Този разказ не е за хора със слаби сърца. Истината за ужаса в Мариупол
Шрапнел в главата убива 18-месечния Кирил. Раната е прекомерно огромна за дребното му телце. Краката на 16-годишния Илия са взривени, до момента в който младежът играе футбол на учебния двор. Сред жертвите се вижда и окървавена детска пижама с нарисувани еднорози. В нея - 6-годишно момиченце, което е измежду първите жертви на съветския обстрел в Мариупол.
Всички са струпани дружно в този всеобщ гроб, изкопан в покрайнините на града. Работниците хвърлят телата допустимо най-бързо, тъй като колкото по-малко време прекарват навън, толкоз по-големи са възможностите им за оцеляване. Ще дойдат още трупове. Ще бъдат събрани от улиците, лечебните заведения, мазетата, в които възрастни и деца лежат безжизнено до момента в който чакат някой да ги погребе.
В Мариупол пада по една бомба на съвсем всяка минута. И сбъдва проклятието на географията, която сложи този град на пътя на съветската инвазия в Украйна. Това южно морско пристанище от 430 000 души се трансформира в знак на устрема на съветския президент Владимир Путин да смаже демократична Украйна. Превърна се обаче и в знак на гневната опозиция против проектите на Кремъл.
21 дни след началото на войната двама кореспонденти от " Асошиейтед прес " се оказват единствените представители на интернационалните медии на терен. Следят хрониката на хаоса и отчаянието, които гълтам Мариупол. Градът в този момент е заобиколен от съветски бойци, които постепенно изстискват живота от него гърмеж след гърмеж.
Без изключително внимание останаха някои апели за зелени коридори, с които цивилните да бъдат евакуирани от Мариупол. Властите в Украйна обявиха в сряда, че към 30 хиляди души към този момент са напуснали с коли. Поразени от ракетните удари в Мариупол са родилния дом, пожарната, домове, черква, учебно заведение. И това при все, че Кремъл продължава да твърди, че армията не се цели в цивилни.
Много от документираните от “Асошиейтед прес” смъртни случаи са на деца и майки.
Стотиците хиляди, останали в Мариупол, няма къде да отидат. Околните пътища са минирани, а пристанището блокирано. Храната свършва и руснаците са спрели всевъзможни опити за оказване на филантропична помощ. Ток съвсем няма. Вода - също. Хората изгарят останки от мебели, с цел да се стоплят от смразяващия мраз или да подготвят дребното храна, която към момента имат.
Смъртта е на всички места.
Местните управляващи са пресметнали повече от 2500 смъртни случая при обсадата, само че доста тела не могат да бъдат преброени заради безкрайния обстрел. Погребения не се правят, тъй като е прекомерно рисково.
В първите дни на нашествието към 100 хиляди души напуснаха града, до момента в който към момента можеха, съгласно зам.-кмета Сергей Орлов. Но множеството останаха на мястото си, смятайки, че могат да изчакат каквото и да пристигна или в последна сметка да си проправят път на запад като доста други.
Градът държи мрачния спомен от 2014 година, когато Мариупол съвсем пада в ръцете на подкрепяните от Русия сепаратисти. Преди 24 февруари този спомен към момента смразява повече кръвта на локалните от надвисналата заплаха.
Преди 24 февруари този спомен към момента смразява повече кръвта на локалните в сравнение с надвисналата заплаха.
Същият ден украински боен радар и летище са измежду първите цели на съветската войска. Обстрелите и въздушните удари идат във всеки комфортен миг. Тогава животът към този момент не е естествен, само че към момента е кадърен за живеене. Това стартира да се трансформира няколко дни по-късно - на 27 февруари. Тогава кола за спешна помощ лети към градската болница с ненавършило 6 години момиченце. Кестенявата й коса - прибрана с гумена лента открива бледото й лице. Панталоните й - окървавени след съветски обстрел. С нея - раненият й татко с превързана глава. Майката - обляна в сълзи пред колата за спешна помощ. Тогава идват лекарите. Кръжат към тялото на детето, бият инжекции, чува се тон от дефибрилатор. Линията на живота остава равна. Лекарите покриват телцето с розовото раирано сако и затварят нежно очите на дребното момиче. Сега лежи в всеобщия гроб.
Проклятието на географията. Някога Мариупол се възползваше от местоположението си, само че това се обърна против града. Градът стои тъкмо сред райони, следени от подкрепяните от Русия сепаратисти — на към 10 километра на изток в най-близката точка — и Кримския полуостров, анексиран от Русия през 2014 година Превземането на Мариупол ще даде на руснаците ще обезпечи кулоар.
След края на февруари стартира обсадата. На 4-ти март тъмнината обзема града трайно. Токът стопира. Спира информацията. Спира сигналът на украинската телевизия и радио. Станциите в колите се трансформират в единствената връзка на Мариупол с външния свят. А от колоните звучат съветски вести, които разказват събитията без каквато и да е връзка с действителността.
Настроението в Мариупол към този момент е друго. Не лишава доста верме рафтовете в магазините да се изпразнят. Хората последователно се обръщат един против различен. Започват грабежи. Междувременно се провяла нов кръг от договаряния и нов опит за договаряне на зелен кулоар за евакуация.
ази мъка се вписва в задачите на Путин. Обсадата е военна тактичност, разпространявана през средновековието и предопределена да смаже популацията посредством апетит и принуждение. Така бойците ще спестят напъните си да навлизат във неприятелски град. Цивилните са тези, които са оставени да умират сами - постепенно, трудно.
Путин усъвършенства тактиката през годините си на власт, първо в чеченския град Грозни през 2000 година, а по-късно в сирийския град Алепо през 2016 година И двата града са в руини.
На 9 март ракетите поразяват родилния дом. В двора е оставен кратер, бездънен два етажа. Спасителите трансферират през ръцете си бременна жена, до момента в който тя гали окървавения си стомах с побеляло лице. Бебето и умираше в нея и тя го знаеше. Бебето се роди мъртво. Половин час по-късно тя го последва.
В момента на удара друга бременна жена - Мариана Вишегирская, чака да роди и да прегърне детето си. Челото и бузата й са окървавени, всичките й движимости - в найлонов плик. Вишегирская се движи по осеяните с парчета стълби, облечена с пижама на точки.
Извън разрушената болница тя гледа неподвижно с необятно отворени сини очи в пукащите пламъци. Вишегирская роди детето си на идващия ден под звука на снаряди. Бебето Вероника пое първия си мирис на 10 март.
Двете дами се трансфораха в знак на почернения си и пламнал град Мариупол.
Руските управляващи настояват, че родилният дом е бил високомерен от крайнодесните украински сили, с цел да се употребява като база и е изпразнен от пациенти и медицински сестри. Те твърдяха, че родилният дом от дълго време не работи и че Вишегирская е актриса.
Два дни след раждането на Вероника четири съветски танка, украсени с буквата Z, заеха позиция покрай болничното заведение, където тя и майка й се възстановяваха. Прозорците издрънчаха, а коридорите бяха изпълнени с хора, които нямаше къде другаде да се скрият.
превод и редакция: Джесика Вълчева
Всички са струпани дружно в този всеобщ гроб, изкопан в покрайнините на града. Работниците хвърлят телата допустимо най-бързо, тъй като колкото по-малко време прекарват навън, толкоз по-големи са възможностите им за оцеляване. Ще дойдат още трупове. Ще бъдат събрани от улиците, лечебните заведения, мазетата, в които възрастни и деца лежат безжизнено до момента в който чакат някой да ги погребе.
В Мариупол пада по една бомба на съвсем всяка минута. И сбъдва проклятието на географията, която сложи този град на пътя на съветската инвазия в Украйна. Това южно морско пристанище от 430 000 души се трансформира в знак на устрема на съветския президент Владимир Путин да смаже демократична Украйна. Превърна се обаче и в знак на гневната опозиция против проектите на Кремъл.
21 дни след началото на войната двама кореспонденти от " Асошиейтед прес " се оказват единствените представители на интернационалните медии на терен. Следят хрониката на хаоса и отчаянието, които гълтам Мариупол. Градът в този момент е заобиколен от съветски бойци, които постепенно изстискват живота от него гърмеж след гърмеж.
Без изключително внимание останаха някои апели за зелени коридори, с които цивилните да бъдат евакуирани от Мариупол. Властите в Украйна обявиха в сряда, че към 30 хиляди души към този момент са напуснали с коли. Поразени от ракетните удари в Мариупол са родилния дом, пожарната, домове, черква, учебно заведение. И това при все, че Кремъл продължава да твърди, че армията не се цели в цивилни.
Много от документираните от “Асошиейтед прес” смъртни случаи са на деца и майки.
Стотиците хиляди, останали в Мариупол, няма къде да отидат. Околните пътища са минирани, а пристанището блокирано. Храната свършва и руснаците са спрели всевъзможни опити за оказване на филантропична помощ. Ток съвсем няма. Вода - също. Хората изгарят останки от мебели, с цел да се стоплят от смразяващия мраз или да подготвят дребното храна, която към момента имат.
Смъртта е на всички места.
Местните управляващи са пресметнали повече от 2500 смъртни случая при обсадата, само че доста тела не могат да бъдат преброени заради безкрайния обстрел. Погребения не се правят, тъй като е прекомерно рисково.
В първите дни на нашествието към 100 хиляди души напуснаха града, до момента в който към момента можеха, съгласно зам.-кмета Сергей Орлов. Но множеството останаха на мястото си, смятайки, че могат да изчакат каквото и да пристигна или в последна сметка да си проправят път на запад като доста други.
Градът държи мрачния спомен от 2014 година, когато Мариупол съвсем пада в ръцете на подкрепяните от Русия сепаратисти. Преди 24 февруари този спомен към момента смразява повече кръвта на локалните от надвисналата заплаха.
Преди 24 февруари този спомен към момента смразява повече кръвта на локалните в сравнение с надвисналата заплаха.
Същият ден украински боен радар и летище са измежду първите цели на съветската войска. Обстрелите и въздушните удари идат във всеки комфортен миг. Тогава животът към този момент не е естествен, само че към момента е кадърен за живеене. Това стартира да се трансформира няколко дни по-късно - на 27 февруари. Тогава кола за спешна помощ лети към градската болница с ненавършило 6 години момиченце. Кестенявата й коса - прибрана с гумена лента открива бледото й лице. Панталоните й - окървавени след съветски обстрел. С нея - раненият й татко с превързана глава. Майката - обляна в сълзи пред колата за спешна помощ. Тогава идват лекарите. Кръжат към тялото на детето, бият инжекции, чува се тон от дефибрилатор. Линията на живота остава равна. Лекарите покриват телцето с розовото раирано сако и затварят нежно очите на дребното момиче. Сега лежи в всеобщия гроб.
Проклятието на географията. Някога Мариупол се възползваше от местоположението си, само че това се обърна против града. Градът стои тъкмо сред райони, следени от подкрепяните от Русия сепаратисти — на към 10 километра на изток в най-близката точка — и Кримския полуостров, анексиран от Русия през 2014 година Превземането на Мариупол ще даде на руснаците ще обезпечи кулоар.
След края на февруари стартира обсадата. На 4-ти март тъмнината обзема града трайно. Токът стопира. Спира информацията. Спира сигналът на украинската телевизия и радио. Станциите в колите се трансформират в единствената връзка на Мариупол с външния свят. А от колоните звучат съветски вести, които разказват събитията без каквато и да е връзка с действителността.
Настроението в Мариупол към този момент е друго. Не лишава доста верме рафтовете в магазините да се изпразнят. Хората последователно се обръщат един против различен. Започват грабежи. Междувременно се провяла нов кръг от договаряния и нов опит за договаряне на зелен кулоар за евакуация.
ази мъка се вписва в задачите на Путин. Обсадата е военна тактичност, разпространявана през средновековието и предопределена да смаже популацията посредством апетит и принуждение. Така бойците ще спестят напъните си да навлизат във неприятелски град. Цивилните са тези, които са оставени да умират сами - постепенно, трудно.
Путин усъвършенства тактиката през годините си на власт, първо в чеченския град Грозни през 2000 година, а по-късно в сирийския град Алепо през 2016 година И двата града са в руини.
На 9 март ракетите поразяват родилния дом. В двора е оставен кратер, бездънен два етажа. Спасителите трансферират през ръцете си бременна жена, до момента в който тя гали окървавения си стомах с побеляло лице. Бебето и умираше в нея и тя го знаеше. Бебето се роди мъртво. Половин час по-късно тя го последва.
В момента на удара друга бременна жена - Мариана Вишегирская, чака да роди и да прегърне детето си. Челото и бузата й са окървавени, всичките й движимости - в найлонов плик. Вишегирская се движи по осеяните с парчета стълби, облечена с пижама на точки.
Извън разрушената болница тя гледа неподвижно с необятно отворени сини очи в пукащите пламъци. Вишегирская роди детето си на идващия ден под звука на снаряди. Бебето Вероника пое първия си мирис на 10 март.
Двете дами се трансфораха в знак на почернения си и пламнал град Мариупол.
Руските управляващи настояват, че родилният дом е бил високомерен от крайнодесните украински сили, с цел да се употребява като база и е изпразнен от пациенти и медицински сестри. Те твърдяха, че родилният дом от дълго време не работи и че Вишегирская е актриса.
Два дни след раждането на Вероника четири съветски танка, украсени с буквата Z, заеха позиция покрай болничното заведение, където тя и майка й се възстановяваха. Прозорците издрънчаха, а коридорите бяха изпълнени с хора, които нямаше къде другаде да се скрият.
превод и редакция: Джесика Вълчева
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ