Еврото - шест ползи с постоянен ефект от приемането му
Шест изгоди с непрекъснат резултат от приемането на еврото:
1. Прави придвижването на хора, артикули и капитали по-лесно и на ниска цена.
Защото при всяка една транзакция (туризъм; търговия; парични трансфери; инвестиции) ще се икономисва разликата от курса купува/продава. Пример: всяка година отвън еврозоната коства към 300 млн. лева от банкови транзакции сред левове и евро.
2. По-ниски лихви по заемите, в сравнение с биха били с лев.
Защото по методологиите на основните рейтингови организации влизането в еврозоната ще увеличи кредитния рейтинг на страната с сред една и две стъпки, което ще понижи лихвените разноски на семействата, бизнеса и страната.
3. Устойчиво понижаване на лихвените разноски на държавата и повече средства за финансиране на политики за хората.
Защото по-високият кредитен рейтинг ще намали лихвите, които страната заплаща по дълга си, което ще освободи запас за политики.
4. Повече принадлежности за осъществяване на парична политика и усъвършенствани условия за кредитиране.
Защото България ще има достъп до всички принадлежности на ЕЦБ за осъществяване на парична политика и на банките няма да се постанова да поддържат толкоз високи безлихвени запаси в Българска народна банка. Тези запаси ще се освободят и банките ще могат да усилят кредитната си интензивност, с цел да поддържат ускорение на потреблението и вложенията.
5. Намалява възможностите за стопански рецесии.
Защото икономическият, бюджетен и финансов мониторинг в еврозоната е по-строг в сравнение с отвън нея.
Защото България ще има достъп до избавителния фонд на еврозоната – Европейския механизъм за непоклатимост, и до заемодател от последна инстанция – в лицето на Европейската централна банка
6. Задълбочаване на интеграцията на България в ядрото на Европейски Съюз.
Защото това ще добави България в ядрото на Европейски Съюз и ще ускори европейската ѝ принадлежност.
Развенчаване на 6 мита, свързани с приемането на еврото:
1. Няма да докара до по-висока инфлация от тази, която би имало с лев.
Защото няма фундаментални стопански аргументи да има такава, с изключение на спекулативни, които пазарът бързо отстрани чрез свободната конкуренция и посредством ефикасното действие на институциите, виновни за конкуренцията, които следва да се намесват навреме, с цел да поправят съответните пазарни практики, като да вземем за пример при корист с господстващо състояние.
Защото в никоя страна, приела еврото, не е регистрирана по-висока инфлация спрямо страни, които са запазили националната си валута.
Поради обстоятелството, че българската стопанска система към момента догонва европейските, без значение каква ще бъде националната валута, цените и заплатите ще порастват по-бързо в сравнение с в богатите страни. Това обаче е развой, който ще бъде в наша изгода, тъй като по този начин ще догоним европейския стандарт на живот.
2. Няма да докара до загуба на суверенитет.
Защото паричният суверенитет на България към този момент е изгубен с въвеждането на валутен ръб преди 25 години. България на практика няма суверенитет в региона на паричната политика. Точно противоположното – влизането в еврозоната ще го усили, защото ще има присъединяване и глас във образуването на паричната политика посредством ЕЦБ.
Държавите отвън еврозоната, които постоянно се дават за образец – Полша, Унгария, Чехия – имат плаващ валутен курс и самостоятелни централни банки, което дава повече благоприятни условия за осъществяване на национална парична политика. В спешни обстановки, като тази след войната в Украйна, доверието в паричните единици на тези страни се утежнява и се появява напън за амортизация на валутата по отношение на еврото. Това води до по-висока инфлация и постанова централната банка да покачва лихвените проценти. Типичен образец за това е Унгария, където сега настоящият лихвен % е 13%, а настоящия лихвен % на Европейската централна банка е 3%. Привържениците на самостоятелната парична политика в тези условия в действителност пледират за по-високи лихвени проценти точно заради недоверието на интернационалните финансови пазари във опциите и триумфа за осъществяване на самостоятелна парична политика в дребните стопански системи със слаби институции.
3. Няма да докара до смяна в надзора над българските банки.
Защото България е член на Банковия съюз в Европейски Съюз от 1 октомври 2020 година, а с това е и част от единния контрол и единния механизъм за преструктуриране на банки в еврозоната. С влизане в еврозоната, България към този момент ще има достъп до Европейския механизъм за непоклатимост, който дава опция за прилагане на принадлежности за приемане на поддръжка при дългови и банкови рецесии и по този начин се лимитират разтърсванията на пазарите и в стопанската система.
4. Няма да докара до заплащане на сметки на други страни.
Защото средствата, с които България ще взе участие в избавителния фонд на еврозоната (Европейския механизъм за непоклатимост /ЕМС/), подлежат на връщане и не са прехвърляния, а съставляват финансови дялове и дългови вземания т.е. активи, по които се заплащат дивиденти и лихви.
5. Няма да докара до закъснение на икономическия напредък.
Защото приемането на еврото ще има тъкмо противоположният резултат: ще се разшири и задълбочи търговията и стокооборота и вложенията с страните от еврозоната, ще се увеличи и задълбочи конкуренцията на общия пазар, заради елиминиране на разликата от прекосяване в друга валута. Икономиите от отпадналата потребност от превалутиране и по-конкурентните лихви по банковите заеми ще доведат до повишаване на разполагаемите приходи на семействата и компаниите и ще провокират повече вложения, ползване и по този начин ще ускорят икономическия напредък и благосъстоянието в България.
6. Няма да докара до увеличение на държавния дълг.
Защото няма аргументи, които да постановат увеличение на дълга в еврозоната. Естония, Люксембург и други от дълго време са членки на еврозоната и дългът им е по-нисък даже от този на България. Нещо повече, плановете на държавния бюджет на всяка държава-членка на еврозоната минават през мониторинг и предварителна оценка за гарантиране на коригирането на несъразмерния недостиг от страна на Европейска комисия и се преглеждат от Съвета на финансовите министри (Еврогрупата). За задачата има особено признат Регламент на Европейски Съюз с сан на закон №473 от 2013 година Това подсигурява, че признатите бюджети дават отговор на рамката на Пакта за непоклатимост и напредък. Да напомним, че общия обществен дълг на страните от еврозоната към Брутният вътрешен продукт е по-нисък от този на Съединени американски щати и Англия.
---
Бел. ред.: Коментара препубликуваме от фейсбук профила на Ивайло Мирчев. Заглавието и подзаглавието са на Клуб Z.
Още по темата
1. Прави придвижването на хора, артикули и капитали по-лесно и на ниска цена.
Защото при всяка една транзакция (туризъм; търговия; парични трансфери; инвестиции) ще се икономисва разликата от курса купува/продава. Пример: всяка година отвън еврозоната коства към 300 млн. лева от банкови транзакции сред левове и евро.
2. По-ниски лихви по заемите, в сравнение с биха били с лев.
Защото по методологиите на основните рейтингови организации влизането в еврозоната ще увеличи кредитния рейтинг на страната с сред една и две стъпки, което ще понижи лихвените разноски на семействата, бизнеса и страната.
3. Устойчиво понижаване на лихвените разноски на държавата и повече средства за финансиране на политики за хората.
Защото по-високият кредитен рейтинг ще намали лихвите, които страната заплаща по дълга си, което ще освободи запас за политики.
4. Повече принадлежности за осъществяване на парична политика и усъвършенствани условия за кредитиране.
Защото България ще има достъп до всички принадлежности на ЕЦБ за осъществяване на парична политика и на банките няма да се постанова да поддържат толкоз високи безлихвени запаси в Българска народна банка. Тези запаси ще се освободят и банките ще могат да усилят кредитната си интензивност, с цел да поддържат ускорение на потреблението и вложенията.
5. Намалява възможностите за стопански рецесии.
Защото икономическият, бюджетен и финансов мониторинг в еврозоната е по-строг в сравнение с отвън нея.
Защото България ще има достъп до избавителния фонд на еврозоната – Европейския механизъм за непоклатимост, и до заемодател от последна инстанция – в лицето на Европейската централна банка
6. Задълбочаване на интеграцията на България в ядрото на Европейски Съюз.
Защото това ще добави България в ядрото на Европейски Съюз и ще ускори европейската ѝ принадлежност.
Развенчаване на 6 мита, свързани с приемането на еврото:
1. Няма да докара до по-висока инфлация от тази, която би имало с лев.
Защото няма фундаментални стопански аргументи да има такава, с изключение на спекулативни, които пазарът бързо отстрани чрез свободната конкуренция и посредством ефикасното действие на институциите, виновни за конкуренцията, които следва да се намесват навреме, с цел да поправят съответните пазарни практики, като да вземем за пример при корист с господстващо състояние.
Защото в никоя страна, приела еврото, не е регистрирана по-висока инфлация спрямо страни, които са запазили националната си валута.
Поради обстоятелството, че българската стопанска система към момента догонва европейските, без значение каква ще бъде националната валута, цените и заплатите ще порастват по-бързо в сравнение с в богатите страни. Това обаче е развой, който ще бъде в наша изгода, тъй като по този начин ще догоним европейския стандарт на живот.
2. Няма да докара до загуба на суверенитет.
Защото паричният суверенитет на България към този момент е изгубен с въвеждането на валутен ръб преди 25 години. България на практика няма суверенитет в региона на паричната политика. Точно противоположното – влизането в еврозоната ще го усили, защото ще има присъединяване и глас във образуването на паричната политика посредством ЕЦБ.
Държавите отвън еврозоната, които постоянно се дават за образец – Полша, Унгария, Чехия – имат плаващ валутен курс и самостоятелни централни банки, което дава повече благоприятни условия за осъществяване на национална парична политика. В спешни обстановки, като тази след войната в Украйна, доверието в паричните единици на тези страни се утежнява и се появява напън за амортизация на валутата по отношение на еврото. Това води до по-висока инфлация и постанова централната банка да покачва лихвените проценти. Типичен образец за това е Унгария, където сега настоящият лихвен % е 13%, а настоящия лихвен % на Европейската централна банка е 3%. Привържениците на самостоятелната парична политика в тези условия в действителност пледират за по-високи лихвени проценти точно заради недоверието на интернационалните финансови пазари във опциите и триумфа за осъществяване на самостоятелна парична политика в дребните стопански системи със слаби институции.
3. Няма да докара до смяна в надзора над българските банки.
Защото България е член на Банковия съюз в Европейски Съюз от 1 октомври 2020 година, а с това е и част от единния контрол и единния механизъм за преструктуриране на банки в еврозоната. С влизане в еврозоната, България към този момент ще има достъп до Европейския механизъм за непоклатимост, който дава опция за прилагане на принадлежности за приемане на поддръжка при дългови и банкови рецесии и по този начин се лимитират разтърсванията на пазарите и в стопанската система.
4. Няма да докара до заплащане на сметки на други страни.
Защото средствата, с които България ще взе участие в избавителния фонд на еврозоната (Европейския механизъм за непоклатимост /ЕМС/), подлежат на връщане и не са прехвърляния, а съставляват финансови дялове и дългови вземания т.е. активи, по които се заплащат дивиденти и лихви.
5. Няма да докара до закъснение на икономическия напредък.
Защото приемането на еврото ще има тъкмо противоположният резултат: ще се разшири и задълбочи търговията и стокооборота и вложенията с страните от еврозоната, ще се увеличи и задълбочи конкуренцията на общия пазар, заради елиминиране на разликата от прекосяване в друга валута. Икономиите от отпадналата потребност от превалутиране и по-конкурентните лихви по банковите заеми ще доведат до повишаване на разполагаемите приходи на семействата и компаниите и ще провокират повече вложения, ползване и по този начин ще ускорят икономическия напредък и благосъстоянието в България.
6. Няма да докара до увеличение на държавния дълг.
Защото няма аргументи, които да постановат увеличение на дълга в еврозоната. Естония, Люксембург и други от дълго време са членки на еврозоната и дългът им е по-нисък даже от този на България. Нещо повече, плановете на държавния бюджет на всяка държава-членка на еврозоната минават през мониторинг и предварителна оценка за гарантиране на коригирането на несъразмерния недостиг от страна на Европейска комисия и се преглеждат от Съвета на финансовите министри (Еврогрупата). За задачата има особено признат Регламент на Европейски Съюз с сан на закон №473 от 2013 година Това подсигурява, че признатите бюджети дават отговор на рамката на Пакта за непоклатимост и напредък. Да напомним, че общия обществен дълг на страните от еврозоната към Брутният вътрешен продукт е по-нисък от този на Съединени американски щати и Англия.
---
Бел. ред.: Коментара препубликуваме от фейсбук профила на Ивайло Мирчев. Заглавието и подзаглавието са на Клуб Z.
Още по темата
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ