Шест месеца след въвеждането на еврото у нас експертите отчитат

Шест месеца след въвеждането на еврото у нас специалистите регистрират растеж на цифровите заплащания. В сезона на почивките и пътуванията заплащанията със смарт телефон са най-сигурният способ, показват специалистите, само че предизвестяват и за измами, за които би трябвало да внимаваме, оповестява бТВ.

„ Констатирано е съществуване на неплатена санкция “ – по този начин стартират лъжливите SMS-и от чужд номер, най-често задграничен.

В края на известието има линк, а подателят приканва да го последваме. Той може да ни води до уеб страница, който е копие на публична страница на институция като КАТ или Министерство на вътрешните работи.

„ Този препис е задоволително добре изработен, с цел да ни заблуди. Пак има един детайл на забързаност. Трябва бързо да си дадем данните, принуждавани сме да си дадем всички персонални данни. След което стигаме до страница за разплащане и откъм гърба стои действителна платежна система – задгранична, несъмнено, машинация, ръководена от тези измамници “, споделя Мартин Бакърджиев, шеф „ Киберсигурност и предотвратяване от измами “ за Централна и Източна Европа във Visa.

„ Това, което следим през последните няколко месеца, е нараснала наклонност на по този начин наречените смишинг офанзиви – идвайки от SMS и фишинг, двете думи, обединени дружно. Концепцията на този вид офанзиви е да откраднат данни. Не единствено крадат данни, само че крадат и пари в действително време “, показва той.

Експертите напомнят, че когато държавните институции или куриерски компании желаят да се свържат с нас, те имат ясно упоменати за това канали.

„ Те няма да ни изпратят текстово известие от задграничен номер, който стартира с +212, +213, +62. Това са Индонезия и всякакви африкански страни постоянно. Няма държавна институция да ни изпрати текстово известие от подобен номер “, споделя още Бакърджиев.

Когато човек забележи, че е станал обект на онлайн машинация, би трябвало неотложно да се свърже със своята банка.

„ Картовите разплащания сами по себе си са извънредно безвредни, само че те са безвредни до такава степен, докъдето ние не си даваме данните. Както и вратата у дома е безвредна, до момента в който не си дадем ключа на някой. Когато му дадем ключа, тя към този момент стопира да е безвредна. По същия метод ние би трябвало да съхраняваме данните “, споделя Мартин Бакърджиев.

Дори и да изгубим устройството си, данните от картата, която е запаметена в него, са предпазени, показват специалистите.

„ Устройството се заключва, тъй че при всички положения wallet-ът ще бъде предпазен. Картата не е нужно да се преиздава “, изяснява Бакърджиев.

В сезона на пътуванията и почивките заплащането с карта остава най-предпочитано.

„ Най-сигурният метод сигурно е през телефона. И това е по този начин заради системата, наречена токенизация. Тук генерираната карта съхранява данните на картата в телефона и всякога, когато се прави заплащане с телефон, смарт часовник или друго устройство, това, което вижда приемчикът на заплащането – ПОС терминалът от другата страна, не са данните на картата, а е неповторим токен за всяка една самостоятелна транзакция “, споделя специалистът.

„ Близо половината от заплащанията – към 47–50%, са токенизирани и от ден на ден има доста огромен растеж на цифровите заплащания като цяло още от навлизането на еврото “, добавя той.

С развиването на технологиите се следи и растеж на измамите онлайн, а в известни платформи даже се споделят фотоси на откраднати карти и данни на консуматори, които могат да бъдат употребявани за реализиране на заплащания.

„ С навлизането на изкуствен интелект измамите главно попадат онлайн. Много забавен тип машинация – човек продава нещо в известен уеб страница и купувачът желае от него данните на картата му, с цел да му трансферира пари. Няма по какъв начин някой да желае данните на моята карта, с цел да ми трансферира пари по нея. Не работи по този начин системата, само че е значимо хората да знаят, че в случай че аз дам данните от картата си на някого, той няма да ми трансферира пари, ще ми вземе пари “, споделя Мартин Бакърджиев.

По данни на Българската национална банка картовите заплащания за първото тримесечие са на стойност 4,6 милиарда евро.