Лъчезар Динев, председател на Българо-китайската търговско промишлена палата, пред „Труд“: 142 компании в Китай са с български собственици
Шенген стопира китайските вложения у нас и българските визи не се признават от останалите членове на Европейския съюз, това пречи доста на бизнеса
Преди дни София беше пресечна точка освен на 15 страни от Централна и Източна Европа и Китай, само че и на международните ползи. Бяха разисквани планове за милиарди, бяха раздадени заеми за бизнеса, а тематиката за комерсиалната война, която Съединени американски щати стартира против Китай и Европейски Съюз, се разискваше не къде да е, а на среща в Министерски съвет. България получи освен финансиране и късмет за развиване на износа ни на Изток, само че и самопризнание от китайската страна за туризма, културата и природата ни. Какви покупко-продажби бяха подписани, по какъв начин страната ни може да усили китайските вложения, какво може да ни попречи за задачата и кои планове могат да видят зелена светлина за финансиране– на тези въпроси ни дава отговор Лъчезар Динев , ръководител на Българо-китайската търговско-промишлена палата.
– Г-н Динев, Китайската банка за развиване отпусна на България заеми в размер на 1,5 милиарда евро. Това са 75% от сумата, която са възнамерявали да провиснал на всички страни от Централна и Източна Европа. Защо България получи максимален дял?
– В Европа от март 2016 година Европейската Централна Банка е сложила лихвен % от –0,4%. Политиката на негативни лихви е извънредно дейна през последните години. Но предоставените заеми от Китайската банка за развиване са с позитивен лихвен %. България към момента не е в Eврозоната и българското държавно управление, както и българските финансови и нефинансови институции нямат огромен избор и би трябвало да се задоволяват с финансиране на планове от личен капитал, както и от привлечени средства на малко по-висока цена, което във времена на негативни лихви по никакъв начин не е комплицирано. Във фирмената просвета задлъжнялостта не е постоянно неприятен знак. Независимо от цената на заетия запас всичко зависи по какъв начин ще бъдат употребявани тези заемни средства и до какъв вид бизнес ще доближат.
– За какво ще се употребяват парите? Ще доближат ли до дребните и междинни предприятия в страната?
– Това в действителност е най-важният въпрос. За кого са предопределени тези заемни средства? Както знаем преди този заем бяха предоставени 80 милиона, за които няма изясненост кой се възползва от тях. Все отново да приемем, че това е банкова загадка, само че за единствената държавна банка е добре да се знае на кого се дават средствата. Едно е ясно, дребните и междинни предприятия не съумяха да се възползват от първия заем или най-малко изискванията бяха неприемливи за тях. По същото време комерсиалните банки в България предоставяха запас с в пъти по-ниски лихвени проценти.
– Преди месеци персонално вие коментирахте, че страната ни може да се възползва от комерсиалната война сред Съединени американски щати и Китай. По какъв метод ще стане това?
– Митата на селскостопански артикули, внасяни в Китай от Съединени американски щати, се усилиха неведнъж – калифорнийското вино към този момент е със 78% мито, от което могат да се възползват всички страни производителки на вино, в това число и България. През предходната година с помощта на интензивността на Агенцията по лозата и виното и българските винопроизводители имаме трицифрено нарастване на износа. Китайският пазар, обаче, е извънредно конкурентен и би трябвало неизменност и високо качество. От няколко дни имаме още по-голям кръг от артикули, които се таксуват с нараснали мита. Но тук към този момент приказваме освен за благоприятни условия за експорт за Китай, само че и непосредствено към Съединени американски щати. Прекъсването на комерсиалните вериги може да насочи международната стопанска система в криза и ние би трябвало да се възползваме оптимално от всяка предоставена ни опция.
– Договориха се доста благоприятни условия за експорт на български артикули за Китай, като една от тях е тютюна. Колкото тона можем да изнасяме годишно?
– Китайският пазар на тютюневи произведения е най-големият в света, само че заради обстоятелството, че сме в Европейския съюз несъмнено имахме големи проблеми – както тарифни, по този начин и нетарифни ограничавания при износа за Китай. Надявам се подписаното съглашение за до 10 хиляди тона изкупен тютюн да промени настоящата обстановка. Според Националния статистически институт от началото на годината имаме спад от 6% при износа ни за Китай, само че за сметка на това вносът се усилва с цели 18,2%. До края на годината чакаме негативно салдо от над 1,3 милиарда лв., което ще е рекордно за търговията ни с Китай. Така че ние доста можем за изнасяме, въпросът е да не се постановат ограничавания и този експорт да бъде непрекъснат, а не краткотраен.
– Българският бизнес беше в НДК и раздаваше интензивно визитки по време на Седмата годишна среща на върха „ 16+1 “, която събра водачите на 16-те страни от Централна и Източна Европа и на Китай. Има ли сполучливи покупко-продажби по време на този конгрес в София?
– Бизнесът раздаваше визитки, само че работата с Китай, още един път ще подчертая, изисква самообладание и неизменност. Раздаването на визитки е първата крачка на всяко бизнес начинание, само че от там следва дълъг път и години работа, с цел да се доближи до сполучлив край. Всъщност ден преди форума се подписаха редица съглашения, за които се работи от години.
– Туризмът в България беше интензивно промотиран по време на форума. Какво очаквате в това направление и какви може да са пречките да се осъществя растеж на китайските туристи?
– Едно от най-важните съглашения, които се подписаха, беше сред БОРИКА АД и UnionPay, един от най-големите картови оператори в международен мащаб. Очакваме след тази крачка да се усили потокът от туристи от всички тези страни, където UnionPаy има водеща роля при разплащането.
На срещата в Министерски съвет ръководителят на Държавния съвет на Китай Ли Къцян се обърна към присъстващите повече от 200 публицисти от всички китайски медии и прикани да стартират дейна реклама на България, на нейната история, просвета, обичаи и завещание. Видимо всички посетители са били впечатлени от златните съкровища на България и първото обработено злато на 7000 години. Но с цел да имаме развъртян туризъм с Китай, би трябвало да се стартира с обмяната на студенти и преподаватели, като се акцентира също и на културния продан. Веднага по-късно идва туризмът, за което е нужна база от студенти, преводачи и хора, който аз назовавам интерпретатори, защото те ще коментират разликите в културите и разбиранията. Чак на трето място идва бизнесът с развиването на комерсиалните взаимоотношения. В момента имаме голям проблем с българските визи, които не се признават от останалите членове на Европейския съюз, тъй като не сме в Шенген. Това лимитира извънредно опциите на българските туроператори да дават пакети и в други европейски страни. Тази дискриминация към България и Румъния вреди освен на туризма. Бизнесът и студентите от трети страни, който влагат или учат в България, не може да се възползват от залегналото в Лисабонския контракт свободно придвижване на хора и поради това вложенията и задграничните студенти от ден на ден заобикалят България и стават неизпълним фактор в развиването на страната.
– Премиерът Ли Къцян похвали нашите селскостопански артикули. Какъв износ може да се контракти в тази сфера?
– Истина е, че най-големият сътрудник в Китай е самата страна, само че тук още веднъж нещата са двустранни. Може да се контракти износ, за който имаме подписани двустранни съглашения, като люцерна, царевица както и новото съглашение в следствие от срещата за експорт на слънчоглед. Наскоро завърши сагата с протокола за млечните артикули, само че месо не може да изнасяме, тъй като към момента не сме подписали протокол. Аз мисля, че ние би трябвало да се концентрираме в подготвени артикули с висока добавена стойност и високо качество, които можем да предложим на пазара, само че още веднъж би трябвало и поддръжка на страната с цел да може дребният и междинен бизнес да влезе на този извънредно конкурентен пазар. В момента има единствено 142 компании с български притежатели в Китай, което е извънредно незадоволително.
– Обсъдиха се и благоприятни условия за строителство на индустриални зони. Очакваме китайци да ни дадат пари или търсим съдействие с компании в индустриалното произвеждане?
– Индустриалните зони и развиването им са от стратегическо значение за България, само че тук поражда въпросът с неналичието на работна ръка. Инвеститорите от трети страни имат и различен голям проблем поради Шенген и доста от тях избират да създадат своите вложения другаде. Китайците деликатно изследват с години техните вложения, и в случай че няма условия, просто не ги вършат. Можем да погледнем Унгария, която е част от Шенгенското пространство и те към този момент имат над 3 милиарда вложения от Китай, Чехия също. Транспортната съгласуваност е другата значима основа за развиването на логистични бази и производството. Заради това и жп свързаността на балканските нации е една от най-важните, което неведнъж бе очебийно и на срещата. Важното е да се изградят с изключение на стандартни трасета за 200 км/ч по този начин и да стартира построяването на високоскоростни трасета от 250 км/ч или повече, както е в Турция, Гърция. Знаете, че в Китай влаковете се движат със скорости от 450 км/ч, а тестовите скорости са към този момент от порядъка на 605 км/ч, само че за това единствено можем да мечтаем.
– Козметичният производител „ Българска роза “ ще ускори износа си към Китай. Това значи ли, че към този момент няма да има проблем с продуктите от Роза дамасцена?
– И досега има проблеми с вноса на артикули с Роза дамасцена за хранителната индустрия, само че не и за козметичната. Козметиката се приема добре от китайските консуматори и с изключение на тежкия лицензионен режим другите проблеми са елементарни и са свързани с маркетинга на продуктите. Едно от настояванията ни към ръководителя на Държавния съвет Ли Къцян беше точно по отношение на тези хранителни артикули и се надявам това да бъде позволено след неговото посещаване в София. Аз се надявам сътрудниците от „ Българска роза “ да съумеят да оползотворят това дълготрайно съдействие.
– Има огромен интерес от китайски комании към инфраструктурни планове, част от тях е тунелът под Шипка, както и няколко автомагистрали. Има ли прогрес в договарянията?
– Тези планове се договарят от преди 2011 година и досега аз персонално не виждам някакъв прогрес. Надявам се след подписването на меморандумите нещата да се завършват, само че аз персонално съм песимистичен, че те ще се осъществят с китайски вложения, поради упоменатите нагоре благоприятни условия за финансиране от други източници при по-добри лихвени условия. Всички тези планове са от изключителна значимост за България и развиването на районите, само че при тях би трябвало да се реши изгодата и най-хубавите условия. Китайските компании в никакъв случай няма да стартират финансирането на план, който не е стопански преференциален за тях.
Нашият посетител
Лъчезар Динев има магистърска степен по бизнес информатика и връзки от Университета за национално и международно стопанство (УНСС) в София. Член е на Гражданската координационна група за реализиране на интегриран стопански план в границите на “Един пояс, Един път ”. От 2008 година стартира да работи за взаимно преференциалното развиване на българо-китайското съдействие и като ръководител на Българо-китайската комерсиално промишлена палата подкрепя икономическо съдействие и приятелския продан сред държавните управления на двете страни. Динев е женен и има три деца.
Преди дни София беше пресечна точка освен на 15 страни от Централна и Източна Европа и Китай, само че и на международните ползи. Бяха разисквани планове за милиарди, бяха раздадени заеми за бизнеса, а тематиката за комерсиалната война, която Съединени американски щати стартира против Китай и Европейски Съюз, се разискваше не къде да е, а на среща в Министерски съвет. България получи освен финансиране и късмет за развиване на износа ни на Изток, само че и самопризнание от китайската страна за туризма, културата и природата ни. Какви покупко-продажби бяха подписани, по какъв начин страната ни може да усили китайските вложения, какво може да ни попречи за задачата и кои планове могат да видят зелена светлина за финансиране– на тези въпроси ни дава отговор Лъчезар Динев , ръководител на Българо-китайската търговско-промишлена палата.
– Г-н Динев, Китайската банка за развиване отпусна на България заеми в размер на 1,5 милиарда евро. Това са 75% от сумата, която са възнамерявали да провиснал на всички страни от Централна и Източна Европа. Защо България получи максимален дял?
– В Европа от март 2016 година Европейската Централна Банка е сложила лихвен % от –0,4%. Политиката на негативни лихви е извънредно дейна през последните години. Но предоставените заеми от Китайската банка за развиване са с позитивен лихвен %. България към момента не е в Eврозоната и българското държавно управление, както и българските финансови и нефинансови институции нямат огромен избор и би трябвало да се задоволяват с финансиране на планове от личен капитал, както и от привлечени средства на малко по-висока цена, което във времена на негативни лихви по никакъв начин не е комплицирано. Във фирмената просвета задлъжнялостта не е постоянно неприятен знак. Независимо от цената на заетия запас всичко зависи по какъв начин ще бъдат употребявани тези заемни средства и до какъв вид бизнес ще доближат.
– За какво ще се употребяват парите? Ще доближат ли до дребните и междинни предприятия в страната?
– Това в действителност е най-важният въпрос. За кого са предопределени тези заемни средства? Както знаем преди този заем бяха предоставени 80 милиона, за които няма изясненост кой се възползва от тях. Все отново да приемем, че това е банкова загадка, само че за единствената държавна банка е добре да се знае на кого се дават средствата. Едно е ясно, дребните и междинни предприятия не съумяха да се възползват от първия заем или най-малко изискванията бяха неприемливи за тях. По същото време комерсиалните банки в България предоставяха запас с в пъти по-ниски лихвени проценти.
– Преди месеци персонално вие коментирахте, че страната ни може да се възползва от комерсиалната война сред Съединени американски щати и Китай. По какъв метод ще стане това?
– Митата на селскостопански артикули, внасяни в Китай от Съединени американски щати, се усилиха неведнъж – калифорнийското вино към този момент е със 78% мито, от което могат да се възползват всички страни производителки на вино, в това число и България. През предходната година с помощта на интензивността на Агенцията по лозата и виното и българските винопроизводители имаме трицифрено нарастване на износа. Китайският пазар, обаче, е извънредно конкурентен и би трябвало неизменност и високо качество. От няколко дни имаме още по-голям кръг от артикули, които се таксуват с нараснали мита. Но тук към този момент приказваме освен за благоприятни условия за експорт за Китай, само че и непосредствено към Съединени американски щати. Прекъсването на комерсиалните вериги може да насочи международната стопанска система в криза и ние би трябвало да се възползваме оптимално от всяка предоставена ни опция.
– Договориха се доста благоприятни условия за експорт на български артикули за Китай, като една от тях е тютюна. Колкото тона можем да изнасяме годишно?
– Китайският пазар на тютюневи произведения е най-големият в света, само че заради обстоятелството, че сме в Европейския съюз несъмнено имахме големи проблеми – както тарифни, по този начин и нетарифни ограничавания при износа за Китай. Надявам се подписаното съглашение за до 10 хиляди тона изкупен тютюн да промени настоящата обстановка. Според Националния статистически институт от началото на годината имаме спад от 6% при износа ни за Китай, само че за сметка на това вносът се усилва с цели 18,2%. До края на годината чакаме негативно салдо от над 1,3 милиарда лв., което ще е рекордно за търговията ни с Китай. Така че ние доста можем за изнасяме, въпросът е да не се постановат ограничавания и този експорт да бъде непрекъснат, а не краткотраен.
– Българският бизнес беше в НДК и раздаваше интензивно визитки по време на Седмата годишна среща на върха „ 16+1 “, която събра водачите на 16-те страни от Централна и Източна Европа и на Китай. Има ли сполучливи покупко-продажби по време на този конгрес в София?
– Бизнесът раздаваше визитки, само че работата с Китай, още един път ще подчертая, изисква самообладание и неизменност. Раздаването на визитки е първата крачка на всяко бизнес начинание, само че от там следва дълъг път и години работа, с цел да се доближи до сполучлив край. Всъщност ден преди форума се подписаха редица съглашения, за които се работи от години.
– Туризмът в България беше интензивно промотиран по време на форума. Какво очаквате в това направление и какви може да са пречките да се осъществя растеж на китайските туристи?
– Едно от най-важните съглашения, които се подписаха, беше сред БОРИКА АД и UnionPay, един от най-големите картови оператори в международен мащаб. Очакваме след тази крачка да се усили потокът от туристи от всички тези страни, където UnionPаy има водеща роля при разплащането.
На срещата в Министерски съвет ръководителят на Държавния съвет на Китай Ли Къцян се обърна към присъстващите повече от 200 публицисти от всички китайски медии и прикани да стартират дейна реклама на България, на нейната история, просвета, обичаи и завещание. Видимо всички посетители са били впечатлени от златните съкровища на България и първото обработено злато на 7000 години. Но с цел да имаме развъртян туризъм с Китай, би трябвало да се стартира с обмяната на студенти и преподаватели, като се акцентира също и на културния продан. Веднага по-късно идва туризмът, за което е нужна база от студенти, преводачи и хора, който аз назовавам интерпретатори, защото те ще коментират разликите в културите и разбиранията. Чак на трето място идва бизнесът с развиването на комерсиалните взаимоотношения. В момента имаме голям проблем с българските визи, които не се признават от останалите членове на Европейския съюз, тъй като не сме в Шенген. Това лимитира извънредно опциите на българските туроператори да дават пакети и в други европейски страни. Тази дискриминация към България и Румъния вреди освен на туризма. Бизнесът и студентите от трети страни, който влагат или учат в България, не може да се възползват от залегналото в Лисабонския контракт свободно придвижване на хора и поради това вложенията и задграничните студенти от ден на ден заобикалят България и стават неизпълним фактор в развиването на страната.
– Премиерът Ли Къцян похвали нашите селскостопански артикули. Какъв износ може да се контракти в тази сфера?
– Истина е, че най-големият сътрудник в Китай е самата страна, само че тук още веднъж нещата са двустранни. Може да се контракти износ, за който имаме подписани двустранни съглашения, като люцерна, царевица както и новото съглашение в следствие от срещата за експорт на слънчоглед. Наскоро завърши сагата с протокола за млечните артикули, само че месо не може да изнасяме, тъй като към момента не сме подписали протокол. Аз мисля, че ние би трябвало да се концентрираме в подготвени артикули с висока добавена стойност и високо качество, които можем да предложим на пазара, само че още веднъж би трябвало и поддръжка на страната с цел да може дребният и междинен бизнес да влезе на този извънредно конкурентен пазар. В момента има единствено 142 компании с български притежатели в Китай, което е извънредно незадоволително.
– Обсъдиха се и благоприятни условия за строителство на индустриални зони. Очакваме китайци да ни дадат пари или търсим съдействие с компании в индустриалното произвеждане?
– Индустриалните зони и развиването им са от стратегическо значение за България, само че тук поражда въпросът с неналичието на работна ръка. Инвеститорите от трети страни имат и различен голям проблем поради Шенген и доста от тях избират да създадат своите вложения другаде. Китайците деликатно изследват с години техните вложения, и в случай че няма условия, просто не ги вършат. Можем да погледнем Унгария, която е част от Шенгенското пространство и те към този момент имат над 3 милиарда вложения от Китай, Чехия също. Транспортната съгласуваност е другата значима основа за развиването на логистични бази и производството. Заради това и жп свързаността на балканските нации е една от най-важните, което неведнъж бе очебийно и на срещата. Важното е да се изградят с изключение на стандартни трасета за 200 км/ч по този начин и да стартира построяването на високоскоростни трасета от 250 км/ч или повече, както е в Турция, Гърция. Знаете, че в Китай влаковете се движат със скорости от 450 км/ч, а тестовите скорости са към този момент от порядъка на 605 км/ч, само че за това единствено можем да мечтаем.
– Козметичният производител „ Българска роза “ ще ускори износа си към Китай. Това значи ли, че към този момент няма да има проблем с продуктите от Роза дамасцена?
– И досега има проблеми с вноса на артикули с Роза дамасцена за хранителната индустрия, само че не и за козметичната. Козметиката се приема добре от китайските консуматори и с изключение на тежкия лицензионен режим другите проблеми са елементарни и са свързани с маркетинга на продуктите. Едно от настояванията ни към ръководителя на Държавния съвет Ли Къцян беше точно по отношение на тези хранителни артикули и се надявам това да бъде позволено след неговото посещаване в София. Аз се надявам сътрудниците от „ Българска роза “ да съумеят да оползотворят това дълготрайно съдействие.
– Има огромен интерес от китайски комании към инфраструктурни планове, част от тях е тунелът под Шипка, както и няколко автомагистрали. Има ли прогрес в договарянията?
– Тези планове се договарят от преди 2011 година и досега аз персонално не виждам някакъв прогрес. Надявам се след подписването на меморандумите нещата да се завършват, само че аз персонално съм песимистичен, че те ще се осъществят с китайски вложения, поради упоменатите нагоре благоприятни условия за финансиране от други източници при по-добри лихвени условия. Всички тези планове са от изключителна значимост за България и развиването на районите, само че при тях би трябвало да се реши изгодата и най-хубавите условия. Китайските компании в никакъв случай няма да стартират финансирането на план, който не е стопански преференциален за тях.
Нашият посетител
Лъчезар Динев има магистърска степен по бизнес информатика и връзки от Университета за национално и международно стопанство (УНСС) в София. Член е на Гражданската координационна група за реализиране на интегриран стопански план в границите на “Един пояс, Един път ”. От 2008 година стартира да работи за взаимно преференциалното развиване на българо-китайското съдействие и като ръководител на Българо-китайската комерсиално промишлена палата подкрепя икономическо съдействие и приятелския продан сред държавните управления на двете страни. Динев е женен и има три деца.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ