Широко прокламираната правосъдна реформа с последните промени на Конституцията бе

Широко прокламираната правосъдна промяна с последните промени на Конституцията бе на практика анулирана за неустановен интервал от време с признатите на 1февруари преходни и заключителни разпореждания на Закона за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, което е целеустремено занемаряване на върховенството на Конституцията и непосредственото ѝ деяние. Това декларира президентът Румен Радев във връзка наложеното от него несъгласие върху възобновяване на пълномощията на Пленума на Висшия правосъден съвет и на основния прокурор.

В претекстовете си президентът напомня, че с последните промени и допълнения в главния закон Висшият правосъден съвет бе реорганизиран посредством разделянето му на два съвета – съдийски и прокурорски, а пълномощията на основния прокурор и на прокуратурата бяха мощно редуцирани.

Румен Радев възразява и против наложените ограничавания на правото на обвинените да се срещнат с доказателствата при установяване на мярка за неотклонение „ задържане под стража “. Президентът смята, че този метод не намира опора в Директива 2012/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 година по отношение на правото на информация в наказателното произвеждане, която категорично постановява, че нищо от нейните разпореждания не може да се пояснява като оттегляне от процесуални гаранции, открити в правните системи на държавите-членки.

„ Преразглеждането на оспорените разпореждания е опция за Народното събрание точно да извърши първичната цел на законопроекта без да позволява тъпчене на йерархичната система на нормативните актове, на процедурните условия на конституционното нормотворчество и на правовия ред, на който се гради обществото ни “, показва още в претекстовете си президентът.