Как се появява шоколадът в Русия
Шоколадът не е фиктивен в Русия, само че пък много се харесва на жителите ѝ.
Казват, че любимецът на Екатерина II го похапвал с шунка или пилешко.
Според една от версиите горещият шоколад е донесен в Русия при започване на XVIII в. от Европа от император Петър I. Аристокрацията не се влюбва в напитката от какаови зърна мигновено и я назовава „вещерска отвара“ и „сироп от сажди“. Може би поради това се появява друга версия, обвързвана с името на Екатерина II.
Според тази версия горещият шоколад се появява в Петербург в края на XVIII в. с помощта на посланика на Венецуела Франсиско де Миранда. Той е показан на любимеца на императрица Екатерина II, княз Потьомкин, който високо прави оценка горещата напитка. Запазени са писмени свидетелства, че Потьомкин всекидневно „пиел ту кафе, ту шоколад по пет-шест пъти, до момента в който си похапвал шунка или пилешко“. Най-вероятно императрицата също е харесала шоколада – дворът прави поръчка на какао и шоколадът пуска корени в Русия, въпреки че си остава скъпа напитка, налична единствено за висшето общество.
Франсиско де МирандаСвободни източници
Генерал-лейтенант Константин Щакелберг, шеф на придворния оркестър на Александър III, отбелязва в записките си в края на XIX в., че „на Височайшите в двора, след храната, с изключение на кафе, се сервира и чашка шоколад – бит, непокътнат от времето на императрица Екатерина II“.
Едва през XIX в. се появява по-евтиното какао на прахуляк и захарта от цвекло и тогава напитката става по-достъпна. Има непокътнати писмени свидетелства от 1818 година, в която клиент на Санкт Петербург написа до Москва, че на Невския проспект има лавка, на която „може да починеш прелестно и да изпиеш чашка парещ шоколад“.
Тържествен обяд в Грановитата палатаМихаил Зичи
Шоколадът стартира да се появява и в литературните творби – на Достоевски, Гогол и други. Например, през 1872 година писателят Иван Тургенев разказва сервирането му в повестта си „Пролетни води“ по следния метод: „…огромен порцеланов чайник, цялостен с дъхав шоколад, заобиколен от чашки, деканти със сироп, бисквити и кифлички, даже цветя“.
Рецептата за парещ шоколад от това време е записана в известната кулинарна книга от 1861 година „Подарък за младата домакиня“ от Елена Молоховец: „за 3 чаши мляко се вземат от 50 до 100 г шоколад. Той може да се настърже или да се натроши на части, да се свари с млякото, като се разбърква постоянно, да се разлее по чашите и настрана да се сервира захар. В този шоколад от време на време се поставя и лъжичка гъста разрушена сметана“.
Най-големите шоколадови заводи преди революцията
През втората половина на XIX в. – началото на XX в. в страната с открити към 600 шоколадови заводи. През 1914 година (началото на Първата международна война) в Санкт Петербург работят 170 компании за шоколад, а в Москва броят им е 213.
Сградата на фабрика „Эйнемъ“Свободни източници
Фабриката на Ейнем
През 1851 година немският бизнесмен (поданик на страната Вюртемберг) Фердинанд Теодор декор Ейнем (в Русия той приема името Фьодор) отваря работилница за шоколад и бонбони и неголяма сладкарница на Арбат. Предприятието се оказва сполучливо и през 1867 година той съумява да построи фабрика на крайбрежната улица „Софийска“. Производството се усилва съществено и през 1871 година половината от сладостите в Москва се създават под управлението на Ейнем и неговия немски сътрудник Юлиус Гайс. За една година те създават 32 тона шоколад, 160 тона шоколадови бонбони, 24 тона чаени бисквити и 64 тона натрошена захар.
Кутийка, в която са продавани бонбони „Эйнемъ“Дмитрий Коробейников, Екатерина Чеснокова/Sputnik
Купувачите харесват освен усета на сладките изкушения, само че и кутиите, в които ги продават. Най-скъпите са опаковани в кутии от кадифе, кожа, коприна и златни щампи. В кутията има и изненада. Заедно с шоколадовите произведения те получават и бележки от шеговитите „Шоколадов валс“ или „Кекс галоп“.
Свободни източници
Едни от най-известните бонбони на фабриката са „Мишка късолапи“, създадени за първи път през 1913 година. Тяхната известност е непокътната и до през днешния ден. Рисунката на опаковката е основана на сюжета на известната картина на Иван Шишник „Утро в боровата гора“.
Фабриката на Абрикосов и синове
С името на Алексей Абрикосов е обвързвана съветската история на шоколада и преориентацията на шоколадовата продукция към децата. И това не е инцидентно: той и жена му имат 22 деца. През пролетта на 1879 година компанията „А.И. Абрикосов и синове“ купува земя в региона на Соколникова земя, където е издигнат сладкарският им цех. През 1880 година е учредено „Фабрично-търговско съдружие А.И Абрикосов и синове“.
Свободни източници
Абрикосов първи в Русия стартира да покрива сухи плодове с шоколадова глазура – преди този момент те се внасят извън. През 1899 година компанията бележи най-големия си триумф: тя става снабдител на двора на Негово императорско величество и получава позволение да поставя държавния герб на етикетите си. Във фабриката за първи път се вършат бонбоните „Гъши лапи“ (тогава се назовават „Гъши носове“). В началото на XX в. тук се създават към 4000 т карамел, бонбони, шоколад и бисквити.
Французите Сиу
През 1855 година френските съпрузи Адолф и Южени Сиу отварят в Москва дребна сладкарница с ръчно направени бонбони. По-късно синовете им не престават делото на родителите си и през 1880-те основават компания „С. Сиу и Ко.“ и построяват фабрика. Те създават корав шоколад, карамел, нуга, пастил и мармалад. Фирмените магазини на Сиу се появяват в огромните градове на страната.
„Большевик“Свободни източници
След революцията през 1917 година
Първоначално отношението на руските управляващи към шоколада е отрицателно – той се счита за лакомство за буржоазията. Това, обаче, не пречи в страната да се създават евтини бонбони с изображенията на някои руски водачи на опаковката. Въпреки това, бонбоните не са част от продуктите от първа нужда, а обстановката с питателните артикули в страната по никакъв начин не е лека.
След революцията фабриките на Ейнем и Абрикосови са национализирани. През 1922 година те са прекръстени на „Червен октомври“ и „П. Бабаев“ (в чест на ръководителя на районния изпълком). Повечето дребни фабрики са закрити. Семейство Сиу напуща страната, а заводът им също е национализиран.
Архивна фотография
Отношението на управляващите към шоколда се трансформира в средата на XX век. Правителството поръчва на заводите да създават бонбони от млечен шоколад, които да са налични за руските жители.
През 1946 година фабриката на Бабаев стартира да създава първите в Русия правоъгълни шоколади в разноцветно фолио. През 1960-те и 1970-те години във фабриката са основани нови типове шоколад и бонбони. Най-известни измежду тях са шоколадите „Бабаевски“ и „Вдъхновение“. Горе-долу по това време (1966 г.) „Червен октомври“ пуска и станалия след това популярен шоколад със синеокото момиченце със кърпа – „Альонка“.
Днес „Бабаевски“ и „Червен октомври“ дружно с десетки други шоколадови заводи са част от състава на огромния холдинг „Объединенные Кондитеры“.
създател: МАРИЯ БУНИНА
източник: bg.rbth.com
Казват, че любимецът на Екатерина II го похапвал с шунка или пилешко.
Според една от версиите горещият шоколад е донесен в Русия при започване на XVIII в. от Европа от император Петър I. Аристокрацията не се влюбва в напитката от какаови зърна мигновено и я назовава „вещерска отвара“ и „сироп от сажди“. Може би поради това се появява друга версия, обвързвана с името на Екатерина II.
Според тази версия горещият шоколад се появява в Петербург в края на XVIII в. с помощта на посланика на Венецуела Франсиско де Миранда. Той е показан на любимеца на императрица Екатерина II, княз Потьомкин, който високо прави оценка горещата напитка. Запазени са писмени свидетелства, че Потьомкин всекидневно „пиел ту кафе, ту шоколад по пет-шест пъти, до момента в който си похапвал шунка или пилешко“. Най-вероятно императрицата също е харесала шоколада – дворът прави поръчка на какао и шоколадът пуска корени в Русия, въпреки че си остава скъпа напитка, налична единствено за висшето общество.
Франсиско де МирандаСвободни източници
Генерал-лейтенант Константин Щакелберг, шеф на придворния оркестър на Александър III, отбелязва в записките си в края на XIX в., че „на Височайшите в двора, след храната, с изключение на кафе, се сервира и чашка шоколад – бит, непокътнат от времето на императрица Екатерина II“.
Едва през XIX в. се появява по-евтиното какао на прахуляк и захарта от цвекло и тогава напитката става по-достъпна. Има непокътнати писмени свидетелства от 1818 година, в която клиент на Санкт Петербург написа до Москва, че на Невския проспект има лавка, на която „може да починеш прелестно и да изпиеш чашка парещ шоколад“.
Тържествен обяд в Грановитата палатаМихаил Зичи
Шоколадът стартира да се появява и в литературните творби – на Достоевски, Гогол и други. Например, през 1872 година писателят Иван Тургенев разказва сервирането му в повестта си „Пролетни води“ по следния метод: „…огромен порцеланов чайник, цялостен с дъхав шоколад, заобиколен от чашки, деканти със сироп, бисквити и кифлички, даже цветя“.
Рецептата за парещ шоколад от това време е записана в известната кулинарна книга от 1861 година „Подарък за младата домакиня“ от Елена Молоховец: „за 3 чаши мляко се вземат от 50 до 100 г шоколад. Той може да се настърже или да се натроши на части, да се свари с млякото, като се разбърква постоянно, да се разлее по чашите и настрана да се сервира захар. В този шоколад от време на време се поставя и лъжичка гъста разрушена сметана“.
Най-големите шоколадови заводи преди революцията
През втората половина на XIX в. – началото на XX в. в страната с открити към 600 шоколадови заводи. През 1914 година (началото на Първата международна война) в Санкт Петербург работят 170 компании за шоколад, а в Москва броят им е 213.
Сградата на фабрика „Эйнемъ“Свободни източници
Фабриката на Ейнем
През 1851 година немският бизнесмен (поданик на страната Вюртемберг) Фердинанд Теодор декор Ейнем (в Русия той приема името Фьодор) отваря работилница за шоколад и бонбони и неголяма сладкарница на Арбат. Предприятието се оказва сполучливо и през 1867 година той съумява да построи фабрика на крайбрежната улица „Софийска“. Производството се усилва съществено и през 1871 година половината от сладостите в Москва се създават под управлението на Ейнем и неговия немски сътрудник Юлиус Гайс. За една година те създават 32 тона шоколад, 160 тона шоколадови бонбони, 24 тона чаени бисквити и 64 тона натрошена захар.
Кутийка, в която са продавани бонбони „Эйнемъ“Дмитрий Коробейников, Екатерина Чеснокова/Sputnik
Купувачите харесват освен усета на сладките изкушения, само че и кутиите, в които ги продават. Най-скъпите са опаковани в кутии от кадифе, кожа, коприна и златни щампи. В кутията има и изненада. Заедно с шоколадовите произведения те получават и бележки от шеговитите „Шоколадов валс“ или „Кекс галоп“.
Свободни източници Едни от най-известните бонбони на фабриката са „Мишка късолапи“, създадени за първи път през 1913 година. Тяхната известност е непокътната и до през днешния ден. Рисунката на опаковката е основана на сюжета на известната картина на Иван Шишник „Утро в боровата гора“.
Фабриката на Абрикосов и синове
С името на Алексей Абрикосов е обвързвана съветската история на шоколада и преориентацията на шоколадовата продукция към децата. И това не е инцидентно: той и жена му имат 22 деца. През пролетта на 1879 година компанията „А.И. Абрикосов и синове“ купува земя в региона на Соколникова земя, където е издигнат сладкарският им цех. През 1880 година е учредено „Фабрично-търговско съдружие А.И Абрикосов и синове“.
Свободни източници Абрикосов първи в Русия стартира да покрива сухи плодове с шоколадова глазура – преди този момент те се внасят извън. През 1899 година компанията бележи най-големия си триумф: тя става снабдител на двора на Негово императорско величество и получава позволение да поставя държавния герб на етикетите си. Във фабриката за първи път се вършат бонбоните „Гъши лапи“ (тогава се назовават „Гъши носове“). В началото на XX в. тук се създават към 4000 т карамел, бонбони, шоколад и бисквити.
Французите Сиу
През 1855 година френските съпрузи Адолф и Южени Сиу отварят в Москва дребна сладкарница с ръчно направени бонбони. По-късно синовете им не престават делото на родителите си и през 1880-те основават компания „С. Сиу и Ко.“ и построяват фабрика. Те създават корав шоколад, карамел, нуга, пастил и мармалад. Фирмените магазини на Сиу се появяват в огромните градове на страната.
„Большевик“Свободни източници
След революцията през 1917 година
Първоначално отношението на руските управляващи към шоколада е отрицателно – той се счита за лакомство за буржоазията. Това, обаче, не пречи в страната да се създават евтини бонбони с изображенията на някои руски водачи на опаковката. Въпреки това, бонбоните не са част от продуктите от първа нужда, а обстановката с питателните артикули в страната по никакъв начин не е лека.
След революцията фабриките на Ейнем и Абрикосови са национализирани. През 1922 година те са прекръстени на „Червен октомври“ и „П. Бабаев“ (в чест на ръководителя на районния изпълком). Повечето дребни фабрики са закрити. Семейство Сиу напуща страната, а заводът им също е национализиран.
Архивна фотография Отношението на управляващите към шоколда се трансформира в средата на XX век. Правителството поръчва на заводите да създават бонбони от млечен шоколад, които да са налични за руските жители.
През 1946 година фабриката на Бабаев стартира да създава първите в Русия правоъгълни шоколади в разноцветно фолио. През 1960-те и 1970-те години във фабриката са основани нови типове шоколад и бонбони. Най-известни измежду тях са шоколадите „Бабаевски“ и „Вдъхновение“. Горе-долу по това време (1966 г.) „Червен октомври“ пуска и станалия след това популярен шоколад със синеокото момиченце със кърпа – „Альонка“.
Днес „Бабаевски“ и „Червен октомври“ дружно с десетки други шоколадови заводи са част от състава на огромния холдинг „Объединенные Кондитеры“.
създател: МАРИЯ БУНИНА
източник: bg.rbth.com
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ