Шест черни лешояда (картали) (Aegypius monachus) и един белоглав лешояд

Шест черни лешояда (картали) (Aegypius monachus) и един белоглав лешояд (Gyps fulvus) са открити отровени на 11 януари в района на Котленския Балкан. Това е следващ случай на отравяне на предпазени и застрашени типове птици, включени в Червената книга на България, оповестиха от пресцентъра на Министерството на околната среда и водите.

Труповете са открити в сърцевинната зона на колонията на типа в Източна Стара планина, наоколо до асфалтовият път през Котленски проход. Птиците са открити поредно, поради че два от черните лешояди са били без сателитни предаватели и са открити на по-късен стадий под гнездото.

По случая е формирано досъдебно произвеждане. По информация на „ Зелени Балкани ", следва на птиците да бъде направена аутопсия. От организацията припомнят, че програмата за възобновяване на популацията на този тип животни в България се развива от 30 години.

Дългосрочните старания за запазване на природата и възобновяване на типове лешояди в страната от неправителствени организации са подобрили природозащитния статус на популациите, само че районните опасности към момента не могат да бъдат преодолени.

Отровителството е значима опасност за всички лешояди в страната, както и за една част от хищните птици. Причините за отравяне на лешояди са разнообразни. Най-често лешоядите са жертва на незаконното схващане на притежателите на селскостопански животни да ги предпазят от наземни хищници (предимно вълци, чакали и скитащи бездомни кучета) посредством отровни примамки. Птиците, които са мършоядни, умират при непосредствено изразходване на примамки с токсини или вследствие на вторично отравяне, когато се хранят с жертви на употребената отровна примамка.

Българското законодателство е в цялостно сходство с наредбите на законодателството на Европейски Съюз, които не разрешават потреблението на токсини и отровни примамки за битка с хищниците. Същите забрани са въведени от Директива за птиците, Директива за местообитанията, Бернската спогодба, Конвенция за запазване на мигриращите типове диви животни, а в националното законодателство – от Закона за биологичното многообразие.

Ключова спънка за попречване на противозаконната приложимост на отровни примамки е неефективното използване на закона, постоянно обвързвано с минимално следствие на случаите и преустановяване на досъдебните производства. Липсата на дейно използване понижава възпиращия резултат на закона. Престъпленията против дивата природа са на едно от последните места в дневния ред на битката с престъпността – те нормално получават невисок приоритет от правоприлагащите органи и липсва публичен подтик за издигането им нагоре в дневния ред.

Това може да се усъвършенства посредством по-добро използване на закона, ефикасни наказания и нараснала информираност. За да се избегне основаването на климат на безотговорност за тези, които правят противозаконна активност с отровни примамки, е належащо постигането на сполучливи наказателни преследвания.

Както при всички закононарушения против дивата природа, броят на записаните произшествия е единствено върхът на айсберга. Отравяния, при които няма маркирани със сателитни предаватели птици, могат въобще да не стигнат до обществеността. Това може да включва десетки хищни птици, които са убивани нелегално - типове под законова отбрана.

За да стане допустимо прекратяването на поредицата произшествия с потребление на токсини в страната, наказването би трябвало да подхожда на закононарушението. До момента в България няма нито един случай на наказание на обвинено лице, основано на съответното фактическо обвиняване. Това изисква промяна на метода при следствието и воля на правоприлагащите органи да доведат до сполучлив край всеки сходен случай.