Каталунското недоразумение
Шокиращите фрагменти с баталните подиуми от улиците на Барселона, с които се разсъни светът в неделя, хвърлиха в ужас не един и двама. В последна сметка, когато чуеш „ референдум в Каталуня ”, очакваш новината да е на към пето-шесто място в телевизионната емисия – отишли, дали своят вот, изпели по една ария, прибрали се по домовете, огромна работа. А не да гледаш фрагменти на тежковъоръжени и бронирани испански служители на реда, които щурмуват с палки и гумени патрони мирни жители, деца и старци, чакащи на опашки пред изборни секции. Това Барселона ли е или киевския Майдан?! Сигурно и на мнозина от вас нещо сходно ви е минало през главите.
Каталунците, несъмнено, бяха най-изненадани от всички от силовия метод, който започнаха управляващите в Мадрид против тях. Без да е провокиран с освен това от спокойно неделно гражданско непокорство, резултатите от което по този начин или другояче щяха да бъдат оповестени за нелегитимни от Конституционния съд, който е забранил и референдума. Всички социологически изследвания последните години, и испански, и непознати, сочат, че към 60 % от цялото население на Каталуня е срещу концепцията за разединение от Испания. И в случай че Мадрид беше поел риска сходно на Лондон с референдума в Шотландия – да го разреши, да се включи с контра-кампания против сепаратистите („ вижте какъв брой сме си добре дружно ” най-общо беше мотото на англичаните ), да активизира неколцина видни каталунци на своя страна, с цел да вдигнат в деня на вота повече гласоподаватели и щеше в действителност новината да е в края на телевизионната емисия. Още повече, че съгласно окончателните резултати, оповестени от управляващите в Каталуня, изборната интензивност на референдума е била 42,3 %, от които 90 на 100 са дали своят вот „ за ” самостоятелност. Цялата сметка излиза. Даже испанците щяха хипотетично да извадят по-висок резултат, над 58%, и да натрият носа на вековния конкурент. Англичаните съумяха да „ убедят ” единствено 55,3 % от шотландците да „ си останат дружно ”.
Вместо това няколко дни преди референдума, редом на арестите на чиновници от локалната администрация, ангажирани с организирането на вота и изземването на бюлетини, Мадрид краткотрайно лиши полицейските пълномощия на каталунските управляващи и докара хиляди униформени от цяла Испания, които да „ вземат нещата под надзор ”. И до момента в който полицията в неделя изстрелваше гумени патрони над главите на гласоподавателите, техни барселонски сътрудници, дружно с пожарникари и други, се проведоха тук-там с живи вериги, с цел да предпазят съгражданите си. Така и доста бързо стана ясно, че от години администрацията на Каталуня е забранила потреблението от локалните сили на реда на гумените патрони като средство за принуда на демонстрации. С което в Мадрид са решили очевидно да не се съобразят. Но това ще е единствено едно от многото нарушавания на закона, за които водачът на каталунските сепаратисти Карлес Пучдемон ще търси сметка от държавното управление на премиера Мариано Рахой. Чиято тирада в нощта след края на референдума, в която сподели на каталунците, че са се оставили да бъдат „ излъгани ” да се включат в „ нелегално ” допитване, единствено наля в допълнение масло в огъня за хилядите пред монитора на площад „ Каталуня ”.
За „ пропорционалната ”, съгласно Рахой мощ, употребена от органите на реда приказват обстоятелствата – над 800 ранени мирни жители, против 11 служители на реда. Каква част от последните са потърпевши, до момента в който влачат възрастни дами за косите и разрушават стъклените порти на учебните заведения, в които бяха проведени изборните секции, можем единствено да спекулираме. Фактът, че образователните заведения в Каталуня провокираха властта в Мадрид и отвориха вратите си за организирането на допитването, се трансформира в един от знаците на референдума. И поддръжниците на независимостта предизвикателно дрънчаха с веригите си ключове, до момента в който говореше Мариано Рахой от екрана на площада. За да му припомнят един тип. Че ще ги чува постоянно.
Пък и датата на референдума не беше инцидентна – на 1 октомври 1936 година военачалник Франко взема властта в Испания и Каталуня губи самостоятелните права, с които разполага до тогава. С края на военната тирания през 1975 година новата конституция на Испания възстановя огромна част от тях, само че това не задоволява жаждата за самоопределяне на каталунците. Както се видя в неделя от множеството фрагменти с възрастни хора, очевидно чакали три генерации, с цел да гласоподават за самостоятелна Каталуня, излизащи просълзени от изборните секции. За тях легитимността, съгласно Мадрид, на този или на предходния референдум няма никакво значение. И за внуците им, които неведнъж ги придружаваха до урните, няма да има. Със виковете „ No Pasaran ” против полицията зад барикадираните портали на учебните заведения денем и пеейки неразрешения по времето на Франко каталунски химн на площада вечерта.
Човек би си споделил, че откакто потушиха баските въжделения за лична страна, след десетилетна кървава партизанска война, в Мадрид са извлекли някакви поучения, по какъв начин да заобикалят повторенията в други елементи на закърпеното кралство. Пък в случай че щат, да не вземат образец от англичаните. Но уви.
В резултат на неоправданите силови дейности, каталунците посрещнаха понеделник с едночасов локаут по обед, подсилен от всички професионални и цивилен организации на територията на региона. За през днешния ден е оповестена еднодневна обща стачка за цяла Каталуня, която се чака изцяло да я сковава. Карлес Пучдемон към този момент приказва за едностранно оповестяване на самостоятелност в околните дни. А Европа мълчи като пръднал в асансьор на цялата история – Испания безспорно има право да пази конституционния си ред, само че не и да излиза отвън нормите на правовото общество, с които Европейски Съюз толкоз се гордее. Брюксел какво да каже?!
Има го несъмнено и другият въпрос с прецедента, част от европейска страна, с разпознаваема лична еднаквост, сполучливо да потърси самостоятелност по либерален път. Шотландия го реализира през 2014 година след няколко века очакване и в последна сметка се остави да я разубедят. Засега. Докато се вихри сагата Брекзит, прогнозите какво би се случило с шотландските пориви към излизане от Англия биха били напълно безпочвени. В Мадрид обаче шубето е, че с узаконяването на един референдум в Каталуня, е доста допустимо и баските да потърсят същото. А там „ интеграцията ” напълно не е толкоз сполучлива, колкото наподобява за пред хората. И в случай че болшинството от каталунците поддържат оставането под контрола на Мадрид, главната част от популацията в страната на баските няма да пропусне опцията да се отдели. Да не приказваме, че и други области на Испания имат сепаратистки искания – Астуриас, Валенсия, не е елементарно. Може и да прелее в прилежаща Франция – която като се изключи че държи част от земите на баските в и под Пиренеите, борави и с едни крайноизнервени корсиканци, които официално още са във война за самостоятелност от Париж.
Всички тези догатки и теории не оправдават по никакъв метод дейностите на испанските управляващи против личните им жители в Барселона в неделя. Най-малкото тъй като от над 2000 изборни секции в цяла Каталуня, в последна сметка служителите на реда съумяха да затворят единствено 92. На цената на цялата неопределеност, която следва.
Каталунците, несъмнено, бяха най-изненадани от всички от силовия метод, който започнаха управляващите в Мадрид против тях. Без да е провокиран с освен това от спокойно неделно гражданско непокорство, резултатите от което по този начин или другояче щяха да бъдат оповестени за нелегитимни от Конституционния съд, който е забранил и референдума. Всички социологически изследвания последните години, и испански, и непознати, сочат, че към 60 % от цялото население на Каталуня е срещу концепцията за разединение от Испания. И в случай че Мадрид беше поел риска сходно на Лондон с референдума в Шотландия – да го разреши, да се включи с контра-кампания против сепаратистите („ вижте какъв брой сме си добре дружно ” най-общо беше мотото на англичаните ), да активизира неколцина видни каталунци на своя страна, с цел да вдигнат в деня на вота повече гласоподаватели и щеше в действителност новината да е в края на телевизионната емисия. Още повече, че съгласно окончателните резултати, оповестени от управляващите в Каталуня, изборната интензивност на референдума е била 42,3 %, от които 90 на 100 са дали своят вот „ за ” самостоятелност. Цялата сметка излиза. Даже испанците щяха хипотетично да извадят по-висок резултат, над 58%, и да натрият носа на вековния конкурент. Англичаните съумяха да „ убедят ” единствено 55,3 % от шотландците да „ си останат дружно ”.
Вместо това няколко дни преди референдума, редом на арестите на чиновници от локалната администрация, ангажирани с организирането на вота и изземването на бюлетини, Мадрид краткотрайно лиши полицейските пълномощия на каталунските управляващи и докара хиляди униформени от цяла Испания, които да „ вземат нещата под надзор ”. И до момента в който полицията в неделя изстрелваше гумени патрони над главите на гласоподавателите, техни барселонски сътрудници, дружно с пожарникари и други, се проведоха тук-там с живи вериги, с цел да предпазят съгражданите си. Така и доста бързо стана ясно, че от години администрацията на Каталуня е забранила потреблението от локалните сили на реда на гумените патрони като средство за принуда на демонстрации. С което в Мадрид са решили очевидно да не се съобразят. Но това ще е единствено едно от многото нарушавания на закона, за които водачът на каталунските сепаратисти Карлес Пучдемон ще търси сметка от държавното управление на премиера Мариано Рахой. Чиято тирада в нощта след края на референдума, в която сподели на каталунците, че са се оставили да бъдат „ излъгани ” да се включат в „ нелегално ” допитване, единствено наля в допълнение масло в огъня за хилядите пред монитора на площад „ Каталуня ”.
За „ пропорционалната ”, съгласно Рахой мощ, употребена от органите на реда приказват обстоятелствата – над 800 ранени мирни жители, против 11 служители на реда. Каква част от последните са потърпевши, до момента в който влачат възрастни дами за косите и разрушават стъклените порти на учебните заведения, в които бяха проведени изборните секции, можем единствено да спекулираме. Фактът, че образователните заведения в Каталуня провокираха властта в Мадрид и отвориха вратите си за организирането на допитването, се трансформира в един от знаците на референдума. И поддръжниците на независимостта предизвикателно дрънчаха с веригите си ключове, до момента в който говореше Мариано Рахой от екрана на площада. За да му припомнят един тип. Че ще ги чува постоянно.
Пък и датата на референдума не беше инцидентна – на 1 октомври 1936 година военачалник Франко взема властта в Испания и Каталуня губи самостоятелните права, с които разполага до тогава. С края на военната тирания през 1975 година новата конституция на Испания възстановя огромна част от тях, само че това не задоволява жаждата за самоопределяне на каталунците. Както се видя в неделя от множеството фрагменти с възрастни хора, очевидно чакали три генерации, с цел да гласоподават за самостоятелна Каталуня, излизащи просълзени от изборните секции. За тях легитимността, съгласно Мадрид, на този или на предходния референдум няма никакво значение. И за внуците им, които неведнъж ги придружаваха до урните, няма да има. Със виковете „ No Pasaran ” против полицията зад барикадираните портали на учебните заведения денем и пеейки неразрешения по времето на Франко каталунски химн на площада вечерта.
Човек би си споделил, че откакто потушиха баските въжделения за лична страна, след десетилетна кървава партизанска война, в Мадрид са извлекли някакви поучения, по какъв начин да заобикалят повторенията в други елементи на закърпеното кралство. Пък в случай че щат, да не вземат образец от англичаните. Но уви.
В резултат на неоправданите силови дейности, каталунците посрещнаха понеделник с едночасов локаут по обед, подсилен от всички професионални и цивилен организации на територията на региона. За през днешния ден е оповестена еднодневна обща стачка за цяла Каталуня, която се чака изцяло да я сковава. Карлес Пучдемон към този момент приказва за едностранно оповестяване на самостоятелност в околните дни. А Европа мълчи като пръднал в асансьор на цялата история – Испания безспорно има право да пази конституционния си ред, само че не и да излиза отвън нормите на правовото общество, с които Европейски Съюз толкоз се гордее. Брюксел какво да каже?!
Има го несъмнено и другият въпрос с прецедента, част от европейска страна, с разпознаваема лична еднаквост, сполучливо да потърси самостоятелност по либерален път. Шотландия го реализира през 2014 година след няколко века очакване и в последна сметка се остави да я разубедят. Засега. Докато се вихри сагата Брекзит, прогнозите какво би се случило с шотландските пориви към излизане от Англия биха били напълно безпочвени. В Мадрид обаче шубето е, че с узаконяването на един референдум в Каталуня, е доста допустимо и баските да потърсят същото. А там „ интеграцията ” напълно не е толкоз сполучлива, колкото наподобява за пред хората. И в случай че болшинството от каталунците поддържат оставането под контрола на Мадрид, главната част от популацията в страната на баските няма да пропусне опцията да се отдели. Да не приказваме, че и други области на Испания имат сепаратистки искания – Астуриас, Валенсия, не е елементарно. Може и да прелее в прилежаща Франция – която като се изключи че държи част от земите на баските в и под Пиренеите, борави и с едни крайноизнервени корсиканци, които официално още са във война за самостоятелност от Париж.
Всички тези догатки и теории не оправдават по никакъв метод дейностите на испанските управляващи против личните им жители в Барселона в неделя. Най-малкото тъй като от над 2000 изборни секции в цяла Каталуня, в последна сметка служителите на реда съумяха да затворят единствено 92. На цената на цялата неопределеност, която следва.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ