Ще бъде ли крайната десница големият победител на предстоящите европейски

Ще бъде ли крайната десница огромният победител на идните европейски избори? Ако е по този начин, какво би означавала нейната победа за бъдещето на Европейски Съюз? И коя въобще е крайната десница? Тези въпроси повдигат политолозите Иван Кръстев и Марк Ленърд в авторска публикация във в. " Гардиън ", представена от " 24 часа ".

Те обръщат внимание на евроизборите през 2019 година и напомнят, че тогава европейските водачи с право са признавали, че жителите на Европа са в положение на световъртеж. Тогава гласоподавателите се заиграха с крайнодесни популисти и обмисляха раздробяване на съюза, само че в последна сметка болшинството избра да гласоподава за обичайните проевропейски партии, напомнят Кръстев и Ленърд. И допълват, че е малко евентуално този сюжет да се развие още веднъж след няколко месеца.

Днес множеството крайнодесни партии са се отказали от настояванията на страните си да изоставен Европейски Съюз или еврозоната. Вместо това, те желаят да го преобразят и да го ръководят.

След неотдавна извършените избори в Нидерландия и Словакия, както и след районните избори в Австрия и в някои немски провинции се очерта консенсус, че идният евровот през юни е злополука и че миграцията е единственият въпрос, който ще дефинира както акцията, по този начин и резултата от нея. Възможно ли е тази картина да е неправилна, питат реторично Кръстев и Ленърд.

Според тях макар, че Европа е в положение на рецесия, миграцията е единствено една от петте рецесии, които раздрусаха континента през последните 15 година Тя пристигна по петите на международната финансова рецесия, която накара европейците да се съмняват, че децата им ще се радват на стандарт на живот, по-добър от техния. А по едно и също време с това климатичната рецесия ги принуди да си показват един заплашен свят.

През това време епидемията от COVID-19 разкри уязвимостта на здравните ни системи и провокира страхове от нов цифров авторитаризъм, прецизират Иван Кръстев и Марк Ленърд. А най-после войната в Украйна погреба илюзията, че огромна война в никакъв случай няма да се върне на европейския континент.

Тези пет рецесии съгласно Кръстев и Ленърд имат няколко общи неща, а точно: те бяха усетени в цяла Европа; бяха претърпени като екзистенциална опасност от доста европейци; повлияха трагично на държавните политики; и никога не са завършили. Но тези пет рецесии не са едни и същи - те провокираха разнообразни страхове и сензитивност и по едно и също време раздраха Европа, само че парадоксално запазиха Европейски Съюз цялостен.

Кръстев и Ленърд обръщат внимание на изследването на Европейския съвет за външна политика, съгласно което Европа е обитаема с пет разнообразни “племена ”, чиито политически идентичности са се формирали в отговор на тези рецесии. Тези племена основават разделения сред и в границите на европейските страни членки, пишат създателите. Според тях терминът “поликриза ” се е появил, с цел да онагледи, че доста рецесии се случват по едно и също време и че шокът от тяхното взаимоотношение е по-голям от сбора им.

Недостатъчно регистрирана специфичност на поликризата обаче е, че за другите общества, обществени групи и генерации нормално една рецесия играе преобладаваща роля.

Така съгласно Иван Кръстев и Марк Ленърд всяка от петте рецесии има своя забележителна " електорална група ", която слага една от тях като съществена.

Авторите обръщат внимание, че френският президент Еманюел Макрон е уловил добре този факт, като е противопоставил тези, които се тревожат за края на месеца (икономическата криза), на тези, които се тревожат за края на света (климатичната криза). Това имаме поради, когато споделяме, че всеки желае да има своя лична рецесия, пишат Кръстев и Ленърд.

И дават образец с Германия - съгласно изследването тя е единствената страна, в която миграцията е преди всичко, когато хората са запитани коя бъдеща рецесия ги тормози най-вече.

От друга страна естонците и поляците са съсредоточени върху войната в Украйна, а Италия и Португалия виждат икономическата рецесия като най-голямата опасност за тях. Испания, Англия и Румъния са страните, в които COVID-19 се преглежда като най-голямата контузия. А във Франция и Дания климатичните промени се считат за най-важната рецесия.

Според създателите сегашната угриженост за миграцията не се дължи на обстоятелството, че хората в множеството страни са захласнати от нея, нито че тя е най-разделящият обществата въпрос. Според тях сме очевидци на появяването на самобитен консенсус за миграцията в цяла Европа: поддръжката за подсилване на външните граници стана нещо всекидневно измежду политическите партии.

Иван Кръстев и Марк Ленърд изясняват, че това, което отличава " миграционното племе ", е интензивността - представителите на това " племе " са най-разгневени от политиките на Европейски Съюз и гневът им ги тласка надясно. И е доста евентуално те да гласоподават за дясноцентристки или крайнодесни партии. В Германия това значи огромна възможност да гласоподават за " Алтернатива за Германия ", а във Франция - за Националния общ брой на Марин льо Пен, само че и за Ерик Земур.

Другата рецесия, която води хората в ясна политическа посока, е тази за климатичните промени - това " племе " е огледален облик на миграционното, като членовете му постоянно поддържат зелени партии или левоцентристки обединения. Именно конфликтът сред тези две племена ще дефинира европейските избори, предвиждат Кръстев и Ленърд.

И обръщат внимание на забавен факт за двете " племена " - те имат доста разнообразни настройки, когато желаните от тях партии са на власт. Когато миграционното племе вижда десни партии на власт, неговите последователи са склонни да се отнасят по-спокойно към обстановката с миграцията.

Климатичното племе се държи по противоположния метод, пишат Кръстев и Ленърд. По данни на изследването хората в Германия не престават да се тревожат за климата, даже когато Зелената партия е част от държавното управление, което има мощна стратегия за климата. Въпреки че през предходната година Германия съумя да понижи въглеродните излъчвания с 20%, те не считат, че казусът е решен.

Излиза, че гласоподавателите схващат, че избирането на крайнодясно държавно управление е отговор на страховете за миграцията, даже в случай че в реалност обстановката се е трансформирала с малко. Но въпреки това, те не считат, че рецесията с климата е завършила след избирането на Зелената партия на власт.

Според Иван Кръстев и Марк Ленърд асиметрията, при която миграционното племе е мобилизирано от реториката, а климатичното страда, даже при положителни резултати, изяснява преимуществото на десницата на идния евровот.

И заключават, че всяка от петте рецесии в Европа ще има доста животи, само че те ще живеят, умират или възкръсват в изборните урни. Но това, което европейските водачи би трябвало да осъзнаят, е, че вотът ще бъде освен съревнование сред леви и десни - или проевропейци и евроскептици - само че и борба за превъзходство сред другите спешни племена в Европа. Не поляризацията, а фрагментацията е тази, която дефинира европейската политика. Много гласоподаватели ще се съсредоточат върху предотвратяването на завръщането на тяхната лична рецесия. Фокусирането единствено върху миграцията ще се окаже неправилна политика, пишат още Кръстев и Ленърд.