Шоуменът и лидер на чакащата регистрация партия "Няма такава държава"

Шоуменът и водач на чакащата регистрация партия "Няма такава страна " Слави Трифонов разгласява във фейсбук собствен коментар по тематиката за медийното отразяване на визитата на премиера Бойко Борисов в Съединени американски щати. Той е озаглавен "Кученцата на кралицата ". Публикуваме го в цялостния му текст, защото засегнатите проблеми са значими и имат директна връзка с нежеланото 111-о място по медийна независимост, на което се намира България. Ето го и текста:

КУЧЕНЦАТА НА КРАЛИЦАТА

Вече е в историята срещата сред американския президент Доналд Тръмп и белгийския министър председател Бойко Борисов. Поне по този начин беше оповестена срещата от американската телевизия Fox.
На мястото на събитието обаче бяха безгрешните български публицисти, гордо отстояващи това 111-о място. Специални пратеници във Вашингтон имаха bTV и Nova, а малкия екран на Кошлуков дори изпрати двама публицисти. Наричам Българска национална телевизия “телевизията на Кошлуков”, от почитание към предишното на Българска национална телевизия. И несъмнено - без почитание към Кошлуков, който, по личните му думи, от “нехайство и небережност” 5 месеца не е забелязaл, че взима с 40% по-голяма заплата. И Кошлуков се оказа слепец, съвсем като българските партии, които пък години наред не виждаха, че получават доста повече пари от полагащото им се по закон.
И в този момент Кошлуков щял да се самонакаже с две заплати. Хем смешно, хем тъжно. Тъжното е, че това става с нашите пари. Дали пък слепците не сме ние, че не виждаме всичко това?

Кои други публицисти бяха във Вашингтон? Как кои - Илиана Беновска, Валерия Велева и Звездомира Мастагаркова - кореспондент на кафевия уебсайт ПИК. Те сътвориха и най-големия анекдот за българската публицистика изобщо в историята. Вицът е следният: "Беновска, Мадам В. и една кореспондентка на Недялко влезнали в Овалния кабинет ".
Хем комичен, хем печален анекдот. Хич не беше добре българските публицисти да бъдат допускани в Овалния кабинет. Те написаха такива френски любовни репортажи за срещата Тръмп-Борисов, че очевидно се бяха въодушевили от мястото, където го е правила Моника Люински. Ето какво написа да вземем за пример репортерката на ПИК: “Тръмп признал на Борисов, че му бил приготвил два подаръка за половинката. После обаче схванал, че е щастливо разведен и откакто онлайн видял какъв брой широкоплещест и мощен е, решил, че ползата към него сигурно е много по-сериозен. И надали ще му стигнат единствено два подаръка.” “Щастливо разведен”, “снажен и силен” - ето по този начин се написа репортаж за премиера.

Беновска не написа репортаж, тя преразказа какво й е споделил самият Бойко Борисов. Във фейсбук тя написа, че персонално Тръмп показал интерес към нея, като попитал: “Коя е тази в зеленото”? Може това да е по този начин, не знам. Но в случай че е по този начин, евентуално след това Тръмп е допълнил: “Ми, няма да й дадем виза.”

Всъщност, можеха ли пратениците на българските медии да отразят съответно визитата на Борисов в Съединени американски щати? Може ли да бъдеш свободен публицист, когато си взет като прислужник? Какво имам поради? Не знам дали знаете, само че двайсетината български публицисти пътуваха за Съединени американски щати с… държавния Еърбъс. Пътуваха дружно с Бойко Борисов, Томислав Дончев, Красимир Каракачанов, Владислав Горанов. Пътуваха гратис с властта. Дори богатите частни малките екрани, които могат да си разрешат да изпратят кореспонденти настрана, а не с държавния аероплан, не го направиха. Явно угодническата позиция коства един самолетен билет.

А епохално удостоверение за това какво се е случило в самия аероплан, получихме от журналистката Валерия Велева, известна и като Мадам В.: “На третия час от полета Борисов в положително въодушевление идва при публицистите. (…) Укори медиите за изявленията във връзка прегръдката му с посланичката на Съединени американски щати госпожа Херо Мустафа. И вметна, че публицистите не знаели, че нейните деца го назовават “чичо Бойко”.

И още от Велева: “Кацаме в Рейкявик. Летище Кефлавик ни посреща - празно, сиво и скучно. И тъкмо в тази празнина на шест часа път от София Борисов още веднъж попада в обятия - на Васко от Плевен, който работи в едно от заведенията на голямото летище…(…) Но, както споделят, неведоми са пътищата Господни, а по тях Борисов постоянно намира някой почитател.(…)
15 часа. Качваме се още веднъж в самолета - непосредствено към Вашингтон. Два часа преди да кацнем Борисов още веднъж идва при публицистите. Възбуден е…”

Тук разбираме, че когато Борисов е възбуден, отива при публицистите. А какво вършат публицистите с него, научаваме отново от Валерия Велева. За противоположния полет с Еърбъс-а, тя написа следното: “Едва настанили се в самолета и ето Борисов идва при нас. Свалил е черния формален костюм, запретнал е ръкавите на тъмносиня фланелка и ухилен чака да го питаме… И ние го “почваме”. Сега разбрахте ли - Борисов върви възбуден при публицистите, смъква сакото и те го почват.

Въобще, Валерия Велева е омесила необикновен текст. Даже това е не просто текст, това е любовен бестселър, който надминава предходния й шедьовър - одата за срещата на Борисов с папа Франциск, където двамата бяха показани “като татко и наследник - очевидно удовлетворени един от различен, с някаква химия посред им”.

Всъщност, това пътешестване на публицистите с властта до Вашингтон и обратно ми припомня за британската кралица и за прословутите й кученца, които припкат към нея. Не знам дали знаете, само че кученцата на кралицата са от породата корги - това са отзивчиви и радостни кученца, което ги прави и идеалните кученца за компаньони. За следващ път се потвърди, че българският министър председател, като една същинска кралица, също си отглежда кученца за компаньони. Тия компаньони аз бих ги кръстил “български публицисти от породата корги” или “корги журналисти”.

Тия корги публицисти няма по какъв начин да попитат Борисов за какво Съединени американски щати и България “ще си партнират в отбраната на свободата на словото”, както беше оповестено в общото изказване.
Въпрос, който би трябвало мощно да ги вълнува, имайки поради какво работят.
Никой не попита премиера дали се усеща непосредствен с Тръмп, откакто политиката им във връзка с медиите е една и съща - всеки, който е против тях, е “платен” и популяризира “фейк нюз”. Никой не попита дали България има проблем със свободата на словото, откакто в общото изказване се приказва за нейната отбрана.

Журналистите, пътували с държавния Еърбъс, обаче не ги интересува свободата на словото. Да, те просто бяха селектирани корги публицисти.

Източник: offnews.bg