Шистовият петрол и газ са вероятен източник на допълнително замърсяване

Шистовият нефт и газ са евентуален източник на в допълнение замърсяване на атмосферата. Това излиза наяве от обява в научното списание Biogeosciences на учени от Cornell University. В публикацията се разказва ролята на шистовия рандеман на петрол и газ и нарасналото наличие на метан в атмосферата, като цяло химическия отпечатък от това произвеждане.

Учените вършат задълбочено проучване на въглеродния състав в метна. Откакто концентрацията на метана в атмосферата от 2008 година насам се усилва, се трансформира неговия въглероден състав, като в него се е намалила концентрацията на 13С изотопа на въглерода в метана.

Метанът от биологични източници – отглеждането на животни или влажните зони са с по-ниско наличие на 13С спрямо метана от множеството изкопаеми горива. Затова се счита, че предходните изследвания неправилно са заключавали, че биологичните източници са причина за растежа на наличието на метан.

Авторите на новото проучване демонстрират, че част от промените може да са вследствие на изхвърлянията от добива на шистов газ и шистов нефт. В по-ранните проучвания добивът на шистов газ не се е разглеждал настрана, макар че огромна част от добива на природен газ в света през последното десетилетие се пада точно на него. Метанът в шистовия газ съдържа малко по-малко от 13С спрямо елементарния природен газ. Коригирайки предходните изследвания с тази разлика, създателите стигат до заключението, че производството на шистов газ в Северна Америка през последното десетилетие би могло да съставлява повее от половината от общото нарастване на метановите излъчвания от изкопаеми горива в света и към една трета от общото нарастване на излъчванията от всички източници в международен мащаб през последното десетилетие.

Въглеродният диоксид и метана са сериозни парникови газове, само че в атмосферата те се държат доста друго. Въглеродният диоксид, предаван през днешния ден ще въздейства на климата в продължение на епохи, защото климатът реагира постепенно на намаляването на СО2. За разлика от бавната реакция на въглеродния диоксид, атмосферата реагира доста бързо на промените в изхвърлянията на метан.

Намаляването на изхвърлянията на метан към сегашния миг може да е най-бързият метод за закъснение на световното стопляне и реализиране на задачите на Парижкото съглашение, считат създателите.

Нивото на метан в атмосферата се е повишило през последните две десетилетия на XX век, само че се е изравнило през първото десетилетие на XXI век. След това растежът на наличието на метан в атмосферата внезапно е повишено от 2008 година до 2014 година - от 570 до 595 милиарда тона годишно, заради световните антропогенни излъчвания през последните 11 години. Това подкрепя за несъмнено нарастване на световното стопляне, считат създателите, като съгласно тях тук точно главен състезател е шистовият газ.

В природата въглеродът съществува като два постоянни изотопа от 12 ° С (98,98%) и 13 ° С (1,07%). Техните всеобщи номера са надлежно 12 и 13. Ядрото на въглеродния 12С изотоп съдържа шест протона и шест неутрона, а 13С изотопа съдържа същия брой протони и пет неутрона.

Повече може да прочетете на: https://www.biogeosciences.net/16/3033/2019/