Show must go on*
Шоуто на Слави Трифонов се придвижи в Народното събрание. Това е един към този момент леко поизтъркан лаф, само че коства ми се, много приляга. Шоуто се придвижи в Народното събрание и продължава към този момент дни наред. И в него вземат участие всички.
Разиграват ни по всеки параграф, приказват с недомлъвки, изясняват ни, че всички ще забележим всичко напълно скоро. Обвиняват ни, че задаваме въпроси, че дръзваме да имаме подозрения. Набеждават ни,, че сме участници в една “безпрецедентна атака” към “Има подобен народ”.
Уви, нашето присъединяване завърши на 11-ти юли. А на 12-ти станахме фенове. На шоу.
Докато Централната изборна комисия към момента броеше гласовете на гласоподавателите, от телевизионния екран и комфорта на личната си кабеларка Слави Трифонов хвърли имената на бъдещия кабинет и разгласи като собствен приоритет изпращането на българи и северномакедонци в космоса. И до момента в който Слави живееше своята фантазия за Балканска НАСА, ние се дивяхме на името Николай Василев, умишлен за министър председател. Спорната му биография провокира в действителност гневни реакции, а това в последна сметка докара до една конференция, на която ни обясниха какъв брой доста пропущаме и ни се скараха, че сме дръзнали да се съмняваме в подбора на “Има подобен народ” и експертния капацитет на посочените лица.
После започнаха някакви диалози с “партиите на промяната”, измежду които се намърдаха Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи, поканени от Трифоновата групировка. Всичко изглеждаше отлично, целите били общи, врагът - общ.
Но шоуто изисква самун и зрелища, нали?
И тъй… преди към седмица на парламентарната естрада се качи Христо Иванов от “Демократична България”, който уточни, че обединяването няма да даде поддръжката си на сляпо, държи да знае какви фрагменти ще влязат в държавното управление и предложи някои от най-успешните министри от служебния кабинет, които прочее се употребяват с огромно публично доверие.
И това не се хареса. Никак.
На идващия ден Тошко Йорданов излезе на същата тази парламентарна естрада и остро разгласи, че това… няма по какъв начин да стане. И внезапно министрите, които те самите бяха поканили в първия вид на държавното управление, им се сториха извънредно съмнителни, извадиха всякакви изказвания и започнаха да сипят обвинявания.
И по този начин напълно изведнъж се появи разграничителна линия сред “Има подобен народ” и “Демократична България”, която никой не очакваше.
Но едно положително шоу има потребност от непредвидени обрати, нали?
Миналата седмица спуснатата завеса към проектокабинет №2 на Има Такъв Народ се подвигна и по този начин ние разбрахме, че проектопремиер е Пламен Николов - никому незнаен, явил се нявга на кастинг за политици при Слави Трифонов, образован човек с философско обучение. Появиха се и имената на министрите - депутати от редиците на партията, които очевидно са всичкоможещи и всичкознаещи, откакто бяха трансферирани сред разнообразни ресори сред първото и второто предложение за кабинет.
Шоуто би трябвало да продължи непременно, нали?
Точно преди имената да станат публично притежание обаче Има Такъв Народ направи презентация на партиите, от които търси поддръжка. Без да има поле за компромис, тъй като “кабинетът е този и няма да търпи промени”, както сподели Тошко Йорданов.
На презентацията не отидоха Христо Иванов и ген. Атанас Атанасов, тъй като “не желали да вземат участие в инсценировки”, което си беше очевиден знак, че поддръжка за кабинета на Има Такъв Народ няма да има.
Днес Арман Бабикян заприказва за сладкарници във Фейсбук и се разбра, че и на тях май по никакъв начин не се нрави препоръчаното държавно управление.
Българска социалистическа партия още умуват и не престават диалозите по политики и цели, тъй като доста, но доста желаят да са на гребена на вълната. Но в това време са подготвени да предолжат служебния кабинет да стане постоянен, което напълно обективно ще е много печеливш ход за тях. А и идват президентски избори.
Междувременно стана ясно още нещо - “Има подобен народ” и Движение за права и свободи внесли взаимно предложение за основаване на краткотрайна комисия, която да ревизира Буджака край Созопол. Повтарям - взаимно предложение, с подписи. Но другояче от Има Такъв Народ не виждат смисъл да се подписват под някакви съглашения за политики и цели с останалите, тъй като “мъжката дума и морала са доста по-важни от един подпис”, както сподели през днешния ден Станислав Балабанов.
Струва ми се, косвено Има Такъв Народ доста добре усещат какво ще се случи. И тъкмо заради тази причина са хукнали да изясняват от дивани и парламентарни коридори, че има цялостно припокриване сред главните цели, че врагът е общ и партиите на смяната, в случай че в действителност били такива, нямали аргументи да не " ударят по едно рамо ", нали. Ако нещо стане, виновността ще е тяхна, нали...
Изобщо, бурни мисли са ме налегнали поради също толкоз бурната обществено-политическа конюнктура у нас. Молбата ми е - стига към този момент с този спектакъл, стига с шоуто.
Не ни губете времето, дайте да отиваме натам, накъдето сме се запътили.
Джесика Вълчева
* Show must go on - заглавието на една от най-емблематичните песни на група Queen
Разиграват ни по всеки параграф, приказват с недомлъвки, изясняват ни, че всички ще забележим всичко напълно скоро. Обвиняват ни, че задаваме въпроси, че дръзваме да имаме подозрения. Набеждават ни,, че сме участници в една “безпрецедентна атака” към “Има подобен народ”.
Уви, нашето присъединяване завърши на 11-ти юли. А на 12-ти станахме фенове. На шоу.
Докато Централната изборна комисия към момента броеше гласовете на гласоподавателите, от телевизионния екран и комфорта на личната си кабеларка Слави Трифонов хвърли имената на бъдещия кабинет и разгласи като собствен приоритет изпращането на българи и северномакедонци в космоса. И до момента в който Слави живееше своята фантазия за Балканска НАСА, ние се дивяхме на името Николай Василев, умишлен за министър председател. Спорната му биография провокира в действителност гневни реакции, а това в последна сметка докара до една конференция, на която ни обясниха какъв брой доста пропущаме и ни се скараха, че сме дръзнали да се съмняваме в подбора на “Има подобен народ” и експертния капацитет на посочените лица.
После започнаха някакви диалози с “партиите на промяната”, измежду които се намърдаха Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи, поканени от Трифоновата групировка. Всичко изглеждаше отлично, целите били общи, врагът - общ.
Но шоуто изисква самун и зрелища, нали?
И тъй… преди към седмица на парламентарната естрада се качи Христо Иванов от “Демократична България”, който уточни, че обединяването няма да даде поддръжката си на сляпо, държи да знае какви фрагменти ще влязат в държавното управление и предложи някои от най-успешните министри от служебния кабинет, които прочее се употребяват с огромно публично доверие.
И това не се хареса. Никак.
На идващия ден Тошко Йорданов излезе на същата тази парламентарна естрада и остро разгласи, че това… няма по какъв начин да стане. И внезапно министрите, които те самите бяха поканили в първия вид на държавното управление, им се сториха извънредно съмнителни, извадиха всякакви изказвания и започнаха да сипят обвинявания.
И по този начин напълно изведнъж се появи разграничителна линия сред “Има подобен народ” и “Демократична България”, която никой не очакваше.
Но едно положително шоу има потребност от непредвидени обрати, нали?
Миналата седмица спуснатата завеса към проектокабинет №2 на Има Такъв Народ се подвигна и по този начин ние разбрахме, че проектопремиер е Пламен Николов - никому незнаен, явил се нявга на кастинг за политици при Слави Трифонов, образован човек с философско обучение. Появиха се и имената на министрите - депутати от редиците на партията, които очевидно са всичкоможещи и всичкознаещи, откакто бяха трансферирани сред разнообразни ресори сред първото и второто предложение за кабинет.
Шоуто би трябвало да продължи непременно, нали?
Точно преди имената да станат публично притежание обаче Има Такъв Народ направи презентация на партиите, от които търси поддръжка. Без да има поле за компромис, тъй като “кабинетът е този и няма да търпи промени”, както сподели Тошко Йорданов.
На презентацията не отидоха Христо Иванов и ген. Атанас Атанасов, тъй като “не желали да вземат участие в инсценировки”, което си беше очевиден знак, че поддръжка за кабинета на Има Такъв Народ няма да има.
Днес Арман Бабикян заприказва за сладкарници във Фейсбук и се разбра, че и на тях май по никакъв начин не се нрави препоръчаното държавно управление.
Българска социалистическа партия още умуват и не престават диалозите по политики и цели, тъй като доста, но доста желаят да са на гребена на вълната. Но в това време са подготвени да предолжат служебния кабинет да стане постоянен, което напълно обективно ще е много печеливш ход за тях. А и идват президентски избори.
Междувременно стана ясно още нещо - “Има подобен народ” и Движение за права и свободи внесли взаимно предложение за основаване на краткотрайна комисия, която да ревизира Буджака край Созопол. Повтарям - взаимно предложение, с подписи. Но другояче от Има Такъв Народ не виждат смисъл да се подписват под някакви съглашения за политики и цели с останалите, тъй като “мъжката дума и морала са доста по-важни от един подпис”, както сподели през днешния ден Станислав Балабанов.
Струва ми се, косвено Има Такъв Народ доста добре усещат какво ще се случи. И тъкмо заради тази причина са хукнали да изясняват от дивани и парламентарни коридори, че има цялостно припокриване сред главните цели, че врагът е общ и партиите на смяната, в случай че в действителност били такива, нямали аргументи да не " ударят по едно рамо ", нали. Ако нещо стане, виновността ще е тяхна, нали...
Изобщо, бурни мисли са ме налегнали поради също толкоз бурната обществено-политическа конюнктура у нас. Молбата ми е - стига към този момент с този спектакъл, стига с шоуто.
Не ни губете времето, дайте да отиваме натам, накъдето сме се запътили.
Джесика Вълчева
* Show must go on - заглавието на една от най-емблематичните песни на група Queen
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ