Шоуто в България приключи. На 4 април 2021-а Слави Трифонов

Шоуто в България завърши. На 4 април 2021-а Слави Трифонов слезе от артистичната сцена, където триумфираше под аплаузите на възторжената аудитория повече от 30 години, с цел да се качи на политическата сцена, където аплаузи съвсем няма. Стремежът му " да натрие носа " на всички политици, които осмиваше с смъртоносен жлъч в скечовете си, най-сетне доби политически контури. Шоуменът съумя да " продаде " сполучливо на 562 000 българи " фабриката си за фантазии " и те го катапултираха на политическия връх. Сега вместо за скечове, възрожденски песни, гневни статуси във Facebook и заклинания шоуменът-политик Слави Трифонов би трябвало да мисли по какъв начин да сформира държавно управление, по какъв начин да си уреди парламентарно болшинство, по какъв начин да написа законопроекти, по какъв начин да взима стопански решения, по какъв начин да излезе на интернационалната сцена, където го чакат политически акули. Защото политиците на прехода се самозабравиха в арогантността, самоизтъкването, злобата, експанзията и опълчването, което отврати елементарните хора. Защото трансфораха политиката в шоу, властта - в спекулация, тъй като в Народното събрание щъкаха лакеи и търгаши, а не законотворци. Защото захвърлиха достолепието си и сринаха престижа на страната. Точно на противоположния полюс бе той - шоуменът, който се прави на добър и радушен човек, който приказва разбираемо, кълне по народному всички управници наред и ловко дърпа струните на изтерзаната национална душа. И по този начин 30 години. В 2021-а Трифонов направи това, което стори Борисов в 2009-а. Каза: " Баста " на политиците, онеправданите видяха в него себе си и в фантазиите си го трансфораха в новия Месия. Не с разсъдъка, а с страстта си. Слави им сподели: " политиците са ваши прислужници " и хората наругаха цялата политическа класа - топчето пукна, а шоуменът осребри отрицателната сила. Настроенията " анти " се трансфораха в ослепителен политически избор. Четири дни след шеметните си резултати на изборите Слави Трифонов и екипът му мълчат. Най-късно до седмица президентът Радев ще свика 45-ото Народно заседание. А до този миг от тях не сме чули нищо друго с изключение на - понижаване на депутатите до 120, орязване на партийните дотации, директен избор на полицейски началници и още куп неща от сферата на политическата екзотика. От офиса на партия " ИТН " няма нито едно значително изявление по значими управнически въпроси. Нещо повече - почитателите на Слави Трифонов, които го избраха за политик, няма да го видят на парламентарната банка. Изпълнителят на " Едно ферери в цвят червен " няма да е нито народен представител, нито министър председател, нито министър. И това ще бъде първата изборна машинация. Политическата логичност сочи, че ГЕРБ няма да съумеят да прокарат държавно управление. Борисов даже смъкна от Facebook визитката си на министър-председател. До две седмици рулетката ще се завърти и ще спре пред Трифонов за сформиране на нов кабинет. Но, както наподобява, той няма никаква концепция за ръководство. Ако не върне мандата, шоуменът евентуално ще разчита на оферти за министри, дадени му от Христо Иванов и Мая Манолова, които може би към този момент се виждат като бъдещи министър председател, началник на Народното събрание или минимум правосъден министър заедно с основен прокурор. В сферата на невъзможните вероятности обаче е 45-ото Народно заседание да реализира единодушие по такива кандидатури. Борисов - лидер на опозицията в 45-ото Народно заседание е най-кошмарният вид за Трифонов, в случай че партията му " ИТН " поеме кормилото на изпълнителната власт. Борисов е занаятчия в приласкаването и отблъскването. Той е раздразнителен и непрестанно се пробва да провокира Трифонов. Иска час по-скоро да го изкара на терена, с цел да го нападна. Жаден е за борба. Пуска му въдички. Засипва го с оферти, взаимно изключващи се: да вършим експертен кабинет, давам ти 10 дежурни депутати, отиваме на Велико народно събрание. И го чака " да клъвне ". А Трифонов мълчи, правилен на един от законите в шоубизнеса: " Колкото си по-потаен, толкоз си по-интересен ". Двамата се дебнат пред към момента смълчаната аудитория. В същото време обаче Слави има да извършва задължения пред гласоподаватели. И най-важното да покаже на всички, че не е политик като тези, на чието отричане се изкачи до върха по политическата стълбица. Пред бъдещия управленец от " ИТН " (ИТН) има два разновидността. Ако желае да бъде почтен с почитателите си и да съблюдава обещанието си да прокара мажоритарния избор, Слави ще би трябвало да преодолее отвращението си към Борисов и с негова поддръжка да направи смяна в  изборната система, за което тръби от три години. Ако не почука на вратата в Банкя, тогава лодката му би трябвало да спре на брега на Нинова и най-любезно кавалерски да я предложения да се качи при него за общ фронт против Борисов. Интригуващо, нали? Това обаче може да стане единствено във филм. Не и в българската политика. От екипа Има Такъв Народ към този момент обявиха: Никога с ГЕРБ, Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи! Партията на Слави предлага прокурорът да се избира директно от народа. А от Демократична България на Христо Иванов желаят противоположното. Какво мисли десният гласоподавател за гласоподавателя на Слави? Че това са простаци, чалгари, сган някаква. Къде са опциите за компромис? И в името на какво? Юристите на Мая Манолова са изрично срещу точките от референдума на Слави. Наричат ги " цялостни нелепости ". Къде ще се срещнат? Само озлоблението към Борисов не стига за ръководството на страната. Фронтът " Орел, рак и щука " под знамето " да махнем Борисов " е вероятен. Но какво оферират по-късно? Христо Иванов е обладан от отплата. Мая Манолова е жадна за власт, желае проверка на предходната власт, не желае да върви на нови избори, тъй като вотът за " Изправи се, мутри вън " е неустойчив, безформен, а и ресурсите са свършили. Тогава? За да се стигне до ръководство, би трябвало да се мине през тежки взаимни отстъпки. Които, естествено, носят разочарования. Но би трябвало да се поеме отговорността за страната и нейните жители. Трябват съответни политически послания и изразителност. Трябват представители, на които обществото да има вяра. А не нови заклинания. Каквото и да се случи, Трифонов ще бъде подложен на критика. Или за уязвимост, или за липса на политическо държание, или за неявяване на отговорност пред страната, или за машинация на гласоподавателите. Или за... каквото се сетите. Защото партия ИНТ е електорален феномен, а не държавнически, не политически. Нейният водач би трябвало да покаже, че може да ръководи страна в изискванията на рецесия. Да извади управнически екип, а не общ брой от дилетанти. На новия политик му следва изключителна борба с опозиционера Борисов. Лидерът на ГЕРБ обръгна в ръководството, знае къде са подводните камъни, наясно е с процесите в страната, знае кой къде какво прави и какво може. И ще дебне Трифонов на всеки завой. Предстои зрелищен политически театър. Ролите са разменени. Двама някогашни другари, впрегнати в политически дуел за наградата " шериф на страната ". Единият се изкачва на политическата сцена с хъса да унищожи другия, за който си мисли, че слиза. По пътя назад  обаче Борисов ще се съвземе. И ще преследва ефикасно новия си зложелател с инстинкта на политическо животно. Навремето двамата не са могли да си поделят партия ГЕРБ. Сега желаят да поделят страната. И за двамата не дамите, а властта и парите са афродизиак. Егото и на двамата не знае лимит. Слави е налегнат от манията, че е " на върха на иглата ", че " кара влака ". Той има излъчването и държанието на човек, който се бори да победи до дъно, да смачка всичко, да бъде владетел на времето, на пространството, на народа. Е, в този момент ориста му сервира на тепсия да бъде и владетел на страната. Готов ли е обаче за това? Властта носи голям ангажимент, изисква голям екип и голям потенциал от знания. Властта не познава признателност, не провокира ръкопляскания. А следва да се взимат тежки решения, за които би трябвало да се търси единодушие и да се вършат взаимни отстъпки. Това е срещу характера на Слави Трифонов, който е деспот в своята компания и постоянно го е подчертавал. Той мъчно води разговор, не обича да влиза в спор и чува единствено персоналното си мнение, не умее да съчетава спора и компромиса, които са наложителни на публичната сцена. Слави ще би трябвало да се научи на изкуството на вероятното в политиката. На всичкото от горната страна има съществени здравословни проблеми, за които до момента не ни беше работа да знаем, само че поеме ли кормилото на страната, всичко би трябвало да е на показ. Слави и сценаристите към този момент би трябвало да са изтрезнели и да са осмислили, че като са се хванали на хорото на политиката, би трябвало да имат напълно друго държание. Шоуто свърши в неделя. Оттук нататък всеки ден би трябвало да потвърждават, че са подготвени да се оправят с всички проблеми на страната, които изникват ежечасно. А това значи доста комплицирана и сложна активност, извънредно виновна, изключително в случай че си спечелил огромно доверие и поддръжка. Парламентаризмът изисква нов вид старания, разнообразни от песните и смешките, всекидневно настойчиво отстояване на личната идейна база и цели посредством способени представители в Народното събрание. Всеки опит да се продължи с протестния, антисистемен вид активност ще претърпи неуспех. Слави занапред има да проумява, че на 4 април 2021 мина от другата страна на барикадата, където не той ще дава оценки за другите, а другите ще го правят оценка. И не по гласови данни, а по управнически умения. Слави Трифонов към този момент няма да е съдникът на страната. Оттук нататък обществото ще го съди - всеки ден и за всеки ход. За всяко предопределение и за всеки лев. Впрочем, изборите демонстрираха - няма го съдникът, няма го и шерифът на страната! Слави изиска цялостна бистрота и ще я получи. Ще би трябвало да смъкна тъмните очила, с цел да виждаме очите му и да четем в погледа му. А това няма да му хареса. Тепърва следва да забележим и депутатите му. Защото, уверена съм - никой от тези 562 000 гласоподаватели, които са дали своят вот за него, не познават нито едно име от депутатските му листи, с изключение на неговото. Освен сценаристите, евентуално има и специалисти - адвокати, икономисти, финансисти - би трябвало да се чуе те какво мислят. В стила на диктатора-шоумен на тях им е неразрешено да приказват пред медии. По-вероятно е Слави да не успее да се оправи със сформиране на държавно управление. Първи неуспех. Дори да го сформира, няма да му стигат гласове, с цел да го прокара през Народното събрание. Втори неуспех. И ще би трябвало да се изяснява. Третият мандат несъмнено ще отиде при Нинова, пред която опциите са още по-малки. Преди още да са пристъпили прага на новия парламент, партиите към този момент калкулират какво ще им донесат нови избори. Някои са пресметнали, че при завъртане на рулетката и при три несполучливо изпълнени мандата за ново държавно управление, президентът ще разпусна Народното събрание в средата на май и ще ни призове да се явим още веднъж пред урните в средата на юли. Със същия Изборен кодекс, който основава килнат избор, и който може да се повтори. Социолози и анализатори евентуално убеждават Трифонов да върви още веднъж на избори, с цел да завоюва повече гласове и да не зависи от никого при сформиране на бъдеща управническа гарнитура. Никой не знае обаче дали протестният избор ще се радикализира още повече и то по този начин, че да изпълни двойно урните на Трифонов, или ще се разпилее при Дубайския заточеник, " Възраждане " и други обединения. А и не се знае дали дотогава Слави няма да е разочаровал гласоподавателите си, в случай че не успее да покаже съответно политическо държание. Каквито и да са резултатите, след вероятно нов избор отново ще би трябвало да се вършат взаимни отстъпки и да се търсят съдружници. И да се разбере, че в политиката народът не е аудитория.