Прокуратурата - уроци по мракобесие
Прокуратурата продължава да дава уроци по мракобесие откакто тази седмица стана ясно, че е направила предварителна инспекция на съдията Мирослав Петров от Софийския областен съд (СРС).
Поводът наподобява е произнасянето му по наказателното дело на Ивайло Нойзи Цветков за шофиране в пияно положение, по което дело съдията не почете настояването на прокуратурата за отнемана колата на причинителя (чл. 343б, алинея 5 от НК), се на Конституцията и правото на Европейския съюз. След отхвърли наблюдаващият прокурор свика конференция, на която погрешно съобщи, че СРС е оповестил наредбата на член 343б, алинея 5 Наказателен кодекс за противоконституционна. Това докара до следващи медийни офанзиви и мнения против съдията. На неизвестно какви учредения прокуратурата е проверявала правосъдните актове на арбитър Петров, свързани със същия член на Наказателен кодекс.
Тука има, тука нема
Данни за осъществено закононарушение няма – доколкото е обществено известно, в сигнала на организацията „ Ангели на пътя “, по силата на който прокуратурата стартира инспекцията, е изразено отвращение от решението, само че не съдържа данни за. Т.е. съображение за започване на предварителна инспекция липсва.
Подобно разяснение е нужно, тъй като магистратите не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни дейности и постановени актове, в случай че не става дума за съзнателно закононарушение от общ темперамент. В противоположен случай независимостта на съдията и автономността на прокурора би била застрашена. Така функционалният им имунитет подсигурява тяхната самостоятелност при осъществяване на служебната им активност, само че не ги прави недосегаеми, защото за дейностите отвън работата си носят отговорност като всеки различен.
В случая обаче предметът на инспекцията наподобява са невлезли в действие правосъдни актове. Абсурдността на сходни дейности от страна на прокурора по преписката могат да се мерят единствено с нелепата позиция на Асоциацията на прокурорите в България по проблема, че изказванията на съдията за напън „ дерогират правата на жителите да алармират за непозволени съгласно тях дейности на магистрати и отварят пътя за произвол “.
Тук е мястото да напомним очевидности, като да вземем за пример това, че единственият орган във всяка демократична страна, който може да ревизира правосъден акт и вярното приложение на закона, е горната правосъдна инстанция. Не приказваме единствено за парадокс обаче, а и за откровена заплаха – концепцията, че страна в правосъдния развой, каквато е прокуратурата, може да ревизира работата всъщност на арбитъра в един спор, какъвто е съдът, подменя значително стойностите в правораздаването и го изражда в инструмент за принуда.
Когато жител влезе в правосъдната зала по наказателно дело следва да е наясно, че е изцяло равнопоставен на прокурора, а съдията е равноотдалечен от двете страни и образува вътрешното си разбиране единствено въз основа на закона и материалите по делото – не тъй като едната страна показва мощ и безконтролност. Съдът може да реализира надзор над прокуратурата, прокуратурата не може да управлява съда. В противоположен случай се стига до следената корист с власт.
Смразяващият резултат като главен инструмент за всеобщо смирение
Това води и до по-сериозни последствия – сходен наказателен прийом не вреди единствено на съответни магистрати, той има и така наречен вцепеняващ или възпиращ резултат върху цялата система, разказан от Европейски съд по правата на човека в делата „ Кьовеши с/у Румъния “ и „ Тодорова с/у България “. Т.е. превантивно разубеждава или обезсърчава съдии от изпълняването на професионалните им отговорности от боязън да не бъдат подложени на официална държавна принуда, която може да докара до наказания (дисциплинарни, наказателни) или други последици като закани, обществено поругаване, оскърбителен акции.
Когато прокуратурата си разрешава да провежда конференции, с цел да жигосва съдии поради техни правосъдни актове, а след това инициира инспекция на произнасянията на съдията, това не е просто институционално безчинство – това е сигнал към цялата правосъдна система, проявяващ готовността за институционализирана принуда. Целта в последна сметка е в правосъдната власт да се притеглят и насърчават не самостоятелни съдии, които правораздават съгласно Конституцията и законите, а на послушни магистрати, които следват преди всичко инстинкта си за самозапазване.
Наказателната политика като пленник на популистки ползи
Случилото се е резултат на по-дълбок и дълго неглижиран проблем, който ражда и ще продължи да ражда все по-сериозни уродливости – делегитимирането на наказателното правораздаване и неговите цели и потреблението на измененията в наказателноправната уредба за трупане на политически дивиденти от популисти.
От години сме очевидци на безразборна смяна на наказателноправни правила, към които законодателят би трябвало да пристъпва с извънредно внимание, а не в следствие само на конюнктурни желания и хрумвания. Наблюдаваме безредни и искрено необразовани законодателни промени, изразяващи се само в завишаване размера на наказването и основаващи се на публичен яд след следващото грубо закононарушение (убийство, шофиране в пияно положение и др.), а не на криминологични разбори, статистика и просвета.
Наказателното право обаче не може и не трябва да бъде инструмент за преодоляване на публични рецесии. Неотменимостта на наказванията, а не тяхната грубост водят до по-голяма предварителна защита и успеваемост на наказателната политика на страната. Всъщност недомисленото въвеждане на член 343б, алинея 5 от Наказателен кодекс беше резултат от сходен случай, а редицата провокации пред прокуратурата и съда при тълкуването и приложението му единствено потвърждават това. Неслучайно и Конституционният съд е сезиран по отношение на този текст и има преюдициално питане към Съда на Европейския съюз.
Особено обезпокоително е, че страната неглижира различни подходи, като възстановителното правораздаване, ефикасното ресоциализиране и превантивните механизми. Докато наказателното право продължава да се употребява като главен инструмент за ръководство на публични паники, а законодателният развой се характеризира с безредица и непредвидимост, ще ставаме очевидци на още по-големи репресии и подкопаване на правосъдната самостоятелност.
В умозаключение
За изясняване на цялата обстановка към проблема е належащо Висш съдебен съвет да извърши настояванията на арбитър Мирослав Петров и да изиска всички материали по преписката. Необходимо е да се разбере на какво съображение са проверявани произнасянията на съдията, наличието на отхвърли за формиране на досъдебно произвеждане, в действителност ли са приложени специфични разследващи средства и така нататък Нужно и да се ревизира и дали съответният прокурор не е направил дисциплинарно нарушаване.
Имайки поради импотентните реакции при случаи подкопаване на съдийската самостоятелност на към този момент мощно компрометирания Висш съдебен съвет, той евентуално още веднъж ще се ограничи до официални констатации и ще избегне действителни дейности в отбрана на правосъдната самостоятелност. Ако Висш съдебен съвет не извърши ролята си на поръчител за независимостта на съда, ще затвърди рисковия модел на институционална принуда, при който съдиите ще бъдат възпирани да правораздават обективно от боязън от сходни офанзиви. Това ще бъде следващото доказателство, че правораздаването в България е подчинено на нездрави ползи.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Поводът наподобява е произнасянето му по наказателното дело на Ивайло Нойзи Цветков за шофиране в пияно положение, по което дело съдията не почете настояването на прокуратурата за отнемана колата на причинителя (чл. 343б, алинея 5 от НК), се на Конституцията и правото на Европейския съюз. След отхвърли наблюдаващият прокурор свика конференция, на която погрешно съобщи, че СРС е оповестил наредбата на член 343б, алинея 5 Наказателен кодекс за противоконституционна. Това докара до следващи медийни офанзиви и мнения против съдията. На неизвестно какви учредения прокуратурата е проверявала правосъдните актове на арбитър Петров, свързани със същия член на Наказателен кодекс.
Тука има, тука нема
Данни за осъществено закононарушение няма – доколкото е обществено известно, в сигнала на организацията „ Ангели на пътя “, по силата на който прокуратурата стартира инспекцията, е изразено отвращение от решението, само че не съдържа данни за. Т.е. съображение за започване на предварителна инспекция липсва.
Подобно разяснение е нужно, тъй като магистратите не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни дейности и постановени актове, в случай че не става дума за съзнателно закононарушение от общ темперамент. В противоположен случай независимостта на съдията и автономността на прокурора би била застрашена. Така функционалният им имунитет подсигурява тяхната самостоятелност при осъществяване на служебната им активност, само че не ги прави недосегаеми, защото за дейностите отвън работата си носят отговорност като всеки различен.
В случая обаче предметът на инспекцията наподобява са невлезли в действие правосъдни актове. Абсурдността на сходни дейности от страна на прокурора по преписката могат да се мерят единствено с нелепата позиция на Асоциацията на прокурорите в България по проблема, че изказванията на съдията за напън „ дерогират правата на жителите да алармират за непозволени съгласно тях дейности на магистрати и отварят пътя за произвол “.
Тук е мястото да напомним очевидности, като да вземем за пример това, че единственият орган във всяка демократична страна, който може да ревизира правосъден акт и вярното приложение на закона, е горната правосъдна инстанция. Не приказваме единствено за парадокс обаче, а и за откровена заплаха – концепцията, че страна в правосъдния развой, каквато е прокуратурата, може да ревизира работата всъщност на арбитъра в един спор, какъвто е съдът, подменя значително стойностите в правораздаването и го изражда в инструмент за принуда.
Когато жител влезе в правосъдната зала по наказателно дело следва да е наясно, че е изцяло равнопоставен на прокурора, а съдията е равноотдалечен от двете страни и образува вътрешното си разбиране единствено въз основа на закона и материалите по делото – не тъй като едната страна показва мощ и безконтролност. Съдът може да реализира надзор над прокуратурата, прокуратурата не може да управлява съда. В противоположен случай се стига до следената корист с власт.
Смразяващият резултат като главен инструмент за всеобщо смирение
Това води и до по-сериозни последствия – сходен наказателен прийом не вреди единствено на съответни магистрати, той има и така наречен вцепеняващ или възпиращ резултат върху цялата система, разказан от Европейски съд по правата на човека в делата „ Кьовеши с/у Румъния “ и „ Тодорова с/у България “. Т.е. превантивно разубеждава или обезсърчава съдии от изпълняването на професионалните им отговорности от боязън да не бъдат подложени на официална държавна принуда, която може да докара до наказания (дисциплинарни, наказателни) или други последици като закани, обществено поругаване, оскърбителен акции.
Когато прокуратурата си разрешава да провежда конференции, с цел да жигосва съдии поради техни правосъдни актове, а след това инициира инспекция на произнасянията на съдията, това не е просто институционално безчинство – това е сигнал към цялата правосъдна система, проявяващ готовността за институционализирана принуда. Целта в последна сметка е в правосъдната власт да се притеглят и насърчават не самостоятелни съдии, които правораздават съгласно Конституцията и законите, а на послушни магистрати, които следват преди всичко инстинкта си за самозапазване.
Наказателната политика като пленник на популистки ползи
Случилото се е резултат на по-дълбок и дълго неглижиран проблем, който ражда и ще продължи да ражда все по-сериозни уродливости – делегитимирането на наказателното правораздаване и неговите цели и потреблението на измененията в наказателноправната уредба за трупане на политически дивиденти от популисти.
От години сме очевидци на безразборна смяна на наказателноправни правила, към които законодателят би трябвало да пристъпва с извънредно внимание, а не в следствие само на конюнктурни желания и хрумвания. Наблюдаваме безредни и искрено необразовани законодателни промени, изразяващи се само в завишаване размера на наказването и основаващи се на публичен яд след следващото грубо закононарушение (убийство, шофиране в пияно положение и др.), а не на криминологични разбори, статистика и просвета.
Наказателното право обаче не може и не трябва да бъде инструмент за преодоляване на публични рецесии. Неотменимостта на наказванията, а не тяхната грубост водят до по-голяма предварителна защита и успеваемост на наказателната политика на страната. Всъщност недомисленото въвеждане на член 343б, алинея 5 от Наказателен кодекс беше резултат от сходен случай, а редицата провокации пред прокуратурата и съда при тълкуването и приложението му единствено потвърждават това. Неслучайно и Конституционният съд е сезиран по отношение на този текст и има преюдициално питане към Съда на Европейския съюз.
Особено обезпокоително е, че страната неглижира различни подходи, като възстановителното правораздаване, ефикасното ресоциализиране и превантивните механизми. Докато наказателното право продължава да се употребява като главен инструмент за ръководство на публични паники, а законодателният развой се характеризира с безредица и непредвидимост, ще ставаме очевидци на още по-големи репресии и подкопаване на правосъдната самостоятелност.
В умозаключение
За изясняване на цялата обстановка към проблема е належащо Висш съдебен съвет да извърши настояванията на арбитър Мирослав Петров и да изиска всички материали по преписката. Необходимо е да се разбере на какво съображение са проверявани произнасянията на съдията, наличието на отхвърли за формиране на досъдебно произвеждане, в действителност ли са приложени специфични разследващи средства и така нататък Нужно и да се ревизира и дали съответният прокурор не е направил дисциплинарно нарушаване.
Имайки поради импотентните реакции при случаи подкопаване на съдийската самостоятелност на към този момент мощно компрометирания Висш съдебен съвет, той евентуално още веднъж ще се ограничи до официални констатации и ще избегне действителни дейности в отбрана на правосъдната самостоятелност. Ако Висш съдебен съвет не извърши ролята си на поръчител за независимостта на съда, ще затвърди рисковия модел на институционална принуда, при който съдиите ще бъдат възпирани да правораздават обективно от боязън от сходни офанзиви. Това ще бъде следващото доказателство, че правораздаването в България е подчинено на нездрави ползи.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ