Шоу за оцеляване, в което обикновени хора кацат на далечен

Шоу за оцеляване, в което елементарни хора кацат на отдалечен другоземен остров и се борят за премия от 300 хиляди лв.. Поставени в тежки условия, с лимитирани запаси, те би трябвало да се запазят душевен и физически благодарение на мозъка си, да градят тактики, да основават съюзи, да печелят провокации. Това представление е „ Островът на 100-те гривни “ в ефира на bTV. Във всеки миг от живота на 30-те участници в надпреварата участват двамата водещи – Диляна Попова и Александър Сано. Известни, красиви, дисциплинирани и достоверни, само че все пак  „ отвън обувките си ” и на непозната територия.Съпричастни на страстите и преживяванията на участниците, на смелостта и удовлетворението, на тъгите и насладите им, те ни демонстрират най-интересните моменти. Точно в ролята им на съпреживяващи наблюдаващи ги поканихме да ни опишат с какво се срещнаха и по какъв начин то ги промени.  Защото „ Островът на 100-те гривни “ като се изключи че ни забавлява, ни дава и убеденост в силата на инстинкта за оцеляване, затвърден във всички нас.

Кое е най-голямото затруднение на Острова? Сано: Първосигнално човек би решил, че това е околната среда – горещина, влага, инсекти, животни и така нататък, само че в действителност най-голямото затруднение си остава индивидът. А другояче гладът и битовите неволи са огромно тестване, при което проличават качества, дефекти и предели.
Диляна: На острова има над 80 типа рискови растения и животни, които могат да те убият. Влагата, поради която раните зарастват доста постепенно, също е фактор. Съгласна съм, че оскъдната храна е предизвикателство № 1. Но след втората седмица започваш да свикваш с лишенията.   Какво може да върне в играта човек, който е на ръба и съвсем се е отказал да продължи?
Сано: Чисто механически, някой да го подари със избавителна гривна. Иначе – приятелско рамо и човешко отношение постоянно правят чудеса.
Диляна: Гривната, като се изключи че дава живот на Острова, се трансформира в тласък да мислиш стратегически и да играеш съсредоточено. Каква е цената на втория късмет (когато някой даде гривната си на различен, с цел да го избави, например)?
Сано: За този, на който е дарена гривна – това е скъпо. За даряващия това най-често значи завършек на приключението.
Диляна: Когато получиш втори късмет, би трябвало да го защитиш. Тогава става доста забавно, тъй като започваш да играеш за двама. Кое съгласно вас ще развълнува най-вече феновете на „ Островът “?
Сано: От една страна, природата и зрелищните игри, изпитващи освен физиката, само че и душeвността. От друга страна, самите играчи. Кастингът е доста мощен. Това са извънредно разнообразни и цветни хора, всеки със своите странности, мощни и слаби страни. Аз персонално на няколко пъти се впечатлих прелестно от постъпките на избрани играчи.
Диляна: За мен най-вълнуващото в „ Островът “ е безспорната непредвидимост. Локацията е красива, само че по едно и също време рискова. Игрите са вълнуващи, само че и доста напрегнати. Участниците са забавни и занимателни, само че под повърхността на техните връзки тлеят спорове и се плетат тактики. Да не забравяме също, че в това риалити шансът играе огромна роля, както и това да го използваш по верния метод. Наблюдавахте „ море “ от човешки взаимоотношения и страсти. Какво в тези характерни условия е значимо за основаването и за неуспеха на едно другарство?
Сано: Откритите връзки и това кой по какъв начин мина през моралните проблеми. През цялото време повтаряхме на играчите, че те дефинират разпоредбите в „ тяхната галактика “ и всеки избира по какъв начин да извърви пътя си в играта.
Диляна: Когато би трябвало да се справяш при доста тежки условия, инстинктът за самозапазване се оказва по-силен от всичко. Имам възприятието, че е имало доста сълзи – вие поплакахте ли си?
Сано: Аз да. Един-единствен път. Вълнувах се доста пъти, само че се сдържах по професионални аргументи. Веднъж обаче не съумях.
Диляна: Плаках. Имаше доста прочувствени моменти, които беше невероятно да не съпреживявам. Какво от „ Островът “ бихте желали да придвижите в своята действителност или в общата ни действителност?
Сано: Определено това чувство за общественост! Невероятно е по какъв начин на тази територия живеем пет индивида на кръст и не подозираме, че е доста по-добре и значимо да си оказваме помощ, вместо да си пречим.
Диляна, наложи се да се откъснеш за дълъг интервал от всекидневието си в България. Кое ти липсваше най-вече?
Нищо не ми липсваше. Синът ми беше при мен. А от всичко друго, с което бях привикнала, си починах. Сано, до момента в който беше на острова, стана дядо. Спа ли въобще, откакто научи новината?  
За късите си 47 години съм претърпял толкоз доста, че мъчно нещо може да ме разклати. Но в никакъв случай няма да не помни по какъв начин след края на оня снимачен ден на лодка в Индийския океан дойде известие от сина ми: „ Вече си дядо “, плюс няколко фотоси. В един миг усетих, че съм толкоз усмихнат, че всичките ми сътрудници на лодката се развълнуваха. Разбира се, поляхме раждането на Беатрис незабавно откакто стъпихме на сушата. 2024 година не можеше да ми даде нищо по-красиво. Лично за вас кое е най-голямото задоволство по-късно преживяване на острова?
Сано: Че успяхме да го изпълним. Беше рисково мъчно. Но най-много, че огромна част от играчите не изгубиха верния взор върху живота, или най-малко аз по този начин го видях.
Диляна: За мен това е един от най-яките ми работни задължения. Работиш, а се чувстваш изцяло свободен. (Смее се.) Готова съм незабавно да се върна на острова за още няколко месеца.