Момиче, оцеляло от катастрофиралия автобус на "Тракия": Шофьорът беше груб, изнервен и бързаше
Шофьорът на рейса, който се обърна на автомагистрала "Тракия ", бил недоброжелателен с пасажерите, отказвал да стопира за отмора и говорел по телефона без устройство за свободни ръце. Това описа пред Нова телевизия 18-годишно момиче от Стара Загора, пътувало на съдбовния петък 13-ти и оживяло.
За Надежда Славова петък 13 е бил чакан, тъй като се приготвя за абитуриентския бал. „ Майка ми сподели: „ Пратих те за бална рокля, щяха да те върнат в ковчег”, споделя Надежда. „ Броих километрите, съдбовният беше 30-ти. После беше кланица. Забравих всичко и рокля, и защо съм тръгнала. Казах си: край, край, загинах”, спомня си Надежда.
Момичето не помни пътуването с положително през цялото време. Тя споделя, че водачът посрещнал прибързано един от пасажерите, който се качил с храна. После отказвал да стопира за отмора, тъй като нямало време. Момичето седяло на два реда зад водача и го следило през целия път. „ Шофьорът беше недодялан, раздразнителен и бързаше. Всяка втора дума му беше – бързам, бързам, пъдя час”, споделя тя.
„ Както е кормилото, беше легнал и си говореше все едно си почиваше”, твърди девойката.
Надежда благодари на доброволците, взели участие в спасяването на потърпевшите. „ Не съм очаквала, че има толкоз положителни хора. Имаше и такива, които снимаха, макар че умираха хора в този миг. Но други даваха вода, телефоните си”, споделя тя.
За Надежда Славова петък 13 е бил чакан, тъй като се приготвя за абитуриентския бал. „ Майка ми сподели: „ Пратих те за бална рокля, щяха да те върнат в ковчег”, споделя Надежда. „ Броих километрите, съдбовният беше 30-ти. После беше кланица. Забравих всичко и рокля, и защо съм тръгнала. Казах си: край, край, загинах”, спомня си Надежда.
Момичето не помни пътуването с положително през цялото време. Тя споделя, че водачът посрещнал прибързано един от пасажерите, който се качил с храна. После отказвал да стопира за отмора, тъй като нямало време. Момичето седяло на два реда зад водача и го следило през целия път. „ Шофьорът беше недодялан, раздразнителен и бързаше. Всяка втора дума му беше – бързам, бързам, пъдя час”, споделя тя.
„ Както е кормилото, беше легнал и си говореше все едно си почиваше”, твърди девойката.
Надежда благодари на доброволците, взели участие в спасяването на потърпевшите. „ Не съм очаквала, че има толкоз положителни хора. Имаше и такива, които снимаха, макар че умираха хора в този миг. Но други даваха вода, телефоните си”, споделя тя.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ