Ще бъда напълно извън тренда, но когато преди няколко месеца

Ще бъда изцяло отвън тренда, само че когато преди няколко месеца планирах пътешестване до Париж, неговата поанта по този начин да се каже, беше Дамата с камелиите, балет на Ноймайер в парижката опера Гарние, по музика на Шопен. И макар, че се бях сетила относително рано, открих билети към този момент на извънредно скъпа цена, само че ги купих, тъй като както се споделя веднаж се живее. Следобеда преди балета, някак си ревизирах да не греша часа на началото му и… видях, че заради стачка спектакълът се анулира, а парите ни естествено ще бъдат върнати. Много жалко ми се получи, щото аз нали за това най-много отидох, а пукнат билет няма за всичките 18 дни, до момента в който се играе. Два дни по-късно, чудейки се с какво мога да заместя преживяването попитах изкуствения разсъдък, какво по-така се случва довечера в Париж и той, като един разсъдък ми сподели, че най-топ събитието било … Дамата с камелиите в Гарние. Така се ядосах, че му отговорих, че го знам това и че към този момент са ми върнали парите от несъстоялото се зрелище и че няма пукнат билет към този момент от 6 месеца. Той ме „ изслуша ” и сподели, че знае че е по този начин, само че от време на време, един-два часа преди представлението се явяват някои билети. И ми разясни, че става дума за хора с абонаменти, които могат да си ги връщат или имат някакви екстри. И по този начин, аз бръкнах в уеб страницата на операта и… открих тъкмо два прелестни билета /на доста по- допустима цена/ за последната си вечер в Париж. Уникално преживяване! Уникално! Когато се върнах в хотела, разбрах за огромната победа на Дара и България и малко се възгордях, въпреки за мен Бангаранга да е както за множеството нейни слушатели, музиката на Шопен от която се връщахме. Но гордостта си е горделивост и аз я изпитвам, тъй като рядко ни се случва да се гордеем през последните години. После, когато насладата отмина се замислих, дали в случай че попитам изкуствения разсъдък, какво може да се направи против хора като Ивайло Мирчев, които се хвърлят пред коли, тъй като им е дадена власт „ от горната страна ” да ги спрат и арестуват и по какъв начин обществото се оправя с феномени като мирчевщината. Интелектът /изкуственият/ ми отговори, че този въпрос, въпреки и доста значим в България, е отвън неговите пълномощия и няма да може да ми даде логичен отговор. Така че, в резюме. Изкуственият разсъдък може да ти помогне да си намериш ненамираеми билети за спектакъл, само че уви, не може да ти помогне против Ивейло Мирчев. Ще би трябвало или да го приемеш и преглътнеш или самичък да си се бориш против него. Внимавай, Мирчев! Връщам се! И ще приема, в случай че ми „ налетиш ”, тъй като съм забелязала, че на теб това ти е основнияj интелектуален мотив. Бангаранга!