Шест години и между 39 – 47 млн. годишно ще

Шест години и сред 39 – 47 млн. годишно ще са нужни на страната ни за въвеждането на всички ограничения за възстановяване на качеството на атмосферния въздух в България за понижаване на фините прахови частици под допустимото равнище от 35 микрограма. Това оповестиха представителите на Световната банка Самир Акбар и Ръсел Фрост при представянето в границите на особено свикана конференция Националната стратегия за качеството на атмосферния въздух. Мерките би трябвало да стартират да се вкарват интензивно още от началото на 2019 година

Основният проблем за атмосферния въздух в България са фините прахови частици, които са над допустимите даже за Европа, а казусът за страната ни е, че няма оценка за риска за здравето. Това е реалност, който би трябвало да се в профил в бъдеще. Това уточни на конференция по представянето на Национална стратегия за подобряването на качеството на атмосферния въздух представителят на Световната банка Самир Акбар.
Пределната стойност за фини прахови частици се дефинира от Световната здравна организация, макар че съгласно нея няма такава. Просто наличието на фините прахови частици би трябвало да бъде понижено до нула. Според европейските условия разрешената стойност е 40 – 35 микрограма, само че тя не се съблюдава в градовете. Той напомни, че страната ни има и национална стратегия за излъчванията, както и правилник за огромните горивни съоръжения. Като един от разновидностите за понижаване на фините прахови частици да вземем за пример е газифицирането.
Годишните равнища на фините прахови частици понижават, само че към момента са над допустимите стойности, а дневните стойности би трябвало да паднат под 35 микрограма. Високите стойности се дължат главно на горивата, употребявани в бита, както и на превоза.

Именно стратегия от ограничения, свързани с битовото отопление и превоза залага и модела на Националната стратегия за възстановяване на качеството на атмосферния въздух в интервала 2018 – 2024 година Те би трябвало да стартират да се вкарват още от идната 2019 година сподели от своя страна Ръсел Фрост от Световната банка, който показа и препоръчаната стратегия.

В по-дългосрочен проект една от ограниченията, която не е включена в актуалната Национална стратегия засяга метода на планиране на здания – енергийноефективни здания. Отново в по-дългосрочен проект е и внедряването на ВЕИ и подобряването на мрежовите връзки. Преминаването на природен газ също ще има стратегическо значение дружно с прекосяването към електрическа енергия и парно и рекомендацията на специалистите от банката е за национална политика в тази област.

При битовите горива, в частност във връзка с въглищата специалистите от Световната банка оферират въвеждане на стандарт за сяра и пепел. Като мярка се планува извеждане на обичайните уреди за горене (на печките на въглища) до 2021 година, а на котли – до 2020 година След това на пазара би трябвало да се продават единствено отговарящи на пазара общоприети уреди. Това обаче може да стане единствено посредством така наречен „ насилствени “ ограничения.

По отношение на транспортния бранш специалистите с изключение на следенето за качеството на горивата, предложиха въвеждане на надзор на излъчванията посредством смяна на данъчния режим, което страната ни към този момент вкара посредством така наречен екотакси за колите, първична регистрация и техническите прегледи. Като друга мярка Фрост уточни въвеждането в градовете (особено в огромните като София и Пловдив) на зони с ниски излъчвания – т.е. ограничение на достъпа на коли, да вземем за пример в центъра.
Има опция и за използване на система за автоматизирано различаване на регистрационните номера, или за въвеждане на стикери. По-рано в границите на конференцията кметът на София Йорданка Фандъкова означи желанието на столична община за въвеждане на екостикери.

Подготвителните дейности за въвеждането на всички ограничения ще лишават период от 12 до 24 месеца за общините, а срокът на фактическото им въвеждане ще отнеме най-малко 6 години. Прилагането им би трябвало да стартира от 2019 година Пълното им разрастване се чака през 2022 година, а завършването на въвеждането – 2024 година Във финансово изражение ограниченията ще костват сред 39 – 47 млн. лева годишно за страната. За един общински бюджет това е доста, разяснява Фрост, като посочи, че в тази сума се планува и поемането на задължения към хората, живеещи в енергийна беднотия.
Преди това в границите на конференцията кметът на София Йорданка Фандъкова напомни, че последният проект на общината в тази област от 2017 година съдържа съответни 100 ограничения. Например в региона на градския превоз към този момент е реализирана замяна на 60% от автобусния парк и се чака до година 90 % от рейсовете да са на природен газ. Фандъкова заяви и за очакване първите 20 електробуса, а по-късно и на два пъти по още 15. Строителството на метрото ще докара до понижаване на трафика с най-малко още 70 хил.автомобила. Кметът на столицата заяви и за създаване на стандарти за дървата за огрев и за въглищата, както и за самодейността за екостикери и други такива.

Добрата вест е, че въздухът се усъвършенства, само че неприятната – че имаме превишаване на фините прахови частици, напомни при откриването на конференцията министърът на екологията Нено Димов. Той уточни основното значение на Националната стратегия за възстановяване на качеството на атмосферния въздух, като се спря на осъществените до момента ограничения в тази посока.