рецесията единствено се задълбочи.
“Климатичното племе " обаче има друго държание. Проучването ни в Германия демонстрира, че хората не престават да се тормозят за климатичните проблеми, даже откакто “Зелената партия " сега е част от държавното управление, което е приоритизирало този проблем в своята управническа стратегия. Въпреки че Германия съумя да понижи въглеродните излъчвания с съвсем 20% през последната година, те (бел. от ред. - последователите на “климатичното племе " ) не считат, че се поставят задоволително старания. Накратко, гласоподавателите могат решат, че избирането на крайнодясно държавно управление е отговорът на казуса с миграцията - даже в случай че съвсем нищо не се промени - само че те също по този начин не считат, че въпросът с климата е решен, откакто избират " Зелените ".
Тази асиметрия - " миграционното племе " се активизира с пламенна изразителност, до момента в който “климатичното " страда даже когато резултати има, ненапълно ни изяснява и преимуществото на десните в идните избори.
Всяка една от петте рецесии ще има голям брой животи, само че мястото, където им се вдъхва живот в последна сметка, е урната за гласоподаване. Там се взема решение дали ще оживеят, дали ще умрат или дали ще бъде възродени. Това, което европейските водачи би трябвало да осъзнаят, е, че изборите няма просто да бъдат конкуренция сред левите и десните - прозападните и евроскептиците - само че също по този начин борба за господство сред обособените “кризисни племена " в Европа. По-скоро фрагментацията е тази която образува политиката в Европа, а не поляризацията. Много от гласуващите ще се концентрират върху това да не позволен техният проблем да се завърне още веднъж. Съсредоточаването единствено върху миграцията ще се окаже неверно решение.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ