Каква е всъщност позицията на Румен Радев за Украйна и

Каква е в действителност позицията на Румен Радев за Украйна и какво цели България с политиката си във връзка с нападнатата страна?

Даниел Смилов, Дойче веле

Каква е в действителност позицията на Румен Радев и " Прогресивна България " (ПБ) за Украйна? Последното, което чухме от министъра на защитата Стоянов, е, че България стопира военната помощ за жертвата на експанзия, само че ще продължи да ѝ продава оръжие. Преди това външният министър Петрова съобщи, че европейската военна помощ за Украйна е нужна и би трябвало да бъде продължена. Украинската страна отговори на Стоянов, че България по този начин или другояче не ѝ дава безплатна военна помощ. В полемиките към " новата политика " на Радев стана ясно, че Европейски Съюз и страни членки са ни дали над 200 млн. евро като отплата за военна помощ, която сме предоставяли през годините под форма на остаряло въоръжение от складовете на армията. И в последна сметка България е член на Европейски Съюз, който посредством бюджета си подкрепя финансово и военно Украйна, т.е. България равноправно взе участие в груповата помощ за нападнатата страна.

Всичко това, взето дружно, повдига въпроса какво в действителност България желае и цели с политиката си във връзка с Украйна. Пред български публицисти в чужбина Румен Радев съобщи, че Европа би трябвало да премисли политиката си за Украйна. Но в случай че Европа гледа България като образец, би останала мощно озадачена. Няколко неща са въпреки всичко ясни.

Ясните неща
1. Румен Радев и ПБ не наподобяват като морални пацифисти: Не може да си честен пацифист - т.е. да отричаш войната и военните дейности - и в същото време да си подготвен да продаваш оръжие на воюващите за доста пари. Ясно е, че българската промишленост е на огромна облага от войната в Украйна и Радев няма нищо срещу това. От тази позиция моралният му пацифизъм е подобен с този на Корнелия Нинова - " нито един патрон за Украйна " на хартия.

2. България не поддържа морално агресора и не твърди, че Русия би трябвало да победи във войната: България - и през държавното управление на Радев - въпреки всичко не твърди, че съветската идея е оправдана. Такова заявление, популярност Богу, няма, въпреки че Радев е доста деликатен и рядко назовава Русия агресор. Отказът на България да поддържа интернационален съд за Путин внася известна неизясненост по въпроса, само че обяснението на това деяние също е спорно: не поддържаме трибунала, тъй като Путин не е заловен. Т.е. в случай че бъде заловен, ще го подкрепим?

3. България не счита, че Украйна наложително ще загуби войната: България не е излизала с публична позиция, че идеята на Украйна е обречена. Ако беше по този начин, в действителност не би имало смисъл от подпомагането на тази страна във военно отношение. В началото на войната Радев и близкият му кръг наподобява допускаха, че тя ще приключи бързо с съветска победа. След това представители на Радев, които в този момент са и депутати, неведнъж обявяваха успеха на Русия в спора. Украинците обаче ги опровергаха и се борят към този момент пета година. Напоследък даже имат своите триумфи и известно предимство в дроновата война. Това очевидно се отразява и на известията, които държавното управление на Радев изпраща - те станаха надалеч по-нюансирани.

4. България твърди, че Украйна не може да завоюва войната с военни средства: Това наподобява е гръбнакът на позицията на Радев. Предположението тук е, че Украйна не може да изтласка съветските войски изцяло от територията си. Това не е нереалистично схващане, въпреки че прогнозите на доста от " реалистите " (Миършаймър и компания) за хода на войната до момента като цяло са били неправилни и пристрастни в съветска посока.

5. България не споделя, че спорът би трябвало да бъде замразен по линията на фронта, нито твърди, че Украйна би трябвало да отстъпи на Русия четири от областите си: Когато нямаме позиция по тези въпроси обаче, настояването ни за дипломатическо решение на спора е изпразнено от наличие. За да стартира договаряния, Путин желае от Украйна да се изтегли от Донбас. Това е твърдо изискване, от което съветската страна не се отклонява. Отстъпването на четирите източни области (включително Херсонска и Запорожие) пък е съветското изискване за дълготраен мир, наред с доста други, като условия във връзка с участието на Украйна в НАТО и Европейски Съюз и така нататък Т.е. с цел да седне на масата за договаряния, Русия желае избрани неща, с които Украйна (съвсем правилно) не се съгласява. Ние нямаме позиция по тези въпроси, само че настояваме за договаряния. Най-малкото получателят на настояванията ни остава незнаен, да не приказваме за наличието им.

6. България не желае капитулацията на Украйна: Ако слушат изявленията на политици или представители на ПБ, мнозина биха могли да останат с усещането, че те желаят Украйна да капитулира. Срещата сред Радев и Зеленски през 2022 година даде учредения за такова усещане. В последна сметка, в случай че Европа спре военната и финансовата помощ за нападнатата страна, в случай че Съединени американски щати спрат Старлинк и разследващата информация, капитулацията ще е неизбежна. На публично равнище обаче България не пази такива хрумвания. Самият факт, че желаеме да продължим да продаваме оръжие на Украйна, закупено с европейски (т.е. частично наши) средства, демонстрира, че България в действителност работи против капитулацията на Украйна.

7. България не блокира наказания против Русия и проекти за участие на Украйна в Европейски Съюз: По тези въпроси, с мрънкане и забележки, българската позиция не се отличава доста от тази на останалите европейски страни.

Проблемът
Като се вземе поради всичко това, може да се стигне до догатката, че позицията на Радев за Украйна цели основаването на усещане, че тя е по-скоро обърната към Русия, без това усещане да е подплатено с действителни политики. Затова има повече изразителност и по-малко каузи. Спира се безплатна помощ, която не е била давана. Иска се " дипломатическо решение " на спора, без да се обрисува посоката му и без да се заема позиция по ултимативните претенции на Русия. Твърди се, че Украйна " не може да завоюва ", само че не се твърди, че тя ще загуби или че би трябвало заради това да капитулира.

Защо се прави всичко това тогава? Отговорът е, че ПБ пристигна на власт освен, само че и с гласовете на огромна част от българските русофили и евроскептици, които желаят да чуват антиукраинска изразителност. За да удържи партията си, Радев прави такива външнополитически жестове, даже с цената на вътрешно несъгласие (военният министър приказва едно, а външният друго, например).

Проблемът с тази хитроумна тактика е, че тя може да работи единствено до време. В един миг тази част от електората на Радев, която се радва на антиукраинска изразителност, ще изиска не думи, а каузи. А пък тези каузи няма да са допустими за другата част от електората му, както и за доста други българи.

Освен чисто партизанските претекстове в мотивировката на външната политика може би има и един различен фактор от исторически темперамент. Българските политици постоянно са следвали тактиката да не приказват против Русия, даже когато работят против нея. Това е някакъв тип суеверна застраховка като формулата на Борис III " Винаги с Германия, в никакъв случай срещу Русия ". Тази застраховка е със силата на аления конец на ръката и плюенето в пазвата. Руснаците в никакъв случай не са се впечатлявали от този вид застраховки и не са жалили титулярите им в България. Но традицията си е традиция и алените конци не стопират да се носят.

Като цяло обаче е по-добре да се следват интернационалното право и моралът, а не партизанщината и политическото поверие.