Ето защо сме много по-щастливи, отколкото си мислим
Щастието е субективна големина.
За едни е задоволително да бъдат здрави.
За други се показва в това да основат семейство. Или да имат кариера. Или да бъдат финансово самостоятелни. Или да си купят нова къща. Или нова кола.
За трети щастието в никакъв случай не идва, тъй като непрекъснато се съпоставят с другите, които постоянно имат повече от тях, които постоянно са по-хубави, по-слаби, по-щастливи.
Най-простото правила да бъдем щастливи е да живеем тук и в този момент, да се любуваме на момента, да не ровим в предишното, да не градим огромни проекти за бъдещето, да не чакаме прекомерно доста от другите, с цел да не бъдем разочаровани, да бъдем признателни за това, което имаме, а не да страдаме за това, което нямаме.
Лесно е да се каже обаче. Със сигурност сте си го повтаряли доста пъти и въпреки всичко от време на време забравяме същински значимите неща.
За да се преборим с негативното си отношение към света, би трябвало да осъзнаем дребните стъпки, посредством които животът ни демонстрира, че сме щастливи.
1. Да не живеем в предишното - можем да погледнем обратно и да почувстваме признателност и горделивост за това, че сме претърпели сложен интервал. Можем да си извлечем поука и скъп урок, можем да си спомним с носталгия за нещо претърпяно. Но в случай че спомените ви носят единствено болежка и възприятие на незадоволеност, не се връщайте обратно. Животът е тук и в този момент.
2. Да не усещаме непрестанна тръпка, не значи , че не сме щастливи. Няма по какъв начин 24 часа в денонощието да се носим на крилете на щастието, нито да сме в непрекъснат възторг от всичко, което ни се случва. Сигурно има и токива хора, само че бих ги нарекла „ странни птици “. Щастието значи да одобряваме нещата, които ни се случват, и да превърнем от всяка обстановка нещо потребно и положително.
