Изпрати ли Анди Уорхол рисунка на пенис на Луната
Шестте задачи на Аполо, кацнали на Луната сред 1969 и 1972 година, оставят там изключително количество съоръжение. То включва разнообразни елементи на Лунния модул, Лунни движещи се транспортни средства, пробни пакети ALSEP, американски флагове и над 800 продукта, изхвърлени, с цел да се спести тегло – от ботуши EVA до камери, до чанти за боклуци. Но измежду тези хиляди предмети се крие един в действителност неповторим и необикновен обект. Скрито в златното миларно фолио, обвиващо краката за кацане на Лунния модул на Аполо 12, е дребен керамичен чип, единствено 19 х 13 мм, който носи шест скици от водещи американски художници. Това е Музеят на Луната, единствената художествена изложба в различен свят.
Идеята за изпращане на изкуството в космоса е съвсем толкоз остаряла, колкото самата галактическа епоха. На 13 септември 1959 година руската сонда Луна 2 взаимодейства с лунната повърхнина, трансформирайки се в първия обект, основан от индивида, достигнал друго небесно тяло. На борда на галактическия транспортен съд има две железни сфери, разграничени на петоъгълни вимпели, щамповани със руския герб и годината на изстрелване. Експлозивен заряд във всяка сфера е планиран да се детонира директно преди удара, разпръсквайки вимпелите по лунната повърхнина, само че защото Луна 2 влияе с повърхнина със скорост от 3.3 км/с, евентуално е те да са се изпарили. 10 години по-късно, по време на историческата задача Аполо 11, Нийл Армстронг и Бъз Олдрин оставят след себе си златна маслинова клонка като знак на мира, както и плака от неръждаема стомана, закрепена върху един от краката на Лунния модул, носеща облика на двете земни полукълба и подписите на екипажа и на тогавашния президент Ричард Никсън. Но всички тези неща бяха официално издадени от съответните им държавни управления. Музеят на Луната въпреки това е надалеч по-… да кажем, самостоятелен план.
Музеят е дело на американския художник Форест Майерс, най-известен със своите статуи като The Wall в SoHo, Ню Йорк. В началото на 1969 година Майерс насочва апел към сътрудниците си художници за показване в галерията му за галактическо изкуство, от които в последна сметка петима дават отговор. Самият Майерс рисува пресичащата се фигура в долната лява част на музея, която озаглавява „ Взаимовръзка “. Робърт Раушенберг рисува една минималистична линия, Дейвид Новрос – черен квадрат с бели линии, Клас Олденбург – интерпретация на Мики Маус, Джон Чембърлейн – различен геометричен модел, а Анди Уорхол – пенис.
И шестте скици са миниатюризирани и отпечатани на керамична плочица като за задачата техника Фред Валдхауер от лабораториите на Бел употребява технология от интегралните схеми. Бяха направени общо 20 такива плочки, едната предопределена за Луната, а останалите за художниците и други, съдействали за плана.
Първоначално Майърс се пробва да се свърже с НАСА и да получи публично утвърждение за плана, само че Агенцията отклонява предложението като о разиграва с месеци. Неспособен да получи директен отговор, Майърс най-сетне взема решение да вземе нещата в свои ръце. Фред Валдхауер, който е отпечатал плочките, се свързва с негов прочут механик, Джон Ф., в Grumman Aircraft, който сглобява лунния модул за идната задача Аполо 12. Техникът се съгласява да прекара скрито Лунния музей в модула и да изпрати депеша до Майерс, потвърждавайки, че е на борда. Контрабандата на предмети в лунни модули е постоянно срещана процедура измежду личния състав на Grumman като техниците често пробутваха фамилни фотоси или дребни известия в пластовете изолираност на апарата. И въпреки всичко все пак навсякъде разпространяване, то към момента е строго в прорез с наредбите и малцината, които са уловени, бързо са уволнени.
Но въпреки всичко на 12 ноември 1969 година Майерс получава депеша с удостоверение. Два дни по-късно екипажът на Аполо 12 се изстрелва от нос Канаверал, пристигайки до Луната на 19 ноември. На 22 ноември, когато Аполо 12 се връщаше на земята, публикация в Ню Йорк Таймс разкрива за първи път съществуването на Музея на Луната пред аудитория, а на съпътстващата публикацията фотография скицата на Уорхол е комфортно скрита от палеца на държащия плочката.
И въпреки всичко макар телеграмата, не се знае дали Музеят на Луната фактически стига до Луната и до през днешния ден самоличността на, техникът от Grumman, който твърди, че го я качва на борда, остава мистерия. По това време в Grumman не работят техници с името Джон Ф. и някои считат, че името е псевдоним-препратка към президента Джон Ф. Кенеди, който започва програмата Аполо.
