Шест години след края на първия програмен период от еврочленството

Шест години след края на първия програмен интервал от еврочленството на България, не престават да идват финансови наказания за неточности и проблеми при усвояването на средствата от европейските фондове. И изцяло предстоящо, още веднъж става дума за програмата, която беше и към момента е в центъра на най-вече кавги – Програмата за развиване на селските региони.

На 5 юни Европейската комисия е взела две дефинитивни решения да не признае разноски, направени от България със средства от Европейския аграрни фонд за развиване на селските региони. Те са обнародвани в формалния вестник на Европейска комисия на 11 юни. Първата санкция е за над 4,779 млн. евро, а втората – над 8,519 млн., или общо 13,3 млн. евро. И в двата случая става дума за общински планове за селски пътища и канализация. В решението на Брюксел написа, че част от заявените разноски не дават отговор на условията и по тази причина не могат да бъдат покрити. Става дума за сметки, свързани с последната година на осъществяване (16.10.2014 - 31.12.2015 г.) във връзка с програмен интервал 2007 – 2013 година на Разплащателна организация Държавен фонд "Земеделие ".

Начело на организацията в този интервал е Румен Порожанов, който неотдавна подаде оставка като министър на земеделието около свадите с къщите за посетители в селските региони, а след това се разбра, че е издал, без да има законово право, методика за санкциониране на неизрядни европроекти, поради което санкциите на фонда падат в съда.

Практиката на Европейската комисия е не да си желае назад въпросните 13,3 млн. евро, а да понижи с тази сума бюджета на сегашната Програма за развиване на селските региони. За разлика от фермерските и предприемаческите планове по Програмата за развиване на селските региони, които нормално се финансират на 50% с евросредства, а останалите се обезпечават от претендента, обществените планове на общините се финансират 100% от Брюксел.

В същото решение Еврокомисията постанова и санкция на България от над 223 000 евро за акции за разпространение на програмата в годините от 2013 до 2018 година

Пропуски в контрола

Според формалното писмо, с което Европейската комисия уведомява българското земеделско министерство за санкцията, наказания са изчислени въз основа на одити, осъществени от българската Изпълнителна организация "Сертификационен одит на средствата от европейските аграрни фондове ". Тя беше основана през 2015 година поради проблемите около наемането на външни одиторски компании преди този момент, които непрестанно спореха пред Комисията за защита на конкуренцията коя да грабне поръчката и по този начин рискуваха законността на одитите (обичайно борбите се водеха сред "Делойт " и "Грант Торнтон "). На процедура тези одити са един от първите на държавната компания.

Става въпрос за пропуски в контрола, осъществяван от фонд "Земеделие " върху поръчките на общините за създаване на нови пътища и ВиК инфраструктура, обясниха специалисти от дирекция "Развитие на селските региони " в земеделското министерство. Когато една община завоюва план, преди да избира реализатор, тя изпраща на фонд "Земеделие " заданието на публичната си поръчка за координиране. Целта е още на този стадий фондът да наложи финансова промяна, в случай че някои от плануваните разноски са повишени. В по-голямата част от случаите, за които са глобите, държавните инспектори са нараснали наложените от фонда корекции.

Финалното решение на Европейската комисия идва 4 години по-късно поради помирителната процедура, която България е водила за да понижи общата глоба. От земеделското министерство оповестиха, че сме постигнали триумф, тъй като първичната санкция е била за общо 23 млн. евро и е понижена с съвсем 10 млн.

Още една санкция

Оказва се, че тази санкция не е последна за свършилата преди няколко години селска стратегия. В момента министерството води последна помирителна процедура, по която Брюксел упорства за глоба от 17 млн. евро. Става въпрос за одит, този път на Европейската комисия, още веднъж на планове на българските общини, осъществени през 2011 година

"Този одит касаеше наблюдаване на плановете след осъществяването им и най-много дали те са изпълнени по критериите на публичните поръчки ", обясниха източниците на "Икономист ". За задачите на одита комисията е наела основаната в Лондон компания Moore Stephens International.

Проверявано е дали бонусираните обещания на определените реализатори, вследствие на което те са класирани преди всичко, в действителност са изпълнени при реализацията на плана. Например, в случай че компанията е победила поради заложения най-кратък период, фактически го е спазила. Така всички отклонения от заложените параметри са глобени. Отделно има и констатации, че въз основа на фактически постигнатите резултати спечелилият в съответната поръчка е трябвало да бъде различен от претендентите, чиито оферти в последна сметка се оказват по-добри за възложителя. Сред глобите има и такива за бонуси за обещания за 100-годишни гаранции, както и за отпуснати задатъци на общините, които са се оказали над допустимия от Европейска комисия предел от 50% от размера на инвестицията. Това беше всеобщ проблем в края на предходния програмен интервал, когато страната се опитваше да навакса първичното забавяне в използването на програмата и с цел да не загуби европейското финансиране, задатъците на общините се изплащаха още преди избора на реализатор. В част от случаите обаче вследствие на извършените търгове строителите посочваха по-ниска цена и по този начин задатъкът се оказваше над разрешението 50 %. По сегашната стратегия това към този момент не е допустимо да се случи, тъй като задатъците се отпускат след избора на реализатор.

"Икономист " потърси повече детайлности по инспекциите и от инспектора Moore Stephens International, само че до публицистичното привършване на броя отговори не дойдоха.

Според специалистите от дирекция "Развитие на селските региони " в земеделското министерство корекциите по програмата досега са близо 26 млн. евро, тъй че новите 13 млн. евро и предстоящите още 17 млн. (ако България не контракти и при тях намаление) ще ги надвишават. През годините Брюксел откри и глоби проблеми при плановете за млади фермери, за къщи за селски туризъм, засече двойно субсидиране на централи за зелен ток, надути цени на земеделска техника и други

Експерти са безапелационни, че санкцията от над 13 млн. евро е резултат и от спомагателни инспекции от Европейска комисия. “Одитът на българската сертифицираща организация сигурно е много мек, тъй като тя е под шапката на министерство на земеделието, нищо че се твърди, че е самостоятелна. Със сигурност след него са последвали спомагателни инспекции от Европейска комисия, които са добавили към размера на глобата, която след това е намалявана посредством сдобряване. Само на база на сертификационен отчет не може да започва помирителна процедура. Най-лошото е, че за следващ път страната ни губи евросредства”, разяснява някогашният зам. изп.-директор на фонд “Земеделие” Виолета Александрова. Списанието потърси и спомагателна информация по проблема от Главна дирекция “Земеделие” на Европейска комисия, само че до публицистичното привършване на броя отговори не дойдоха.

Нови проблеми

Инфраструктурните планове на общините се оказват препъникамък и по сегашната Програма за развиване на селските региони (2014 – 2020). Този път казусът е за постигането на така наречен "междинни цели " по усвояването на европейското финансиране, които земеделското министерство е заложило пред Европейската комисия. На 21 юни Комитетът на наблюдаване на Програмата публично удостовери обявената по-рано информация, че България не е покрила целта "инфраструктура в селските региони ". Европейските правила плануват в тази обстановка България да не може да усвои бонус запаса от средствата за пътища в селата и да го пренасочи към цели, по които е постигнала или преизпълнила задачата си (от този програмен интервал по всички европейски стратегии има такива бонус запаси. В тях се заделят част от средствата по програмата, като се обвързват с осъществяването на междинни цели, заложени от съответното правителство). От Министерството на земеделието разясниха, че имат период до края на годината да решат към кой приоритет да трансферират средствата.

По сегашната селска стратегия бяха отворени два приема за общински планове. Първият се забави доста поради дългото мъдруване по какъв начин да се прави оценка мащабът на плановете, тъй като общините с малцина поданици включваха в общ план инфраструктурата от няколко села.

Моментната фотография на осъществяването на Програмата за развиване на селските региони демонстрира, че действително разплатени към 31 май т.г. са 31,1% от бюджета ѝ, или 736 млн. лева В тази сума обаче се включват ограниченията по биоземеделие и агроекология, които се заплащат за обработка на земята на повърхност. Само по капиталовите ограничения на програмата са изплатени 20% от средствата, като по общинската мярка "Основни услуги и възобновяване на селата " действителното финансиране е още по-ниско, 14 на 100. /iconomist.bg