Брекзит и великите илюзии на Лондон
" Should I stay or should I go now?
If I go, there will be trouble
And if I stay it will be double "
The Clash
Измина повече от година от референдума в Обединеното кралство, който сложи въпроса за овакантяване на Европейския съюз. Девет месеца по-късно за първи път в историята на европейската интеграция беше публично задействан станалият общопризнат член 50 от Договора за Европейския съюз, с което беше сложено началото на двугодишния интервал за договаряне на раздялата сред Европейския съюз и Обединеното кралство. На 30 март 2019г. би следвало тази страна към този момент да не е част от европейското семейство.
Казано по този метод, всичко наподобява елементарно – британците взеха решение, че желаят да изоставен, останалите страни от Европейски Съюз одобриха това решение, което въпреки и мъчително, сплоти техните редици, и в този момент остава да бъдат " конкретизирани някои детайлности по тази разлъка ".
На процедура, обаче, всичко се оказа доста по-сложно и объркано. Ситуацията към Брекзит може да бъде най-добре систематизирана с думите на финансовия министър на Англия Филип Хамънд: " Има явен капацитет Брекзит да стане мотив за най-голямата икономическа, дипломатическа и конституционна неразбория в актуалната история на Англия, с непознати последствия за страната, държавното управление и за самия план Брекзит ".
Преди да стартират договарянията за бъдещите дълготрайни връзки, би трябвало да се реализира прогрес по няколко чувствителни въпроса: за правата на европейските жители, за ирландската граница и за размера на средствата, които Англия дължи на бюджета на Европейски Съюз. И трите въпроса са противоречиви и нямат елементарен отговор, заради което след двата кръга договаряния към момента не е реализиран прогрес по нито един от тях.
Главният договарящ на Европейски Съюз Мишел Барние назова първия кръг на договарянията кръг за образуване, втория – за показване на позициите, а третия (който ще се организира в края на август т.г.) – за изясняване на позициите основно по тези три въпроса.
В същина се оказва, че излизането на Обединеното кралство от 44-годишното взаимно общуване напълно не е елементарно и безболезнено, както обясняваше пропагандата ( " излизаме бързо и елементарно, спестяваме незабавно огромни суми, които няма да плащаме за бюджета на Европейски Съюз, и продължаваме безпроблемно да търгуваме с Европейски Съюз " ) – в противен случай, то е извънредно комплицирано и скъпо упражнение даже и за тези, които уверено гласоподаваха за него. Може би тази убеденост за елементарно и безпроблемно излизане има историческа основа – Обединеното кралство непрестанно успяваше да контракти така наречен opting out – безучастие в политики, безучастие в съответни ограничения, специфична отстъпка при вноската за бюджета на Европейски Съюз.
Това " изключително и особено " английско участие създаваше усещането, че страната е с единия крайник в Европейския съюз, а с другия – отвън него, освен това имайки привилегията да избира единствено това, което й харесва и от което има съответна изгода. Всичко това подхрани упованията, че Англия ще може да избира и да резервира изгодите от участието, отървавайки се бързо от отговорностите. Този път по всичко наподобява обаче, че страните членки няма да бъдат по този начин отстъпчиви към напускащата Англия и няма да й разрешат да си избира от менюто, единствено това, което й е преференциално.
Обединеното кралство разгласи, че ще разгласява до края на октомври една дузина документи, в които ще изложи своите позиции по съответните въпроси за бъдещите връзки с Европейски Съюз, които би трябвало да бъдат разисквани в границите на следващия кръг договаряния през есента. Първият документ, оповестен на 15 август т.г., е отдаден на комерсиалните взаимоотношения. Но преди да проучваме английската позиция, дано разгледаме какви са вероятните варианти.
При така наречен норвежки модел – Норвегия, Исландия и Лихтенщайн са свързани с Европейския съюз в Европейско икономическо пространство. Тези страни вземат участие в единния европейски пазар (без селското стопанство и рибарството), одобряват четирите свободи на придвижване на хора, артикули, услуги и капитали, ползват законодателството на Европейски Съюз в областта на единния пазар (без да вземат участие в неговото създаване) и вършат вноски в бюджета на Европейски Съюз.
При така наречен швейцарски модел, връзките на Швейцария с Европейски Съюз се контролират от особено и много комплицирано съглашение, съгласно което Швейцария има достъп до единния пазар на артикули (без селскостопански продукти), само че не и до единния пазар на услуги (включително финансови). Швейцария също дава своята вноска за бюджета на Европейски Съюз, приема законодателството, обвързвано с единния пазар, както и свободното придвижване на хора. Нито страните от Европейското икономическо пространство, нито Швейцария са в митнически съюз с Европейски Съюз, което значи на процедура, че те могат независимо да договарят търговски съглашения с трети страни.
Демонстрираното до момента предпочитание за " корав " Брекзит от страна на Англия, която нито желае да заплаща вноски в бюджета на Европейски Съюз в бъдеще, нито да ползва европейското законодателство, отхвърлят автоматизирано тези две варианти. Това, което Англия би се пробвала да направи, е да изиска особено съглашение като Швейцария, посредством което да си извоюва съответни преференциални клаузи по отношение на единния пазар.
Друга алтернатива е митническият съюз, какъвто съществува в връзките на Европейски Съюз с Турция. Той се отнася единствено за промишлените артикули, не планува вноски в бюджета на Европейски Съюз или съобразяването с четирите свободи, само че въпреки това се изисква използването на общата външна митническа цена на Европейски Съюз към трети страни. Този вид също няма да се хареса на Англия, заради това, че при митническия съюз страната не може да подписва независими търговски съглашения. Подобен контракт, обаче би означавал съществуване на митнически надзор и на нетарифни ограничавания при търговията със артикули, както и изключването на редица услуги (най-вероятно финансовите), от които Англия има максимален интерес.
Разбира се, остава и опцията Европейски Съюз и Англия да търгуват по разпоредбите на Световната комерсиална организация. Това би означавало използване на мита за някои артикули, да вземем за пример коли, медикаменти, селскостопански артикули. Не би трябвало да се не помни, че в границите на Световната комерсиална организация се ползва правилото на най-облагодетелстваната нация, съгласно който в случай че Европейски Съюз и Англия създадат компромиси в търговията между тях, са длъжни да дават тези отстъпки и на останалите страни от Световната комерсиална организация.
Според проучвания на влиятелното Лондонското учебно заведение за стопанска система, твърдият Брекзит би означавал използване на разпоредбите на Световната комерсиална организация и надлежно понижаване на търговията с 40% за едно десетилетие, което пък би довело да понижаване на годишния приход на глава от население с 2.6%.
Всъщност Англия ще се опита да вземе най-изгодните за нея детайли от посочените варианти, в това число от съществуващите съглашения за свободна търговия и съглашения за асоцииране, които е сключил Европейския съюз. Вероятно Англия ще упорства са независимо съглашение с Европейски Съюз, което да обезпечи свободен достъп на артикули, а за какво не и на някои типове услуги, само че без да има свободно придвижване на хора, без използване на европейското законодателство, без вноски в бюджета. Поради мощното отвращение на Англия да се преценява с решенията на Съда на Европейски Съюз, тя евентуално ще изиска договаряне на специфичен механизъм за разрешаване на разногласия. Англия желае да бъде изцяло самостоятелна от Европейския съюз, само че мощно желае да изнася артикули и услуги, което пък значи, че ще бъде принудена да преценява стандартите и разпоредбите си с тези на Европейския съюз.
В първия оповестен документ, който показва позицията във връзка с комерсиалните връзки, Англия декларира, че ще напусне съществуващия митнически съюз на Европейски Съюз, само че би желала да поддържа " близко асоцииране " за стеснен временен интервал, с цел да може и двете страни да имат време да приготвят нужната инфраструктура за граничните инспекции. След този временен интервал, английското предложение е да бъдат подписани едно или две непрекъснати митнически съглашения с оптимално опростяване на митническите формалности и граничните инспекции.
Посочена е и втора алтернатива - договаряне на " ново митническо партньорство ", което би могло да отстрани в оптималната степен митническия надзор, т.е. опазване на настоящия статут, в това число използване на единната митническа цена за артикули, идващи от трети страни и събиране на мита от името на страните членки на Европейски Съюз за артикули, които ще влизат в Европейски Съюз през английските пристанища.
И при двете оферти, обаче, Англия не желае да бъде в митнически съюз с Европейски Съюз, с цел да може сама да подписва търговски съглашения с трети страни. Кайр Стармър – секретар в сянка за Брекзит - окачестви предложенията като " непоследователни и несъответстващи, предопределени да замажат продължаващите дълбоки разделения в държавното управление ".
Всъщност, в действителност в позицията са препоръчани две прекомерно разнообразни варианти, само че това което ги сплотява е, че и двете наподобяват еднообразно нереалистични.
Първото предложение предлага определяне на " нова митническа граница с Европейски Съюз ", без да се нарушава търговията. Втората допуска новото митническо партньорство да бъде контрактувано по този начин, че на процедура да няма митническа граница, като по едно и също време с това Англия да е свободна да подписва нови търговски контракти с трети страни. Документът е израз на пожелателното мислене за добиване на оптималната полза за английската търговия, само че е заблуда, че е допустимо по едно и също време да се запазят всички прерогативи на свободната търговия с Европейски Съюз, когато Англия се отдръпва от митническия съюз. Или казано по-просто: Англия желае да резервира митническите привилегии след Брекзит, само че по едно и също време с това да договаря независимо други търговски съглашения.
Първата реакция на Европейския съюз е дипломатична, само че твърда. Филип Хоган, комисарят по селското стопанство на Европейски Съюз, сподели пред английския вестник " Файненшъл таймс ", че приветства " апетита на Англия за прагматичен и рационален метод за реализиране на съглашение за свободна търговия ", само че че " има високо равнище на илюзия в Лондон " по отношение на количеството юридическа работа, която би трябвало да се извърши, с цел да се изпълнят концепциите й и изключително по отношение на желанието и готовността на останалите 27 държави-членки да се съгласят с тези оферти.
Ги Ферхофстад, отговарящ за Брекзит от страна на Европейския парламент, отхвърли изрично английските оферти с аргумента, че не е допустимо страната да бъде и в митнически съюз, и отвън него и да има " невидима граница ". Той квалифицира предложенията като " фикция ".
Подобна реакция пристигна и от Чехия – не е допустимо Англия да има същите преимущества в търговията с Европейски Съюз, а по-малко отговорности. Засега Европейският съюз остава на позицията, че на първо време би трябвало да се решат проблемите с правата на жителите, границата с Ирландия и средствата, които Англия би трябвало да заплати в бюджета на Европейски Съюз, и по-късно да се договарят бъдещите връзки.
И по този начин, първият документ от предстоящата дузина позиции на Англия, не внася особена изясненост в " бъркотията Брекзит ", само че той още един път удостоверява, че Англия постоянно е поставяла своята полза пред всичко останало и че, даже напускайки Европейския съюз, желае да резервира комерсиалните привилегии, отървавайки се от всички " досадни " отговорности.
Вероятно най-трудното ще бъде съчетаването на " великите илюзии " на Англия за суверенитет и нейните търговски потребности и стремежи. Често човек прави оценка това, което има едвам когато го загуби. Получавайки " ерзац суверенитет ", евентуално Англия ще премисли отношението си към участието в Европейски Съюз, едвам когато го загуби.
If I go, there will be trouble
And if I stay it will be double "
The Clash
Измина повече от година от референдума в Обединеното кралство, който сложи въпроса за овакантяване на Европейския съюз. Девет месеца по-късно за първи път в историята на европейската интеграция беше публично задействан станалият общопризнат член 50 от Договора за Европейския съюз, с което беше сложено началото на двугодишния интервал за договаряне на раздялата сред Европейския съюз и Обединеното кралство. На 30 март 2019г. би следвало тази страна към този момент да не е част от европейското семейство.
Казано по този метод, всичко наподобява елементарно – британците взеха решение, че желаят да изоставен, останалите страни от Европейски Съюз одобриха това решение, което въпреки и мъчително, сплоти техните редици, и в този момент остава да бъдат " конкретизирани някои детайлности по тази разлъка ".
На процедура, обаче, всичко се оказа доста по-сложно и объркано. Ситуацията към Брекзит може да бъде най-добре систематизирана с думите на финансовия министър на Англия Филип Хамънд: " Има явен капацитет Брекзит да стане мотив за най-голямата икономическа, дипломатическа и конституционна неразбория в актуалната история на Англия, с непознати последствия за страната, държавното управление и за самия план Брекзит ".
Преди да стартират договарянията за бъдещите дълготрайни връзки, би трябвало да се реализира прогрес по няколко чувствителни въпроса: за правата на европейските жители, за ирландската граница и за размера на средствата, които Англия дължи на бюджета на Европейски Съюз. И трите въпроса са противоречиви и нямат елементарен отговор, заради което след двата кръга договаряния към момента не е реализиран прогрес по нито един от тях.
Главният договарящ на Европейски Съюз Мишел Барние назова първия кръг на договарянията кръг за образуване, втория – за показване на позициите, а третия (който ще се организира в края на август т.г.) – за изясняване на позициите основно по тези три въпроса.
В същина се оказва, че излизането на Обединеното кралство от 44-годишното взаимно общуване напълно не е елементарно и безболезнено, както обясняваше пропагандата ( " излизаме бързо и елементарно, спестяваме незабавно огромни суми, които няма да плащаме за бюджета на Европейски Съюз, и продължаваме безпроблемно да търгуваме с Европейски Съюз " ) – в противен случай, то е извънредно комплицирано и скъпо упражнение даже и за тези, които уверено гласоподаваха за него. Може би тази убеденост за елементарно и безпроблемно излизане има историческа основа – Обединеното кралство непрестанно успяваше да контракти така наречен opting out – безучастие в политики, безучастие в съответни ограничения, специфична отстъпка при вноската за бюджета на Европейски Съюз.
Това " изключително и особено " английско участие създаваше усещането, че страната е с единия крайник в Европейския съюз, а с другия – отвън него, освен това имайки привилегията да избира единствено това, което й харесва и от което има съответна изгода. Всичко това подхрани упованията, че Англия ще може да избира и да резервира изгодите от участието, отървавайки се бързо от отговорностите. Този път по всичко наподобява обаче, че страните членки няма да бъдат по този начин отстъпчиви към напускащата Англия и няма да й разрешат да си избира от менюто, единствено това, което й е преференциално.
Обединеното кралство разгласи, че ще разгласява до края на октомври една дузина документи, в които ще изложи своите позиции по съответните въпроси за бъдещите връзки с Европейски Съюз, които би трябвало да бъдат разисквани в границите на следващия кръг договаряния през есента. Първият документ, оповестен на 15 август т.г., е отдаден на комерсиалните взаимоотношения. Но преди да проучваме английската позиция, дано разгледаме какви са вероятните варианти.
При така наречен норвежки модел – Норвегия, Исландия и Лихтенщайн са свързани с Европейския съюз в Европейско икономическо пространство. Тези страни вземат участие в единния европейски пазар (без селското стопанство и рибарството), одобряват четирите свободи на придвижване на хора, артикули, услуги и капитали, ползват законодателството на Европейски Съюз в областта на единния пазар (без да вземат участие в неговото създаване) и вършат вноски в бюджета на Европейски Съюз.
При така наречен швейцарски модел, връзките на Швейцария с Европейски Съюз се контролират от особено и много комплицирано съглашение, съгласно което Швейцария има достъп до единния пазар на артикули (без селскостопански продукти), само че не и до единния пазар на услуги (включително финансови). Швейцария също дава своята вноска за бюджета на Европейски Съюз, приема законодателството, обвързвано с единния пазар, както и свободното придвижване на хора. Нито страните от Европейското икономическо пространство, нито Швейцария са в митнически съюз с Европейски Съюз, което значи на процедура, че те могат независимо да договарят търговски съглашения с трети страни.
Демонстрираното до момента предпочитание за " корав " Брекзит от страна на Англия, която нито желае да заплаща вноски в бюджета на Европейски Съюз в бъдеще, нито да ползва европейското законодателство, отхвърлят автоматизирано тези две варианти. Това, което Англия би се пробвала да направи, е да изиска особено съглашение като Швейцария, посредством което да си извоюва съответни преференциални клаузи по отношение на единния пазар.
Друга алтернатива е митническият съюз, какъвто съществува в връзките на Европейски Съюз с Турция. Той се отнася единствено за промишлените артикули, не планува вноски в бюджета на Европейски Съюз или съобразяването с четирите свободи, само че въпреки това се изисква използването на общата външна митническа цена на Европейски Съюз към трети страни. Този вид също няма да се хареса на Англия, заради това, че при митническия съюз страната не може да подписва независими търговски съглашения. Подобен контракт, обаче би означавал съществуване на митнически надзор и на нетарифни ограничавания при търговията със артикули, както и изключването на редица услуги (най-вероятно финансовите), от които Англия има максимален интерес.
Разбира се, остава и опцията Европейски Съюз и Англия да търгуват по разпоредбите на Световната комерсиална организация. Това би означавало използване на мита за някои артикули, да вземем за пример коли, медикаменти, селскостопански артикули. Не би трябвало да се не помни, че в границите на Световната комерсиална организация се ползва правилото на най-облагодетелстваната нация, съгласно който в случай че Европейски Съюз и Англия създадат компромиси в търговията между тях, са длъжни да дават тези отстъпки и на останалите страни от Световната комерсиална организация.
Според проучвания на влиятелното Лондонското учебно заведение за стопанска система, твърдият Брекзит би означавал използване на разпоредбите на Световната комерсиална организация и надлежно понижаване на търговията с 40% за едно десетилетие, което пък би довело да понижаване на годишния приход на глава от население с 2.6%.
Всъщност Англия ще се опита да вземе най-изгодните за нея детайли от посочените варианти, в това число от съществуващите съглашения за свободна търговия и съглашения за асоцииране, които е сключил Европейския съюз. Вероятно Англия ще упорства са независимо съглашение с Европейски Съюз, което да обезпечи свободен достъп на артикули, а за какво не и на някои типове услуги, само че без да има свободно придвижване на хора, без използване на европейското законодателство, без вноски в бюджета. Поради мощното отвращение на Англия да се преценява с решенията на Съда на Европейски Съюз, тя евентуално ще изиска договаряне на специфичен механизъм за разрешаване на разногласия. Англия желае да бъде изцяло самостоятелна от Европейския съюз, само че мощно желае да изнася артикули и услуги, което пък значи, че ще бъде принудена да преценява стандартите и разпоредбите си с тези на Европейския съюз.
В първия оповестен документ, който показва позицията във връзка с комерсиалните връзки, Англия декларира, че ще напусне съществуващия митнически съюз на Европейски Съюз, само че би желала да поддържа " близко асоцииране " за стеснен временен интервал, с цел да може и двете страни да имат време да приготвят нужната инфраструктура за граничните инспекции. След този временен интервал, английското предложение е да бъдат подписани едно или две непрекъснати митнически съглашения с оптимално опростяване на митническите формалности и граничните инспекции.
Посочена е и втора алтернатива - договаряне на " ново митническо партньорство ", което би могло да отстрани в оптималната степен митническия надзор, т.е. опазване на настоящия статут, в това число използване на единната митническа цена за артикули, идващи от трети страни и събиране на мита от името на страните членки на Европейски Съюз за артикули, които ще влизат в Европейски Съюз през английските пристанища.
И при двете оферти, обаче, Англия не желае да бъде в митнически съюз с Европейски Съюз, с цел да може сама да подписва търговски съглашения с трети страни. Кайр Стармър – секретар в сянка за Брекзит - окачестви предложенията като " непоследователни и несъответстващи, предопределени да замажат продължаващите дълбоки разделения в държавното управление ".
Всъщност, в действителност в позицията са препоръчани две прекомерно разнообразни варианти, само че това което ги сплотява е, че и двете наподобяват еднообразно нереалистични.
Първото предложение предлага определяне на " нова митническа граница с Европейски Съюз ", без да се нарушава търговията. Втората допуска новото митническо партньорство да бъде контрактувано по този начин, че на процедура да няма митническа граница, като по едно и също време с това Англия да е свободна да подписва нови търговски контракти с трети страни. Документът е израз на пожелателното мислене за добиване на оптималната полза за английската търговия, само че е заблуда, че е допустимо по едно и също време да се запазят всички прерогативи на свободната търговия с Европейски Съюз, когато Англия се отдръпва от митническия съюз. Или казано по-просто: Англия желае да резервира митническите привилегии след Брекзит, само че по едно и също време с това да договаря независимо други търговски съглашения.
Първата реакция на Европейския съюз е дипломатична, само че твърда. Филип Хоган, комисарят по селското стопанство на Европейски Съюз, сподели пред английския вестник " Файненшъл таймс ", че приветства " апетита на Англия за прагматичен и рационален метод за реализиране на съглашение за свободна търговия ", само че че " има високо равнище на илюзия в Лондон " по отношение на количеството юридическа работа, която би трябвало да се извърши, с цел да се изпълнят концепциите й и изключително по отношение на желанието и готовността на останалите 27 държави-членки да се съгласят с тези оферти.
Ги Ферхофстад, отговарящ за Брекзит от страна на Европейския парламент, отхвърли изрично английските оферти с аргумента, че не е допустимо страната да бъде и в митнически съюз, и отвън него и да има " невидима граница ". Той квалифицира предложенията като " фикция ".
Подобна реакция пристигна и от Чехия – не е допустимо Англия да има същите преимущества в търговията с Европейски Съюз, а по-малко отговорности. Засега Европейският съюз остава на позицията, че на първо време би трябвало да се решат проблемите с правата на жителите, границата с Ирландия и средствата, които Англия би трябвало да заплати в бюджета на Европейски Съюз, и по-късно да се договарят бъдещите връзки.
И по този начин, първият документ от предстоящата дузина позиции на Англия, не внася особена изясненост в " бъркотията Брекзит ", само че той още един път удостоверява, че Англия постоянно е поставяла своята полза пред всичко останало и че, даже напускайки Европейския съюз, желае да резервира комерсиалните привилегии, отървавайки се от всички " досадни " отговорности.
Вероятно най-трудното ще бъде съчетаването на " великите илюзии " на Англия за суверенитет и нейните търговски потребности и стремежи. Често човек прави оценка това, което има едвам когато го загуби. Получавайки " ерзац суверенитет ", евентуално Англия ще премисли отношението си към участието в Европейски Съюз, едвам когато го загуби.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ