Европа се сближава с Тайван
Шоколадът „ Рута “ може да не е доста прочут отвън Литва. Но в Тайван се трансформира в същински шлагер, написа Financial Times, съобщи Investor.
Откакто балтийската страна разгласи през март, че ще отвори посланичество в Тайпе – едно равнище под публична дипломатическа задача, нов знак за задълбочаващи се връзки, тайванските притежатели на кредитни карти са купили литовски артикули за 2,5 милиарда нови тайвански $ (90 млн. щатски долара). Малката страна се трансформира в седмия по величина пазар за пазаруващите онлайн тайландци.
Увлечението по литовското сладко прелъщение е единствено един симптом за новата обич сред Тайван и страните от Централна и Източна Европа. Балтийските страни, Полша, Чехия и Словакия подариха ваксини против COVID-19 на Тайпе през последните месеци – единствените страни членки на Европейски Съюз, които направиха това. Главният стопански плановик на Тайван би трябвало да оглави 65-членна делегация с вложители до три от четирите страни през октомври.
Затоплянето на връзките се случва в миг, когато държавните управления премислят връзките си с Китай, откакто очакванията за стопански изгоди от съдействието отстъпиха пред страховете от доминация на властническата супер мощ
„ След като Китай сътвори 17+1, имаше доста високи упования “, разяснява Юстина Шчудлик от Полския институт за интернационалните връзки, имайки поради група за връзки със страните от Централна и Източна Европа, която Пекин откри. „ Но последователно осъзнахме, че това партньорство не носи плодове, а стремежите на Китай са по-скоро пиар “, добавя тя.
Изследване на мнението на европейците за Китай, оповестено мминалата година, от Palacký University Olomouc и Централноевропейския институт за азиатски проучвания, откри, че Сърбия и Латвия са единствените страни от Централна и Източна Европа с преобладаващо позитивно мнение. В Чехия, страната, където настройките бяха най-враждебни, 56 на 100 от интервюираните имаха негативно отношение към Пекин, а 41 на 100 обявиха, че мнението им се е влошило през последните три години.
Разочарованието от пропуснатите стопански благоприятни условия е една от аргументите. Полша се стремеше към по-близки връзки с Китай през 2008 година с вярата за икономическа поддръжка след международната финансова рецесия. Варшава беше обезпокоена и че е свръхзависима от европейските пазари и беше изправена пред намаляващо финансиране от Европейски Съюз. Но ентусиазмът стартира да отслабва, когато стана ясно, че Пекин счита да употребява икономическата си тежест, с цел да ускорява въздействието си, а изгодите за стопанската система бяха малко.
Поредица от събития ускориха терзанията, споделя Шчудлик. Сред тях са проектът на Пекин „ Произведено в Китай 2025 “ за самодостатъчност в съществени промишлености като полупроводниците, агресивното придобиване на немската компания за роботика Kuka от китайски вложители през 2016 година и самодейността „ Един пояс, веднъж “ – програмата на Пекин за създаване на инфраструктура, която остави партньорските страни мощно задлъжнели. „ Разбрахме, че те желаят достъп до доста значима инфраструктура и че с капиталовите планове се стремят към надзор “, отбелязва Шчудлик
Притесненията в политическите среди са още по-големи. За доста страни от Централна и Източна Европа освобождението от руска окупация или доминация през 1989 година е значима част от идентичността им. По-старото потомство счита Китай за враждебен поради смазването от Пекин на митингите на площад „ Тянанмън “ по същото време, когато те се измъкваха от задгранична доминация
По същата причина районът следи с паника все по-близките връзки на Китай с Русия. Съвместните военноморски учения на двете страни през 2017 година в Балтийско море се трансфораха в „ потрес за Полша “, отбелязва Шчудлик.
Литва се отдръпна от групата 17+1 през май. Президентът на страната Гитанас Науседа съобщи наскоро пред Financial Times, че Вилнюс желае да има връзки с Китай, „ учредени на правилото на взаимното почитание “, и настоя, че страната е „ свободна “ да реши с кого желае да си сътрудничи. „ Това не би трябвало да носи в допълнение напрежение “, добави той.
За балтийските страни става въпрос на принцип и да поддържат млади и дребни демокрации, откакто Исландия стана първата страна, признала тяхната самостоятелност от Съветския съюз през 1990 година
„ Имахме огромната поддръжка на дребна страна доста надалеч от Литва. Исландия призна нашата самостоятелност и сподели на света, че полезностите и правилата към момента имат огромно значение в днешните времена “, сподели Науседа.
Литва беше най-красноречива във втвърдяването на позицията си към Китай. След решението на страната да откри взаимни представителства с Тайван, която в този момент е в пълномащабен спор с Китай, Вилнюс и Пекин повикаха посланиците си.
Литовският парламент одобри и сериозни резолюции към Китай, в това число една, която подлага на критика политиките на Пекин в Синдзян, където се твърди, че милиони етнически уйгури са били интернирани в лагери, а друга призоваваше за възбрана на китайската софтуерна компания Huawei
Естония и Латвия дадоха ясно да се разбере, че биха предпочели Европейски Съюз да поеме водачеството в връзките с Китай.
„ Трябва да мислим за идните десетилетия и по какъв начин можем да балансираме тази нападателна упоритост, защото Китай желае да стане супер мощ “, разяснява този месец Марко Михкелсон, ръководител на комисията по външна политика в естонския парламент. Той добави, че в този момент форматът 16+1 не е проработил добре и повече „ общи дейности “ от Европейски Съюз биха били по-добър вид.
Но специалисти считат, че бързо раздробяване на групата е малко евентуално.
Мартина Хала, създател и шеф на онлайн платформата Sinopsis за разбори за Китай, подкрепяна от Карловия университет в Прага, споделя, че „ през 2012 година е било по-лесно да се присъединиш, в сравнение с в този момент да напуснеш “.
„ Поуката от нападателните дейности на Пекин против Литва ще бъде страните да опитат да изоставен групово вместо самостоятелно. Но това може да е мъчно за съгласуване “, споделя Хала.
Откакто балтийската страна разгласи през март, че ще отвори посланичество в Тайпе – едно равнище под публична дипломатическа задача, нов знак за задълбочаващи се връзки, тайванските притежатели на кредитни карти са купили литовски артикули за 2,5 милиарда нови тайвански $ (90 млн. щатски долара). Малката страна се трансформира в седмия по величина пазар за пазаруващите онлайн тайландци.
Увлечението по литовското сладко прелъщение е единствено един симптом за новата обич сред Тайван и страните от Централна и Източна Европа. Балтийските страни, Полша, Чехия и Словакия подариха ваксини против COVID-19 на Тайпе през последните месеци – единствените страни членки на Европейски Съюз, които направиха това. Главният стопански плановик на Тайван би трябвало да оглави 65-членна делегация с вложители до три от четирите страни през октомври.
Затоплянето на връзките се случва в миг, когато държавните управления премислят връзките си с Китай, откакто очакванията за стопански изгоди от съдействието отстъпиха пред страховете от доминация на властническата супер мощ
„ След като Китай сътвори 17+1, имаше доста високи упования “, разяснява Юстина Шчудлик от Полския институт за интернационалните връзки, имайки поради група за връзки със страните от Централна и Източна Европа, която Пекин откри. „ Но последователно осъзнахме, че това партньорство не носи плодове, а стремежите на Китай са по-скоро пиар “, добавя тя.
Изследване на мнението на европейците за Китай, оповестено мминалата година, от Palacký University Olomouc и Централноевропейския институт за азиатски проучвания, откри, че Сърбия и Латвия са единствените страни от Централна и Източна Европа с преобладаващо позитивно мнение. В Чехия, страната, където настройките бяха най-враждебни, 56 на 100 от интервюираните имаха негативно отношение към Пекин, а 41 на 100 обявиха, че мнението им се е влошило през последните три години.
Разочарованието от пропуснатите стопански благоприятни условия е една от аргументите. Полша се стремеше към по-близки връзки с Китай през 2008 година с вярата за икономическа поддръжка след международната финансова рецесия. Варшава беше обезпокоена и че е свръхзависима от европейските пазари и беше изправена пред намаляващо финансиране от Европейски Съюз. Но ентусиазмът стартира да отслабва, когато стана ясно, че Пекин счита да употребява икономическата си тежест, с цел да ускорява въздействието си, а изгодите за стопанската система бяха малко.
Поредица от събития ускориха терзанията, споделя Шчудлик. Сред тях са проектът на Пекин „ Произведено в Китай 2025 “ за самодостатъчност в съществени промишлености като полупроводниците, агресивното придобиване на немската компания за роботика Kuka от китайски вложители през 2016 година и самодейността „ Един пояс, веднъж “ – програмата на Пекин за създаване на инфраструктура, която остави партньорските страни мощно задлъжнели. „ Разбрахме, че те желаят достъп до доста значима инфраструктура и че с капиталовите планове се стремят към надзор “, отбелязва Шчудлик
Притесненията в политическите среди са още по-големи. За доста страни от Централна и Източна Европа освобождението от руска окупация или доминация през 1989 година е значима част от идентичността им. По-старото потомство счита Китай за враждебен поради смазването от Пекин на митингите на площад „ Тянанмън “ по същото време, когато те се измъкваха от задгранична доминация
По същата причина районът следи с паника все по-близките връзки на Китай с Русия. Съвместните военноморски учения на двете страни през 2017 година в Балтийско море се трансфораха в „ потрес за Полша “, отбелязва Шчудлик.
Литва се отдръпна от групата 17+1 през май. Президентът на страната Гитанас Науседа съобщи наскоро пред Financial Times, че Вилнюс желае да има връзки с Китай, „ учредени на правилото на взаимното почитание “, и настоя, че страната е „ свободна “ да реши с кого желае да си сътрудничи. „ Това не би трябвало да носи в допълнение напрежение “, добави той.
За балтийските страни става въпрос на принцип и да поддържат млади и дребни демокрации, откакто Исландия стана първата страна, признала тяхната самостоятелност от Съветския съюз през 1990 година
„ Имахме огромната поддръжка на дребна страна доста надалеч от Литва. Исландия призна нашата самостоятелност и сподели на света, че полезностите и правилата към момента имат огромно значение в днешните времена “, сподели Науседа.
Литва беше най-красноречива във втвърдяването на позицията си към Китай. След решението на страната да откри взаимни представителства с Тайван, която в този момент е в пълномащабен спор с Китай, Вилнюс и Пекин повикаха посланиците си.
Литовският парламент одобри и сериозни резолюции към Китай, в това число една, която подлага на критика политиките на Пекин в Синдзян, където се твърди, че милиони етнически уйгури са били интернирани в лагери, а друга призоваваше за възбрана на китайската софтуерна компания Huawei
Естония и Латвия дадоха ясно да се разбере, че биха предпочели Европейски Съюз да поеме водачеството в връзките с Китай.
„ Трябва да мислим за идните десетилетия и по какъв начин можем да балансираме тази нападателна упоритост, защото Китай желае да стане супер мощ “, разяснява този месец Марко Михкелсон, ръководител на комисията по външна политика в естонския парламент. Той добави, че в този момент форматът 16+1 не е проработил добре и повече „ общи дейности “ от Европейски Съюз биха били по-добър вид.
Но специалисти считат, че бързо раздробяване на групата е малко евентуално.
Мартина Хала, създател и шеф на онлайн платформата Sinopsis за разбори за Китай, подкрепяна от Карловия университет в Прага, споделя, че „ през 2012 година е било по-лесно да се присъединиш, в сравнение с в този момент да напуснеш “.
„ Поуката от нападателните дейности на Пекин против Литва ще бъде страните да опитат да изоставен групово вместо самостоятелно. Но това може да е мъчно за съгласуване “, споделя Хала.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ