Шишковчани: Майстърът плащаше версиите на бедните, щом продаде картина
Шишковци е сърцето на парадайса, споделя Владимир Димитров-Майсторът и остава в китното кюстендилско село през последните двадесетина години от живота си. Местните извършват заръката му, там да бъде безконечния му дом. Под сянката на две дървета.
Днес хората, които имат жив спомен за него, не са толкоз доста, само че към момента ги има. Павел Димитров и Милчо Спиров са сред тях. Живи са и най-малко два от моделите му. В София живее Боянка, а в Шишковци е сестрата на Павел- Миланка. Майсторът е рисувал и двете. 96 годишният Димитров пък носил картините на Майсторът за първата му галерия в Шишковци. Тя се е състояла в чакалнята на селската гара.
-Г-н Димитров, какво си спомняте от това време.
-Беше през 1935 година. Децата се въртяхме към Рисувачо, както го назоваха, а той ни споделяше, какво да вземем и къде да го занесем. Цялото село се струпа да гледа картините. Те бяха накачени на едно въже, опънато от единия край до другия на залата, имаше и подредени около стените. Познавахме множеството от нарисуваните, все дами от Шишковци и близките села. Всички се радваха. Майсторът беше доблестен човек. Хората тук доста го уважаваха.
- Той идвал ли е у вас?
- Много пъти. Баща ми беше строител и чичо Владе се обръщаше към него с: Майсторе. Всъщност по този начин той поздравяваше всички хора.: Здравейте майстори. Баща ми пък му отвръщаше: Ти си Майсторът, тъй като това, което аз мога, го могат и още доста хора, само че това, което ти правиш, рядко ще има различен човек, който да го направи.
- Има една картина, майка с дете. На нея е вашата сестра. Къде е рисувана?
-Имахме остаряла къща и всичко става там, начело. Момичето е в действителност сестра ми Миланка. Но бебето не е нейно. Майка ни умря млада. На картината е брат ни, който беше е доста по –малък от нас. Тогава той е бил та годинка-две. Като гледаше Майсторът с дългата брадата, се опасяваше и плачеше. Позираха му няколко дни.
-Г-н Спиров, вие сте много по–малък, какво пък вие си спомняте?
- Баща ми беше касапин, джамбазин. Купуваше телета и продаваше месото. Майсторът, ни беше съсед, през една къща. Идваше унас за мляко и яйца. Тогава майка ми, Стоянка, му споделяше: „ Бате Владе, думам на Милчо, да слуша всичко, що му казваш, да се управлява от теб, с цел да стане човек. “
Аз бях още дете. В същото време по-голямата ми сестра Надка, страдаше, че художникът не я вижда и непрестанно се вайкаше, молеше майка да му каже да я нарисува. Той се дърпаше: Надка е хубава споделяше, само че не е подобаваща. Една заран обаче се смили: Сядай на стола, сподели й и за пет минути направи една схема: Доволна ли си, попита, и й я даде.
- В една друга картина, „ Жътвар “, моделът е вашият дядо?
- Той се споделяше Стоян. Викаха му Алтъна. Беше, мустакат два метра висок, а баба ми Евра 120 сантиметра. Дядо ми беше безмълвен, свиреше на пищялка и локарина, радостен човек, а баба Евга, я знаеше цялото село: непрестанно гълчи, мръщи се, недоволна.
Дядо ми Стоян беше земеделец. Нямаше собствен парцел, наемаха го, работеше почтено на полето и го уважаваха. Стаята в който спеше бе 2-50 на два метра. Как се събираше не знам. А и бабата с него. Имаха пет деца. Помня когато го рисува на двора. Със вързоп в ръце. Жътвар. Ние малчуганите си трупахме в близост, боричкаме се. Тогава Майсторът вадеше от огромните джобове на престилката си някоя бонбонка, раздаваше на всеки и ни отпращаше: Идете да играете по-надалеч.
- Павел Димитров: Като излезе от къщи, ние децата хуквахме след него:Чичо Владе, нарисувай ни нещо. Той извади листа от досието и пита:
Както желаете? - Мечкадар с мечка- това ни беше най-голямото представление на панаира. Тогава той за секунди изографисваше картинката и ни я даваше. Но ние-деца, кой да знае да я прибере.
- Г-н Спиров, срещаше ли се Майсторът с хората и къде?
- В селото имаше 3-4 кръчми. Появи ли се той, за малко всички се събираха към него като на хоро. Хората знаеха, че каквото той каже, ще се сбъдне. Когато Германия блъснала Русия, още първия ден споделил, че Хитлер ще си счупи главата. А не е бил член на ни една партия, само че като интелегентен и мислещ човек, планувал по какъв начин ще се развият нещата. Иначе бил безжалостен съперник на войните.
- Имаше ли Майсторът обичан модел?
- Павел Димитров : Имаше едно момиче Дафинка, доста красива. Баща й, дядо Христо, беше държавник, консултант, повдигнат човек. Дафинка беше болна от туберколоза. На фамилията споделили, че дните й са преброени. Тогава бащата помолил Майсторът да я нарисува, с цел да я има за спомен. Той го прави на площада, времето е студено, а тя е с тънка рокля. Трепери. Хората й споделят: Дафинке, в тънка рокля си, студено е. А тя-отвърнала: На мен ми е казано, че дни ми свършват, тъй че не се безпокойте че ще се разболея. Когато момичето умира художникът доста страда.
- Имало ли по-дълбока връзка сред тях?
- Милчо Спиров : Не. Той не е имал връзка с нито един модел. Не беше подобен. Какви ли не измислици му преписват. Той не е бил ухажор на никоя. Един пък твърди, че ходел ходел необут до Кюстендил. Лъжа. Той имаше крайник 55 номер. Веднаж помолил един господар да му купи обувки, с цел да не се разкарва до града. И за марка нарисувал крайници си върху хартия.
Днешният уредникът на музея на Майсторът в Шишковци Кирил Виячев е потомък на най-богатия в селото. Андон Виячев е дал пари за гарата, учебното заведение, за благоустройството на селото. Бил е преподавател, народен представител и най-големия мецанат на Владимир Димитров. Умира дни след 9 септември 1944 година и тогава непохарчените пари изчезват.
- Г-н Виячев, има ли нещо към момента незнайно, обвързвано с Майсторът?
- Той е излизал пръв на полето, та другите хора, като идват да му споделят: Добро утро, е не той на тях. Искал да е най-рано там и да посреща идващите селяни.
Най-тежкия ден за художника е бил Гергьовден. Тогава трябвало да мине през всяка къща, да близне ракия и да опита от агнешкото. Всички са го канили и в случай че пропуснел някой, занел, че ще го обиди. Бил е трезвеник и вегетарианец, само че близвал ракия, чопвал от агнешкото и по този начин до вечерта. Без да проусне нито една къща. Вечерта се прибирал е отпаднал и удовлетворен, че Гергьвдена за годината е завършил.
- Бил е легендарен със своята почтеност?
-В жегата като мине около някое лозе, откъсва си грозд, а по здрач, като се прибира, минава около притежателя му и эказва: Днес минах около твоето лозе, добре се грижиш, ето ти парите за чепката, която откъснах. Той познавал всичките 1500 шишковчани по име, знаел и парцелите на всеки.
- Известна е и неговата благотворителност?
- Когато имал пари, откакто продадял картина, всички разбирали. Тогава той отивал в дюкна, желал бележника с версиите и заплаща задълженията на най-бедните и закъсали. Вечерта пък влизал в кръчмата е черпел всеки по една ракия. Единственият, който не пиел бил той.
Исак Гозес
Днес хората, които имат жив спомен за него, не са толкоз доста, само че към момента ги има. Павел Димитров и Милчо Спиров са сред тях. Живи са и най-малко два от моделите му. В София живее Боянка, а в Шишковци е сестрата на Павел- Миланка. Майсторът е рисувал и двете. 96 годишният Димитров пък носил картините на Майсторът за първата му галерия в Шишковци. Тя се е състояла в чакалнята на селската гара.
-Г-н Димитров, какво си спомняте от това време.
-Беше през 1935 година. Децата се въртяхме към Рисувачо, както го назоваха, а той ни споделяше, какво да вземем и къде да го занесем. Цялото село се струпа да гледа картините. Те бяха накачени на едно въже, опънато от единия край до другия на залата, имаше и подредени около стените. Познавахме множеството от нарисуваните, все дами от Шишковци и близките села. Всички се радваха. Майсторът беше доблестен човек. Хората тук доста го уважаваха.
- Той идвал ли е у вас?
- Много пъти. Баща ми беше строител и чичо Владе се обръщаше към него с: Майсторе. Всъщност по този начин той поздравяваше всички хора.: Здравейте майстори. Баща ми пък му отвръщаше: Ти си Майсторът, тъй като това, което аз мога, го могат и още доста хора, само че това, което ти правиш, рядко ще има различен човек, който да го направи.
- Има една картина, майка с дете. На нея е вашата сестра. Къде е рисувана?
-Имахме остаряла къща и всичко става там, начело. Момичето е в действителност сестра ми Миланка. Но бебето не е нейно. Майка ни умря млада. На картината е брат ни, който беше е доста по –малък от нас. Тогава той е бил та годинка-две. Като гледаше Майсторът с дългата брадата, се опасяваше и плачеше. Позираха му няколко дни.
-Г-н Спиров, вие сте много по–малък, какво пък вие си спомняте?
- Баща ми беше касапин, джамбазин. Купуваше телета и продаваше месото. Майсторът, ни беше съсед, през една къща. Идваше унас за мляко и яйца. Тогава майка ми, Стоянка, му споделяше: „ Бате Владе, думам на Милчо, да слуша всичко, що му казваш, да се управлява от теб, с цел да стане човек. “
Аз бях още дете. В същото време по-голямата ми сестра Надка, страдаше, че художникът не я вижда и непрестанно се вайкаше, молеше майка да му каже да я нарисува. Той се дърпаше: Надка е хубава споделяше, само че не е подобаваща. Една заран обаче се смили: Сядай на стола, сподели й и за пет минути направи една схема: Доволна ли си, попита, и й я даде.
- В една друга картина, „ Жътвар “, моделът е вашият дядо?
- Той се споделяше Стоян. Викаха му Алтъна. Беше, мустакат два метра висок, а баба ми Евра 120 сантиметра. Дядо ми беше безмълвен, свиреше на пищялка и локарина, радостен човек, а баба Евга, я знаеше цялото село: непрестанно гълчи, мръщи се, недоволна.
Дядо ми Стоян беше земеделец. Нямаше собствен парцел, наемаха го, работеше почтено на полето и го уважаваха. Стаята в който спеше бе 2-50 на два метра. Как се събираше не знам. А и бабата с него. Имаха пет деца. Помня когато го рисува на двора. Със вързоп в ръце. Жътвар. Ние малчуганите си трупахме в близост, боричкаме се. Тогава Майсторът вадеше от огромните джобове на престилката си някоя бонбонка, раздаваше на всеки и ни отпращаше: Идете да играете по-надалеч.
- Павел Димитров: Като излезе от къщи, ние децата хуквахме след него:Чичо Владе, нарисувай ни нещо. Той извади листа от досието и пита:
Както желаете? - Мечкадар с мечка- това ни беше най-голямото представление на панаира. Тогава той за секунди изографисваше картинката и ни я даваше. Но ние-деца, кой да знае да я прибере.
- Г-н Спиров, срещаше ли се Майсторът с хората и къде?
- В селото имаше 3-4 кръчми. Появи ли се той, за малко всички се събираха към него като на хоро. Хората знаеха, че каквото той каже, ще се сбъдне. Когато Германия блъснала Русия, още първия ден споделил, че Хитлер ще си счупи главата. А не е бил член на ни една партия, само че като интелегентен и мислещ човек, планувал по какъв начин ще се развият нещата. Иначе бил безжалостен съперник на войните.
- Имаше ли Майсторът обичан модел?
- Павел Димитров : Имаше едно момиче Дафинка, доста красива. Баща й, дядо Христо, беше държавник, консултант, повдигнат човек. Дафинка беше болна от туберколоза. На фамилията споделили, че дните й са преброени. Тогава бащата помолил Майсторът да я нарисува, с цел да я има за спомен. Той го прави на площада, времето е студено, а тя е с тънка рокля. Трепери. Хората й споделят: Дафинке, в тънка рокля си, студено е. А тя-отвърнала: На мен ми е казано, че дни ми свършват, тъй че не се безпокойте че ще се разболея. Когато момичето умира художникът доста страда.
- Имало ли по-дълбока връзка сред тях?
- Милчо Спиров : Не. Той не е имал връзка с нито един модел. Не беше подобен. Какви ли не измислици му преписват. Той не е бил ухажор на никоя. Един пък твърди, че ходел ходел необут до Кюстендил. Лъжа. Той имаше крайник 55 номер. Веднаж помолил един господар да му купи обувки, с цел да не се разкарва до града. И за марка нарисувал крайници си върху хартия.
Днешният уредникът на музея на Майсторът в Шишковци Кирил Виячев е потомък на най-богатия в селото. Андон Виячев е дал пари за гарата, учебното заведение, за благоустройството на селото. Бил е преподавател, народен представител и най-големия мецанат на Владимир Димитров. Умира дни след 9 септември 1944 година и тогава непохарчените пари изчезват.
- Г-н Виячев, има ли нещо към момента незнайно, обвързвано с Майсторът?
- Той е излизал пръв на полето, та другите хора, като идват да му споделят: Добро утро, е не той на тях. Искал да е най-рано там и да посреща идващите селяни.
Най-тежкия ден за художника е бил Гергьовден. Тогава трябвало да мине през всяка къща, да близне ракия и да опита от агнешкото. Всички са го канили и в случай че пропуснел някой, занел, че ще го обиди. Бил е трезвеник и вегетарианец, само че близвал ракия, чопвал от агнешкото и по този начин до вечерта. Без да проусне нито една къща. Вечерта се прибирал е отпаднал и удовлетворен, че Гергьвдена за годината е завършил.
- Бил е легендарен със своята почтеност?
-В жегата като мине около някое лозе, откъсва си грозд, а по здрач, като се прибира, минава около притежателя му и эказва: Днес минах около твоето лозе, добре се грижиш, ето ти парите за чепката, която откъснах. Той познавал всичките 1500 шишковчани по име, знаел и парцелите на всеки.
- Известна е и неговата благотворителност?
- Когато имал пари, откакто продадял картина, всички разбирали. Тогава той отивал в дюкна, желал бележника с версиите и заплаща задълженията на най-бедните и закъсали. Вечерта пък влизал в кръчмата е черпел всеки по една ракия. Единственият, който не пиел бил той.
Исак Гозес
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ