Състоянието на бежанските центрове в България: 75% са запълнени
Шестте бежански центъра в България се изправят пред съществени провокации. Те са запълнени на 75% от потенциала си и в тях има общо 2563 чужденци, търсещи протекция, осведоми Мариана Тошева, ръководител на Държавната организация за бежанците /ДАБ/.
През предходната година в България са подадени над 20 000 молби за банкет на мигранти . Три от тези центъра се намират в столицата София, един в Харманли, който е най-големият от всички, и два в Пъстрогор, Свиленград, село Баня, Нова Загора.
Забележително е, че трета сигурна зона за малолетни и непридружени лица в Харманли е към този момент построена с финансовата помощ на УНИЦЕФ и се чака да бъде оборудвана и открита до края на януари.
Мариана Тошева отбелязва пред „ БНР “, че центровете за мигранти се нуждаят от съществени поправки за възстановяване на изискванията за банкет, като изключително се загатва центърът в Овча купел.
През 2023 година в България беше регистриран максимален брой молби за протекция от страна на чужденци – с общо 22 515 такива молби. Това е най-високият брой за последните 31 години, откогато Държавната организация за бежанците съществува.
Възниква въпросът за чужденците, които са напуснали България след подаване на молби за протекция . Изглежда, че някои от тях са се отдалечили до Австрия, и тази информация стана допустима с помощта на присъединяване на България в системата Евротаг, която разрешава продан на информация за мигрантите.
Според Тошева има информация за връщане на 113 лица от Австрия към България по регламента Дъблин, като това става след поръчка за противоположен банкет от страна на Австрия.
Важно е да се подчертае, че информацията към хванатите 6000 чужденци в Австрия и изказванията за тяхното връщане в България се интерпретират и спекулират, само че обстоятелствата демонстрират, че действителният брой на върнатите лица е доста по-малък. Това води до ненужни суматохи и страхове измежду обществото.
Ситуацията с бежанските центрове и миграционния поток в България остава комплицирана и изисква старания от страна на държавното управление и интернационалната общественост, с цел да се обезпечи подобаваща поддръжка и условия за лицата, търсещи протекция в страната.
