Щастлив човек съм, защото цял живот съм ухажван: 100 години от рождението на Георги Калоянчев
Щ астлив човек съм, тъй като цялостен живот съм ухажван - у дома от жена ми, на открито от почитателите ми. Думите са на Георги Калоянчев, чиято 100-годишнина се отбелязва през днешния ден.
„ Много обичах да се вглеждам в хората по какъв начин приказват и жестикулират. Ходех на пристанището и се вторачвах в тях – по какъв начин се движат, по какъв начин приказват, по какъв начин са облечени “, споделя артистът, чиято креативна орис е обвързвана със Сатиричния спектакъл „ Алеко Константинов “.
Тази вечер там се провежда честване с присъединяване на неговия наследник – Ивайло Калоянчев, и Калин Сърменов, настоящ шеф на Сатирата. Ще има и прожекция на кино лентата за Калоянчев от 1999 година – „ Умно село: Възгледите на един Homo Ludens “. Сценаристи са Антоанета Бачурова и Владимир Люцканов, който е и режисьор, оператор е Димитър Митов.
Георги Калоянчев-Калата е роден на 13 януари 1925 година в Бургас. Родителите му Руска и Тодор Калоянчеви имат млекарница, където Георги оказва помощ от дете. „ Сутрин татко ми ме вдигаше в 4:00 ч. Даваше ми два гюма да продавам мляко из махалата. По 300-400 литра мляко правехме дневно. Бърках, подквасвах – през целия ден. Когато татко ми отиваше да почива, аз оставах да следя чираците. През това време идваха артистите и аз им давах мляко без пари “, споделя артистът.
МИРИШЕ НА МЛЯКО, НО МУ ЗАМИРИСВА НА ТЕАТЪР
Семейната им къща е на десетина метра от трагичния спектакъл „ Адриана Будевска “ и погледът на Георги е все там. „ Миришех на мляко, само че ми замириса на спектакъл “, спомня си той. Георги Калоянчев стартира да се навърта край театъра, да наднича по подготовки, среща се с актьорите и вечер се шмугва сред публиката на представления и не може да не помни особената миризма на грим и перуки. Съучениците му в Първа мъжка гимназия „ Г. С. Раковски “ виждат комедийните му качества, когато ги разсмива с майтапите и небивалиците си през междучасията и в клас. В учебното заведение слагат пиеса, в която Георги Калоянчев играе роля на детектив и има единствено една имитация. След представлението артистът Петър Белогушев споделя на Калоянчев „ Момче, въпреки че сподели единствено една имитация, проличава, че можеш да станеш огромен актьор “.
След отблъскване на военната си работа в Созопол, Георги Калоянчев отпътува за София, с цел да кандидатства в Държавното висше театрално учебно заведение, през днешния ден Национална академия за театрално и кино изкуство „ Кръстьо Сарафов " ). В пазвата си той носи целесъобразно писмо от националния актьор Стефан Караламбов, само че не го предава на изпитната комисия.
Приет е актьорско майсторство в класа на проф. Стефан Сърчаджиев и приключва образованието си през 1952 година Няколко месеца след дипломирането си е поканен от проф. Сърчаджиев да взе участие във кино лентата му „ Утро над родината “, в който пресъздава облика на циганчето Сали.
ЗАПОЧВА В НАРОДНИЯ, ОСТАВА В САТИРАТА
Калоянчев получава предопределение в Народния спектакъл „ Иван Вазов “, където играе от 1952 до 1957 година, а първата му основна роля е на Делчо Мухата в постановката „ По московско време “. С епизодични функции той има присъединяване и в пиесите „ Изпитание “, „ Щастие “, „ В полите на Витоша “. Откриването на Държавния язвителен спектакъл в София през 1957 година е основен миг в кариерата на Калоянчев. Той остава на неговата сцена през целия си креативен път. На 7 април 1957 година новосъздаденият спектакъл отваря порти с премиера на пиесата „ Баня “ от Владимир Маяковски. Георги Калоянчев е в ролята на Велосипедкин, вторичен облик, само че в интерпретацията на Калоянчев става раздвижен и неотразим облик. „ Аз се гордея, че си бил мой студент “, му споделя проф. Сърчаджиев след премиерата.
На сцената на Държавния язвителен спектакъл Георги Калоянчев построява над 50 трагични и комедийни облици в пиеси от българската и международната класика на създатели като Иван Вазов, Николай Гогол, Ст. Л. Костов, Бертол Брехт, Станислав Стратиев, Никола Русев, Йордан Радичков.
Публиката приветства и помни превъплъщенията на Калоянчев в облиците на Присипкин от „ Дървеница “, Артуро Хи от „ Неудържимият напредък на Артуро Хи “, Тарелкин в „ Смъртта на Тарелкин “, Хлестаков в „ Ревизор “, Старчето от „ Старчето и стрелата “, чиновникът от „ Сако от велур “, Големанов, господин Балкански... „ Ако от всяка роля взимаш по-малко от облика, ще стане ужасно. Подлец, апаш. Винаги оставам същият, какъвто съм “, споделя Калоянчев.
При гастролите на пиесите в провинциалните театри публиката го приема възторжено и с обич. „ О, и 100 години в театъра са ми малко. Никога не ми е омръзвало, нито пък съм съжалявал, че си нося кръста “, споделя артистът във връзка отбелязването на юбилейните 50 години на сцената на Сатиричния спектакъл. „ Артистът, който се е посветил на театралната игра, я обича, жадува я и я чака с отворени очи – по този начин знам аз “, споделя Калоянчев.
„ Играл съм доста хубави функции. Мащабни функции. Не разбирам за какво ме свързват единствено с комедия. Аз съм трагичен актьор… И на сцената горях като на клада. Ако не гориш, нищо няма да стане. Най-добрите ми сътрудници са Стоянка Мутафова, Татяна Лолова, Никола Анастасов, едно време – Георги Парцалев “, споделя артистът.
НАД СТО РОЛИ В КИНОТО
Наред с изявите на театралната сцена, Калоянчев се снима и в киното, където изиграва над 100 функции. Първата му основна роля е на Щерю Барабата във кино лентата „ Димитровци “ през 1956 година Следват „ Специалист по всичко “, „ Златният зъб “, „ Любимец 13 “, „ Вълчицата “, „ Невероятна история “, „ Привързаният балон “, „ Галилео Галилей “, „ Езоп “, „ Кит “, „ Под игото “, „ Инспекторът и нощта “, „ Пантуди “, „ След края на света “, „ Рапсодия в бяло “...
През 1991 година излиза филмът „ Бай Ганьо потегля из Европа “ на режисьора Иван Ничев, който е един от най-гледаните филми през първата половина на 90-те години на 20-и век, където Калоянчев се превъплъщава в ролята на Бай Ганьо. За работата си над облика артистът споделя: „ Ех, щастливи години, младежки…Бил съм единствено на 65. Чудни моменти имах с тая роля. Така се възпламених, че напряко полудях да я направя по този начин, както единствено аз мога. Че като се развихрих, не можеха да ме спрат. То си идва някак от вътрешната страна, единствено би трябвало да имаш заряд и копнеж “.
Последното му присъединяване в български филм е през 2011 г.
ПРИЗНАНИЕ
За дългогодишната си и всеотдайна работа в киното и театъра Георги Калоянчев е отличен с многочислени награди и звания. Обявен е за „ Народен актьор “ през 1966 година, притежател е на медал „ Народна република България “ (първа степен) през 1975 година На 28 декември 2000 година президентът Петър Стоянов връчва на Георги Калоянчев медал „ Стара планина “ (първа степен) за изключителни заслуги към България. Той е притежател и на Наградата за повсеместен принос в развиването на българското кино от юбилейния десети кино фестивал „ Любовта е полуда “ във Варна през 2002 година
Георги Калоянчев умира на 18 декември 2012 година в София. Неговото име носи улица в квартал „ Драгалевци “. На 18 юли 2015 година в Морската градина, в Бургас, е подложен негов монумент.
Вижте повече в нашата изложба:
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
„ Много обичах да се вглеждам в хората по какъв начин приказват и жестикулират. Ходех на пристанището и се вторачвах в тях – по какъв начин се движат, по какъв начин приказват, по какъв начин са облечени “, споделя артистът, чиято креативна орис е обвързвана със Сатиричния спектакъл „ Алеко Константинов “.
Тази вечер там се провежда честване с присъединяване на неговия наследник – Ивайло Калоянчев, и Калин Сърменов, настоящ шеф на Сатирата. Ще има и прожекция на кино лентата за Калоянчев от 1999 година – „ Умно село: Възгледите на един Homo Ludens “. Сценаристи са Антоанета Бачурова и Владимир Люцканов, който е и режисьор, оператор е Димитър Митов.
Георги Калоянчев-Калата е роден на 13 януари 1925 година в Бургас. Родителите му Руска и Тодор Калоянчеви имат млекарница, където Георги оказва помощ от дете. „ Сутрин татко ми ме вдигаше в 4:00 ч. Даваше ми два гюма да продавам мляко из махалата. По 300-400 литра мляко правехме дневно. Бърках, подквасвах – през целия ден. Когато татко ми отиваше да почива, аз оставах да следя чираците. През това време идваха артистите и аз им давах мляко без пари “, споделя артистът.
МИРИШЕ НА МЛЯКО, НО МУ ЗАМИРИСВА НА ТЕАТЪР
Семейната им къща е на десетина метра от трагичния спектакъл „ Адриана Будевска “ и погледът на Георги е все там. „ Миришех на мляко, само че ми замириса на спектакъл “, спомня си той. Георги Калоянчев стартира да се навърта край театъра, да наднича по подготовки, среща се с актьорите и вечер се шмугва сред публиката на представления и не може да не помни особената миризма на грим и перуки. Съучениците му в Първа мъжка гимназия „ Г. С. Раковски “ виждат комедийните му качества, когато ги разсмива с майтапите и небивалиците си през междучасията и в клас. В учебното заведение слагат пиеса, в която Георги Калоянчев играе роля на детектив и има единствено една имитация. След представлението артистът Петър Белогушев споделя на Калоянчев „ Момче, въпреки че сподели единствено една имитация, проличава, че можеш да станеш огромен актьор “.
След отблъскване на военната си работа в Созопол, Георги Калоянчев отпътува за София, с цел да кандидатства в Държавното висше театрално учебно заведение, през днешния ден Национална академия за театрално и кино изкуство „ Кръстьо Сарафов " ). В пазвата си той носи целесъобразно писмо от националния актьор Стефан Караламбов, само че не го предава на изпитната комисия.
Приет е актьорско майсторство в класа на проф. Стефан Сърчаджиев и приключва образованието си през 1952 година Няколко месеца след дипломирането си е поканен от проф. Сърчаджиев да взе участие във кино лентата му „ Утро над родината “, в който пресъздава облика на циганчето Сали.
ЗАПОЧВА В НАРОДНИЯ, ОСТАВА В САТИРАТА
Калоянчев получава предопределение в Народния спектакъл „ Иван Вазов “, където играе от 1952 до 1957 година, а първата му основна роля е на Делчо Мухата в постановката „ По московско време “. С епизодични функции той има присъединяване и в пиесите „ Изпитание “, „ Щастие “, „ В полите на Витоша “. Откриването на Държавния язвителен спектакъл в София през 1957 година е основен миг в кариерата на Калоянчев. Той остава на неговата сцена през целия си креативен път. На 7 април 1957 година новосъздаденият спектакъл отваря порти с премиера на пиесата „ Баня “ от Владимир Маяковски. Георги Калоянчев е в ролята на Велосипедкин, вторичен облик, само че в интерпретацията на Калоянчев става раздвижен и неотразим облик. „ Аз се гордея, че си бил мой студент “, му споделя проф. Сърчаджиев след премиерата.
На сцената на Държавния язвителен спектакъл Георги Калоянчев построява над 50 трагични и комедийни облици в пиеси от българската и международната класика на създатели като Иван Вазов, Николай Гогол, Ст. Л. Костов, Бертол Брехт, Станислав Стратиев, Никола Русев, Йордан Радичков.
Публиката приветства и помни превъплъщенията на Калоянчев в облиците на Присипкин от „ Дървеница “, Артуро Хи от „ Неудържимият напредък на Артуро Хи “, Тарелкин в „ Смъртта на Тарелкин “, Хлестаков в „ Ревизор “, Старчето от „ Старчето и стрелата “, чиновникът от „ Сако от велур “, Големанов, господин Балкански... „ Ако от всяка роля взимаш по-малко от облика, ще стане ужасно. Подлец, апаш. Винаги оставам същият, какъвто съм “, споделя Калоянчев.
При гастролите на пиесите в провинциалните театри публиката го приема възторжено и с обич. „ О, и 100 години в театъра са ми малко. Никога не ми е омръзвало, нито пък съм съжалявал, че си нося кръста “, споделя артистът във връзка отбелязването на юбилейните 50 години на сцената на Сатиричния спектакъл. „ Артистът, който се е посветил на театралната игра, я обича, жадува я и я чака с отворени очи – по този начин знам аз “, споделя Калоянчев.
„ Играл съм доста хубави функции. Мащабни функции. Не разбирам за какво ме свързват единствено с комедия. Аз съм трагичен актьор… И на сцената горях като на клада. Ако не гориш, нищо няма да стане. Най-добрите ми сътрудници са Стоянка Мутафова, Татяна Лолова, Никола Анастасов, едно време – Георги Парцалев “, споделя артистът.
НАД СТО РОЛИ В КИНОТО
Наред с изявите на театралната сцена, Калоянчев се снима и в киното, където изиграва над 100 функции. Първата му основна роля е на Щерю Барабата във кино лентата „ Димитровци “ през 1956 година Следват „ Специалист по всичко “, „ Златният зъб “, „ Любимец 13 “, „ Вълчицата “, „ Невероятна история “, „ Привързаният балон “, „ Галилео Галилей “, „ Езоп “, „ Кит “, „ Под игото “, „ Инспекторът и нощта “, „ Пантуди “, „ След края на света “, „ Рапсодия в бяло “...
През 1991 година излиза филмът „ Бай Ганьо потегля из Европа “ на режисьора Иван Ничев, който е един от най-гледаните филми през първата половина на 90-те години на 20-и век, където Калоянчев се превъплъщава в ролята на Бай Ганьо. За работата си над облика артистът споделя: „ Ех, щастливи години, младежки…Бил съм единствено на 65. Чудни моменти имах с тая роля. Така се възпламених, че напряко полудях да я направя по този начин, както единствено аз мога. Че като се развихрих, не можеха да ме спрат. То си идва някак от вътрешната страна, единствено би трябвало да имаш заряд и копнеж “.
Последното му присъединяване в български филм е през 2011 г.
ПРИЗНАНИЕ
За дългогодишната си и всеотдайна работа в киното и театъра Георги Калоянчев е отличен с многочислени награди и звания. Обявен е за „ Народен актьор “ през 1966 година, притежател е на медал „ Народна република България “ (първа степен) през 1975 година На 28 декември 2000 година президентът Петър Стоянов връчва на Георги Калоянчев медал „ Стара планина “ (първа степен) за изключителни заслуги към България. Той е притежател и на Наградата за повсеместен принос в развиването на българското кино от юбилейния десети кино фестивал „ Любовта е полуда “ във Варна през 2002 година
Георги Калоянчев умира на 18 декември 2012 година в София. Неговото име носи улица в квартал „ Драгалевци “. На 18 юли 2015 година в Морската градина, в Бургас, е подложен негов монумент.
Вижте повече в нашата изложба:
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ