Стрелецът от Лясковец, убил командоса Емил Шарков, не дава да чистят кръвта от къщата, щяла да е музей
Шест години след стрелбата в Лясковец, при която беше погубен командосът Емил Шарков, екип на NOVA посети дома на стрелеца Петко Петков. В къщата още личат следите от патрони. Напомнят за 14 март 2014 година, когато след профилирана акция, барикадиралият се тогава мощно въоръжен Петков простреля Шарков. В момента той излежава доживотна присъда в пандиза в Ловеч.
Оказва се, че за всичките тези година майка му Стефанка не е разместила нито един предмет от злощастната акция насам. На стената до банята виси даже надупчен от оръжията халат. Личат и следите от кръв.
А дали Петко би могъл още веднъж да живее на мястото, на което към момента личат следите от патрони, единствено движимости лица могат да кажат. Факт е, че самият той не дава да се махнат. Вярвал, че един ден къщата ще се трансформира в музей.
Стефанка, която продължава да населява парцела, признава, че се надява още веднъж да види сина си при себе си. Оказва се, че хипотетична опция той да излезе от пандиза има, а в тази тенденция най-вероятно работи и самият Петко, настояват осведомени с проблема юристи.
Само преди месец иск от името на Петко Петков е препратен към прокуратурата в Ловеч. В него стрелецът от Лясковец, както стана прочут в обществото, упорства психическото му положение да бъде преразгледано още веднъж. С сходно деяние доста пандизчии целят да излязат от килията, разясняват адвокати.
„ Ако се потвърди, че в границите на изтърпяване на наказването у него са настъпили такива промени и движимостите лица стигнат до извода, че той сега не може да носи наказателна отговорност, може да се разпореди на неговите близки да се погрижат за психическото му здраве ”, изясни юрист Мария Петрова.
Законът споделя, че до нова психическа експертиза може да се стигне, в случай че пандизчия отключи обещано психическо заболяване след към този момент влезнала в действие присъда. Отказване на настояването му, без да бъде преразгледано, би било нарушение на правата на индивида.
„ Искам да ми го освободят, той е почтен! Убиха го, доста е болен! Да го освободят, да си живеем живота! Аз очаквам всеки момент да ме извикат да си го прибера ”, показа пред камерата на NOVA майката на Петков Стефанка.
Фасадата на къщата е изрисувана против сина й. Много хора всеки ден минават около „ къщата на ужасите ”, както я назовават в квартала. Но никой не подминава, без да си спомни за стрелбата преди повече от шест години.
Стефанка споделя, че връзките й със съседите са неприятни, каквито в действителност били от 50 години насам. „ Разбиха ми жилището, разрушиха бащината ми къща, изнесоха 1 камион работи ”, споделя старата жена. Оказва се, че възползвайки се от правата си, Петков се обръща нееднократно към съда. През годините, в които излежава присъдата си, исковете му не престават. С разнообразни негови каузи във времето е зает не един длъжностен бранител.
В началото на тази седмица последният – Венцислав Фотев, влезе в съда от името на Петков. Заведеното дело няма нищо общо с по-горното му искане. Този път персоналната битка е да получи от страната обезщетение в размер на 1 млн. лева за нанесени неимуществени вреди за времето преди правосъдния развой за убийството на командоса Шарков. Решението по делото се чака до месец. А без значение от отговора на съдията, разходи по делото ще има и те ще са за сметка на страната. Този факт за следващ път разгневи вдовицата на Шарков – Милена.
„ Обикновено позицията ми е изцяло неутрална към този субект, влезнал брутално в моя живот, оставил една жена без мъж, едно дете без татко, една майка без наследник. Но поради наглостта на обстановката, взех решение да разясня.
Това, което ме фрустрира, е, че един субект, граничещ със социопат, който е умъртвил български служител на реда, има права да съди страната и прокуратурата! А разноските за служебното дело са за сметка на българския поданик. Това е меко казано неуместно ”, безапелационна е Милена Шаркова.
Но законът споделя: никой няма право да отхвърля каузи на към този момент наказани нарушители. А юристите допълват, че вследствие на това, съдилищата в страната са затрупани с всевъзможен тип претенции от пандизчии. Понякога цялостен отдел хора работили по даже изцяло лишени от смисъл искове, признават осведомени. И всичко още веднъж е за сметка на страната и данъкоплатците.
Въпреки че Петко Петков претендира, че търси правдивост, такава към момента не е получила вдовицата на Емил Шарков, разбираме от самата нея. Не й е изплатено никакво обезщетение.
Зад стените на пандиза в Ловеч наказаният пък не създавал проблеми. Неофициално научихме, че съвсем не излиза и по през целия ден написа до институции.
Ако преди години движимостите лица са решили, че Петков може да носи отговорност за действията си, то какво ще бъде отредено при нова експертиза, остава мистерия.
Защо човек желае да бъде потвърдено душевен неустойчив? Цели ли да употребява това, с цел да излезе от пандиза? И дали съдът би го пуснал, в случай че е наказан до живот за ликвидиране? Фактите сочат, че би се случило мъчно. Адвокатите споделят, че въпреки всичко е допустимо.
Шест години след гибелта на брачна половинка си, Милена Шаркова пробва да не помни кошмара. Активно работи във фондацията, която основава на името на мъжа си, година след убийството му.
„ Фондацията поддържа децата на починали служители на реда, децата, споделящи ориста на моето дете. Последните четири години работим по разнообразни посоки, съорганизатори сме на детски летни лагери, вършим годишни срещи. Създадохме общественост на деца на татковци герои. Идеята е, общувайки между тях, да придобият чувството, че не са жертви ”, споделя Милена.
Напук на всички, които гледат сериозно, тя е избрала да продължи да живее. Грижи се за фондацията си, оказва помощ на щерка си и още веднъж е погледнала към любовта.
Оказва се, че за всичките тези година майка му Стефанка не е разместила нито един предмет от злощастната акция насам. На стената до банята виси даже надупчен от оръжията халат. Личат и следите от кръв.
А дали Петко би могъл още веднъж да живее на мястото, на което към момента личат следите от патрони, единствено движимости лица могат да кажат. Факт е, че самият той не дава да се махнат. Вярвал, че един ден къщата ще се трансформира в музей.
Стефанка, която продължава да населява парцела, признава, че се надява още веднъж да види сина си при себе си. Оказва се, че хипотетична опция той да излезе от пандиза има, а в тази тенденция най-вероятно работи и самият Петко, настояват осведомени с проблема юристи.
Само преди месец иск от името на Петко Петков е препратен към прокуратурата в Ловеч. В него стрелецът от Лясковец, както стана прочут в обществото, упорства психическото му положение да бъде преразгледано още веднъж. С сходно деяние доста пандизчии целят да излязат от килията, разясняват адвокати.
„ Ако се потвърди, че в границите на изтърпяване на наказването у него са настъпили такива промени и движимостите лица стигнат до извода, че той сега не може да носи наказателна отговорност, може да се разпореди на неговите близки да се погрижат за психическото му здраве ”, изясни юрист Мария Петрова.
Законът споделя, че до нова психическа експертиза може да се стигне, в случай че пандизчия отключи обещано психическо заболяване след към този момент влезнала в действие присъда. Отказване на настояването му, без да бъде преразгледано, би било нарушение на правата на индивида.
„ Искам да ми го освободят, той е почтен! Убиха го, доста е болен! Да го освободят, да си живеем живота! Аз очаквам всеки момент да ме извикат да си го прибера ”, показа пред камерата на NOVA майката на Петков Стефанка.
Фасадата на къщата е изрисувана против сина й. Много хора всеки ден минават около „ къщата на ужасите ”, както я назовават в квартала. Но никой не подминава, без да си спомни за стрелбата преди повече от шест години.
Стефанка споделя, че връзките й със съседите са неприятни, каквито в действителност били от 50 години насам. „ Разбиха ми жилището, разрушиха бащината ми къща, изнесоха 1 камион работи ”, споделя старата жена. Оказва се, че възползвайки се от правата си, Петков се обръща нееднократно към съда. През годините, в които излежава присъдата си, исковете му не престават. С разнообразни негови каузи във времето е зает не един длъжностен бранител.
В началото на тази седмица последният – Венцислав Фотев, влезе в съда от името на Петков. Заведеното дело няма нищо общо с по-горното му искане. Този път персоналната битка е да получи от страната обезщетение в размер на 1 млн. лева за нанесени неимуществени вреди за времето преди правосъдния развой за убийството на командоса Шарков. Решението по делото се чака до месец. А без значение от отговора на съдията, разходи по делото ще има и те ще са за сметка на страната. Този факт за следващ път разгневи вдовицата на Шарков – Милена.
„ Обикновено позицията ми е изцяло неутрална към този субект, влезнал брутално в моя живот, оставил една жена без мъж, едно дете без татко, една майка без наследник. Но поради наглостта на обстановката, взех решение да разясня.
Това, което ме фрустрира, е, че един субект, граничещ със социопат, който е умъртвил български служител на реда, има права да съди страната и прокуратурата! А разноските за служебното дело са за сметка на българския поданик. Това е меко казано неуместно ”, безапелационна е Милена Шаркова.
Но законът споделя: никой няма право да отхвърля каузи на към този момент наказани нарушители. А юристите допълват, че вследствие на това, съдилищата в страната са затрупани с всевъзможен тип претенции от пандизчии. Понякога цялостен отдел хора работили по даже изцяло лишени от смисъл искове, признават осведомени. И всичко още веднъж е за сметка на страната и данъкоплатците.
Въпреки че Петко Петков претендира, че търси правдивост, такава към момента не е получила вдовицата на Емил Шарков, разбираме от самата нея. Не й е изплатено никакво обезщетение.
Зад стените на пандиза в Ловеч наказаният пък не създавал проблеми. Неофициално научихме, че съвсем не излиза и по през целия ден написа до институции.
Ако преди години движимостите лица са решили, че Петков може да носи отговорност за действията си, то какво ще бъде отредено при нова експертиза, остава мистерия.
Защо човек желае да бъде потвърдено душевен неустойчив? Цели ли да употребява това, с цел да излезе от пандиза? И дали съдът би го пуснал, в случай че е наказан до живот за ликвидиране? Фактите сочат, че би се случило мъчно. Адвокатите споделят, че въпреки всичко е допустимо.
Шест години след гибелта на брачна половинка си, Милена Шаркова пробва да не помни кошмара. Активно работи във фондацията, която основава на името на мъжа си, година след убийството му.
„ Фондацията поддържа децата на починали служители на реда, децата, споделящи ориста на моето дете. Последните четири години работим по разнообразни посоки, съорганизатори сме на детски летни лагери, вършим годишни срещи. Създадохме общественост на деца на татковци герои. Идеята е, общувайки между тях, да придобият чувството, че не са жертви ”, споделя Милена.
Напук на всички, които гледат сериозно, тя е избрала да продължи да живее. Грижи се за фондацията си, оказва помощ на щерка си и още веднъж е погледнала към любовта.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ




